Р Е Ш Е Н И Е № 260878
15.10.2020г., гр.
Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13226 по
описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с
правна квалификация чл. 31, ал.2 и чл. 30, ал. ЗС.
В искова молба вх. № ****/09.08.2019г.
се твърди, че в периода от 09.02.2011г. до 11.01.2018г. ищците А.С.П. и Р.С.А. притежавали по 1/12 ид. част
за всеки от тях от недвижим имот, представляващ **** в град *****, бул. „******“
№ *** – ****** за стъклопоставяне с площ от 105 кв.м.
Ответник П.И.И. в началото на периода била
съсобственик на останалите 5/6 ид. части от правото на собственост върху имота,
а от 23.06.2014г. до 11.01.2018г. била вещен ползвател на същите идеални части,
по силата на извършено от нея дарение в полза на брат й К.И.П., при което
запазила за себе си пожизненото право на ползване.
Твърди се, че съсобствеността между страните
възникнала по следния начин: Ответника П.И.И.
и съпругът й Х.И. придобили процесния имот в СИО. След смъртта на Х.И., П.И.
като преживяла съпруга с продължителност на брака повече от 10 години се
легитимирала като собственик на 5/6 идеални части – ½ идеална част е
придобита вследствие на прекратено СИО, а 2/3 ид. част от другата половина по наследство. А.С.П. и Р.С.А. се легитимират
като собственици на по 1/12 ид.ч., придобита от всеки от тях по наследство по
право на заместване, в качеството им на деца на покойната сестра на
наследодателя.
След извършеното дарение на **** на голата собственост върху 5/6
идеални части, ответницата е станала вещен ползвател, по силата на запазено
пожизнено право на ползване.
Правата на страните в съсобствеността за процесния
период никога не били спорни.Били установени и с влязло в сила съдебно решение
за допускане на делба между същите страни при указаните квоти.
На ***** собствените на ищците квоти в
съсобствеността били придобити от трето
лице след изнасяне на имота на публична продан от делбения съд, считано от ***** съсобствеността между страните е
прекратена.
Ответницата П.И. през целия исков период и преди това,
ограничавала достъпа на ищците до съсобствения имот, въпреки нееднократно
отправяни покани по нотариален ред писмени поисквания по чл. 31, ал. 2 ЗС за
предоставяне на достъп до обект и насрочваните в тази връзка срещи пред
нотариус за предаване на ключовете от обекта, на които срещи ответницата не се
явявала.
Твърди се, че с Решение № 942/ 05.07.2018г. по
въззивно гражданско дело № 741/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло
в сила на 05.07.2018г., постановено в
производство по инстанционен контрол на Решение № 1033/ 05.04.2017г. по гр.д. №
13981/2015г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ граждански състав, П.И. в
качеството й на вещен ползвател, била осъдена да заплати на А.С.П. и Р.С.А.
обезщетение в размер на 420,11 лева за вески от тях за лишаването им от
ползване на недвижимия имот за периода от 01.03.2015г. до 27.10.2015г.
Въпреки постановеното осъдително решение, констатиращо
със сила на присъдено нещо между страните наличието на предпоставките по чл.
31, ал. 2 ЗС за присъждане на обезщетение, достъп не бил осигурен на ищците.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
П.И.И. да заплати на А.С.П., следните суми: 1400 лева,
частично предявени като част от обща
претенция в размер на 1699,41 лева, представляващи обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС за лишаване ползване на съсобствен недвижим
имот, представляващ **** в град ****, бул. „******“ № *** за периода от
28.10.2015г. до 11.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане..
При условията на евентуалност на основание чл. 30,
ал.3 ЗС същата сума се заявява като частичен иск за същия период, със законната
лихва за забава върху главница от датата на предявяване на исковата молба –
09.08.2018г. до окончателното й изплащане
Иска
се и присъждането на сумата от 350 лева, частично предявени като част от обща
претенция в размер на 360,05 лева, представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва на основаине на чл. 86 ЗЗД, върху главницата по чл.
