Р Е Ш Е Н И Е
Номер 591
13.02.2020
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На двайсет и девети януари две хиляди и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Станка Добрева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 4927 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Г.П.Л., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Лазур“
№ 12, ет. 12, ап. 70, чрез пълномощника адвокат П.С.Д. ***, с адрес на кантората:
град Бургас, ул. „Пиротска” № 26, партер, тел: 0889/245080, e-mail: *************@*****.***, срещу Ж.Е.Ж., с
ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к.
„Лазур“ № 12, ет. 12, ап. 70, с която моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува нейното вземане
по частно гражданско дело № 1996/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас, по
което е издадена заповед № 1090 от 07.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 13033.40 лева, представляваща
заплатени от кредитора суми по сметка на длъжника, по време на съвместното им
съжителство в неговото жилището, за закупуване на мебели, кухненско оборудване,
съдомиялна машина, ремонт на жилището, за периода 20.05.2015 г. до 20.05.2016
г. и законна лихва върху главницата от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Установителният иск е процесуално
допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро
от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявен е от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
Неоснователни са възраженията на пасивно
легитимираната по делото страна по квалификацията на иска. Действително, както
твърди по делото, с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС са дадени разяснения, че при втория фактически състав на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което
обаче не е могло да бъде осъществено, че текстът намира приложение при
двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се
сбъдне, и т. н., но съдът приема, че изброяването не е изчерпателно. Ищцовата
страна твърди по делото, че „на Г. й е обещавано да й бъде осигурен един по-уютен
дом“. За да квалифицира иска съдът е приел, че преследваната цел/съвместното
съжителство/ не е осъществена в бъдеще, поради което даденото остава безпричинно
и подлежи на връщане. Целта е била съществено условие според волята на
страните, без нея не би била извършена престацията. По тази причина няма
основание за приложение към материалното правоотношение на субсидиарния състав
на чл. 59 от ЗЗД.
Ответникът Ж.Ж., своевременно с отговора на исковата молба, навежда
доводи за неоснователност на иска, като твърди, че когато ищцата Л. се е
изнесла от съвместно обитавания апартамент в ж. к. Лазур тя е взела със себе си
всички движимости от съвместното съжителство и следователно предмет на делото
са само подобренията в имота, по отношение на които има трайна съдебна
практика, включително решение № 69 от 08.02.2011 г. по гр.д. 44/2010 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Задълженото лице е субектът, чийто
патримониум се е увеличил в резултат на извършените подобрения и тъй като в
конкретния случай се касае за подобрения в апартамент, извършени през периода
от март 2015 г. до средата на 2016 г. това са трети за спора по делото
лица-прехвърлителите С.Х.Ж.и Б.Х.Г., но не и последващият собственик, какъвто в
случая той се явява, след дарствения акт, при който прехвърлителката С.Жси е
запазила и правото на ползване върху имота. На второ место, оспорва фактическото
твърдение от исковата молба, че ищцата Л. се е грижила финансово за него,
твърди, че е върнал парите за така закупените ел. уреди. На трето место,
въвежда твърдение, че наредените от ищцата суми, в периода от 26.05.2015 г.
до 20.05.2016 г., представляват сметки
за ток, вода, интернет на ползваното от тях жилище, ежемесечните сметки за
телефони и телевизия-общи разходи на семейството, в размер на 3028.43 лева, за
които бившите партньори, аналогично на съжителстващите в граждански брак, нямат
един спрямо друг иск за средствата, изразходвани за непосредствените нужди на
семейството. Прави правопогасяващо възражение за прихващане, за сумата от 800
лева, платена от него по сметка на Техническия университет София-факултет и
колеж Сливен, за годишна такса за докторантура на задълженото лице Г.П.Л., с
които тя лично се е обогатила. Ангажира доказателства. Претендира направените
по делото разноски.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че установителният иск по делото е неоснователен, поради следното:
С определението на съда по чл. 140
от ГПК № 7555 от 20.09.2019 год. е
прието, че не се нуждаят от доказване по делото фактите и обстоятелствата, че
страните от месец юни 2013 год. до декември 2018 год. са живели на семейни
начала, от което имат дете, че процесните суми, превеждани по банкова сметка ***
Ж. са били получени от него, по време на съвместното съжителство. Безспорен е и
фактът, че процесните вещите-съдомиялна и фурна, се намират в апартамента в
град Бургас, к-с Лазур, ет.12, ап. 70, в който понастоящем живее ответникът Ж.
и се експлоатират към момента. На доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/. Процесният
апартамент представлява наследствено жилище от родителите на свид. Жекова и
нейната сестра, което в началото на ползването от страните по делото е било с
пълно старо обзавеждане, което те през месец март 2015 г., след като са
разбрали, че очакват дете, решили да обновят. Доказва се по делото, от
събраните свидетелски показания, наличието на извършен основен ремонт на
жилището, по времето на съвместното съжителство на страните, с цел създаване на
модерни и комфортни условия на живот. „Всичко беше различно след ремонта-теракота,
боядисването, гипсокартон и т.н.“, видно от показанията на свидетеля Г.М..
Доказват се и грижите, осигуряваните средства за издръжка на домакинството от
страна на ответника Ж., по време на съвместното съжителство с ищцата Л..
От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, извършена
след проверка на всички документи, касаещи заплащането от банкова сметка, *** ***: BG72TTBB94001526735731 в „Експресбанк“ АД, с
титуляр ответникът по делото Ж.Ж., на потребени услуги към доставчиците EVN,
ВиК, М-тел, Теленор и Blizoo, съдът установява, че за периода месец юни 2015 г.-месец
май 2016 г. са заплатени пряко към тези доставчици общо 2886.16 лева. Не се
доказва по делото твърдението на ищцовата страна, че с тези средства са били
погасявани двата потребителски кредита на ответника Ж., вторият от които в
размер на 17000.00 лева, за закупуване на скъп отоплителен уред.
Предвид изложеното от фактическа
страна, съдът приема, че установителният иск по делото е неоснователен, както относно
сумите, получени по банков път, така и относно възстановяването на разходите за
закупено кухненско оборудване. За процесния период от 20.05.2015 г. до
20.05.2016 г. апартаментът в който са живели страните е бил собственост на
трети лица-наследствен по права линия на майката на ответника Ж. и нейната
сестра. След процесния период, през месец февруари 2018 г., е бил дарен на
ответника Ж., което съдът установява от приетите като доказателства по делото
договор за продажба на недвижим имот от 21.12.1981 г., сключен от Х.М.Г.и Е.С.Г.с
Об.НС-Бургас, удостоверения за наследници, изх. № 94-01-24473 от 24.07.2019 г.
и изх. № 94-01-24474 от 24.07.2019 г., издадени от длъжностни лица от Община
Бургас и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том I, рег.№ 1018,
дело № 37/2018 г. на нотариуса М.А.Т, рег.№ 464 в Нотариалната камара, с район
на действие Районен съд-Бургас. Следователно, ако процесните мебели, кухненско
оборудване, съдомиялна машина не са трайно прикрепени/няма извършена по делото
техническа експертиза/ ищцата Л. може да си ги изнесе от имота, в каквато насока има
покана още с отговора на исковата молба. Относно сумите за ремонт на жилището,
претенцията осъществява състава на полезни разноски, с които се е увеличила
стойността на имота/виж. показанията на свид. Жекова/, но за процесния период
може основателно да е насочена само против собствениците на апартамента по
наследяване на към този момент-С.Ж.Б.Г.
Спрямо ответника Ж. претенцията е неоснователна, защото не засяга неговия
патримониум, придобил е с дарствен акт апартамента след процесния период. За
процесния период той е допуснат като ползвател в имота, който няма задълженията
на собственик или наемател за неговото поддържане. На последно место, няма
законова норма, която да определя дължимите грижи за домакинството при
условията на продължително фактическо съпружеско съжителство, както конкретния
случай, но се е установила съдебна практика, по аналогия на семейното право-принципът
за равенство на съпрузите по чл. 13 от Семейния кодекс СК/-съпрузите имат равни
права и задължения в брака; принципът на взаимност на съпрузите по чл. 14 от СК,
предвиждащ освен взаимно уважение и разбирателство, и общи грижи за семейството;
принципът на грижа за семейството по чл. 17 от СК-с общи усилия и съобразно
своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на
семейството. Ето защо, не могат основателно да се слушат по делото доводите от
исковата молба, че заплащането от консумативните разходи за домакинството,
изброени от икономическата експертиза по
делото, са такива за закупуване на мебели, кухненско оборудване, съдомиялна
машина, ремонт на жилището. Те са такива за домакинството и следователно,
извършени с правно основание. Съдът споделя довода на ответната страна в тази
насока, че съжителстващите на семейни начала, аналогично на съжителстващите в
граждански брак, нямат един спрямо друг иск за средствата, изразходвани за
непосредствените нужди на семейството. Следователно, липсва твърдяното по
делото неоснователно разместване на блага между страните, по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, поради което установителният иск по делото, като неоснователен и
недоказан, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради евентуалния характер на
възражението за прихващане, въпреки неговото признание по делото, то не следва
да бъде разглеждано.
С оглед изхода на делото, на основание
по чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на активно легитимираната по делото страна
следва да бъде възложено заплащането на направените от ответника Ж. разноски по
делото, съобразно събраните по делото доказателства и списъка за разноски по
чл. 80 от ГПК, в размер на 1280.00 лева, включващ възнаграждението на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза от 280.00 лева и 1000.00
лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
Г.П.Л., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Лазур“ № 12, ет. 12, ап.
70, срещу Ж.Е.Ж., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Лазур“ №
12, ет. 12, ап. 70, за установяване съществуването на вземането по частно
гражданско дело № 1996/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е
издадена заповед № 1090 от 07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, за сумата от 13033.40 лева, представляваща заплатени от
кредитора суми по сметка на длъжника, по време на съвместното им съжителство в
неговото жилището, за закупуване на мебели, кухненско оборудване, съдомиялна
машина, ремонт на жилището, за периода 20.05.2015 г. до 20.05.2016 г. и законна
лихва върху главницата от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.П.Л., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Лазур“ № 12, ет. 12, ап.
70, да заплати на Ж.Е.Ж., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж.
к. „Лазур“ № 12, ет. 12, ап. 70, направените по делото разноски, в размер на 1280.00(хиляда двеста и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: