Р Е Ш Е Н И
Е
№ 663
гр. Плевен, 26.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при секретар Цветанка Дачева, като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №
418 по описа на Административен съд –
Плевен за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по
жалба от М.З.М. с ЕГН **********
с адрес ***, чрез адв.В.П. ***, с адрес на кантората гр.Плевен, ул „Ресен“ №8А,
против ЕР №0712 от заседание №062 от 31.03.2020 год. на НЕЛК, специализиран
състав по хирургични и ортопедични заболявания.
В жалбата се твърди, че оспореното решение на НЕЛК е
неправилно и незаконосъобразно, в частта относно определената оценка за ТНР на
освидетелстваното лице М.З.М. в частта му относно определената 40% ТНР. Сочи,
че Комисията не е съобразила разпоредбата на чл. 61 от Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/, според която експертизата на трайно намалената
работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 - 9, както и
вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61 ал.
2 т. 1 - 5. Не е спазена разпоредбата на чл. 62 от Наредбата за вида и степента
на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност, които се
определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от
наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние
на заболелия орган и организма като цяло. Не е извършен непосредствен преглед
на освидетелстваното лице, въпреки приложената медицинска документация. Сочи се
още, че не е съобразена разпоредбата на чл. 63 от НМЕ относно установеното
увреждане от 16 години предвид настъпила трудова злополука, когато е определен
и 50 % НТР. Не е съобразен стадият на развитието на заболяването и оперативното
отстраняване на част от ходилото на освидетелствания , както и извършени
пластики , следствие на което са настъпили усложнения. Те налагат ежедневно
обработване на раните . Не е отчетен обусловеният функционален дефицит, който
следва де е съобразен със съответната
отправна точка, съгласно приложение № 1.
Счита, че в случая е налице нарушение на процедурата и
работата на експертизата от формална страна, като не е взета предвид изобщо
медицинската документация, каквато е била представена и е налице съгласно чл.
62 от НМЕ, като заедно с това е довело и до издаване на неправилно решение,
несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на
освидетелстваното лице. Въпреки, че членовете на медицинската експертиза са
лица с професионална и специална подготовка, знания, умения и придобит с
практиката опит в определена област на здравеопазването, на които е възложена
тази специална функция за оценка на здравословното състояние, с която оценка се
свързват определени законови последици, са стигнали до неправилни изводи при
вземане на решението. Тази професионална оценка не е извършена по правилата за
медицинска експертиза при липса на правилна оценка на фактите и доказателствата
във връзка със здравословното състояние на освидетелствания. Не са спазени
изискванията тази оценка да бъде в определени параметри. Прави извод, че и в
двете решения на ТЕЛК и НЕЛК не е налице обсъждане на медицинската
документация, обсъдени отделни медицинските данни от нея и е изведен неправилен
извод за здравословното състояние на освидетелствания М.З.М.. Процентите на
оценката на работоспособността на НЕЛК - 40% не са определени според отправните
параметри, посочени в чл. 63 от НМЕ Становището на НЕЛК не е подробно
мотивирано. В заключение моли съда да отмени атакуваното решение и да върне делото като преписката на специализиран състав
по хирургични и ортопедични болести за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.П. с надлежно пълномощно на л.7 от делото, която поддържа
жалбата на заявените в нея основания, моли съда да отмени оспореното решение.
Развива допълнително подробни писмени съображения, в които сочи причините за
състоянието на жалбоподателя-настъпила трудова злополука и извършените във
връзка с нея интервенции. Твърди, че
решението на НЕЛК е немотивирано, в състава на лекарската комисия не са
включени ортопед и хирург. За нарушена счита разпоредбата на чл.39, ал.2, т.1
от ПУОРРОМЕРКПЕ. Твърди, че оспореното решение е в разрез с Приложение №1 към
чл.63, ал.1 относно отправната точка за оценка на трайно намалената
работоспособност и на вида и степента на уврежданията в проценти в част първа:
Заболявания на опорно-двигателния апарат.
Твърди, че основният критерий при определяне процента на намалена
работоспособност при ампутации на крайниците е нивото на ампутацията. Въпреки
съхраняването на крайника може да се установи състояние, което да е по-неблагоприятно,
отколкото липсата му. Според жалбоподателя не са съобразени и изследвани
функционалните ограничения на опорно-двигателния апарат и отражението им върху
другите органи и системи. Налице е нарушение на чл.35 от АПК.
Ответникът по жалбата-НЕЛК, е депозирал писмено
становище с вх.№2988/18.06.2020 год., за неоснователност на жалбата. Счита, че
правилно е определено заболяването и са приложени съответните отправни точки по
действащите правни норми за определяне
общия процент нетрудоспособност. Сочи, че в НЕЛК не се извършват медицински
прегледи и допълнителни медицински
изследвания на освидетелстваното лице, с които да се доказва здравословното им
състояние. Твърди, че в конкретния случай медицинският състав е приложил
относими към заболяването на лицето отправни точки по част 1, р.9, т.44.2-30%
във връзка с ч.1, р.2, т.1-40% от Приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ при
условията на обвързана компетентност. Медицинският състав подробно е
описал заболяванията съобразно
Международната класификация на болестите. В заключение моли съда да отхвърли
жалбата, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Заинтересованите страни ТП на НОИ Плевен, РД „Социално
подпомагане” Плевен, Агенция за хора с увреждания Плевен, ТЕЛК трети състав при УМБАЛ „Г.Странски” Плевен, в съдебно
заседание не се представляват и не вземат становище по жалбата.
Административен съд - Плевен, пети състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.09.2019 год. М. е прегледан от ТЕЛК трети състав
Плевен, като му е издадено ЕР №3116 от
заседание №158 от 30.09.2019 год. В същото е отразено вид на експертизата-преосвидетелстване,
след преглед и е определена 40% ТНР. Като водеща диагноза е посочено травматична
ампутация на един пръст от стъпалото. Освен него са посочени още по ч.13.2. Трудова злополука:
травматична ампутация на един пръст от стъпалото. Конквасацио аперта педис син.
Травматична ампутация на пети лъч на ляво стъпало. Тежки ръбцови дефекти на
тъканите на стъпалото. Контрактура на горна, долна скочни стави ет артикулацио
тарзо метатарзалис. Остеомиелитис инципиенс осис калканеи. Посочени са
противопоказни условия на труд – продължително ходене и стоене прав. ТЕЛК е
определил общ процент трайна нетрудоспособност в размер на 40%, като е
съобразил, както следва: 40 % М86 за хроничен остеомиелит на петната кост,
съгласно ч.1 р.II т.1, 30 % за тежки ръбцови и тъканни
дефекти на ляво стъпало след конквасация на същото, съгласно ч.1 р.IX т.44.2, 20 % М19 за контратура на горна скочна става,
съгласно ч.1 р.IX т.36.2, 10 % S98 за ампутация
на пети лъч на ляво ходило, съгласно ч.1 р.IX т.11, 10 % М19 за контрактура на долна скочна става,
съгласно ч.1 р.IX т.37, 10 % М21.9 за
посттравматична деформация на стъпалото, съгласно ч.1 р.IX т.39. Посочени са снети данни от анамнезата – че се
касае за пациент, който м.11.2003 г. при трудова злополука получил тежка
конквасация на ляво ходило. Лекуван оперативно като е извършена ампутация на
пети лъч. В ранния следоперативен период се развила тежка инфекция на меките
тъкани, довели до тежък тъканен дефект, което наложило извършване на свободна
кожна пластика. Независимо от продължителната рехабилитация се развила тежка
тъканна деформация на стъпалото, особено около петата, където се оформила малка
фистула, от която периодично изтича гноевиден секрет. Нарушили се и движенията
в глезенната става. Относно обективното състояние на М. в решението на ТЕЛК е
посочено, че е мъж на видима възраст, отговаряща на действителната, в добро общо
състояние, кожа – мургава, лигавици – розови, нормостен.хабиус. Придвижва се
самостоятелно без помощно средство, с леко накуцване наляво. Пулмо – чисто
веик.без хрипове. Кор – РСД. Ясни тонове. При оглед на ляво стъпало се вижда
ампутиран пети лъч с тежка тъканна деформация, съответно на мястото на кожната
пластика и около петата, където кожата е силно изтънена, ливидна, със силно
повишена сетивност, изразена контрактура на глезенна става, тарзометатарзалните
и метатарзалните стави. Описани са като приложения към решението на ТЕЛК етапна
епикриза, рьография и консултация с ортопед.
Срещу решението на ТЕЛК е подадена жалба с вх.№ 6140
от 30 септември 2019 г., в която М. е посочил, че не е съгласен с намаляване на
процента работоспособност.
Въз основа на жалбата е постановено Експертно решение
№ 0712 от заседание № 062 от 31.03.2020 г. на Специализиран състав по
хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, като председателят на
комисията е хирург, а двамата лекари – членове – ортопеди. Посочен е начина на
вземане на решение – по документи. НЕЛК е потвърдил ЕР на ТЕЛК по всички
поводи. Посочил е като водеща диагноза травматична ампутация на един пръст от
стъпалото – S98.1. Посочено е по т.17.2
трудова злополука: състояние след конквасация на ляво стъпало. Ампутация на
първи лъч, ръбцови деформации на ляво стъпало. Ограничени движения горна и
долна скочна става. Атонични рани със секреция на лява пета. Посттравматична
деформация на ляво стъпало. Като противопоказни условия на труд са посочени статично
и динамично пренатоварване на ляв долен крайник. НЕЛК, след преглед на
медицинските изследвания и представените документи, е направил следните
констатации: на основание чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е взел решението по
документи. Констатирал е, че се касае за 37 годишен мъж с приета диагноза –
състояние след травматична конквасация на пети лъч на ляво стъпало, цялата пета
метатарзална кост и част от кобовидната кост. Травма на 24.11.2003 г. с колело
от вагон. Трудова злополука. По спешност първична хирургична обработка на
раната на 12.12.2003 г., свободна кожна пластика. На 22.12.2003 г. частична
лезия на автопластиката в областта на петата около 10 см., с атонична рана с
оскъдна бистра ексудация, ръбцови дефекти и тъканен дефект на ляво стъпало.
Ограничени движения в горна и долна скочни стави вляво, деформация на ляво
стъпало. При внимателен прочит на медицинската документация НЕЛК не е
установила други документирани хронични заболявания. След като е посочено
изрично в решението на НЕЛК дадените в ЕР на ТЕЛК оценки, е направен извод, че
НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи: 40 % ТНР в съответствие с т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за
оценка на ТНР в проценти от приложение № 2 към чл.63 ал.3 от НМЕ, изм.и доп.ДВ
бр.64/3.08.2018 г. Съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката,
но се вписват в мотивната част на ЕР. Датата на инвалидизиране е 19.11.2004 г.
– денят след прекратяване на временната неработоспособност. Срок на
инвалидността – 2 години – до 01.09.2021 г. за клинично и експертно
проследяване. Противопоказните условия на труд са статично и динамично
пренатоварване на ляв долен крайник. Причинна връзка – трудова злополука –
разпореждане на НОИ № 4347 от 16.02.2004 г. Решението на НЕЛК е връчено на
жалбоподателя на 30.04.2020 г., видно от известие за доставяне на л.15 от
делото, а жалбата против него е депозирана на 14.05.2020 г., видно от
поставената дата върху щемпела на органа дата на л.4 от делото.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане като подадена в законоустановения
14-дневен срок от съобщаване на ЕР на
НЕЛК , против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол
съгласно чл. 112, ал.1, т.4 от ЗЗ, от активнолегитимирано лице-адресат на
административния акт, който е неблагоприятно засегнат от същия.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК. НЕЛК е била сезирана
с жалба от освидетелстваното лице, подадена в срок, и се е произнесла по така
направеното оспорване с обжалваното ЕР. С оглед на изложеното, оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и
степен орган – НЕЛК, който е бил
надлежно сезиран с редовна жалба.