31, ал. 2 ЗС, респ. по чл. 30, ал. 3 ЗС за периода от 08.06.2016г. до
08.08.2019г.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди П.И.И. да заплати на Р.С.А., следните суми: 1400
лева, частично предявени като част от
обща претенция в размер на 1699,41 лева, представляващи обезщетение по чл. 31,
ал. 2 ЗС за лишаване ползване на съсобствен
недвижим имот, представляващ **** в град *****, бул. „******“ № ***** за
периода от 28.10.2015г. до 11.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане..
При условията на евентуалност на основание чл. 30,
ал.3 ЗС същата сума се заявява като частичен иск за същия период, със законната
лихва за забава върху главница от датата на предявяване на исковата молба –
09.08.2018г. до окончателното й изплащане
Иска се и присъждането на сумата от 350 лева, частично
предявени като част от обща претенция в размер на 360,05 лева, представляващи
обезщетение на чл. 86 ЗЗД, върху главницата по чл. 31, ал. 2 ЗС, респ. по чл.
30, ал. 3 ЗС за периода от 08.06.2016г. до 08.08.2019г.
Претендират се разноски.
Ответник П.И.И. чрез адв. *******
оспорва предявените искове. Заявява възражение за погасяването им с кратка
3-годишна давност. Не се оспорват обстоятелствата относно възникването на
съсобствеността по отношение на недвижим имот с административен адрес: гр. ******,
бул. ****** № ***** при следните квоти 1/12 ид.част за Р. П., 1/12 ид.част за А.П.
и 10/12 ид.части за П.И.. Възразява се ищците да са отправяли покана за
предаване владението на процесния имот. Заявява се, че ответницата няма
качеството на съсобственик за исковите периоди, а е вещен ползвател и тъй като
не е получавала покана в това си качество не дължи претендираните суми. Заявява
се възражение за погасяване по давност на акцесорните искове. Ангажират се
доказателства.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
С нот. акт № ****г. „Луксор“ АД с
представляващ В.Л. и Г.Г. продават на ответник И. процесния **** – ****** за
стъклопоставяне с площ от 105 кв.м., находящо се на партерния етаж на осем
етажна масивна жилищна сграда – жилищен блок „***“, гр. *****, район „***“ с
административен адрес: бул. ****** № ****. Имотът е придобит в режим на СИО от
ответницата и съпругът й Д.Х.И. видно от удостоверението за сключен граждански
брак. Д.И. е починал на ****. и оставя за наследници – преживялата съпруга –
ответницата и ищците А.П. и Р.А. – негови племенници / деца на сестра му Л. П.
– починала на *****, които я заместват в наследяването на И./.
Следователно, ищците се легитимират
общо на 1/6 ид. част, а ответницата на 5/6 ид.части /тъй като същата като
преживяла съпруга с продължителност на брака повече от 10 години наследява
съгласно чл.9, ал.2 ЗН 2/3 ид.част от правото на собственост към която се добавят
и ½ ид.част след прекратяване на СИО/.
Относно горните обстоятелства
страните не спорят, което е изрично въведено в отговора на исковата молба.
С нот. акт № **** ответницата дарява
на брат си К.П. 5/6 ид.части от правото на собственост върху процесния имот
като запазва правото си на ползване върху същия.
С решение №942/05.07.2018г. по гр.д.
№ 741/2018г. на ПОС ответницата е осъдена да заплати на ищците обезщение по чл.
31, ал.2 ЗС за периода от 01.03.2015г. до 27.10.2015г. за лишаване от правото
им да ползват ид.части от процесния ****.
Решението е постановено за исков
период след като ответницата е прехвърлила собствеността на брат си и е
запазила правото си на ползване, следователно, според ПОС, а и според настоящата
инстанция, ищците имат право на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС от титуляра на
ограниченото вещно право на ползване – П.И., за което обстоятелство последната
е била поканена да заплаща обезщетение с покана връчена на 10.06.2014г.
Съгласно трайната съдебна практика повторна покана не е нобходимо да бъде
връчвана и до колкото правото на собственост и ограниченото вещно право на
ползване са били притежание на едно и също лице – ответницата, то последната е
наясно с факта, че веднъж е била поканена и следва или да заплаща обезщетение
или да предостави за ползване на ищците притежаваната от тях квота в
съсобствеността. По делото се установява от разпита на св. К.Р., която заявява,
че за процесния имот П.И. не им е осигурявала достъп и не им давал ключ и
ищците по никакъв начин не могат да го ползват. Следователно, налице е
фактическия състав на чл. 31, ал.2 ЗС поради което и исковете са доказани по
основание.
Исковете се явяват доказани и по
размер като видно от съдебно-оценителната експертиза с вещо лице **** исковия
период от 28.10.2015г. до 11.01.2018г. наемите на процесния имот възлизат на
сумата от 16 736 лева или за всеки ищец по 1395 лева до който и размер
исковете се уважават, а за сумата от 5 лева се отхвърлят, тъй като по делото
ищците не са изменили размера на претенциите си.
Не се приемат за основателни
възраженията на отв. И. за погасяването на исковете по давност, тъй като спрямо
вземането по чл. 31, ал.2 ЗС е приложима общата 5-годишна давност, а не както
се заявява кратка 3-годишна давност. Това е така, тъй като вземането няма
периодичен характер, а касае конкретен изминал период през който съсобственика
е бил лишен от възможността да ползва имота си.
Не са погасени по давност исковете
за мораторна лихва тъй като същите са за период от 08.08.2016г. до
08.08.2019г., а исковата молба е депозирана на 09.08.2019г. поради което и предвид основателността на главната
претенция, основателни се явяват исковете за изтеклата законна лихва като
служебно съдът на основание чл. 162 ГПК установи, че за процесния период
дължимата лихва върху главница от 1395 лева е 424,71 лева, а предявените искове
са частични от общо дължими 360,05 лева по главница от 1699,41 лева от които
заявени като частични 1400 лева. Следователно, исковете за мораторни лихви се
уважават в пълен размер.
С оглед основателността на главните
искове, съдът не се произнася по евентуалните искове.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищците се присъждат сторените от тях разноски за А.С.П. – сума в размер на
838,20 лева, а за Р.С. П. сума в размер на 786 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.И.И. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А.С.П. с ЕГН **********
с адрес: ***:
1.сума в размер на 1395 лева – частично предявени от
общо дължими 1 699.41 лева, която сума представлява обезщетение по чл.
31,ал.2 ЗС за лишаване от възможността
за ползване на 1/12 ид.част от съсобствен между страните имот – ****,
находящ се в гр. ****, бул. ****** № *** за периода от 28.10.2015г. до
11.01.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на исковата молба - 09.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата;
2.сума в размер на
350 лева – частично предявени от общо дължими 360.05 лева, която
представлява мораторна лихва за периода от 08.08.2016г. до 08.08.2019г.;
3.сума в размер на 838,20 лева, която представляват
разноските за настоящата инстанция;
КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения главен иск за сумата над 1395 лева до пълния заявен размер от 1400
лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА
П.И.И. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.С.А. с ЕГН **********
с адрес: ***
1.сума в размер на 1395 лева –
частично предявени от общо дължими 1 699.41 лева, която сума представлява
обезщетение по чл. 31,ал.2 ЗС за лишаване от възможността за ползване на 1/12 ид.част от съсобствен
между страните имот – ****, находящ се в гр. *****, бул. ****** № **** за
периода от 28.10.2015г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба -
09.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
2.сума в размер на
350 лева – частично предявени от общо дължими 360.05 лева, която
представлява мораторна лихва за периода от 08.08.2016г. до 08.08.2019г.
3.сума в размер на 786 лева, която представляват
разноските за настоящата инстанция;
КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения главен иск за сумата над 1395 лева до пълния заявен размер от 1400
лева като неоснователен и недоказан;
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала!
КЯ