№...........................................2022г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в
публично заседание на двадесет и пети
май 2022г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С
участието на секретаря Виржиния Миланова
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 742/2022г.
по
описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.76, ал.5 от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/ и чл.424, ал.4 от Националния
рамков договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020 – 2022г. /НРД за МД за 2020-2022г./
Образувано
е по жалба на Специалзирана болница по акушерство и гинекология за активно
лечение /СБАГАЛ/„Проф.
д-р Димитър Стаматов - Варна“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Ц***“ № 150,
представлявана от управителя Проф. д-р Е.Г.К., чрез пълномощник - адв.Е.С.,
против Заповед за налагане на № РД-11-119/7/09.03.2022г.,
в частта по т.2, в която на лечебното заведение е наложена санкция
„финансова неустойка“ в размер на 350 лв., на осн. чл.416 ал.3 от НРД за
медицински дейности за 2020-2022г.
С жалбата се поддържа, че заповедта в оспорваната част е постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че констатираното от проверяващите и преповторено от Директора на
РЗОК-Варна, не съставлява нарушение по чл.380 и чл.385 ал.1 и ал.4 т.1 от НРД. Конкретно
се поддържа, че данните и подписите в част ІV от направлението за хоспитализация, не се попълва при
хоспитализацията на пациента, а при изписването му, от което следва изводът, че липсата на положен подпис от страна на
ръководителя на лечебното заведение /ЛЗ/ на деня на хоспитализацията на
пациентаката – 08.01.2022г. в Част ІV „Данни, попълвани при изписване на
преминал през стационара пациента…“, не съставлява нарушение.
Ако този довод бъде счетен за неоснователен и се приеме, че е налице нарушение, то предвид наличието на положен печат на лечебното заведение и
подписи от началника на отделението и лекуващия лекар, моли същото да бъде квалифицирано като маловажно по своя характер, по
смисъла на чл.408 ал.4 от НРД. В условията
на евентуалност се иска да бъде изменена заповедта по отношение на размера на
наложената „финансова неустойка“ като същият бъде намален от 350 лв. на 200 лв. Поддържа се, че от органа не са изложени мотиви доколко съществени са
констатираните нарушения, как те са повлияли и повлияли ли са изобщо на
обществените отношения, регулирани от Националния рамков договор и ЗЗО,
настъпили ли са каквито и да било вредни последици за НЗОК, за фиска или за
пациента и с какво описаното нарушение следва да бъде оценено като „по-тежко“
спрямо останалите, за които е предвидено санкциониране по същия ред и на
практика води до определяне на „финансова неустойка“ в размер по-висок от
минималния.
По изложените съображения се иска отмяна на оспорвания акт, а в условията
на евентуалност – да се измени актът и да се определи санкция в минимално
предвидения в НРД размер. В депозирано по делото писмено становище, жалбата се
поддържа и се моли нейното уважаване по изложените доводи. Претендира се
присъждане на направените разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Директор на РЗОК - Варна, чрез процесуален
представител гл.ю.к. П.С., поддържа становище за неоснователност на жалбата,
както и че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Конкретно
възразява, че в посоченото в акта Приложение 2, в блок „Валидиране на документите“ ръководителят на лечебното заведение
задължително се подписва на документа, какъвто подпис в случая липсва, в т.ч. и
към датата на проверката, поради което и правилно е прието, че е допуснато
нарушение. В тази насока е и приетото Решение на Арбитражната комисия, която е
потвърдила констатациите с 6:0 гласа. Счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл. 408, ал.4 от НРД за 2020-2022г., тъй като не е сред хипотезите
регламентирани в §1, т.4, т.2 от ДР на НРД. Поддържа, че оспореният акт съдържа
мотиви относно размера на санкцията. На изложените основания, моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане ю.к. възнаграждение,
на осн. чл.78 ал.8 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Жалбата
е подадена пред надлежния съд,
от легитимирана страна – лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт
и в законоустановения срок, поради което се явява допустима
за разглеждане.
По основателността:
Административното
производство по издаване на оспорения акт е
започнало във връзка с възложената със Заповед №
РД-11-119/03.02.2022г. на Директора на РЗОК-Варна проверка на оспорващото ЛЗ по
изпълнение на Договор № 030808/25.02.2020г. с НЗОК, със задача: Контрол по
изпълнението на сключения договор, във вр. с чл.369, ал.3 от НРД № РДНС-01-4/23.12.2019
г. за медицински дейности (НРД за МД) между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., чл.13,
ал.1 от Правила и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за
бюджета на НЗОК за 2021г. и констатираното превишаване на индикативни стойности
по Приложение № 1 за дейност за м.януари 2022г.
В
изпълнение на заповедта, определените със същата служители на РЗОК, са извършили проверка на ЛЗБП в периода 04-07.02.2022г., резултатите от която са обективирани в
Констативен протокол № РД-11-119/1/07.02.2022г. Видно от същия, в хода на проверката са констатирани следните нарушения:
І.По Клинична пътека /КП/ № 5.2 „Раждане чрез цезарово сечение“.
1.Нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация,
определени в НРД за МД за 2020-2022г.:
1.1.В ИЗ № 201/01/2022г. не е отразено клиничното проследяване на пациента
от втората за деня визитация, осъществена от лекуващия и/или дежурния лекар –
нарушение по чл.294 ал.1, вр. чл.344 ал.1 т.1 „б“ от НРД за МД за 2020-2022г.;
1.2.В ИЗ № 112/01/2022г. в „Направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури“ /бл.МЗ-НЗОК № 7/, в Част ІV „Данни, попълвани при
изписване на преминал през стационара/ЛЗ за извънболнична помощ с легла
пациент“ – в Блок „Валидиране на документа“, липсва подпис на ръководителя на
лечебното заведение – нарушение по чл.380 и 385 ал.1 и ал.4 т.1 от НРД за МД за
2020-2022г.;
ІІ.По КП № 6 „Грижи за здраво новородено дете“:
1.Нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация,
определени в НРД за МД за 2020-2022г.:
1.1.В ИЗ № 457/01/2022г. не е отразено клиничното проследяване на пациента
от втората за деня визитация, осъществена от лекуващия и/или дежурния лекар –
нарушение по чл.294 ал.1, вр. чл.344 ал.1 т.1 „б“ от НРД за МД за 2020-2022г.
Към
КП са приложени копия на цитираните в ИЗ. Същият е
бил надлежно връчен на ЛЗ, чрез упълномощено лице, на 09.02.2022г. В срока по
чл.74 ал.4 от ЗЗО от ЛЗ е подадено Възражение вх.№
РД11-119/4/16.02.2022г., с което са оспорени констатациите на
проверяващите органи. Възражението е изпратено от Директора на РЗОК-Варна
до арбитражна комисия по чл.75 от ЗЗО с писмо с изх.№ 11-00-13/18.02.2022г.
Със Заповед № РД-18-13/23.02.2022г.
Директорът на РЗОК-Варна е определил членовете на арбитражната
комисия, които да разгледат преписката по възражението на СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов-Варна“ ООД.
По Протокол
№ 4/24.02.2022г. Арбитражната
комисия е разгледала възражението и с 6:0 гласа
е приела същото за основателно по отношение констатациите в т.І.1.1 и ІІ.1.1, а по т.І.1.2, а по отношение установеното в ИЗ 112, със същото мнозинство
от 6:0 гласа е счела възражението за неоснователно, поради допуснато нарушение
на чл.380 и 385 ал.1 и ал.4 т.1 от НРД за МД за 2020-2022г. Въз основа на това
Комисията е приела решение да се потвърдят констатациите на КП №
РД-11-119/1/07.02.2022г. по тази точка.
С Доклад вх.№ РД-11-119/5/01.03.2022г. проверяващите са предложили на
Директора на РЗОК-Варна, по отношение на нарушението, потвърдено и от
Арбитражната комисия, на ЛЗ да бъде наложена санкция в размер на 350 лв.,
съгласно чл.416 ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г.
Директорът
на РЗОК-Варна,
като се е позовал на описаните в КП резултати от проверката и на решението на Арбитражната комисия,
издал процесната Заповед № РД-11-119/09.03.2022г., с която наложил на ЛЗ санкция – финансова неустойка в размер на 350 лв. по т.2 от
обстоятелствената част от заповедта /т.І, т.1, т.1.2 от Протокол №
РД-11-119/1/07.02.2022г./. Изложил е мотиви, че по ИЗ 112/01/2022г. е налице
нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация,
доколкото в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“
/бл.МЗ-НЗОК № 7/, в Част ІV „Данни, попълвани при изписване на преминал през
стационара/ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент“ – в Блок „Валидиране на
документа“, липсва подпис на ръководителя на лечебното заведение. Относно
размерът на сакнцията е посочил, че същият е съобразен с тежестта на деянието и
доколкото с подписа си ръководителят на ЛЗ потвърждава назначеното и проведено
назначение на пациента, то отсъствието му обуславя извода за налагане на
по-голяма санкция.
Предвид
гореописаната фактическа обстановка, съдът достигна до следите правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
По валидността на акта:
Оспорената заповед е издадена от орган с функционална и материална
компетентност – Директорът на РЗОК - Варна. Именно директорът на РЗОК е
компетентният орган, който съгласно чл.74, ал.5 от ЗЗО е оправомощен да издаде заповед, с която налага санкция при констатирани нарушения. Същата компетентност на директора на РЗОК – да
определи вида и размера на санкциите „финансовите неустойки“ е регламентирана и
в чл.413 и чл.414, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г.
По отношение изискването за спазване на установената форма:
Оспорената заповед е писмена, а от посочените в нея фактически и правни
основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото
от него публично субективно право, респ. в този аспект не се установяват
основания за отмяна на заповедта.
По отношение съобразяването с административнопроизводствените правила и
съответствието с материалноправните норми:
Заповедта на Директора на РЗОК – Варна за извършване на проверка на
лечебното заведение е издадена в съответствие с чл.72, ал.2, вр. ал.3 от ЗЗО и
е връчена на проверяваното лице, както изисква разпоредбата на чл.399, ал.1 и
ал.2 от НРД за МД за 2020-2022г.
Резултатите от проверката са обективирани в протокол от 07.02.2022г., в
съответствие с чл.74, ал.3 от ЗЗО, като екземпляр от протокола е връчен на
проверяваното лице на 09.02.2022г. и в 7-дневния срок от връчване на протокола
от проверката, проверяваното лице се е възползвало от възможността по чл.75
ал.1 от ЗЗО за писмено възражение срещу констатациите в протокола, подлежащо на
разглеждане от арбитражна комисия. Същата е била в надлежен състав, опеделен по
реда на чл.75 ал.2-6 от ЗЗО и при спазване на правилата в Раздел ІV от НРД за
МД за 2020-2022г. В съответствие с изискванията на чл.432 от НРД за МД за
2020-2022г. Арбитражната комисия се е произнесла с решение, като Директорът на
РЗОК – Варна е съобрзил същото и в изпълнение нормата на 432 ал.1 от НРД е издал заповед за налагане
на санкция, само по отношение потвърдните със същото констатации на
длъжностното лице по чл.72, ал.2 от ЗЗО по Протокола
от 07.02.2022г.
Предвид горното, съдът намира, че
оспорената заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените
правила. В жалбата само общо се твърдят съществени процесуални нарушения, без
конкретика. Такива не се установиха от съда и при извършената служебна
проверка.
Наведените в жалбата възражения по съществот оси представляват такива за
неправилно приложение на матриалния закон. При преценка на същите, съобразно
събраните по делото доказателства и относимата законодателна уредба, съдът
намира следното:
Не е спорно, че оспорващото ЛЗ е изпълнител на болнична
медицинска помощ според Договор №
030808/25.02.2020г.
Процесната санкция по т.2 -
„финансова неустойка“, е наложена на оспорващия на основание чл.416, ал.3 от
НРД за МД за 2020-2022г., съгласно която норма, когато изпълнител на болнична медицинска
помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова
документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят
на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.
По аргумент от чл.55, ал.2, т.5 и
т.2 от ЗЗО както документацията
и документооборота, така и условията
и реда за оказване на отделните
видове медицинска помощ по чл.45от ЗЗО се
съдържат в НРД.
С оспорената заповед санкцията е наложена за това, че в ИЗ № 112/01/2022г. в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури“ /бл.МЗ-НЗОК № 7/, в Част ІV „Данни,
попълвани при изписване на преминал през стационара/ЛЗ за извънболнична помощ с
легла пациент“ – в Блок „Валидиране на документа“, липсва подпис на
ръководителя на лечебното заведение..
Процесното направление е приложеното на л.18 от административната
преписка и от него действително се установява, че в същото въпреки, че са
попълнени данни в Част IV, липсва подписване на документа от ръководителя на
лечебното заведение.
Същевременно санкционираното ЛЗ не оспорва така
установените от контролните органи фактически констатации. Възраженията се
свеждат до това, че подписът се полага не при хоспитализацията
на пациента /както е посочено от органа/,
а при изписването му, от жалбоподателуят извежда
извод, че липсата на положен подпис от страна на ръководителя на ЛЗ на деня на
хоспитализацията на пациентаката – 08.01.2022г. в Част ІV, не съставлява
нарушение.