ЕР на НЕЛК е писмено, в съответствие с чл.59, ал.2 от АПК, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, в това число фактически и
правни основания за своето издаване, спазен е описаният в чл.112, ал.1 от ЗЗ
административен ред за обжалване на решенията на органите на медицинската
експертиза, който задължително предшества обжалването им по съдебен ред. Спазен
е срокът за обжалване на всички решения- и на ТЕЛК, и на НЕЛК.
При
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Не е съществено нарушението , че
НЕЛК не е постановила своето решение в 3-месечния срок по чл. 47, ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ. Срокът
съгласно тази разпоредба тече от датата на постъпване на медицинските документи
в НЕЛК. Видно от входящия номер поставен върху жалбата против решението на
ТЕЛК, приложена в МЕД на жалбоподателя, документите са постъпили в НЕЛК на 10.10.2019
г., а НЕЛК се е произнесла с обжалваното ЕР на 31.03.2020 г. Но с оглед на
установеното при СМЕ по настоящето дело, че ТНР е в размер на 40 %, се налага
извод, че пенсия не може да бъде отпусната на жалбоподателя. Правата за
получаване на пенсия не се нарушават, когато произнасянето е по-късно, като при
преосвидетелстване с 50 и повече процента ТНР пенсия се отпуска и за периода
между ЕР, при условие че и при двете ЕР е определена ТНР от 50 и повече
процента ТНР. Освен това, в оспореното решение на НЕЛК изрично е посочено, че
решението се забавя поради пренатовареност в НЕЛК.
С
изменението на чл. 50 от
ПУОРОМЕРКМЕ, и по-специално след отмяната на ал. 2 и ал. 3 от същия
- ДВ, бр. 62/2018, в сила от 27.07.2018 г., НЕЛК се произнася само по документи. НЕЛК няма право дори по своя
преценка да извършва преглед на освидетелстваното лице. По тази причина
жалбоподателят не е следвало и не е бил канен
да се яви на преглед, нито, ако се яви,
може да бъде прегледан.
Едновременно
с горната цитирана, е изменена и
разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (която се твърди също, че е нарушена), като е предвидено, че лекарите в ТЕЛК: 1. (изм. –
ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) извършват
преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват
клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън
ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата
резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската
документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в
медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от
изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на
последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и
функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала
експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на
допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и
"б", както и с указания за извършване на контролни медицински
изследвания; След тези промени, НЕЛК се произнася само по правото, а
установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата
действително е в правомощията само на органите на медицинската експертиза. В
случая очевидно не е налице хипотезата на б.“в“ на горната разпоредба, а
относно букви „а“ и „б“ не се твърди от жалбоподателя, че в рамките на
проведеното административно производство пред ТЕЛК , в медицинската
документация , намираща се при личния или лекуващия лекар на М. да не са били
налични и/или актуални и/или достатъчни,
резултати от изследвания и консултации, извършени в рамките на
последните 12 месеца, необходими за нуждите на експертизата с оглед диагностичното и функционално изясняване на
състоянието на М.. Нещо повече-в хода на проведеното съдебно производство не са
представени от жалбоподателя конкретни резултати от изследвания и консултации,
извършени в рамките на последните 12 месеца, които да не са били налични в
медицинското му досие и съответно да не са взети предвид при произнасянето,
поради което оплакването за нарушение на чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е
общо, неконкретно и не почива на приобщените по делото доказателства. Съгласно чл. 43, т. 1
от НМЕ, Специализираните състави на НЕЛК: 1. (изм. – ДВ, бр. 55 от
2014 г., доп., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) разглеждат и се
произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската
документация към момента на постановяване на обжалваното решение т. е. НЕЛК има
правомощие да се произнася само по медицинската документация, като няма право и
не може да се произнася по твърдения, които не са доказани с медицинска
документация. По тази причина и НЕЛК не е имало какво допълнително да
съобразява. ЕР на НЕЛК е основано изцяло на представената и приложена в МЕД на
лицето документация.
В
този смисъл, не е налице и нарушение на чл. 35 от АПК,
поради релевираното оплакване, че ЕР на
НЕЛК е постановено, без да се даде възможност за представяне на други
документи, непредставени пред ТЕЛК. На първо място и както вече беше посочено,
жалбоподателят нито в жалбата до съда,
нито в хода на съдебното производство е представил някакви нови документи и
образни изследвания, от които би могло да се направи извод, че обстоятелствата
във връзка със заболяванията му са се променили и налагат допълнителна преценка
и събиране на доказателства. Затова и непредставянето на доказателства в тази насока в съдебното
производство сочи, че недаването на
възможност на освидетелстваното лице да представи в хода на административното
производство нови такива не съставлява съществено нарушение, тъй като не е
довело до нарушаване на правата на лицето-след като няма изобщо нови
доказателства, не е могло да се стигне до резултат, различен от постановения от
органа. На второ място и видно от заключението на съдебно –медицинската
експертиза по т.1, т.2 и т.3, което съдът кредитира с доверие като компетентно
и кореспондентно на писмените доказателства е, че състоянието на стъпалото на М.
е без промяна в сравнение с описанието, направено в ЕР №2445/3.10.2017 год. на
ТЕЛК, като се установява наличието на втори фистулен отвор. Посочено е, че М. е
на собствена походка, без помощни средства, но фистулите са свързани с болка,
тяхното протичане е с периодично обостряне, като в този период е свързано със
силни болки, както и възможност за хирургична помощ. Налага се извод, че не е
констатирана промяна на състоянието на М. от такова естество, което да доведе
до формирането на други изводи относно установените заболявания и оценката на
трудоспособността на лицето във връзка с последните. На следващо място и с
оглед чл. 45, ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се
произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал.
7 от Закона за здравето. Следователно с изменението на тази
разпоредба (извършено също с ДВ, бр. бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018
г.), НЕЛК се произнася по обжалваното ЕР на ТЕЛК само в частите му, в които е
обжалвано, липсва задължение да се произнася по цялото ЕР на ТЕЛК, въпреки че
има право на служебно произнасяне - чл. 113, ал.
1 от ЗЗ. С оглед факта, че в жалбата против ЕР на ТЕЛК е посочено
единствено-„не съм съгласен с намаляване на процента работоспособност“ и не са
въведени никакви оплаквания във връзка с рецидивиране на заболяванията,
влошаване на здравословното състояние с оглед
установените и/или възникнали нови заболявания, направени допълнителни
изследвания, прегледи, пролежаване в болнични заведения или други, не е имало и
основание с оглед разпоредбата на чл.45 от Правилника да се търси
представянето или служебно да се събират
нови и/или допълнителни писмени доказателства за състоянието на лицето. С оглед
заявеното в жалбата, НЕЛК е дължал отговор на въпроса единствено налице ли са
заболяванията, удостоверени с наличните и приложени в МЕД на лицето заболявания
и какъв процент трайна неработоспособност обуславят съгласно приложение №1 от
Наредбата за медицинската експертиза и по кои точки, както и какъв е общият процент трайна неработоспособност
съгласно приложение №2 от Наредбата за медицинската експертиза, в какъвто
смисъл са и констатациите на органа в оспореното решение. Членовете на НЕЛК
сами могат да установят евентуалните увреди, налични на приложените в МЕД писмени
документи и образни и изследвания, и въз основа на същите да направят изводи
относно състоянието на М..
Не
съставлява отменително основание оплакването, че в състава на ТЕЛК преосвидетелствал М., липсват лекари-ортопед
и хирург. Видно е от постановеното решение на ТЕЛК, преди подписите на освидетелстваното лице и
на лекарите от състава на ТЕЛК, че е посочено, че извършена консултация с
ортопед. Относно участието на специалист –хирург следва да се има предвид, че
не е посочена в експертното решение на ТЕЛК придобитата специалност от
председателя на ТЕЛК д-р Г.К. и от единият от членовете на ТЕЛК д-р М.Г., някой
от които е възможно да има придобита такава специалност, като доказателства в
тази насока не са събирани, защото това възражение се прави за пръв път с
писмените бележки след приключване на устните състезания. В състава на ТЕЛК
обаче, има включен специалист офталмолог-д-р А. Специалността „очни болести“
съобразно т.32 от раздел Iб от Приложение 1 към чл.1, ал.1 от Наредба
№ 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването-понястоящем отменена с Наредба
№ 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност
в системата на здравеопазването, издадена от министъра на здравеопазването, обн.,
ДВ, бр. 7
от 27.01.2015 г., изм. и доп., бр. 83
от 27.10.2015 г., доп., бр. 88
от 8.11.2016 г., изм. и доп., бр. 58
от 23.07.2019 г., бр. 54 от 16.06.2020 г., e специалност с преобладаваща
хирургична насоченост. От друга страна обаче, в новата вече Наредба № 1 от 22.01.2015
г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването, издадена от министъра на здравеопазването, обн.,
ДВ, бр. 7
от 27.01.2015 г, такова разграничение на специалностите не е направено. Това е
в унисон с разпоредбите на чл.10, чл.11 и чл.12 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно които
текстове съставът на ТЕЛК се определя със заповед на ръководителя на
съответното лечебно заведение по образец съгласно приложение №
5 в едноседмичен срок от получаване на заповедта по ал. 1. В състава
на ТЕЛК се включват не по-малко от трима лекари, единият от които е
председател, и се определят лекари – резервни членове. В съставите на ТЕЛК работят
лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по
медицина. Препоръчително
е лекарите от съставите на ТЕЛК да притежават призната медицинска специалност
по: вътрешни болести, ортопедия и травматология, хирургия, нервни болести,
неврохирургия, урология, медицинска онкология, очни болести, пневмология и
фтизиатрия, психиатрия или педиатрия. Т. е. не съществува абсолютно изискване
лекарите от съставите на ТЕЛК да притежават призната медицинска специалност,
това е само препоръчително, още по-малко, в състава на конкретната ТЕЛК,
освидетелстваща/преосвидетелстваща лицето, да има лекари –специалисти в
съответната област, в която е заболяването/заболяванията на лицето. Затова и
дори да не е имало в състава на ТЕЛК включени лекари-хирург и ортопед, това
изобщо не съставлява нарушение, обосноваващо отмяна на оспореното решение.
При постановяване на оспореното решение, органите на
медицинската експертиза, в случая НЕЛК, са се съобразили с материалноправните
разпоредби на закона.
Принципите и критериите на медицинската експертиза,
както и редът за нейното извършване, са регламентирани в Наредба за медицинската експертиза
/НМЕ/, приета с ПМС № 120 от
23.06.2017 г., обн. ДВ, бр. 51 от 27 юни 2017 г., в сила от
27.06.2017 г., със съответните й изменения, приета на основание чл. 101, ал.
7 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от НМЕ, в приложимата редакция към момента на постановяване на ЕР на
ТЕЛК, така и на решението на НЕЛК, видът и степента на увреждането/степента на
трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената
медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени
лабораторни и функционални изследвания. Според чл. 63, ал. 1
от НМЕ (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.)
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
приложение № 1.
С оспореното ЕР № 0712 от заседание № 062 от
31.03.2020 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови заболявания, е потвърдил ЕР на ТЕЛК по всички поводи. Посочена
е в оспореното решение като водеща диагноза травматична ампутация на един пръст
от стъпалото – S98.1. Посочено е по т.17.2
трудова злополука: състояние след конквасация на ляво стъпало. Ампутация на
първи лъч, ръбцови деформации на ляво стъпало. Ограничени движения горна и
долна скочна става. Атонични рани със секреция на лява пета. Посттравматична
деформация на ляво стъпало. Описани са в решението причините за състоянието на
пациента-увредите са получени след травматична конквасация на пети лъч на ляво
стъпало, цялата пета метатарзална кост и част от кобовидната кост. Травмата е
получена на 24.11.2003 г. с колело от вагон, като е установено от компетентните
органи на НОИ, че се касае за трудова злополука. По спешност е направена първична
хирургична обработка на раната на 12.12.2003 г., свободна кожна пластика. На
22.12.2003 г. е извършена частична лезия на автопластиката в областта на петата
около 10 см., с атонична рана с оскъдна бистра ексудация, ръбцови дефекти и
тъканен дефект на ляво стъпало. Ограничени са движенията в горна и долна скочни
стави вляво, настъпила е деформация на ляво стъпало. Тези увреди са установени
от членовете на НЕЛК от приложената в МЕД медицинската документация, от която
не са установени други документирани
хронични заболявания. След като е посочено изрично в решението на НЕЛК дадените
в ЕР на ТЕЛК оценки, е направен извод, че НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички
поводи.
Според съда правилно са определени и процентите трайна неработоспособност съгласно
приложение №1 от Наредбата за медицинската експертиза за съответните
заболявания. Този извод съдът прави, като взе предвид заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и
кредитира с доверие като изготвено обективно, компетентно и съответно на
приложените по делото писмени доказателства.
Видно е от експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, че са
определени следните проценти ТНР за съответните заболявания, установени от медицинската
документация съгласно Приложение №1 от НМЕ, както следва:
-М21.9 за посттравматична деформация на стъпалото.
Това заболяване е описано в част първа , раздел девет-Увреди на долните
крайници, като т.39 регламентира други деформитети на ходилото без значителни
статични отклонения. Не е констатирано нито от членовете на медицинската
експертиза, нито от ВЛ наличие на отклонения като например плоскостъпие,
екскавирано ходило, варусно ходило, включително посттравматично, поради което
това заболяване обуславя посочения в т.30 процент ТНР- 10 %;
- М19 за контрактура на долна скочна става. Това
заболяване е описано в част първа, раздел девети-Увреди на долните крайници,
като т.37 регламентира ограничени движения в долната скочна става (талокалканеарна).
Наличието на този вид заболяване е потвърдено и от ВЛ по изслушаната СМЕ и
обуславя ТНР – 10 %;
- S98 за ампутация
на пети лъч на ляво ходило. Това състояние е описано в ч.1 р.IX т.11 и попада в т.11- загуба на един пръст, потвърждава се
наличието му и от заключението на ВЛ, и обуславя ТНР – 10 %;
-М19 за контратура на горна скочна става. Касае се за
ограничена подвижност на посочената става, като ВЛ по изслушаната СМЕ е
описало, че към настоящия момент са се развили контрактури и на съседните
стави, но това не е обусловило различен процент ТНР за посоченото състояние.
Последното е съгласно оспореното решение и заключението на ВЛ попада в т.36.2 съгласно
ч.1 р.IX - Ограничени движения в горната
скочна става- напреднала степен и
обуславя ТНР от 20 %;
- тежки ръбцови и тъканни дефекти на ляво стъпало след
конквасация на същото. Посоченото състояние, описано в ЕР на ТЕЛК и НЕЛК и
потвърдено от ВЛ по СМЕ, попада в обхвата на
ч.1 р.IX т.44.2- ръбци и значителни тъканни дефекти на петата и ходилото със значително ограничаване на функцията и
обуславя ТНР от 30 %;
-М86 за хроничен остеомиелит на петната кост. Това е и
основното заболяване, което е определящо за процента ТНР. Хроничният
остеомиелит е определен като лека степен съобразно ч.1 р.II т.1- ограничен, ниска активност,
незначителни гноящи фистули. ВЛ по изслушаната
експертиза е посочило в заключението си, че средната степен на това
заболяване изисква наличието на разширен процес, чести и трайни фистули, с
белези на активност и с лабораторни данни за активност, наличие на заболявания
или общи усложнения, свързани със
заболяването-анемия, амилоидоза и др., каквито не са развити при М.. Затова и така
установената и от органите на медицинската експертиза, и от ВЛ лека степен на хроничен
остеомиелит обуславя 40 % ТНР.
Както беше посочено, съобразно чл. 63, ал. 1
от НМЕ (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.)
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
приложение № 1, а съгласно ал. 3 на чл. 63 от същия нормативен акт (изм. – ДВ,
бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.) при наличие на множествени увреждания,
посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) в проценти (Методиката), представляваща
приложение № 2. Действително, разпоредбата на чл. 63 от НМЕ,
както и т. III от Методиката са оспорени по съдебен ред, като с Решение № 1632
от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. дело № 10422/2018 г., VIII о., състав на
Върховния съд е отменил т. III от Методиката към 63, ал. 3 от НМЕ
и е оставил без разглеждане жалбата в останалата част. С окончателно съдебно
решение №8982/7.07.2020 год. ВАС е оставил в сила решение №1632/31.01.2020 г.
постановено по адм.д.№10422 по описа на Върховен административен съд за 2018
г., в частта, с която е отменена разпоредбата на т.ІІІ от Методиката за
прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалена работоспособност
/вида и степента на увреждането / в проценти от приложение №2 към чл.63, ал.3
от Наредбата за медицинската експертиза /за краткост по долу т.III от
Методиката/. Т.е. съдебното решение за отмяна е влязло в сила на 7.07.2020
год., а решението на НЕЛК, което е оспорено понастоящем, е постановено на
31.03.2020 год., т.е. преди отмяната с влязло в сила решение на т.ІІІ от
Методиката. Следва да се посочи, че съгласно чл. 195, ал.
1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение, т. е отмяната има действие занапред, а
не обратно действие. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 2 от
27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които за
периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло
в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни
правни последици. Последващо съдебно решение, с което подзаконовият нормативен
акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите
обществени отношения. При предходната редакция на т. ІІІ от Методиката, обн.
ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., е трябвало да бъде определена
обща оценка на процента намалена работоспособност като сбор от всички оценки по
методиката определена в тази точка, но след изменението в ДВ, бр. 64 от 2018
г., в сила от 03.08.2018 г., това е недопустимо и се взима единствено
най-високата оценка. В този смисъл е и понастоящем действащата редакция на т.
III. От Приложение №2 , отм. с Решение № 1632 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 63 от 2020
г., в сила от 17.07.2020 г.; нова, бр. 79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г. В
настоящия случай НЕЛК, както и ТЕЛК, е изчислила крайния процент трайно
намалена работоспособност, приемайки за основа определения такъв за хроничен
остеомиелит на петната кост съгласно ч.1 р.II т.1 от Приложение №1.
Ето защо, от събраните по делото доказателства, в т.
ч. заключението по назначената съдебно – медицинска експертиза, което съдът
кредитира, като компетентно, обективно, безпристрастно и непротиворечащо на
събраните доказателства по делото, се установява, че видът и степента на
увреждане на жалбоподателя са определени в съответствие с неговото обективно
състояние, като са отчетени всички
съществуващи негови заболявания в съответния стадии на тяхното развитие,
съобразно всички приложени по преписката документи. С оглед на горното, намаленият
процент трайна неработоспособност на жалбоподателя в оспореното ЕР в сравнение
с предходно решение на ТЕЛК от 2017 г.и издадените преди него предходни ЕР, се
дължи не на някаква промяна в здравословното състояние, а на промяна в действащото
законодателство.
С оглед на изложеното, ЕР на НЕЛК е издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, предвид което съдът намира жалбата за неоснователна
и същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
, направено от ответника в молба вх.№2988/18.06.2020 год., на основание чл.25а,
ал.3, предлож.последно от Наредбата за заплащането на правна помощ-за изготвяне
на писмено възражение по жалбата без осъществяване на процесуално
представителство, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.З.М. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв.В.П. ***, с адрес на кантората гр.Плевен, ул „Ресен“ №8А, против ЕР №0712 от заседание №062 от 31.03.2020 год. на НЕЛК, специализиран
състав по хирургични и ортопедични заболявания.
ОСЪЖДА М.З.М. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
в полза на Национална експертна лекарска
комисия гр.София, бул „Акад.Иван Евстатиев Гешов“ №15 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50(петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВАС на РБ чрез Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: /п/