О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………….2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на трети септември 2020г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№ 1411/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 ал.1 ГПК, приложим
на осн.чл.144 от АПК.
С Определение № 1653/31.07.2020г.
по адм.д. № 1411/2020г. на Адм.съд-Варна, ХVІІІ-ти състав съдът е оставил без
разглеждане жалбата на В.Н.А., ЕГН **********,***,
против Мълчалив отказ на Началника на СГКК-Варна за извършване на
администратвна услуга – издаване на скица по Заявление № 01-174149/29.04.2020г.
и е прекратил производството по делото по постъпила от
жалбоподателя молба за оттегляне на жалбата, поради извършване от ответника на
заявена административна услуга. Със същото определение на жалбоподателя са
присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 160 лв., доколкото ответникът с поведението си е станал
причина за образуване на съдебното производство, като е уважено направеното от същия възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С възражение
/молба/ с.д.№ 9663/10.08.2020г. жалбоподателят е поискал изменение на
определението в частта за разноските, като се присъди поисканият пълен размер
разноски от 800 лв. за дотговорено адвокатско взнаграждение. Сочи, че не е
уведомен за направено от ответника възражение за прекомерност на същото, а дори
и при наличие на такова съдът не може да намали по малко от трикратния размер
на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г., предвид Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г.
Препис от молбата
е връчена на ответника, който в срока по чл.248 ал.2 от ГПК е изразил становище
за неоснователност на искането, доколкото административната услуга е извършена
и делото е прекратено по искане на жалбоподателя.
За да се произнесе
по молбата, съдът съобрази следното:
Същата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество обаче се явява неоснователна. Както беше посочено и в определението от
31.07.2020г. ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното като
разноски адвокатско възнаграждение от 800 лв. Същото е изразено в становище
/л.22 от делото/, депозирано с административната преписка. Възражението е
преценено като основателно поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност,
както и че по него не е проведено нито едно съдебно заседание.
Съгласно
чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по искане
на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е граничена до минимално
определения размер на чл.36 от ЗАдв, който в ал.2 предвижда, че при
договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде
по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Неоснователно
в случая страната се позовава на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. Именно в т.3 от същото ОСГТК на ВКС прие, че при произнасяне
по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан
от трикратния размер на предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ограничение /обявен за нищожен с Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от
2016г., в сила от 5.02.2016г./ и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото. В разпоредбата на чл.8 ал. вр. чл.7 ал.1
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ, същият е регламентиран в размер на
150 лв.
В
допълнение на горното, съдът съобрази и обстоятелството, че в случая не е
налице разглеждане и произнасяне на спора по същество.
Предвид изложеното и на
основание чл.248
ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, искането за изменение на определението постановено по адм.д. № 1411/2020г. в частта за разноските е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Н.А., ЕГН **********,***, за изменение на № 1653/31.07.2020г. по адм.д. № 1411/2020г.
на Адм.съд-Варна в частта за разноските.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен
съдна РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: