О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 12.12.2019 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
разгледа докладваното
от съдията Нейчева ЧНД № 625 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.
Образувано е по жалба
на обв. Ф.М.Ч. чрез защитника й адв. Е.Д. *** против постановление
от 05.12.2019г. по досъдебно производство № 1433 / 2019г. по описа на РУ на МВР
- Сливен, вх. № 2601 / 2019г. на ОП – Сливен, за взета мярка за неотклонение
"гаранция" в размер на 5 000 лв., предявено на обвиняемата на 09.12.2019г..
В жалбата са изложени
доводи, че взетата мярка за неотклонение "Гаранция" в размер на по 5
000 лв., вносима в 7-дневен срок не е съобразена с разпоредбите на чл. 56, ал.
3 и чл. 57 от НПК както и с имотното
състояние на обвиняемата. Искането е окръжният съд да отмени постановлението от
05.12.2019г., предявено на обвиняемата на 09.12.2019г., с което по отношение на
нея е взета мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на 5 000 лв. и да й
определи мярка за неотклонение „Подписка” или алтернативно - да намали размера
на взетата мярка за неотклонение „Гаранция” на 300 лв., вносима в 7-дневен
срок.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Ф.М.Ч. и С.Й.Й.са
привлечени в качеството на обвиняеми по досъдебно производство № 1433 / 2019г.
по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. № 2601 / 2019г. на ОП – Сливен, всеки с
обвинение по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК затова, че в периода от
01.01.2017г. до 20.11.2019г. в гр.
Сливен , в съучастие по между си като
съизвършители, без съответно разрешително, от свое име и като физически лица,
извършвали по занятие банкови сделки - предоставяли кредити за своя сметка и на
собствен риск, за които се изисква съответно разрешение - лиценз за банкова дейност, съгласно чл. 13,
ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ.
С постановление от
05.12.2019г., предявено на обвиняемата на 09.12.2019г., й е взета мярка за
неотклонение "гаранция" в размер на 5 000 лв. и е определен 7-дневен
срок за внасянето й.
Видно от приложените
доказателства обв. Ч. е на 46 години, с основно образование; не е омъжена;
живее на съпружески начала с обв. С. Й. Й.. Обвиняемата е работила за кратко
време на разза престъпление лични места. В момента не работи. Не притежава
недвижими имоти и МПС. Видно от изготвената характеристична справка, през
2012г. и 2019г. е задържана в РУ Сливен за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но
разгледана по същество е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,
а мярката за неотклонение, взета по отношение на обв. Ч. - потвърдена.
В разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК е предвидено, че по дела
от общ характер спрямо обвиняемия може да се вземе мярка за неотклонение,
когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано
предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 от НПК -да се попречи на обвиняемия да
се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на
влязла в сила присъда т. е. с цел обезпечаване участието на обвиняемия в
наказателното производство.
Според настоящия съд,
при вземането на мярката за неотклонение спрямо обв. Ч. са били спазени
посочените по-горе законови изисквания.
В разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК са изброени
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за
неотклонение – степента на обществената опасност на престъплението,
доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното
положение, професията, възрастта и други данни за личността му, като всички
тези обстоятелства, следва да са подчинени на коментираната по-горе цел на
вземането на мярка за неотклонение, визирана в цитираната разпоредба на чл. 57 от НПК - да се попречи на обвиняемия да
се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на
влязла в сила присъда.
Неоснователно е
оплакването в жалбата, че определената по отношение на обв. Ч. мярка за
неотклонение не е съобразена с разпоредбата на чл. 57 от НПК, определящ дефинитивно целите,
които следва да са налице при вземането на мярка за неотклонение – да се
попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети
привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. При определяне вида на
мярката органа на досъдебното производство се е съобразил както с тежестта на
престъплението, в което е обвинена Ч., така и със събраните по делото
доказателства. Отчел е нейната възраст, семейно положение и здравословно състояние.
Поради което и така взетата мярка за неотклонение е адекватна на повдигнатото
обвинения.
Ф.М.Ч. е привлечена
като обвиняема в извършването на престъпление от общ характер (посочено по –
горе), за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до пет години
и конфискация до ½ от имуществото на дееца. /Съдът следва да отбележи,
че посочената правна квалификация във „вр. чл. 23, ал. 1 от НК” не съответства
на словесното описание на престъплението, но в настоящото производство това не
е от съществено значение предвид и
началния стадий на досъдебното производство/. По делото са събрани и в
достатъчен обем доказателства, съдържащи се както в показанията на разпитаните
свидетели /включително и пред съдия/, така и в приложените по делото писмени
документи, от които може да се направи обосновано предположение за извършено от
обвиняемата престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК. Не е необходимо тези
доказателства да обосновават един единствен и категоричен извод за извършено
престъпление, а е достатъчно от тях да може да се направи обосновано
предположение в тази насока.
Този вид мярка за
неотклонение – "гаранция" е взета по отношение на обв. Ч. с цел да й
се попречи да се укрие или да извърши друго престъпление.
Престъплението по 252, ал. 1 от НК се характеризира със завишена
степен на обществена опасност, тъй като със същото са засегнати обществени
отношения свързани с паричната система от което пострадали са широк кръг
граждани. Завишена е и обществената опасност на обвиняемата предвид
обстоятелството, че два пъти е задържана в РУ - Сливен за друго престъпление;
че е осъществявала деянието в значително дълъг период от време - почти две
години и 11 месеца /което показва престъпна упоритост/ и в съучастие като
съизвършител с лицето, с което живее на съпружески начала.
Тези обстоятелства,
обосноваващи извод за завишена степен на обществена опасност на деянието и
дееца, предполагат и необходимостта от определяне на мярка за неотклонение
въобще, като правилно и законосъобразно е преценено от разследващия орган, че
тази мярка следва да бъде различна от най-леката. Неопределянето на мярка за
неотклонение или определяне на най-леката мярка за неотклонение не би било в
съответствие с целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НК, както и с критериите посочени в
нормата на чл. 56, ал. 3 от НПК. По делото липсват доказателства относно
наличието на други обстоятелства, които да обосновават извода за определянето
на друга мярка за неотклонение.
Що се отнася до размера на гаранцията, каквото оплакване има в
жалбата и е налице искане /в условията
на алтернативност/ за намаляване на този размер, съдът прецени, че и то е
неоснователно. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК наистина предвижда при
определянето на паричната гаранция да се вземе предвид и имущественото
положение на обвиняемия, но това не е единствения и основен критерий за размера
й. Обвиняемата е работила за кратко време на различни места. Не притежава
недвижими имоти и МПС. В момента не работи и няма легален източник на доходи,
но от характера и
същността на дейността й може да се направи извода, че изискването на чл. 61, ал.2 НПК е спазено, т.е. размерът на
паричната гаранция е съобразен с имотното й състояние. Обвиняемата е пълнолетна, в работоспособна възраст, като не
са налице доказателства за влошено здравословно състояние на същата,
което да й пречи да полага труд. Освен това „гаранцията” може да бъде представена и от друго
лице, а и след приключване на наказателното производство подлежи на
връщане. Съдът счита, че определената в размер на
5 000 лв. „гаранция” е съобразена с
тежестта на обвинението и с имотното състояние на обвиняемата.
Предвид гореизложеното, посочените в жалбата основания за
намаляване размера на взетата по отношение на
обв. Ч. мярка за неотклонение "гаранция" или за вземане на по
- лека мярка за неотклонение-
„подписка”, не се подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства.
Ето защо, СлОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
обв. Ф.М.Ч., подадена чрез защитника й адв. Е.Д. *** против постановление от
05.12.2019г. по досъдебно производство № 1433 / 2019г. по описа на РУ на МВР -
Сливен, вх. № 2601 / 2019г. на ОП – Сливен, за взета мярка за неотклонение
"гаранция" в размер на 5 000 лв., предявено на обвиняемата на 09.12.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по
досъдебно производство № 1433 / 2019г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. №
2601 / 2019г. на ОП – Сливен по отношение на обв. Ф.М.Ч. ЕГН: ********** мярка
за неотклонение "гаранция" в размер на 5000 (пет хиляди) лв.
Определението не
подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: