№ 55
гр. Враца, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20231400900091 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
5894/25.09.2023 г. на Н. О. М. от гр.Бяла Слатина, чрез упълномощения му
адв.Т. П. от САК, с която е предявил искове против ЗД "Бул Инс"АД-гр.София,
за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, както и за сумата от общо 3241,85 лв. обезщетение за
имуществени вреди, като резултат от ПТП, настъпило на 14.03.2023г. по вина
на водач на лек автомобил, за който е налице сключена застраховка "ГО" с
ответника, ведно със законната лихва върху тези суми.
С Определение № 327/20.11.2023 г. ищецът е освободен от заплащането
на държавни такси на основание чл.83, ал.2 от ГПК, като е оставена без
уважение молбата за освобождаването му от заплащане на следващите се по
делото разноски, а исковата молба е приета за разглеждане и е разпоредено да
се връчи препис от същата и приложенията към нея на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника ЗД "Бул Инс"АД-гр.София,
е подаден писмен отговор вх. № 7933/12.12.2023 г. на исковата молба, който е
приет от съда с Разпореждане № 455/29.12.2023 г. и е разпоредено да се връчи
на ищеца препис от същия.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК от адв.Т. П., като пълномощник на
1
ищеца, е подадена допълнителна искова молба вх. № 808/02.02.2024 г.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба от ответника.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2023 г., около 08:25 ч., в ***,
водачът на МПС "Хюндай" модел "Санта Фе", с pег. № СА***ТХ М. Т. на
десен завой при разминаване не е осигурил достатъчно разстояние и е блъснал
движещия се в насрещната лента МПС "Дачия" модел "Лоджи" с pег. № ВР
*** СА, а ищецът Н. О. М. е бил пътник на предна дясна седалка в МПС
"Дачия".
Твърди се, че основната вина за инцидента е на водача на "Хюндай
Санта Фе", с pег. № СА *** ТХ - М. Т..
Твърди се още, че вследствие на тежкия удар и двата автомобила са
били "тотал щета", като е загинал единият пътник, а другите пътници, сред
които е и ищецът Н. М., са получили множество травматични увреждания.
Посочва се, че ПТП е било посетено от органите на МВР и медицински
екип на спешна помощ, като е бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали № 9/14.03.2023г. и било образувано досъдебно производство №
69/2023 г. по описа на РУ - Луковит.
Твърди се още, че веднага след инцидента ищецът е бил откаран в
болницата в гр.Враца, от екип на спешна медицинска помощ, където, а в
последствие и в две болници в гр.Плевен , са му били извършени медицински
прегледи и изследвания, при които са установени следните тежки травматични
увреждания, получени в следствие на ПТП-то:
- Счупване на голяма гръдна кост (счупване на стернума);
- Счупване на 4-ти поясен прешлен;
- Фрактури на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра вляво;
- Хиатална херния;
- Кръвонасядания на коремна стена вляво към хълбочно с размери
16см./5,5 см;
- Кръвонасядания и повърхностна рана на горен ляв клепач;
- Множество хематоми.
Сочи се, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпял
неимуществени вреди-болки, страдания, неудобства от физическо и битово
естество, тревожност, напрежение, чувство за непълноценност и пр., които са
подробно описани в исковата молба. Поддържа се, че възстановителният
2
период за уврежданията при него е изключително дълъг и не е приключил.
Изминали са повече от шест месеца от инцидента, но той продължава да се
лекува, а възстановяването му зависи и от това дали ще се появят усложнения.
Посочва, че вследствие на ПТП, е направил разходи за изследвания и
лечение на обща стойност 573,14 лева, които са описани по пера в исковата
молба.
Освен това сочи, че заради състоянието си е пропуснал да реализира
доход от валидно трудово правоотношение с "Уест Инженеринг" ООД, тъй
като на 28.07.2022 г. ищецът Н. М., в качеството му на работник/служител от
една страна и "Уест Инженеринг" ООД, в качеството на работодател от друга,
подписват допълнително споразумение към Трудов договор № ***/12.10.2020
г., с което страните се уговарят, че считано от 01.08.2022 г., основното трудово
възнаграждение на Н. М. е в размер на 1000,00 лв., но поради настъпилия
инцидент, той не е успял и до настоящия момент да получи в пълна стойност
трудовото си възнаграждение, дължимо по допълнителното споразумение от
28.07.2022 г. към трудов договор № ***/12.10.2022 г. от "Уест Инженеринг"
ООД, поради което и счита, че са настъпили имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи в общ размер на 2668,71 лв., представляващи разликата
между трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако не беше
настъпил инцидента и реално получените за временна нетрудоспособност за
периода от м. март 2023г. до м. август 2023г. (вкл).
Сочи се, че и двата леки автомобила са били застраховани в ЗД "Бул
Инс" АД, като видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към
момента на събитието и двамата водачи са управлявали леки автомобили, с
валидна задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите в ЗД "Бул
Инс"АД, а виновният водач М. Т., който е управлявал автомобил марка
"Хюндай", модел "Санта Фе", с рег. № СА *** ТХ, е имал валидна
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите в ЗД "Бул Инс" АД с
полица № BG/02/122002185889, валидна от 25.07.2022 г. до 24.07.2023 г. -
23:59ч. Поддържа се, че на 02.05.2023г. ищецът е подал писмена
застрахователна претенция до ЗД "Бул Инс"АД, с искане за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие
на пътния инцидент от 14.03.2023г. С писмо с изх. № НЩ 2816/03.05.2023 г. от
застрахователя до ищеца са поискани документи, а с писмо с изх. № НЩ
4882/20.07.2023 г. е заявял, че няма основание да изплати на ищеца
3
претендираното застрахователно обезщетение, с което на практика е отказал
да плати.
С подадения отговор ответникът ЗД "Бул Инс"АД оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача
на л.а."Хюндай" с рег.№ СА *** ТХ - М. Т., както и че същия е действал
противоправно и виновно, в причинна връзка с което да е настъпило
процесното ПТП, като сочи, че няма влязла в сила присъда, която да е
задължителна по реда на чл.300 от ГПК. Ответникът оспорва и механизма на
ПТП, като счита, че така представените по делото доказателства нямат
установителен характер относно неговото настъпване. Сочи, че без да е
установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод кой от
участниците е действал противоправно, а без да е установено противоправно
поведение не подлежи на прилагане и презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Счита, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК за водача на лек
автомобил "Хюндай" с рег. СА *** ТХ - М. Т., като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Посочва, че вредата като елемент от фактическия състав на деликта подлежи
на пълно и главно доказване от страна на ищеца.
Ответникът поддържа, че претендираната сума е прекомерно завишена
и не отговаря на закона, ППВС № 4/1968 г., икономическата конюнктура в
страната към датата на деликта и практиката на ВКС за сходни и дори по-
тежки вреди. Излага съображения, че съгласно дадените в ППВС № 4/1968 г.
задължителни указания, доразвити с трайната практика на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която, в
случай на претърпени телесни травми следва да се обсъдят характерът на
увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на
възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Сочи, че лимитите на застрахователното покритие по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се имат
предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при
която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий
4
за размера на обезщетението. Сочи още, че релевантните обстоятелства следва
не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната
съвкупност, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.
Ответникът релевира и евентуално възражение за съпричиняване на
вредата от страна на пострадалия Н. М.. Твърди, че той е бил без поставен
предпазен колан, като според ответника същият е могъл да избегне или
ограничи травмите си, ако е бил с поставен предпазен колан при същия
механизъм на ПТП.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихва от датата на предявяване
на писмената претенция като неоснователна и несъобразена с чл.380 и чл.497
КЗ. Развиват се съображения, че застрахователят не е могъл да се произнесе
по претенцията без представянето на допълнителни документи, които да
установят събитието в неговата пълнота, поради което е изискал същите от
ищеца, но такива не са били представени. Следователно не е налице забава и
не се дължи лихва – чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
В подадената допълнителна искова молба /становище л.106 от делото/
ищецът изразява становище за неоснователност на направените от ответника
възражения за липсата на деликт, за съпричиняване на вредите, за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за
неточно определяне на момента, от който се дължи лихва.
Излагат се съображения, че съгласно чл.380 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция,
като то може да предяви претенцията си за плащане пред съд, ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, а в конкретния случай ЗД "БУЛ ИНС" АД не е платило
обезщетение на ищеца в срока по чл.496 на КЗ и изрично е отказало да плати
такова. Отделно от това, застрахователят има правата по чл.107 от КЗ, които е
могъл да упражни и да се снабди с необходимите документи, които счита за
нужни, а ищецът му е предоставил всички документи, с които разполага.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът също заявява,
че поддържа всички направени с отговора възражения и оспорвания, както и
доказателствените си искания.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
5
вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното:
С постановено по реда на чл.374 от ГПК определение е обявено за
безспорно в отношенията между страните наличието на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по полица №
BG/02/122002185889, валидна за лек автомобил марка "Хюндай", модел
"Санта Фе", с рег. № СА *** ТХ, със срок на валидност от 25.07.2022 г. до
24.07.2023 г., сключена с ответното дружество ЗД "БУЛ ИНС" АД. За
безспорно е обявено също така отправянето на писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
02.05.2023 г. от Н. О. М. пред застрахователя ЗД "БУЛ ИНС" АД, за което е
била заведена щета № **********.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №9/14.03.2023г.съставен от дежурен ПТП при „Пътен контрол“ при РУ-
Луковит, от която се установява, че на 14.03.2023г. в светлата част от
денонощието и при суха пътна настилка, в с.*** е настъпило ПТП, при което
водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“ с ДК№СА***ТХ М. Т., на десен завой при
разминаване, не е осигурил достатъчно разстояние и е блъснал л.а.“Дачия
Лоджи“, с рег.№ВР*** СА, в резултат на което един пътник е починал,
двамата водачи са пострадали, а други двама пътници са пострадали леко. В
протокола й отразено, че единия от пострадалите пътници и ищецът Н. О. М.,
който е описан с комбинирана травма.
Както това се установява от приложеното по делото копие от присъда
№8/08.07.2024г.на Окръжен съд-Ловеч, постановена по НОХД №214/2024г.,
влязла в сила на 24.07.20204г., водачът М. Т. е признат за виновен в това, че на
14.03.2023г. в с.*** с посока на движение към центъра на същото село, при
управление на л.а. „Хюндай Санта Фе“ с ДК№СА***ТХ е нарушил правилата
за движение по пътищата-чр.20, ал.1, пр.1-во ЗДвП, при което е загубил
контрол над управлявания от него л.а., навлязъл е в лентата за насрещно
движение и е предизвикал сблъсък с насрещно движещия се л.а.“Дачия
Лоджи“, с рег.№ВР*** СА и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Б.
А. и средна телесна повреда на В. М. В.- престъпление по чл.343, ал.4 вр.с
6
ал.3, б.“б“, вр.с ал.1, б.“б“ и „в“, вр.с чл.342, ал.1, пр.3 НК, за което М. Т. е
осъден на 2 г.лишаване от свобода.
В мотивите на присъдата, както и в заключението на вещите лица по
назначената и изслушана комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, е описан следният механизъм на ПТП:
На 14.03.2023 г. около 08,20 часа в светлата част на денонощието при
ясно студено време и нормална видимост в с. *** лекият автомобил „Хюндай
Санта Фе“ с рег.№СА***ТХ, управляван от М. Т. от гр. София при движение в
посока към центъра на селото на десен завой по платното за движение на *** е
навлязъл в насрещната лента на платното за движение при разминаване не
осигурил достатъчно разстояние и се блъснал в насрещнодвижещият се лек
автомобил .,Дачия Лоджи“ с per №ВР***СА, собственост на „Алипко Агро
Го“ ЕООД, а управляван от В. М. В. от с. ***.
Платното за движение на *** е с двупосочна организация на
движението, разделено в две ленти с единична непрекъсната линия Ml с
надлъжен наклон 4,4% на изкачване в посока към гр. Луковит, покрито с
износен асфалт с неравности и оформени коловози.
Лекият автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№СА***ТХ №1 се е
движил в дясната лента на платното за движение в посока към гр. Луковит със
скорост от около 57 км/ч, а лекият автомобил „Дачия Лоджи“ с per №ВР***СА
се е движил в дясната лента на платното за движение в посока към гр. София
със скорост около 50 км/ч.
В определен момент, в който лекият автомобил „Дачия Лоджи“,
достигайки мястото на удара на разстояние от 1,2 до 2,5 метра от десния край
на платното за движение, поради липса на време и разстояние за аварийно
спиране се блъснал с предната лява част в предната лява част на лекия
автомобил „Хюндай Санта Фе“. В резултат на удара между двете МПС под
действието на инерционните сили са се отклонили на дясно спрямо посоката
на движение с ротация обратна на движението на часовниковата стрелка, след
което са се установили в покой.
В приетото по делото заключение на вещите лица по КАТМЕ е
посочено също така, че причина за настъпването на ПТП са изцяло
субективните действия на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, който
неправомерно и внезапно е навлязъл в насрещната лента на платното за
движение. Посочено е също, че ищецът е бил с поставен предпазен колан,
7
като този извод на вещите лица се потвърждава и от мотивите на присъдата по
НОХД №214/2024г. на ОС-Ловеч. На базата на представената по делото
медицинска документация, вещите лица по комплексната експертиза са
достигнали до заключението, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е
получил: 1/ Счупване на гръдната кост и частично счупване на 4-ти поясен
прешлен, които увреждания са му причинили трайно затруднение на
движенията на снагата с оздравителен период около 3 месеца при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес и 2/Кръвонасядане и
повърхностна рана на горен ляв клепач, кръвонасядане па коремната стена,
които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, с оздравителен период около 1 седмица при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес. Вещите лица посочват, че по
механизъм тези травми отговарят да са получени от удари с/или върху твърди
тъпи предмети, както и от притискащо действие и могат да бъдат получени по
начин и по време посочени от пострадалия, т.е. в условията на ПТП- травма в
купето на лек автомобил. Травмите причинени на ищеца се явяват пряка
последица от процесното ПТП. Установените травматични увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се
обяснят с процесния инцидент, а именно силен удар при сблъсъка на
автомобилите, съчетан с притискане между детайли от интериора на
деформирания автомобил. Това е травма с голяма кинетична енергия, която е
нужна за да се счупи костния скелет на гръдния кош. Причинените на ищеца
травматични увреждания се намират в причинна връзка с транспортното
произшествие.
Ответникът оспорва вида и интензитета на описаните от вещите лица
травми, като за това оспорване се основа на фактът, че в рамките на
наказателното производство обвинение за причиняване на средна или тежка
телесна повреда на ищеца не е повдигано, и счупване на гръдната кост и
частично счупване на 4-ти поясен прешлен не са установени от вещото лице,
назначено в наказателното производство.
Във връзка с това оспорване от медицинското заведение, в което
ищецът е бил приет веднага след ПТП /КОЦ Враца ЕООД/ и от медицинските
заведения, в които той в последствие е бил преглеждан и лекуван
/МБАЛ“Авис-Медика“ООД-гр.Плевен и УМБАЛ“Света Марина“-Плевен/, е
изискана и е приета като доказателство по делото, цялата медицинска
8
документация, съставяна при посещенията, вкл.снимковия материал от
рентгеновите и томографски изследвания, с изключение на диска от
томографското изследване в УМБАЛ“Света Марина“-Плевен.
На базата на така постъпилите доказателства е назначена медицинска
експертиза с вещо лице-гръден хирург, което е представило заключение, че в
резултат на процесното ПТП ищецът действително е получил счупване на
гръдната кост, без да може обаче категорично да се потвърди и счупване на
ребрата. Счупване на поясен прешлен не е констатирано от вещото лице, като
този извод съответства и на заключението по назначената и приета комплексна
експертиза. Вещото лице д-р Ц. установява също, че счупването на гръдната
кост /стернума/ е установено още при първия преглед в КОЦ Враца ЕООД, но
ищецът е отказал хоспитализация. Вещото лице е категорично, че наличието
или липсата на счупени ребра не променя с нищо медикобиологичната
характеристика на травмата, а именно, че тя е причинила трайно затруднение
на движенията на снагата с оздравителен процес около 3 месеца и това
състояние представлява продължително разстройство на здравето, не опасно
за живота. Разпитан в с.з.на 09.05.2025г. съдебният експерт пояснява също, че
ако е имало счупени ребра, то това ще води само до по-интензивни болки, но
оздравителният период няма да се удължи. Пояснява също, че самата
фрактура на стернума не изисква оперативно лечение, а само приемане в
болница за проследяване на реакцията на сърцето.
При така представените медицински документи и заключение на
вещото лице по назначената СМЕ съдът приема, че от поддържаните от ищеца
счупвания, доказано е единствено счупването на гръдната кост.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по
делото са събрани и гласни доказателства, като е разпитана св.А. Д. М.-
съпруга на ищеца. Свидетелката установява, че първоначално ищецът
буквално бил „на едно място“, при което в продължение на 3-4 месеца тя му
помагала да стане, да ходи до тоалетна и да се къпе. Св.М.а потвърждава, че
ищецът сам е отказал приемането му в болница веднага след катастрофата,
макар че още същия ден се влошил и се наложило отново да отиде на преглед,
като обяснява отказа с това, че той не желаел да остави семейството си само.
Посочва също, че болките били силни и ищеца можел да лежи само по гръб,
охкал непрекъснато, ребрата го болели при кашляне и не можел да върши
физическа работа и да вдига нещо повече от 200 грама. Свидетелката
9
установява също така, че ищецът станал нервен, не желаел да разговаря за
катастрофата, спял много малко и продължава да е депресиран, тъй като през
2016г. прекарал и друго тежко заболяване и се чувства непълноценен, тъй като
му е трудно да работи, а преди катастрофата работел в строителството.
Изнервен бил както от собственото си състояние, така и от това, че в
катастрофата е починал най-добрият му приятел.
За установяване на претенцията си за обезщетение за претърпени
имуществени вреди-извършени разходи за лекарства, издаване на съдебно-
медицински удостоверения и скенер, ищецът е представил копия от фактури и
фискални бонове, от които се установява, че тези разходи са на обща стойност
573,14 лв.
По отношение на претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между получаваното от него трудово възнаграждение и
обезщетението по болест, ищецът е представил копие от удостоворение №006-
00180728/11.09.2023г., изд.от ТД на НОИ-Враца, от което е видно, че
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода м.март
2023г.-м.август 2023г., е в размер на 3331,29 лв. Представени са също копия от
допълнително споразумение от 28.07.2022г.към трудов договор и
споразумение за прекратяване на трудовия договор от 29.09.2023г. , от които
се установява , че трудовият договор на ищеца е бил прекратен по взаимно
съгласие на страните, считано от 02.10.2023г., а последното договорено
основно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1000 лв.
месечно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, вр. с чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
10
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на
прекия иск срещу застрахователя с наличието на следните предпоставки:
започнала по инициатива на пострадалия процедура по доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по ЗЗГОА и
изтичането на тримесечен срок по чл. 496 КЗ от предявяването на претенцията
пред застрахователя или пред негов представител, в рамките на който
застрахователят не е платил обезщетение, отказал е да изплати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установи по безспорен начин, че от ищецът Н.
М. е предявена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ до ответника
„ЗД БУЛ ИНС“АД, както и че в рамките на срока по чл. 496 КЗ
застрахователят не е определил и платил обезщетение, т. е. налице са
визираните в чл. 498, ал. 3, пр. 1 КЗ предпоставки за допустимост на исковата
претенция.
Както бе посочено, по делото е безспорно и обстоятелството, че към
датата 14.03.2023г. реализиралият ПТП лек автомобил "Хюндай Санта Фе",
рег. № СА***ТХ, е бил застрахован при ответника „ЗД БУЛ ИНС“АД по
застраховка "Гражданска отговорност", като ПТП е настъпило в срока на
застрахователно покритие на договора.
Установен е по несъмнен начин и механизма на настъпване на ПТП,
11
което е причинено вследствие противоправното виновно поведение на водача
на застрахования при ответника лек автомобил. По отношение на въпросите за
механизма на ПТП, противоправността на деянието и вината на дееца е
налице и влязла в сила присъда на Окръжен съд-Ловеч по НОХД №214/2024г.,
която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно
посочените обстоятелства. От мотивите на присъдата, както и от приложения
протокол за ПТП, който се ползва с материална доказателствена сила и не е
оспорен от страните, се установява също така, че ищецът е един от
пострадалите при процесното ПТП.
Спорни между страните са останали въпросите за това какви вреди са
настъпили като резултат от ПТП и какъв е справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
По отношение претенцията за неимуществени вреди:
По делото е представена многобройна медицинска документация, от
която се установява, че веднага след настъпването на ПТП ищецът бил
прегледан в „КОЦ Враца“ЕООД, където му било направено образно
изследване, при което била установена фрактура на стернума. Установява се
също, че за диагностициране на състоянието му на 24.03.2023г. ищецът е
посетил съдебен лекар, който е извършил освидетелстване, а на 05.04.2023г. и
на 07.06.2023г. той отново е провел томографски изследвания, при които
фрактурата на стернума е потвърдена. Предвид противоречивите данни в
медицинската документация, отнасящи се до твърдяното счупване на ребра и
счупване на поясен прешлен, за установяване на точния вид на уврежданията
и връзката им с настъпилото ПТП, по делото са назначени и са приети
заключения на КАТМЕ И СМЕ, от които по безспорен начин се установи, че в
пряка причинно-следствена връзка с катастрофата ищецът е получил
счупване на гръдната кост /фрактура на стернума/, като тази фрактура е
довела до силни болки, особено през първите 20-30 дни, както и затруднено
дишане. Тази фрактура е възстановена в порядъка на 3-4 месеца, като от
контролния скенер е видно, че има костно зарастване и няма свободни костни
повърхности, които да образуват болка, като няма и увреди на белия дроб.
Независимо от данните по медицинската документация за евентуално
счупване на ребра, вещото лице по назначената СМЕ заявява, че тези данни не
могат да се потвърдят категорично без преглед на томографските дискове от
рентгенолог. Ищецът, в чиято тежест е било да докаже твърденията си за
12
счупване на ребрата, не е поискал изслушването на медицинска експертиза с
вещо лице-рентгенолог, поради което тези твърдения за останали недоказани
по делото. Що се отнася до счупването на поясен прешлен, наличието на
такова счупване се отрича от вещото лице, поради което за установени
физически увреждания, като резултат от процесното ПТП следва да се
приемат счупването на стернума, кръвонасяданията на коремната стена и
множеството хематоми.
Посредством показанията на свидетелката А. М., по делото бе
установено също, че в резултат на травмите ищецът е претъпял болки и
страдания в рамките на посочения и от вещото лице период. Установи се
също, че също в резултат на увреждането ищецът станал изнервен и
депресиран, чувства се непълноценен, има страх от пътуване, не може да
работи предишната си работа, страда от загубата на своя приятел и изпитва
тревожност за състоянието си, като се има предвид предхождащото му тежко
заболяване. Независимо, че свидетелката е съпруга на ищеца, нейните
показания следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от експертните
заключения и са изложени логически издържано, като от друга страна е и
житейски оправдано съпругата да има най-преки впечатления от състоянието
на своя съпруг. Описаните от свидетелката негативни изживявания също
подлежат на обезщетяване, доколкото се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди на ищеца вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените
вреди от ПТП, като включително в тази връзка се поддържа направено от
ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
13
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на
телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и
брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на
оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване,
необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо
физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и
установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия
да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на
пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по
професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, съдебната практика при
подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и
от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване на следното:
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на
справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение съдът взема
предвид, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил няколко
травматични увреждания: счупване на гръдната кост, кръвонасядания на
коремната стена, кръвонасядания и повърхностна рана на горен ляв клепач и
множество хематоми, като според заключението на вещото лице
възстановителния период е продължил около 3-4 месеца. През този
14
възстановителен период ищецът е търпял болки и страдания, нуждаел се от
помощ при ставане, ходене до тоалетна и къпане, не можел да вдига никакви
тежести, бил депресиран и изнервен, чувствал се непълноценен. Следва да
бъде отчетен и преживения стрес от настъпилото ПТП.
При тези факти, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП възлиза на 20 000 лв., като съобразява и
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие – 2023 г.
За да не определи по-висок размер на обезщетението, съдът отчита, че
ищецът не е лекуван в болница и оперативни интервенции не са извършвани, а
към настоящия момент той е напълно възстановен (според комплексната
експертиза контролният скенер доказва, че има костно зарастване без
свободни костни повърхности, които да обуславят болки) и няма данни за
настъпили усложнения. Следва да бъде отчетено също така, че от събраните
по делото доказателства не се установяват изложените в исковата молба
твърдения за претърпени от ищеца счупване на 4-ти поясен прешлен, счупване
на ребра и хиатална херния. Предвид обстоятелството, че трудовия договор на
ищеца е бил прекратен по взаимно съгласие, недоказани остават и
твърденията за невъзможност на ищеца да продължи да упражнява занятието
си.
По възражението за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като в тежест
на ответника е да докаже твърденията си, че увреденият ищец е допринесъл за
настъпването на вредите, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен
колан.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
15
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на посочената законова разпоредба не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай от заключението на КСМАТЕ се установи, че
ищецът Н. М. е пътувал в лекия автомобил с правилно поставен
обезопасителен колан, вследствие на което не са настъпили по-сериозни
травматични увреждания.
При това положение съдът намира, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е неоснователно и
недоказано.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен до размер от 20 000 лв., а в останалата част до пълния му предявен
размер от 100 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед частичната основателност на главния иск, основателна се явява
и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди. Спорен между страните е въпросът относно началната
дата, от която следва да бъде присъдена лихвата.
В конкретния случай се претендира присъждане на лихвата, включена в
обема на деликтната отговорност, т. е. лихвата за забава на застрахования, за
която той отговаря пред увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал. 2, т. 2 във вр. с ал.3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по
застраховката "Гражданска отговорност" се включват в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и
16
чрез предявяване от последния на застрахователна претенция. Съгласно
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
включва и лихвите по чл. 429, ал.2, т.2 КЗ.
По делото липсват данни дали застрахователят е бил уведомен от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие, а от
доказателствата е видно, че ищецът е предявил застрахователна претенция,
която е получена от застрахователя на 02.05.2023г. Следователно, лихвата за
забава, която застрахованият дължи и за която застрахователят отговаря пред
застрахованото лице, в случая е дължима от 02.05.2023г., както е поискано в
исковата молба.
По отношение претенциите за имуществени вреди:
Ищецът претендира присъждане на сумата от 573,14 лв.,
представляваща извършените от него разходи за лечение, както и сумата от
2668,71 лв., представляваща разликата между трудовото му възнаграждение,
което е щял да получи за периода м.март 2023г.-м.август 2023г. вкл., и
изплатеното му обезщетение за временна нетрудоспособност за същия период.
По отношение на първата претенция ищецът е представил фактури и
фискални бонове, от които се установява, че в периода от 24.03.2023г. до
29.07.2023г. той е извършил разходи за лекарства, издаване на съдебно
медицинско удостоверение, компютърна томография и скенер, на обща
стойност 573,14 лв. Видно от експертните заключения, закупените от ищеца
лекарства представляват обезболяващи медикаменти и са свързани с
лечението на получените травми. Настоящият съдебен състав приема, че в
причинно-следствена връзка с увреждането се намират и разходите за
медицински изследвания и издаденото на 24.03.2023г.съдебно медицинско
удостоверение, доколкото удостоверението е издадено въз основа на
освидетелстване на ищеца във връзка с травмите от катастрофата, а
томографските изследвания се отнасят именно за установяване на
действителните травми.
При така представените доказателства и тъй като съгласно чл.429, ал.1,
т.1 от КЗ на обезщетяване подлежат и претърпените от третите лица
имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, то предявеният иск за извършените от ищеца
17
разходи за лечение ще следва да бъде уважен в пълния му размер от 573,14 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Втората претенция за имуществени вреди се основава на нормата на
чл.429, ал.3, т.1 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение по ал. 1
се включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане.
В случая по делото са представени 7 бр.болнични листове, както и
удостоверение №006-00180728/11.09.2023г.на ТП на НОИ-Враца, от които се
установява, че за времето от 15.03.2023г. до 10.09.2023г., заради счупване на
гръдната кост ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, за който
отпуск му е изплатено обезщетение в размер на 3331,29 лв.
Ищецът твърди, че така изплатеното му обезщетение за отпуск поради
временна нетрудоспособност, е по-ниско от трудовото възнаграждение, което
би получил, ако бе на работа в същия период, като във връзка с претенцията
по чл.429, ал.3, т.1 от КЗ ищецът е представил също копия от трудов договор
№***/12.10.2020г. и от допълнително споразумение от 28.07.2022г. към
трудов договор, от които се установява, че считано от 01.08.2022г. основното
му трудово възнаграждение е било в размер на 1000 лв., при договорено и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 1% за всяка година трудов стаж на същата
или сходна длъжност или професия.
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният
иск за сумата от 2668,71 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
В разпоредбата на чл.82 от ЗЗД е предвидено деление на вредите при
договорна отговорност на претърпяна загуба и на пропусната полза. По
отношение на деликтната отговорност, същото деление се извежда от
разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропусната полза
от загуба на работоспособност, и на чл.51, ал.1 ЗЗД, която предвижда
обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския
закон, но в теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на
третото лице, увредено от деликта. Ето защо, когато се търси обезщетение за
пропусната полза от загуба на работоспособност, следва да се има предвид, че
18
това е разликата между действително получаваното трудово възнаграждение
(нетно, след приспадане на следващите се данъци и осигуровки) и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност в случая. Съгласно Тълкувателно
решение 3/2021 от 13.01.2023 год. по т.д.№3/2021г.на ОСГТК на ВКС,
причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, като по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената
тежест за това се носи от ищеца. В цитираното тълкувателно решение се
посочва също, че вредите са обективна категория и затова за уважаването на
иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е
предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им
съществуване. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът
следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за
действително съществуващите факти и състояния, от които може да се
направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на
увреденото лице, което е осуетено от деликта.
При така изложените съображения и като отчита, че ищецът не е
представил доказателства за размера на действително получаваното от него
трудово възнаграждение /нетно, а не основно/, съдът намира, че претенцията
за обезщетение за пропуснати ползи не е доказана, тъй като не се установява
намаляване на имуществото на ищеца като резултат от настъпилото
застрахователно събитие.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
полагат деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. В случая
ищецът е извършил разноски за комплексна автотехническа и медицинска
експертиза в размер от 600 лв., поради което и съобразно уважената част от
исковете на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 119,56 лв.
В полза на адвокат Т. П. ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство по делото на Н. О. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в
размер на 2700 лв.с ДДС, съобразно уважената част от исковете,
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от
адвоката работа.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължат на ответника разноски
19
съразмерно с отхвърлената част от исковете. От приложените по делото
платежни нареждания е видно, че ответникът е направил деловодни разноски
в размер на общо 12 840 лв., от които 1200 лв.за експертизи и 11 640 лв. за
адвокатско възнаграждение с ДДС. Внесените от ответника разноски за
призоваване на свидетеля В. Д. не следва да бъдат отчитани, тъй като
свидетелят не се е явил /починал/ и с съгласно определение №414/13.12.2024г.
и разпореждане от 27.12.2024г. е разпоредено депозитът да бъде върнат на
ответника.
По отношение на заплатеното и претендирано от ответника адвокатско
възнаграждение ищецът е направил възражение за прекомерност, които съдът
намира за основателно. В случая договореното и изплатено от ответника
адвокатско възнаграждение е в размер на минимума по чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004г.за възнагражденията за адвокатска работа. При преценката
за отговорност на разноски обаче съдът не е обвързан от предвидените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от
фактическата и правна сложност на делото и от обема на извършената от
адвоката работа.
В случая делото е със средна фактическа и правна сложност и по него
са изслушани две експертизи и един свидетел. Процесуалният представител
на ответника е участвал лично в проведените четири открити съдебни
заседания, подал е отговор и допълнителен отговор.
При тези факти съдът намира, че съобразно критериите по чл.78, ал.5
от ГПК възнаграждението на адвоката на ответника ще следва да бъде
редуцирано до размер на сумата от 8 000 лв.с ДДС.
При така редуцирания размер на адвокатското възнаграждение и
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, на ответника ще
следва да бъде присъдена сумата от 7366,70 лв.деловодни разноски, от които
960,87 лв.за експертизи и 6 405,83 лв.за адвокатско възнаграждение с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка
на ОС-Враца държавна такса върху уважения размер на исковете, в размер на
822,93 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
20
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Н. О. М. от ***, с ЕГН **********, сумата от
20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.03.2023г., причинено от водач
на МПС, за което е налице валидно сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.05.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Н. О. М. от ***, с ЕГН **********, сумата от
573,14 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди-разходи за лечение от ПТП, настъпило на 14.03.2023г.,
причинено от водач на МПС, за което е налице валидно сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска 25.09.2023г.до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. О. М., ЕГН **********, против
ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***, иск за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД в
частта за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от
100 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. О. М., ЕГН **********, против
ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК *** иск за сумата от 2 668,71 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Н. О. М. от ***, с ЕГН **********, сумата от
119,56 лв. деловодни разноски за експертиза, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адвокат Т. Р. П. от АК-
София, вписан с №***, служебен адрес ***, сумата от 2700 лв. с ДДС,
21
представляваща възнаграждение за осъщественото пред настоящата съдебна
инстанция безплатно процесуално представителство на ищеца Н. О. М.,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. О. М. от ***, с ЕГН
**********, да заплати на ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 7366,70 лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Окръжен съд-
Враца държавна такса в размер на 822,93 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
22