Определение по дело №6/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от “Н. С.”, Е.- клон Г. Д. против решение № 218/17.1.2011 г. , постановено по гр.д. № 1327 по описа за 2010 г. на Районен съд-Г. Д..

Сочи се във въззивната жалба, че решението на Районен съд е недопустимо и неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът в доклада е следвало да посочи спорните факти, за да предприемат съответни процесуални действия по доказване на обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна. Твърди се, че съображения за обратното не са посочени от ищеца. Изложени са подробни съображения, които според жалбоподателя сочат, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна по смисъла на параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ. Поддържат, че са на лице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ. Представя се писмена защита.

Постъпил е писмен отговор, с който се оспорват доводите във въззвината жалба. Изразява се несъгласие, че не са направили довод, че длъжността, която е заемана от И. е ръководна и в тази връзка се твърди, че това се следва от съображението им за немотивираност на Заповедта за уволнение. Твърди се, че в тежест на ответника е, което обаче той не е направил, е да установи този спорен факт. Изложени са подробни съображения в тази връзка.

Съдът като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото доказателства и атакувания акт, счита жалбата за основателна, предвид следното:

С постановеното решение РС е признал уволнението на ищеца Ю. И. за незаконосъобразно; възстановил го е на длъжността началник отдел “Е.” и му е присъдил обезщетение по чл. 225 от КТ в размер 3 958,44 лв.

Видно от заповед № 116/16.8.2010 г., издадена от ”Н. С.”, Е.-клон Г.Д., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. В производството по оспорване законосъобразността на уволнението в тежест на ответника е да установи предпоставките, визирани в цитираната норма, а именно: наличието на сключен договор за управление на предприятието, възложените на уволнения служител функции по ръководство на трудовия процес в предприятието, или в негово поделение, както и прекратяването да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че е налице сключен договор за управление на предприятието и че уволнението е извършено в 9 месечния срок, като е взел предвид представения договор № РД-14-37/3.2.1010 г., с който на Д. П. е възложено управлението на “НП”,Е. – клон Г. Д. и извършеното уволнение на седмия месец – на 16.8.2010 г., когато е връчена на ищеца заповедта за уволнението му.

Според настоящият състав обаче незаконосъобразно е счел уволнението за незаконно с мотива, че е останал неизяснен въпроса дали заеманата от И. длъжност –Началник “Е.“ отдел е ръководна. Според легалното определение в § 1, т. 3 от ДР на КТ “ръководството на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление.В съдебната практика и в правната теория е наложено разбирането, че ръководни са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели. По делото не е представена длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност - началник отдел “Е.”, а такава касаеща правата и задълженията на началника, но на друг отдел, отдела на Водоразпределение, поради което РС е приел, че не се доказва ръководната функция на уволнения служител. Окръжният съд счита, че ръководната длъжност изпълнявана от ищеца се доказва от представената структура на “Н. ситеми”, Е., клон Г. Д. от 15.3.2010 г., от която е видно обособяването на отдели, един от който е Експлоатационния, чийто началник е ищеца Ю. И. и който отдел включва 1 организатор автотранспрт и механизация, 4 шофьори, 2 багериста, 1 монтьор, 6 охрана и 1 хигиенист, куриер, огняр. Следователно касае се за ръководен от ищеца обособен отдел, извършващ дейности в предприятието, свързани с експлоатацията. Затова съдът счита, че заеманата от него длъжност е ръководна по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Като е счел противното РС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който Окръжният съд отменя като постановява отхвърляне на предявените искове. Жалбоподателят е установил по несъмнен и категоричен начин всички предпоставки, имащи отношение към законосъобразността на основанието, на което е уволнен Ю. И. – чл. 328, ал. 2 от КТ. След като уволнението му е законосъобразно, то и исковете за възстановяване на заеманата от него длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, от КТ следва да се отхвърлят, тъй като уважаването им е обусловено от незаконосъобразността на уволнението.

Неоснователен е довода в жалбата, според който ищецът не е възразил срещу ръководния характер на заеманата от него длъжност, а съдът в доклада си не е посочил, че обстоятелството е спорно и не им е указал да ангажират доказателства. Видно е, че в исковата молба ищецът твърди, че няма мотиви в заповедта за уволнението му “относно връзката между подбора на управленския екип и трудовата функнция изпълнявана от него”, от което е очевидно, че оспорва този факт. Необосновано се твърди, че съдът не е указал, че в качеството им на работодател в тяхна тежест е да го установят, тъй като видно от доклада на РС е посочено, че те следва да докажат законосъобразността на атакуваната заповед. От друга страна те са правили искания в първата инстанция именно в тази насока. Ето защо тези доводи са неоснователни, което обаче не се отразява върху становището на Окръжният съд за уважаване на жалбата, по останалите съображения, релевирани в нея.

Ю. И. ще следва да заплати на жалбоподателя напраните разноски по делото в размер на 759,50 лв, от които 129,50 лв. държавна такса за въззивната жалба и 630 лв. платено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал. 1 във вр. с чл. 269, изр. 2 от ГПК, Окръжния съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като неправилно решение № 218/17.1.2011 г., постановено по гр.д. № 1327 по описа за 2010 г. на Районен съд-Г. Д., в частта с която са уважени предявените искове и е осъден “Н. С.”, Е.- клон Г. Д. да заплати съдебни, деловодни разноски и държавни такси и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. И. И. против “Н. С.”, Е.- клон Г. Д. иск за признаване уволнението му за незакононно и за отмяна на заповед № 116/16.8.2010 г.; иск за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност – началник отдел “Експлоатационен” в “Н. С.”, Е.- клон Г. Д. и иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3 958,44 лв.

ОСЪЖДА Ю. И. И. да заплати на “Н. С.”, Е.- клон Г. Д., направени от тях разноски по делото в размер на 759,50 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от 15.04.2011 г. – деня посочен в с.з. за обявяване на решението, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: