Решение по дело №1281/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 783
Дата: 23 декември 2019 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20197170701281
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 783

 

                           гр. Плевен  23.12.2019 година 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Дилова

                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Цветелина Кънев

                                               2. Венелин Николаев

 

при секретаря  Цветанка Дачева  и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 1281 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от ОД на МВР – Плевен, представлявана от К.В.Н.– директор, чрез юрк. Д.Ч.против решение № 41 от 13.09.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 171 по описа за 2019 г. на Районен съд - Никопол. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва единство между използваното словесно съчетание от административнонащазващия орган – „не представя“ и използваното от законодателя словосъчетание „не носи“. Сочи, че е неправилен извода на съда, че не става ясно какво точно нарушение е вменено на водача – че не носи или че не представя СУМПС, КТ към СУМПС и СРМПС. Относно приетото от първоинстанционния съд, че липсват доказателства за това  как е установено, че към датата на установяване на нарушението процесният автомобил не е преминал задължителен годишен технически преглед счита, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е взел предвид показанията на актосъставителя В.. С жалбата се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – В.И.И. – редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпил  е писмен отговор  по касационната жалба от В.И., чрез адвокат И.Т.М. от ВАК.Излага подробни съображения, че касационната жалба е  изцяло неоснователна. Моли да се потвърди изцяло Решение №41/13.09.2019г. по н.о.х.д.№171/20119г. на РС- Никопол като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава становище, че  касационната жалба е основателна, а решението на Районен съд – Никопол е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че решението на  Районен съд – Никопол следва да бъде отменено и наказателното постановление потвърдено.

Административен съд - Плевен намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е  основателна.  

С обжалваното решение Районен съд - Никопол е отменил наказателно постановление № 19-0270-000193/08.04.2019 г., издадено от Началник РУ – Гулянци към ОД на МВР - Плевен, с което на В.И.  са наложени следните наказания:

1. за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева;

2. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева;

3. за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

4. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева;

5. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева;

6. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева;

Съдът е приел, че е налице липса на единство в словесното описание на фактическата обстановка в АУАН, НП и отделно визираните нарушения като материално-правни разпоредби на закона в т. 4, т. 5 и т. 6 от НП. Приел е, че е налице вътрешно противоречие при така направената формулировка от АНО, тъй като не става ясно какво точно нарушение е вменено на водача, че не носи или че не представя СУМПС, СРМПС и контролен талон, или че ги носи, но отказва да ги представи на актосъставителя. По отношение на нарушението в т.1 от обжалваното НП по чл.147, ал.1 от ЗДвП съдът е приел, че липсват каквито и да било доказателства за това как е установено това нарушение. Относно нарушението по т. 2 в НП съдът е приел, че така посочената материално-правна разпоредба има общ характер и не съответства на посоченото словесно описание. По отношение на третото нарушение, а именно управление на МПС с незаплатена в срок за доброволно изпълнение наложена глоба по електронен фиш съдът е приел, че никъде в разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП, така и в относимата към влезлите в сила НП, респективно електронни фишове, разпоредба на чл.190, ал. 3 от ЗДвП законодателят не укорява поведение, изразяващо се в управление на МПС след наложена санкция глоба с електронен фиш, респективно с влязло в сила НП, която санкция не е заплатена в съответния срок.

Така постановеното решение касационната инстанция намира за неправилно и незаконосъобразно.

Съдът не споделя мотивите на първоинстанционното решение, че по отношение на  нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДП липсват каквито и да е било доказателства за това как контролните органи са установили, че управляваният от жалбоподателят лек автомобил не е преминал  задължителен годишен технически преглед. Обстоятелството, че  автомобилът не е преминал годишен технически преглед  се установява от показанията на  свидетелите К.Н.В.и А. К.Ф., които в  открито съдебно заседание,  проведено на 10.09.2019г. са заявили,  че  са извършили    проверка чрез служебния си таблет.    Свидетелят К.В.констатирал,  че управляваното моторно превозно средство не било преминало годишен технически преглед за проверка на техническата си изправност  и че жалбоподателят има неплатени в срок наложени наказания глоба.

Правилна е дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение  по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.  Посочената разпоредбата  предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/ урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни.В чл. 10, ал. 1, т. 12,  буква „е“ е посочено, че технически неизправно МПС, което е  с недостатъчно осветена е задната табела с регистрационния номер. Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Според т. 72 „значителни неизправности”, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на ПС или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.” В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, към която изрично препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП за определяне на неизправностите и тяхната класификация, освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности, в следващите три алинеи видовете неизправности са дефинирани в по-разгърнат вид спрямо §6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната Наредба.

 Безспорно в конкретния случай е доказано нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в случая неизправността на МПС се е изразявала в недостатъчно осветена задна табела. От текста на  чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява нарушение.   АНО е издирил и приложил съответния санкционен състав – този на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно в частта относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДП.

Видно е от НП, че нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП е описано  като неизпълнение на финансово задължение на  И. да заплати в законоустановения срок глоба по фиш серия К №2233527/23.08.2018 год., влязъл в сила на 02.11.2019г.  на сектор ПП Плевен. Нарушението е индивидуализирано и описано в достатъчна степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява и да организира адекватно защитата си. Посочени са серията, номера и датата на издаване на санкционния акт, глобата по който не е заплатена, както и вида на акта-фиш. 

Решението е неправилно и по отношение на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП. Ясно административнонаказващият орган в НП и актосъставителят в АУАН е записал: И.  не представи, свидетелство за управление на МПС,  контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, които се явяват нарушения по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1  чл.100, ал.1,  т.2 от ЗДвП, наказуеми по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл 1, предл. 2 и предл. 3  от същия закон  с глоба    в размер на 10 лв.

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че  И. е нарушил задължението си да носи посочените в разпоредбата документи и правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

        Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено,  и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 вр. чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 41 от 13.09.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 171 по описа за 2019 г. на Районен съд - Никопол. 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0270-000193/08.04.2019 г., издадено от Началник РУ – Гулянци към ОД на МВР – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П                  ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

 

                                                              2. /П/