Съдът намира така наведеното възражение за неоснователно. Миродавното в
случая е, че изобщо липсва подпис ръководителя на ЛЗ, в т.ч. явно и към дата на
изписване на пациентката. В този смисъл, правилно
ответникът е приел, че е налице нарушение на чл.380 и чл. 385, ал.1 и ал.4, т.2 НРД за МД за 2020-2022г., които материално-правни
норми са регламентирани в Раздел X „Документация и документооборот за
изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и
клинични процедури“ от договора. Съгласно чл.380 от НРД оспорващото ЛЗ като
изпълнител на болнична медицинска помощ е длъжно да води и съхранява както документите по чл.294, така и първичните медицински документи по приложение № 2. Въпросното „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7), по аргумент от чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД се явява първичен
медицински документ, който следва да се изготвя съгласно изискванията и
реквизитите, посочени в приложение № 2, като регистрационните и медицинските
данни в документа относно приемането за хоспитализация и болнично лечение на
здравноосигурените лица се попълват от лечебното заведение. Изрично в
„Указанията за попълване на направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ от Приложение № 2 към НРД за МД 2020-2022 г. в част ІV- „Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара/ЛЗ за
извънболнична помощ с легла пациент“, Блок „Валидиране
на документа“ е регламентирано, че ръководителят на ЛЗ задължително се подписва
на документа. Отсъствието му води до извода за нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация /чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО/, за което нормата на чл.416,
ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г., посочена като основание в оспорената заповед,
предвижда налагането на санкция – „финансова неустойка“.
Процесното нарушение не следва да се определи като „маловажен случай“
по смисъла на чл.408 ал.4 от НРД за МД 2020-2022г. Съгласно лимитативно изброените в § 1,
т.4.2 от ДР на НРД за МД 2020-2022 г. хипотези, при болнична медицинска помощ
маловажни са случаите, при които: а) липса на подпис на декурзус от лекуващ
лекар; б) липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; в) технически
грешки в медицинската документация; г) липса на печат върху епикризата. Липсата
на положен подпис в част ІV, в Блок „Валидиране на документа“ на въпросното
направление, не е сред изчерпателно изброените хипотези, като нормата не следва
да се тълкува разширително. Предвид изложеното, доводите на оспорващия, че
неправилно ответникът не е приложил чл.408 НРД за МД 2020-2022 г., са
неоснователни.
Като основателно обаче се преценява възражението за прекомерност на
санкцията. Както беше посочено и по-горе, за
процесното нарушение е предвидена санкция „финансова
неустойка“ в
размер от 200
до 500
лв. Наложената такава с оспорената
заповед е в размер на 350 лв., като органът се е мотивирал с това, че липсата
на подпис на ръководителя на ЛЗ, с което той потвърждава проведеното лечение,
обуславя по-висока тежест на дянието.
Съдът на споделя горните съображения. В случая
става въпрос за единично нарушение, извършено за първи път /доколкото няма
данни за обратното/, от което не са произлезли никакви вредни последици и което
не се различава от други такива от същия вид. Тези обстоятелства, които следва
да се съобразят, предвид разпоредбата на чл.413 от НРД за МД за 2020-2022г., не
обуславят налагането на „финансова неустойка“ над минимално предвидената в НРД,
а именно 200 лева.
Предвид горното, съдът следва да измени размера на
определената с оспорвания акт санкция „финансова неустойка“ по оспорената т.2,
като я определи в минимално определеният в чл.416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г. Размер от 200 лв.
Съобразно
изхода на спора, основателни се явяват направените от страните искания за
присъждане на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Направените от жалбоподателя разноски в хода на съдебното производство,
претендирани със списък по чл.80 от ГПК и установени по съответния ред, ведно с
данни за внесено адвокатско възнаграждение, са общо в размер на 410 лв. Предвид размерът на уважената част – 150 лв. от общия интерес – 350 лв. /43%/,
искането на жалбоподателя за присъждане на съдебноделоводни разноски се явява
основателно в размер на 176.30
лв.
Съразмерно на отхвърлената част на оспорването, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 47 лв. На основание чл.143,
ал.3 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и
правната сложност на казуса, конкретните процесуални действия на процесуалния
представител на ответника, както и предвид факта, че процесуалното
представителство по делото се осъществи в едно съдебно заседание, съдът
определя на ответника 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, което се редуцира
съразмерно, в съответствие с отхвърлената част от оспорването.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед
за налагане на санкции №
РД-11-119/7/09.03.2022г. на Директора на РЗОК – Варна, В ЧАСТТА на наложената на СБАГАЛ „Проф.
д-р Димитър Стаматов - Варна“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Ц***“ № 150,
представлявана от управителя Проф. д-р Е.Г.К., санкция по т.2, като вместо „финансова неустойка“ в размер на 350
лв., определя „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл.416,
ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г.
ОСЪЖДА НЗОК да заплати на СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов - Варна“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул.“Ц***“ № 150, представлявана от управителя Проф.
д-р Е.Г.К., съдебно-деловодни разноски в
размер на 176.30 /сто седемдесет и шест лева и 30 ст./.
ОСЪЖДА СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов - Варна“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул.“Ц***“ № 150, представлявана от управителя Проф.
д-р Е.Г.К., да заплати на РЗОК - Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 47.00 /четиридесет и седем/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: