Р
Е Ш Е Н И Е
№…..
04.01.2021г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на десети декември две
хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Секретаря:
Силвия Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№406
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД твърди, че на 07.12.2016г., между „Уникредит
Булбанк“АД и ответника Б.Н.Г. бил сключен Договор №*** за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка.
Неразделна част към този договор били и Общите условия на Банката, действащи
към този момент. Съгласно този договор, банката-кредитор предоставила на
ответника кредит под формата на овърдрафт по посочена от него разплащателна
сметка, в размер на 2000 лева, с начален срок на усвояване 07.12.2016г., краен
срок на усвояване- 07.12.2017г. и краен срок за погасяване- 07.12.2017г. Този
краен срок, Банката можела да продължава многократно с период от още една
календарна година при условие, че кредитополучателя спазва условията на
Договора за кредит и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към
кредитора. С подписването на Договора ответника се съгласил на директен дебит
по разплащателната си сметка, по която се усвоявал овърдрафта и дал право на
кредитора да събира едностранно в деня на падежа или след него дължимите по
кредита суми, като се задължил да осигурява по разплащателната си сметка
необходимите средства за погасяване на дължимите суми. Освен връщане на
предоставените му суми по кредита, кредитополучателят дължал възнаградителна
лихва за срока на действие на договора, която била установена по размер за
съответния период по лихвен план. В конкретния случай, на ответника била
начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 801,97 лева
за периода от 07.12.2016г. до 08.02.2018г. Същевременно, на 01.07.2019г. бил
подписан Договор за покупко-продажба на вземания между „Уникредит Булбанк“АД и
ищеца „АСВ“ЕАД, по силата на който вземанията на Банката към ответника,
произтичащи от горепосочения договор, били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството- кредитор. За така извършената цесия, ищецът изпратил до Б.Г.
писмено уведомление с известие за доставяне. Същото обаче се върнало в цялост
като неполучено. Ищцовото дружество изпратило второ уведомление за извършената
цесия на 24.03.2020г., но и то се върнало в цялост, като неполучено. Поддържа,
че считано от 01.07.2019г.- датата, на която е сключен договора за прехвърляне
на вземане, до датата на входиране на задължението в съда, на длъжника било
начислявано обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава, която е в размер на 141,20 лева. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че Б.Н.Г. дължи на АСВ“ЕАД по
Договор №*** за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка от 07.12.2016г. сумата от 2000 лева-главница,
801,97 лева- възнаградителна лихва за периода от 07.12.2016г. до 08.02.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 141,20 лева за периода от 01.07.2019г. до
03.02.2020г., законна лихва върху главницата, считано от 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№150/2020г. по описа на
РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените деловодни разноски в
настоящото и в заповедното производство.
В
срока по чл.131 от ГПК, Б.Н.Г., чрез назначения му от съда особен представител
адв.А.Г., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва
предявения против него иск, фактите и обстоятелствата, на които той се
основава. Счита, че посочените в исковата молба правни изводи и искания са
неоснователни, а предявения иск за изцяло неоснователен. Поддържа, че
посочената в исковата молба цесия няма действие спрямо ответника, тъй като
същия не е уведомен и не знае за нея. Когато правоприемството се основавало на
договор за цесия, на общо основание трябвало да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането
нямало действие по отношение на него. Цесионерът ставал титуляр на вземането в
отношение със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника
било от съобщаване на прехвърлянето. Ответникът не бил получил съобщението за
цесия, а връчването на исковата молба и приложенията към нея на назначения
особен представител не означавало, че е съобщено на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, тъй като особения представител нямал връзка или
контакт с ответника. Поради това, последният не следвало да изпълнява и можел
основателно да откаже изпълнението. От представените с исковата молба писмени
доказателства било видно, че предявените искове са изцяло недоказани и
неоснователни. Иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло така
предявените против ответника искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като
доказателство по делото препис от Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №*** от
07.12.2016г., „Уникредит Булбанк“АД е предоставило на ответника Б.Н.Г. кредит
за текущи разходи в размер на 2000 лева. Този кредит е трябвало да бъде
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка през периода от 07.12.2016г. до
07.12.2017г., която дата е била и крайния срок за погасяване на задължението.
Неразделна част към този Договор са били Общите условия на Банката за
предоставяне на потребителски кредити на физически лица, както и Погасителен
план за периода от 07.01.2017г. до 07.12.2017г., като всички те били подписани
от кредитополучателя.
Съгласно представения
от ищеца Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на 01.07.2019г.
„Уникредит Булбан“АД е прехвърлило на ищеца „АСВ“ЕАД портфолио от необслужвани
свои вземания срещу физически и юридически лица, описани в Приложение №1,
неразделна част от договора. Страните се договорили, че вземанията се
прехвърлят заедно с всички прехвърлими права на цедента и с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, включително изтекли лихви и разноски.
От приетото като
доказателство по делото Потвърждение за извършена цесия на парични вземания на
основание чл.99 от ЗЗД, се установява, че „Уникредит Булбанк“АД потвърждава
извършената цесия на всички вземания, съгласно горепосочения Договор от
01.07.2019г., подробно индивидуализирани в Приложение №1, неразделна част от
същия Договор. Съгласно представеното по делото извлечение от Приложени №1 към
Договора е видно, че е прехвърлено и вземането по отношение на Б.Н.Г. по Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка №*** от 07.12.2016г. в размер на 2000 лева главница и
801,97 лева лихва.
По делото е представено
Пълномощно, с което „Уникредит Булбанк“АД на 04.07.2019г. е упълномощило
„АСВ“ЕАД от негово име да уведоми длъжниците, посочени в Приложение №1 към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019г. от името на
цедента за извършеното прехвърляне на вземания, както и да упражни правото на
Банката да обяви предсрочната изискуемост на цялото вземане по всяко от
цедираните вземания, предмет на горепосочения договор.
Видно от представените като
доказателство по делото 2бр.уведомителни писма, съответно от 10.07.2019г. и от
24.03.2020г. до Б.Н.Г. са били изпращани съобщения за размера на неговите
задължения по процесния договор за банков кредит, както и за извършеното
прехвърляне на вземането към него от „Уникредит Булбанк“АД в полза на ищеца
„АСВ“ЕАД. Съгласно представените от ищеца известие за доставяне и обратна
разписка към товарителница, двете уведомителни писма не са били връчени на
ответника.
На 03.02.2020г. в РС-Димитровград ищецът
е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника. Образувано е било ч.гр.д.№150/2020г., по което на 05.02.2020г.
съдът издал Заповед №63 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в
размер на 2000 лева главница–
задължение по Договор №*** за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 07.12.2016г., сключен между
„Уникредит Булбанк“АД и длъжника, възнаградителна лихва за периода от
07.12.2016г. до 08.02.2018г. в размер на 801,97 лева, лихва за забава за
времето от 01.07.2019г. до 03.02.2020г., законна лихва върху главницата,
считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни
разноски в размер на 108,86 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415
ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано, че може да предяви установителен иск за
вземането си против ответника.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, на същото не е била
предоставена информация от „Уникредит Булбанк“АД за това на коя дата е изпаднал
в забава длъжника по процесния договор за кредит, поради което експерта не може
да даде отговор на този въпрос. Липсва информация относно датата, на която
Банката е предоставила на длъжника сумата, уговорена в договора за банков
кредит. В периода след датата на цесията- 01.07.2019г. няма извършени плащания
от ответника по главница и договорна лихва. Размерът на възнаградителната лихва
за периода от 07.12.2016г. до 08.02.2018г. е 801,97 лева. Обезщетението за
забава за времето от 01.07.2019г. до 03.02.2020г. е в размер на 141,20 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че на
07.12.2016г. между „Уникредит Булбанк“АД и Б.Н.Г. е сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка №***, като съгласно същия на ответника е бил предоставен
заем в размер на 2000 лева, който е трябвало да бъде върнат на вноски до
07.12.2017г. На следващо място, няма спор между страните, че „Уникредит Булбанк“АД
е продало на „АСВ“ЕАД свои вземания към длъжници по договори за кредит, сред
които и този сключен с ответника. Безспорно установено е, че до депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
РС-Димитровград на 03.02.2020г., както ищеца, така и прехвърлителя на
вземането, не са уведомявали ответника за извършеното прехвърляне на вземанията
от страна на „Уникредит Булбанк“АД.
Спорно по делото е дължи ли ответника на
ищцовото дружество по процесния Договор, сключен с „Уникредит Булбанк“АД,
посочените суми в издадената от РС-Димитровград заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№150/2020г., както и уведомен ли е бил надлежно Б.Н.Г. за
извършената цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по отношение на него
ищеца.
Съгласно чл.9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане.
На първо място
съдът счита, че в настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че е
изпълнил задължението си по процесния договор за кредит, като е предоставил
уговорената в него сума от 2000 лева в полза на ответника. Въпреки изрично
даденото от съда указание в тази насока, до приключване на съдебното дирене по
делото, ищецът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си,
че в полза на ответника реално е била предадена уговорената в договора за
кредит сума от 2000 лева. Не бяха представени никакви доказателства и относно
това дали длъжника Г. е извършил и кога плащания на задължения по договора,
продължен ли е бил срока на същия с още една година, каквато възможност е била
предвидена в него или е бил предсрочно прекратен поради неизпълнени в срок
задължения. В тази връзка, съдът счита, че не се доказа от страна на ищеца, че
неговия праводател е изпълнил задължението си по договора за кредит и е
предоставил на ответника уговорената сума от 2000 лева, за да възникне след
това правото му да претендира връщане на тази сума, ведно с възнаградителна и
мораторна лихви.
На следващо място, съдът намира, че вземането по процесния договор за
кредит е било валидно цедирано от кредитора на ищцовото дружество, по силата на
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от
01.07.2019г.
При постановяване на настоящото решение
съдът взе предвид, че производството по делото се проведе в отсъствието на
ответника Б.Н.Г., който беше представляван от особен представител- адв.А.Г.,***
и назначен от съда. Издадената по ч.гр.д.№150/2020г. по описа на
РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не
е била връчена на ответника-длъжник лично, доколкото той не е бил открит на
постоянния си и настоящ адрес, нито е установена неговата актуална месторабота
от извършената справка в регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на
уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на Г., съдът е приел,
че съобщението за издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. След депозиране на исковата молба против Б.Н.Г.
*** съдът отново е изпратил препис от нея на постоянния и настоящ адрес на
ответника. Исковата молба и приложенията към нея обаче са останали невръчени на
адресата, който не е била открита на тези адреси. По същия начин, от извършена
справка в НАП не е била установена и актуалната месторабота на Г., за да бъдат
изпратени въпросните документи за връчване там. В тази връзка и на основание
чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е бил назначен особен представител, който да го
представлява по настоящото дело.
Доколкото по
делото се твърди, че вземането на «Уникредит Булбанк»АД към ответника е било
прехвърлено в полза на ищеца, следва да се
има предвид, че с договора за цесия кредиторът
прехвърля вземанията си на трето лице, без за това да е необходимо
съгласие на длъжника. За
да произведе действието си спрямо последния, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника
е предвидено с цел същия да узнае
за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е
налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с който вземането на
цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това.
Видно от съдържанието на приложеното по делото пълномощно
цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички
длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява
целите на посочените разпоредби. Относно
последната предпоставка за уважаване на претенциите на ищеца изискваща
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника съдът установи от
представените по делото писмени доказателства, че до предявяване на исковата
молба от ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било връчвано уведомление в
тази насока. Действително в исковата си молба „АСВ“ЕАД
посочва, че до длъжника са били изпратени писмени уведомления за цесията чрез
„Български пощи“ЕАД и чрез куриер „Лео експрес“, като двете пратки обаче не са
били връчени на адресата и са се върнали в цялост. От друга страна, в исковата
молба се съдържа Особено искане, с което ищецът иска съдът да разпореди
приложеното по делото уведомление за цесия да бъде връчено на ответника. Въпреки положените усилия от съда, ответника не е открит
на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен
и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис
от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема, че
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния
е уведомен за цесията с изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало
до него / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ
т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. В настоящото
производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител,
който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен
особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. Съдът счита, че в хода на производството по делото ищецът не проведе пълно
и главно доказване на последната предпоставка за уважаването на иска, а именно надлежно уведомяване на ответника за
цедирането вземане. Връчването на особен представител не би могло да се
приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до
знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл
да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага.
Поради
изложеното съдът счита, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника. Безспорно се установи, че волеизявлението на цесионера,
извършено в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало до
длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за
извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено
нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и
уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването им е извършено
при условията на чл.47 от ГПК в рамките на
заповедното и исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното от страна на кредитора
поведение, явяващо се в противоречие с принципите на добросъвестно упражняване
на правата, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент
ищцовото дружество не се явява кредитор на ответника /такъв продължава да бъде
„Уникредит Булбанк“АД/, поради което предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на
иска за установяване на задължение за плащане от ответника в полза на ищеца на
визираните суми в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№150/2020г. по описа на РС-Димитровград, на последния не трябва да бъдат
присъждани и направените в заповедното производство деловодни разноски.
Поради това,
че ответника по делото беше представляван в настоящото производство от особен
представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски по чл.78
ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представляван от ***, против Б.Н.Г., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на Б.Н.Г., с ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
с ЕИК *********, сумата от 2000 лева
/две хиляди лева/ главница, представляваща задължение по Договор №*** за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка от 07.12.2016г., сключен между „Уникредит Булбанк“АД и Б.Н.Г.,
възнаградителна лихва за периода от 07.12.2016г. до 08.02.2018г. в размер на 801,97
лева /осемстотин и един лева и деветдесет и седем стотинки/, лихва за забава за
периода от 01.07.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 141,20 лева /сто
четиридесет и един лева и двадесет стотинки/, законна лихва върху главницата,
считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни
разноски в размер на 108,86 лева /сто и осем лева и осемдесет и шест стотинки/,
за които е издадена Заповед №63/05.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№150/2020г. по описа на РС-Димитровград,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: