№ 44
гр. Габрово, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20234200500097 по описа за 2023 година
Подадена е въззивна жалба от А. М. Й., в качеството й на майка и законен
представител на малолетния М. Ю. А., чрез пълномощника й адв. Ралица Мутафова, САК,
срещу Решение № 504/ 24.10.2022 г. по ч.гр.д. № 20224210101544, по описа на Районен съд
- Габрово, в частта, с която съдът е оставил без уважение подадената от жалбоподателката
молба за даване на разрешение за теглене от банковата сметка на малолетния М. Ю. А. с
IBAN: .........., BIC: STSABGSF, разкрита при Банка ДСК АД, за сумата над разрешения
размер от 1 500 лева до претендирания размер от 7 500 лева и в частта, с която А. М. Й. е
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка за държавни такси на
РС-Габрово, държавна такса в размер на 25.00 лева, на основание чл.71, ал.1 от ГПК.
Според жалбоподателката решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно в обжалваната част. Съдът бил приел, че семейството на А. М. Й. се
нуждае от отопление през зимните месеци, но неправилно преценил, че отоплението на
пелети не превишава като разход 500 лева месечно. С подадената молба по чл.130, ал.З СК,
А. Й. била уточнила, че в дома й е инсталирана система за отопление с пелети, като
единствен метод за отопление. Системата за един отоплителен сезон изразходвала
приблизително 5-6 тона пелети, което прави по около 1 тон - до 1,5 тона на месец, в
зависимост от температурите. Цената на тон пелети варирала от около 1000 до 1700 лева на
тон, като цените нараствали ежедневно. Децата на молителката са момиче и момче и това
налага да обитават различни стаи, с оглед на тяхното правилно и здравословно израстване и
възпитание, което означава, че не е възможно да бъде намалена площта за отопление на
жилището.
Съдът също така приел, че е необходим козметичен ремонт на жилището, но
неправилно преценил, че той може да бъде извършен за сума от 800 лева. В молбата си А. Й.
била описала, че се касае за ремонт, който се налага, доколкото закупеното на името на
децата й жилище не е било ново строителство и има известни амортизации. Необходимо
било да бъде сменено част от остъкляването на терасата, поради това, че стъклата са
изпочупени, да бъде извършено пребоядисване на стаите, отремонтиране на стената в банята
1
и ревизия на ВИК частите, поради появил се теч. Според жалбоподателката посочените
дейности, с оглед на настоящите цени биха възлезли на не по-малко от 2000 лева.
Съдът, при определянето на размера на разрешената сума не взел предвид
инфлационните процеси в страната. Към настоящия момент и двете деца на молителката
били в период на израстване, което изисква майката да осигурява разнообразна и прясна
храна от всички хранителни групи. Необходимо било също непрекъснато /през няколко
месеца/ закупуване на нови дрехи и обувки, с оглед на израстването на децата. Това са
разходи, които макар и не малки по размер, осигурява самата молителка, като част от
задължението си да се грижи и да издържа децата си. Тя сама осигурява и разходите
свързани със заплащането на всички битови сметки - за ток, вода и телефони, интернет и
др. Това е и причината да поиска от съда да й бъдат отпуснати допълнително средства във
връзка с учебната година - 2022/2023 г., която вече е започнала и през която синът й - М. А.
е ученик в пети клас.
Неправилно първоинстанционния съд достигнал до заключение, че майката - А. Й. не
осъществява задължението си да издържа децата, тъй като тя осигурявала за своя сметка
средствата необходими за отглеждането, обучението, изхранването и израстването на двете
си деца, но тъй като към настоящия момент не работи, поради отглеждането на децата,
които са под 12 годишна възраст, се нуждае от исканите средства за отопление и ремонт на
използваното от семейството жилище
По отношение на решението в частта за разноските, които А. Й. е задължена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, а именно държавна такса в размер на 25
лева, на основание чл.71, ал.1 ГПК, съдът неоснователно не бил взел предвид представената
Декларция за семейно и материално положение и имотно състояние, както и възражението
на молителката, че към настоящия момент не работи, а се грижи за двете си деца, като
поради липсата на баща им, тя е единствената, която осъществява тази грижа и изпитва
затруднение при намирането на постоянна работа при тези условия.
Предвид всичко изложеното се прави искане да бъде отменено Решението на PC -
Габрово в обжалваната част, като вместо това въззивният съд да постанови такова, с което
да уважи молбата на А. М. Георгиева, в качеството й на родител и законен представител на
малолетния М. Ю. А., с ЕГН: ********** за даване на разрешение за теглене от банковата
сметка с IBAN: .........., BIC: STSABGSF, разкрита при Банка ДСК АД, на името на М. Ю. А.,
с ЕГН: **********, за сумата над разрешения размер от 1500 лева до претендирания размер
от 7500 лева, както и да отмени решението в частта, с която молителката е осъдена да
заплати държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл.71, ал.1 ГПК, като неправилно
и незаконосъобразно.
Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.
За установяване на твърденията си молителката прилага Справка от интернет
страницата на Практикер с цени на пелетите продавани в хипермаркета, като моли да бъде
назначена съдебно строително -техническа и оценителна експертиза и съдебно-оценителна
експертиза.
Прави се искане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена молителката от
заплащане на държавни такси и разноски по делото.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от жалбоподателката доводи, приема за
установено следното:
Частната жалба срещу Решение № 504/ 24.10.2022 г. по ч.гр.д. № 20224210101544, по
описа на Районен съд – Габрово в обжалваната част е подадена в срок, от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
2
За да постанови обжалвания отказ, да разреши теглене на средства от сметката на
малолетния М. Ю. А. над размера от 1500 лева до пълния поискан размер от 7500 лева
първоинстанционният съд е събрал доказателства и е изслушал малолетния М., като е
установил, че детето заедно със сестра си Ю. Ю.а А.а и тяхната майка А. М. Й. живеят в
апартамент, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. ............, ап. 17, но за периода около четири
месеца преди съдебното заседание децата са живели при баба им по майчина линия в кв.
Кряковци, тъй като майката е била на работа в Англия.
Отчетено е, че жилището в гр. Габрово, ул. ............, ап. 17 е собственост на децата –
закупено е от заплатените им обезщетения, изплатени поради смъртта на бащата, като
същото е с площ около 75 кв.м. и се отоплява на пелети. Прието е, че отоплението с пелети
на жилище с тази площ през зимата не превишава 500 лева месечно, или за 6 месеца при
студена зима общата сума е около 3000 лева.
Тъй като семейството е тричленно и няма данни майката да е неработоспособна,
следва отоплението да бъде осигурено от тримата члена, а именно по 1000 лева от всеки.
Козметичният ремонт на апартамента, за който се иска тегленето на част от сумата,
представлява отстраняване на теч по външната стена на едната баня и измазването й,
пребоядисване на стаите в цялото жилище и остъкляване на част от външната тераса, поради
изпочупени стъкла. Съдът е приел, че посоченият ремонт е на стойност не повече 800 лева.
Поради това от единия собственик, а именно от детето М. Ю. А. следва да бъде осигурена
половината сума, а именно 400 лева.
Що се касае до средствата за осигуряване на учебни помагала на детето, съдът е
отчел, че в тази образователна степен учебниците са безплатни, а за другите разходи за
учебната година са необходими около 200 лева. Прието е, че тъй като майката не е
неработоспособна /нещо повече, по делото има данни, че е работила в Англия няколко
месеца/ и има абсолютно задължение да издържа децата си, то тя е длъжна да осигури поне
половината от нужните средства и поради това съдът е преценил, че по това разходно перо
следва да даде разрешение за теглене на за сумата от 100 лева.
По тези съображения първоинстанционният съд уважил частично молбата по чл. 130
от СК за сумата 1500 лева, като я е отхвърлил за разликата над тази сума до претендирания
размер от 7500 лева.
По отношение на разноските първоинстанционният съд с определение
№116/24.01.2023г. е отхвърлил молбата на А. М. Й. за освобождаване от държавна такса,
като е приел, че след като майката до датата на съдебното заседание по делото е работила в
Англия, а децата притежават по сметките си значителни суми, то семейството има
възможност да заплати държавната такса от 25.00 лева за образуване на делото. С оглед на
това с обжалваното решение, съдът е осъдил жалбоподателката да заплати държавната такса
за образуване на делото в размер на 25.00 лева, която не е била внесена при депозирането на
молбата по чл. 130 от СК.
Освен това съдът с Определение 1618/04.12.2022г. е постановил отказ да освободи А.
3
Й. от заплащане на 15.00 лева държавна такса за виззивно обжалване на постановеното
решение. Определението не е обжалвано и държавната такса е весена.
Въззивният съд, като обсъди доводите на жалбоподателката и взе предвид
установеното в първоинстанционното производство, намира депозираната въззивна жалба
за неоснователна. С оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства
не е необходимо извършването на поисканите от молителката две технически експертизи.
Към датата на постановяване на въззивното решение до края на отоплителния сезон
остават по-малко от два месеца, поради което нужните парични средства за отопление са
значително по- малко от първоначално заявените.
По отношение на средствата необходими за извършване на ремонт на банята и
терасата на апартамента и за боядисването на стаите, съдът напълно споделя аргументите
изложени от първата инстанция досежно това, че в поддръжката на имота следва да участва
и другия му съсобственик съобразно дела си в съсобствеността и че с оглед вида на ремонта
общо необходимата сума е в размер на 800 - 1000 лева.
С оглед на това сумата от 1500 лева, чието теглене от сметката на малолетния М. е
разрешено от първоинстанционния съд, към настоящия момент е достатъчна до покрие
половината от средства необходими за отопление и освежителен ремонт на жилището.
Останалата част от необходимите средства следва да се осигурят от другия
съсобственик на имота.
Извън горе изложеното, основно родителско задължение е осигуряването на
подходящи материално-битови условия за живот на децата и на средства за издръжката и
образованието им. В случая е установено от събраните по делото доказателства, че
жилището, което обитава семейството на молителката е закупено със средства на
малолетните й деца, т. е. тя не е вложила лични парични средства за закупуването му.
Към настоящия момент децата са в училищна възраст, ангажирани са през деня с
учебни занятия / в социалния доклад е посочено, че М. посещава занималня, т.е. прекарва
целия ден в училище/ и не може да бъдат споделени изложените в молбата по чл. 130 от СК
доводи, че майката е целодневно ангажирана с отглеждането им и това е пречка да си
осигури доходи от труд, за да може да покрие необходимостта на децата от средства за
издръжка средства.
Освен това в социалния доклад е посочено, че семейството на А. Й. поддържа висок
стандарт на живот, което означава, че майката би могла да разчете разходите на
домакинството по начин, който да й позволи да задели средства да отопление през зимния
сезон, без да разчита на средствата на малолетните си деца. Предназначението на тези
средства е да служат за развитието на децата, да гарантират възможността им за получаване
на по- добро образование и за покриване различни непредвидими и неотложни разходи ат
здравен или друг, които биха могли да възникнат до навършването на пълнолетие, а не за
издръжката им, която както бе посочено по- горе е задължение на родителя.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
4
решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските :
Производството по чл. 130 от СК е вид едностранно охранително производство което
се инициира по молба на заинтересованото от издаването на искания охранителен акт лице,
поради което разноските в това производство да се поемат от молителя.
С оглед на изложеното след като е отказал да освободи молителката от разноски,
правилно първоинстанционният съд с постановеното решение й е възложил разноските в
размер на 25.00 лева, представляващи държавна такса, която е пропуснал да събере при
образуване на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504/24.10.2022г. по ч. гр. д.№ 1544/2022г по описа на
Габровски РС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5