Решение по дело №928/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Г. Г. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [жк], [адрес], представляван от адвокат А. П.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №24-0432-000032 от 20.01.2024г., издадена от полицейски инспектор в Първо районно управление (I-во РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС С 320 Л“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 97).

Ответникът- И. Г. Т.- полицейски инспектор в I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

По делото постъпва молба-становище (лист 29, 52, 54) от ответника, за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Оспорената заповед (листи 18-19, 32, 61) е получена от жалбоподателя на 12.04.2024г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 6-7, 56-58) е подадена чрез ответника по електронна поща на 17.04.2024г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.01.2024г., около 20:55ч. е извършена проверка на място, в гр. Пловдив, на кръстовището, образувано от ул. “Кукленско шосе“ с ул. “Скопие“, от служители на в I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Б. управлява с посока на движение от север към запад лек автомобил “МЕРЦЕДЕС С 320 Л“, с Рег.№[рег. номер], лична собственост, според приетите по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), Част втора (малък талон) (лист 41, 67), заверено копие на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС) от 09.03.2022г. (лист 22), както и нарочна справка (лист 42, 75).

На жалбоподателя Б., в 21:24ч., в сградата на I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, е направена проверка с техническо средство, дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARLK-0008, за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, при което е отчетен положителен резултат за употреба на бензодиазепини. За направената проба е използвана тестова касета с LOT ARSA-0981 и REF 3 706091, годна до 05 месец 2024г. Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), бензодиазепинът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина; бензодиазепинът е включен и в Приложение №2 към чл.3, т.2 от НРКРВН - Списък ІІ- Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина; както и в Приложение №3 към чл.3, т.3 от НРКРВН - Списък ІІІ- Рискови вещества.

От Д. П. К.- мл. автоконтрольор в I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, е попълнен Талон за изследване с №119691 (лист 34, 63), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).

Върху посочения талон за медицинско изследване е залепен холограмен стикер №119691.1, BG, серия А092488.

Според отразеното в талона за изследване, Б. е уведомен, че следва да се яви за медицинско и химическо изследване в УМБАЛ “Свети Георги“ – Пловдив, бул. Пещерско шосе“ №66, в срок до 45 минути от връчване на талона. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 19.01.2024г. в 22:45ч.

Попълнен е нарочен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози Рег.№432р-1602 от 19.01.2024г. (лист 35, 64), съгласно Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (лист 37, 66), съгласно Приложение №4, към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.

Прието е заверено копие на Лист за преглед на пациент в КБД/СО с №6960 от 19.01.2024г. (лист 36, 65), издаден от д-р А. Ч. от “УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД. Според посочения лист за преглед, Г. Г. Б. постъпва в лечебното заведение на 19.01.2024г. в 23:04ч. и го напуска на 19.01.2024г. в 23:34ч. Отразена е Анамнеза: “Взета кръв и урина за опиати в 23:05ч. от д-р Ч. в присъствието на мл. автоконтрольор Д. К.…“.

Освен посоченото, Д. П. К. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА №1168188 от 20.01.2024г. (листи 33, 62), с който деянието на жалбоподателя Б., изразяващо се в управление на процесния лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози (бензодиазепини), установено с техническо средство, представляващо дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARLK-0008, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя Бояджян са иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с №***; СРМПС №*********; както и два броя табели с Рег.№[рег. номер].

Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя Бояджян без вписано възражение, като в акта е отразено обстоятелството, че на Б. е издаден Талон за медицинско изследване с №119691.

На 24.01.2024г. е съставен Протокол за доброволно предаване (листи 20-21) от разследващ полицай в I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив по досъдебно производство (ДП) №54/2024г. по описа на в I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив, удостоверяващ предаването от жалбоподателя Б. на 1 брой талон за регистрация на МПС, част I (голям талон) за лек автомобил “МЕРЦЕДЕС С 320 Л“, с Рег.№[рег. номер].

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 46-47, 69-70) на министър на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 38, 68) на директор на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед заемащите длъжност “Полицейски инспектор VI-IV степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение в РУ при ОДМВР – Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.10. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №317з-1923 от 10.03.2022г. (лист 39, 71) на директор на ОД на МВР – Пловдив, с която заповед инспектор И. Г. Т., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на изпълнителска длъжност ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР V СТЕПЕН (ПК) в Участък – Първенец към Първо РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в длъжност (лист 40, 72), според който акт на 14.03.2022г. Т. е встъпил в посочената по-горе длъжност.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

А според чл.171, т.1, б“а“ от ЗДвП, …при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-8505 от 19.09.2024г. (листи 93-94), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по ДП №54 по описа на в I-во РУ в ОД на МВР – Пловдив за 2024г., отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от Г. Г. Б., [ЕГН], проби на 19.01.2024г.

Според част III. “Резултати от извършеното химическо изследване“ на посочената експертиза, резултатът от анализа на кръвната проба, взета от жалбоподателя Бояджян, е отрицателен за метадон, кокаин, опиати, амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), тетрахидроканабинол/метаболити, барбитурати и бензодиазепини. Не се откриват нордазепам, лоразепам, бромазепам, алпразолам, диазепам, мидазолам, клоназепам.

Резултатът от анализа на пробата от урина, взета от жалбоподателя Б., е отрицателен за метадон, кокаин, тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, екстази (МDMA), трициклични антидепресанти, амфетамин, метамфетамин, бензодиазепини, барбитурати. Не се идентифицират наркотични вещества.

Пак според експертизата, част ІV “Заключение“, от извършените изследвания на предоставената проба кръв от лицето Г. Г. Б., [ЕГН], не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози.

Съответно, фактическото основание, послужило за издаването на оспорената по делото заповед (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози) се явява оборено, поради което издаването на заповедта е направено в нарушение на материалния закон.

Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на заповедта и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1000,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна защита и съдействие от 16.04.2024г. (лист 8а, 59) с адвокат А. П. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева; а за образуваното съдебно производство е заплатена държавна такса в размер на 10,00 лева (лист 2). При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквато в случая се явява ОД на МВР – Пловдив.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0432-000032 от 20.01.2024г., издадена от полицейски инспектор в Първо районно управление в Областна дирекция на МВР - Пловдив, с която на Г. Г. Б., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС С 320 Л“, с Рег.№[рег. номер], собственост на Г. Г. Б., за срок от 6 месеца”.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на Г. Г. Б., [ЕГН], сумата от общо 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.