Решение по дело №50966/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19084
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20231110150966
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19084
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110150966 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу
В. Х. Б. ЕГН **********, с адрес гр. С........, в лично качество и като законен наследник на Г.
Х. Б., с която се иска да ответника да бъде осъден да заплати 54.66лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до
м.09.2019г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 16.32лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г.
до 09.08.2023 г„
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот, е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, алЛ,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
1
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия момент не е заплатил
задълженията си възлизащи на претенидираните суми, поради което за ищеца възниква
правен интерес от настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който
оспорва предявените искове. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия,
оспорва доставката на топлинна енергия оспорва общите условия, и договора с третото лице
помагач. Прави възражение за неравноправни клаузи и възражение за изтекла погасителна
давност.Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
2
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от
установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на процесния
топлоснабден имот по силата на който ответника се е разпоредил със своите идеални части
от собствеността.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот по силата на
който наследодателката на ответника Г. В. Б. е придобила собствеността на процесния
недвижим имот
По делото е представено удостоверение за наследници от което е видно, че Г. В. Б.
починал на 01.08.2021г. и оставила за наследник ответника.
При това положение и при съвкупната преценка на всички доказателства следва
извода, че ответника е бил собственик на процесния недвижим имот през исковия период.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата на
адрес ................. е с непрекъснато топлоснабдяване за период 05.2019г. - 09.2019г. ’’Т.
С.”ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, които е от търговски тип и е
преминавал метрологичен контрол съгласно нормативните документи, отчислявани са
технологични разходи за сметка на ищеца по действаща методика. Дяловото разпределение,
извършено от фирма „Б.”ООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума за
процесния период: +54.60лв. (за доплащане). За процесния период не е извършено
фактуриране. Извършените измервания в АС , начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на В. Х. Б. аб.****** са в
съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени
на ТЕ за процесния период.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които
са претендирани от ищеца. Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена
топлинна енергия се явява установен и по размер.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
3
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 16,35 лева мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
При това положение съдът намира, че исковете се явяват установени по основание и
размер.
При това положение на разглеждане подлежи релевираното възражение за изтекла
погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
4
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за
главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И това е така, тъй като страните
по правоотношението са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след изтичането на този срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичането на периода за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията настъпва 45 дни
след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди 14.09.2020г. са
погасени по давност. Следователно доколкото претендираните суми са падежирали преди
тази дата вземането се явява погасено па давност и като такова подлежи на отхвърляне.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени, от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С........, срещу В. Х. Б. ЕГН **********, с адрес гр. С........, в лично
качество и като законен наследник на Г. Х. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
54.66лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2019г. до м.09.2019г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 16.32лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 09.08.2023 г. КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Б.“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5