Определение по дело №12/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 137
Дата: 25 март 2022 г.
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20227280700012
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 137/25.3.2022 г.

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

при секретаря В. Митева, разгледа докладваното от съдията адм. д. № 12 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по  чл. 248, ал. 1 ГПК  във вр. с чл. 144 от АПК  за изменение на Решение №  29/23.02.2022 г. по адм. д. № 12 по описа  на ЯАС за 2022 г. в частта му за разноските.

С Решение № 29/23.02.2022 г.,  съдът е отменил мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – * по подаденото от А.П.Ц. на 19.12.2021 г. заявление за достъп до обществена информация и е осъдил ответната страна да заплати на жалбоподателя сумата от 710 лева за направените по делото разноски, от които 700 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева за платена държавна такса за образуване на делото.

След като се запозна с искането, съдът намира същото за допустимо, но НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако  решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.  В конкретния случай се касае за искане за изменение на решението на съда в частта за разноските и по специално на тази, касаеща присъденото на жалбоподателя Ц. адвокатско възнаграждение, като се иска намаляването му до минималния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер, а именно 500 лева.    

 Действително, съобразно чл. 8, ал. 3 от  Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за дела без материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева. В чл. 1 от същата наредба обаче е посочено, че размерът на възнаграждението по оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер  за съответния вид помощ. Или, казано с други думи, в Наредба № 1  от 2004 г. са определени само минимални размери на адвокатските възнаграждения, но не и максимални такива.   Видно от  разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,   ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може  по искане на насрещната страна на присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.   Т.е., съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за възнаграждение за адвокат само по отправено искане от насрещната страна, но не и служебно.

В настоящия случай, видно от данните по делото, до приключване на устните състезания по делото, административният орган не е направил искане за присъждане на по-нисък размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Искането във връзка с размера на присъдените разноски е направено за първи път едва след постановяване на решението, с молба вх. № 590/08.03.2022 г., поради което съдът намира, че то не е направено своевременно. С приключване на устните състезания пред съответната инстанция възможността за възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на направените разноски за адвокат за същата инстанция се преклудира. Освен това, в производството по чл. 248 от ГПК могат да бъдат отстранени пропуски и грешки на съда при присъждане на разноските, но не и да се правят за първи път процесуални искания от страните за присъждане на разноски или за намаляването им. Този характер на производството следва от систематичното място на разпоредбата, която се намира в раздел III с наименование Поправяне на решението, глава осемнадесета Решаване на делата, на ГПК.  Процесуалният пропуск на страната   да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, не може да бъде отстранен в производство по искане за изменение или допълване на решението в частта за разноските.   

Предвид изложеното съдът намира, че подадената молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – * за изменение на Решение № 29/23.02.2022 г. по адм. д. № 12/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на това съдът и на осн. чл. 248  от ГПК, съдът

 

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молба с вх. №   590/08.03.2022 г., подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД – * за изменение на Решение № 29/23.02.2022 г. по адм. д. № 12 по описа на Административен съд Ямбол за 2022 г.

Определението  е окончателно.

 

 

  

 

 

 

                               СЪДИЯ:/п/ не се чете