РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Смолян , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500055 по описа за 2021 година
И за да се произнесе , взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите,във връзка с чл.422
ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ вх.№ 21667
от 18.12.2020година от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК **,
седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,депозирана чрез
пълномощника юрисконсулт. Р.И.И., редовно упълномощена с пълномощно
с per. № 11449/26.07.2019г. на нотариус с per. № 271, срещу Решение №
20211/20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 91/2020 г. по описа на Районен
съд - гр. Девин, с което е отхвърлен предявеният установителен иск с правно
основание 422ал.1ГПК, във връзка с чл.415ал.1т.1 ГПК,във връзка с чл.9 ЗПК
за признаване установено по отношение И.Г.И. ,ЕГН **********, в
качеството му на солидарен длъжник по договор за потребителски кредит
№**********,възникнало на основание неизпълнение в общ размер на 1
375.16лева, от които главница 898.09лева ,договорно възнаграждение
1
дължимо за периода 05.12.2018година до 05.04.2019година - 65.57лева и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 411.50лева,ведно
със законната лихва от 22.11.2019 година –датата на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№537/2019година по описа на Девински районен съд,като неоснователен и е
обезсилена издадената заповед за изпълнение парично задължение по същото
ч.гр.д. поради отхвърляне на иска за сумата 1 375.16лева, от които главница
898.09лева ,договорно възнаграждение дължимо за периода 05.12.2018година
до 05.04.2019година -65.57лева и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги – 411.50лева,ведно със законната лихва от 22.11.2019
година, а за разликата от 1375.16 до 1421.88лева поради липса на предявен
иск по чл.422 в срока по чл.415ал. ГПК.
Недоволно от така постановеното решение изцяло е останало ответното
дружество. Изложени са във въззивната жалба пространни оплаквания за
неправилност на атакувания акт, поради незаконосъобразност.Изразява
несъгласие с извода на районен съд, че клаузата, уговаряща пакета от
допълнителни услуги е неравноправна на основание чл. 143- чл.148 от ЗЗП и
недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК,като твърди, че
съдът незаконосъобразно е прогласил за нищожен процесния договор,
съгласно чл. 23 от ЗПК, приемайки за установено, че ответникът следва да
заплати само оставащата неизплатена главница, без уговорените между
страните договорно възнаграждение и пакет от допълнителни услуги, както и
че неправилно е прихванал всички заплатени от длъжника суми по
остатъчната неизплатена главница. Поддържа незаконосъобразност на извода
на съда, че кредитополучателят не дължи претендиралото от дружеството
дължимо договорно възнаграждение, тъй като в процесния договор не е
посочена методиката на формиране на уговорения годишен лихвен процент,
като счита, че процесният договор отговаря на всички законови изперативни
изисквания.
Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил
се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже
2
от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към
договора.Твърди още,че в процесния договор ясно е посочена методиката на
формирания годишен процент на разходите, каквото изискване има
единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и поддържа също,че в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля
страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен
процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.89 %, клиентът се е съгласил с тази
цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към
момента на сключването на договора.
Твърди още,че разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която
годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС е приета преди датата на сключване на договора
(14.11.2016г.) със ЗИД на ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. И приложима в
случая.развива оплакване, че към момента, предвиден за плащане на
вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната
лихва е 10 %, а петкратния й размер - 50 %,поради което не е налице
нарушение на законовото изискване на добрите нрави и не злепоставя
интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Оспорва извода на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е неравноправна на основание чл. 143- чл.148 от ЗЗП и
недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК.Поддържа
оплакване, че длъжникът е приел по свое усмотрение сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, предоставено
на личната преценка на кредитополучателя, доколкото за него е на лице
интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни
3
парични средства, а и на длъжника е дадена възможност на основание чл.
7.1 от Общите условия към процесния договор, да се откаже от него, без да
дължи неустойка, което кредиполучателят не е направил.
Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябвада бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Ал. 2 и ал. 3 на чл. 10а ЗПК изрично
постановяват, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и
не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие.
Предлага окръжният съд да отмени атакуваното решение, с което са
отхвърлени предявените в обективно съединение искове за сумата
1 375.16лева, от които главница 898.09лева ,договорно възнаграждение
дължимо за периода 05.12.2018година до 05.04.2019година - 65.57лева и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 411.50лева,ведно
със законната лихва от 22.11.2019 година –датата на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и да бъде постановено ново
решение, с което уважи исковете.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован
не изпраща представител. В писмена молба,чрез пълномощника
юрисконсулт Г.Г. поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
Въззиваемият И.Г. И. редовно и своевременно призован не се явява,не
изпраща пълномощник и в срока по чл.263ал.1 ГПК не е подал писмен
отговор.
Съдът, след като взе в предвид оплакванията в жалбата,
становището на пълномощниците на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – в съответствие
с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално
4
легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество,окръжният съд я намира за неоснователна.
При разглеждане на делото от фактическа страна е установено следното:
Девинският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.422,ал.1
,във връзка чл.415,ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземане по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 537/2019г. по описа на Районен съд – Девин, образувано въз основа
на заявление подадено на 22.11.2019г. от „Профи кредит България“ЕООД
и е издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 272/10.12.2018г.срещу съдлъжниците Д.В.Д. и И.Г.И. солидарно да
заплатят сумата 1421.88 лева - неплатена главница 898.09 лев, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда -
22.11.2019г. до изплащане на вземането,65.57лева неплатено договорно
задължение дължимо за периода за периода 05.12.2018година до
05.04.2019година - 65.57лева и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги – 411.50лева,46.72лева лихва за забава за периода
06.05.2018година-датата на изпадане длъжника в забава до 19.02.2019година,
както и направените разноски -28.44 лева заплатена държавна такса и 150
лева юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба са изложени твърдения,че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу солидарните длъжници Д. В.Д. и И. Г. И., по което е
образувано ч.гр.дело № 537/2019г. Твърди още, че по реда на чл.414 ГПК
ответникът е подал възражение, в качеството си на съдлъжник, с което
обосновава правен интерес от предявения установителен иск.
Твърди също, че на 08.03.2018г. между ищеца и ответника е подписан
договор за потребителски кредит № **********. Последният, на основание
чл.10.1 от ОУ на ДПК, във връзка с чл.121 - чл.127 ЗЗД се задължава да
отговаря за задължението на длъжника, при същите условия. Ответникът е
получил одобрение да закупи и поискания „пакет от допълнителни услуги“,
за получаването на който е подписано „споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги“, по който се задължили да върнат уговорената
като общо задължение сума, посочена в т. VI на ДПК в срок от 36 месеца, с
5
месечна вноска по погасителен план в размер на 295.62 лева и падежна дата
всяко 5-то число на месеца. Твърди още, че съгласно договора общо
задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги към него
възлиза на сумата 10 642.32 лева, от която сума на кредита: 4000.00 лева, със
срок на погасяване 36 месеца, размер на месечната вноска по кредита- 195.18
лева, с падежна дата на вноските - 5-то число на месеца, годишен процент на
разходите (ГПР %) 49.89, годишен лихвен процент 41.17, лихвен процент на
ден 0.11 и общо дължима сума по кредита: 7026.48 лева. Параметрите по
избрания и закупен пакет от допълнителни услуги - възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги - 3615.84 лева, размер на вноската -
100.44 лева или общото задължение по договора, включващо и
задължението по пакета от допълнителни услуги е общо задължение по
договора- 10 642.32 лева, общ размер на месечна вноска по договора- 295.62
лева,дата на погасяване 5-ти ден от месеца. Общият размер на договорното
възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план.
С част от сумата по договора е поискано да бъде извършено рефинансиране
по друг договор, който клиентът Д.Д. е сключил с „Профи Кредит България
ЕООД (т. V на ДПК, Допълнителни възможности за клиента“) - Вътрешно
рефинансиране към Профи Кредит България ЕООД по друг негов договор и
сума за рефинансиране: 777.30 лева. Излага твърдения, че е изпълнил точно
и в срок задълженията си по договора, превеждайки сумата за
рефинансиране, а останалата част от сумата 3 222.70 лева е
преведена по посочената в договора банкова сметка, с преводно нареждане за
кредитен превод от 09.03.2018г. Изготвен е погасителен план с определени 36
вноски, всяка по 295.62 лева, с падежна дата всяко 5-то число на месеца.
Погасителния план е получен от длъжниците на 08.03.2018г., заедно с
договора за кредит и стандартен европейски формуляр с допълнителна
преддоговорна информация. Общата сума на направените плащания по ДПК
********** е в размер на 4671.50 лева и оставащото неизплатено задължение,
съгласно погасителния план към договор по потребителски кредит №
********** е в размер на 1375.16 лева, от които главница - 898.09 лева;
договорно възнаграждение - 65.57 лева и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги - 411.50 лева. Падежа на последната погасителна
вноска е на дата 05.04.2019г. солидарният длъжник по договора - И. Г. И.
дължи на „Профи Кредит България” ЕООД сума в общ размер на 1375.16
6
лева, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски
кредит № **********.
В хода на разглеждане делото от фактическа страна е установено, че на
08.03.2018г., ответникът като съдлъжник е сключил с ищеца договор за
потребителски кредит № **********, по който съгласно чл.10.1 от ОУ на
ДПК, във връзка с чл.121 - чл.127 ЗЗД се е задлъжил при същите условия като
длъжника по договора. Съгласно договореното между страните общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
кредитополучателят дължи глобално сумата 10 642.32 лева, от които 4000.00
лева е отпуснатата сума, за срок от 36 месеца,с месечната вноска - 195.18
лева, падежна дата на погасителната месечна вноска - 5-то число на месеца,
годишен процент на разходите (ГПР %) - 49.89, годишен лихвен процент-
41.17, лихвен процент на ден -0.11 или общо дължима сума по кредита -
7026.48 лева. Възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги:
3615.84 лева, с месечна вноска-100.44 лева, като общия размер на месечна
вноска по договора е сумата 295.62 лева Приложен е по делото погасителен
план съгласно който изплащането ще стане на 36 вноски, всяка по 295.62
лева, с падежна дата всяко 5-то число на месеца,който е получен от
съдлъжниците на 08.03.2018г. е получен от длъжниците, ведно с ДПК и
стандартен европейски формуляр, с допълнителна предоговорна информация.
Установено е по делото, а и не се спори, че извършените плащания по
договора са в общ размер 4671.50 лева, съответно на 21.05.2018г. са платени
400.00 лв.; на 25.05.2018г. са платени 2675.70 лв. - от тях като ЧПП са 2560.00
лева; на 27.06.2018г. са платени 147.00 лв.; на 30.08.2018г. са платени 400.00
лева; на 15.10.2018г. са платени 650.00 лева и на 21.12.2018г. са платени
398.80 лева. На 25.05.2018г. от длъжника Д. Д. е извършено частично
предсрочно погасяване, след което е бил изготвен нов погасителен план по
договор за потребителски кредит ********** с общо 12 бр. вноски. След
извършеното частично предсрочно погасяване, с внесената по заема сума, са
погасени изцяло 6бр. вноски и частично плащане в размер на 131.61 лева по
7-ма вноска. В общата сума на получените плащания са включени начислени
лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 80.97 лева. В общата
сума на получените плащания са включени и отразените плащания по
възникналите такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
7
размер на 100.00 лева, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към
ДПК № **********.
Предмет на настоящето производство е претендираното от ищцовото
дружество неизплатено задължение съгласно погасителния план към договор
по потребителски кредит № ********** - сума в размер на 1375.16 лева, от
които: главница - 898.09 лева; договорно възнаграждение - 65.57 лева и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 411.50 лева.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
неразделна част от договор за потребителски кредит № ********** и
страните са постигнали съгласие, че ДПК трябва да бъде тълкуван винаги
заедно с него, що се отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи се
до него, т. 18.1. и 18.2. от Общите условия към ДПК.
С атакуваното решение е прието, че липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,
89 %.) и е обоснована нищожност на уговорката,която не произвежда
действие и задължението не е възникнало. Прието е също така, че липсата
на индивидуално договаряне на съществените параметри на договора,
неконкретизирано формирания ГПР и некоректно уговорения размер на ГЛП,
нарушават правата на потребителя, същите са неравноправни и на основание
чл.146 ЗЗП са нищожни.
Прието е също така, че кредиторът не е съобразил извършените от
длъжника предсрочно внесени погасителни вноски в размер от 4671,50лв. към
дата 21.12.2018г., както и прието, че начислената сума в приложения по
делото погасителен план - 638,28лв. за плащане на пакет от допълнителни
услуги не се дължи от потребителя, поради противоречието й с
императивните разпоредби на чл.10а ЗПК и чл.143, ал.2, т.3 ЗЗП.Прието е
също така, че е нарушен чл.32 ал.1 ЗПК, гарантиращ правото на потребителя
да погаси по всяко време, изцяло или частично задълженията си по договора
за кредит, тъй като има право на намаляване на общите разходи, като тава
намаляване се отнася за лихвите и разходите за оставащата част от срока на
договора. Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК – възнаграждението не
8
се дължи на основание чл.10а ЗПК, както и че начислението суми са разход
по кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 и водят до по- висок процент на
разходите от ограничението по ал.4 ЗПК. Приета е нищожност на клаузите
ГЛП , ГПР и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги на две
самостоятелни основания - противоречието им с императивни норми на ЗПК,
ЗЗП и с правилата за добросъвестност при договаряне, съгласно
ограниченията на чл.9 ЗЗД. Волята на страните е ограничена от
повелителните норми на закона и на добрите нрави, а съгласно чл.32, ал.4
ЗПК обезщетението на кредитора не може да бъде по - голямо от 1/100 от
предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на
договора за кредит е по - голям от една година. Съгласно чл.21, ал.2 ЗПК
всяка клауза в договора за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент,
която определя обезщетение на кредитора по - голямо от посочените в чл.32,
ал.4 ЗПК е нищожна.
Предвид изложените мотиви на основание чл.23 ЗПК проверяваният
съд приема, че дължи само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по договора, която сума по кредита, заедно с дължимите лихви
към 21.12.2018г. е внесена от кредитополучателя, поради което е приета
неоснователност на предявеният специален положителен установителен иск и
е постановено отхвърлянето й,както и е обезсилена издадената заповед по ч.
гр. д. № 537/2019г. по описа на РС Девин спрямо ответника за сумата по
предявения иск на основание чл.422 ГПК, а за разликата поради липса на
предявен иск в срока по чл.415, ал.4 ГПК .
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във вр. чл. 269 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни
основания, след съобразяване писмения отговор, настоящата съдебна
инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно
фактическата страна на спора, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на Районен съд – Девин, като по този начин те стават
част от мотивите в настоящия съдебен акт.
За отбелязване е също, че по делото не се спори, а и във въззивната
жалба не са наведени конкретни твърдения за неправилно установени факти
9
от страна на първостепенния съд, като единствено се излагат съображения по
същество относно недействителността на договора за потребителски кредит.
По оплакванията в жалбата настоящият състав намира неоснователно
поддържаното,че споразумението за предоставяне пакет от допълнителни
услуги не е неравноправна по смисъла чл.143-148 ЗЗП и недействителна по
смисъла на чл.10а ал.2 и ал.3 ЗПК клауза, както и че длъжникът дължи
претенидраното от дружеството дължимо договорно възнаграждение, тъй
като в процесния договор не е посочена методиката на формиране уговорения
годишен лихвен процент.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която регламентира императивно,
че максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния
размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения в левове и
валута, определена с Постановление на МС е приложима и относно
възнаградителната лихва. Критерият относно действителността на клаузата за
възнаградителната лихва не може да се аргументира с разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, вкл. в редакцията й с изменението й в сила от 23.07.2014г.
По наведеното с въззивната жалба оплакване за нарушение на
разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от
3 615.84 лв. за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния
процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, въззивният съд споделя
изцяло правните изводи на контролираната инстанция. Съгласно чл.19, ал.1
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната
лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите,
10
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Включените в този
пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора,
тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва на падежа. Правилни са изводите на
районния съд, че с пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 49,89 %. Така
размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер
на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с
уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля
допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Освен това съдът счита, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не може да бъде възприето като отделен договор от
договора за кредит дори и само поради обстоятелството, че
възнаградителното задължение по този договор е изрично включено в
параметрите на договора за кредит при формиране на дължимата от
длъжниците по него сума - погасителната вноска по договора за кредит, освен
главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този
допълнителен пакет услуги. От друга страна разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на
датата на сключване на договора за потребителски кредит – 08.03.2018година
между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението, се
11
изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали
посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (легалната
дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са
свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява
задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази
преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от
страна на кредитора, без съдът да кредитира безрезервно декларираното в
договора за потребителски кредит, че „Профи Кредит България“ ЕООД не
събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита, както и
изборът, и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително
условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при
предлаганите условия.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т. 15 от
общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит
писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
12
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. С това споразумение на практика длъжникът е поел
задължение за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което е забранено от закона, като с
уговореното задължение за плащане на възнаграждение се нарушава и
разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния
процент на разходите по кредита. В противоречие с изискванията на закона за
т. н. предоставен пакет от допълнителни услуги не е формирана цена за всяка
от услугите по отделно, заплащането на възнаграждението от потребителя е
предвидено като предварително, а не за реално предоставени услуги. В този
смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното ползване на
определена услуга. Изводът, който се налага е, че услуга, за която да се
дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в този
смисъл от страна на кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на
каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в
ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит - чл. 19, ал.
1 ЗПК. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение
е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат
предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с
неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва
извод, че така уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението на
търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне
на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се
договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
13
неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че
потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава
Отделно от всичко изложено следва да се подчертае, че по настоящото
дело размерът на възнаграждението по пакета допълнителни услуги в размер
на 3 615.84 лева е в размер близък до размера на главницата по договора за
кредит 400,00 лв., но без насрещно задължение на кредитодателя да отпусне
допълнителна сума за кредит или еквивалентна престация, поради което само
това е достатъчно основание да се прогласи нищожността на това
споразумение, чието съществуване не отговаря нито на буквата на закона,
нито на добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че претендираната със
заявлението сума от 411,50 лв., представляваща възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги, също не се дължи от ответника.
Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото районен
съд приема, че кредиторът не е съобразил извършените от длъжника
предсрочно погашения в общ размер 4 671.50лева към 21.12.2018година и
начислената сума по пакета за допълнителни услуги в размер на 638.28 лева
не се дължи от потребителя.
Съдът счита за необходимо да отбележи,че цитираната практика от
жалбоподателя на районни съдилища от страната не е задължителна за
настоящия състав.
Тъй като съгласно чл. 22 ЗПК процесния договор за кредит се явява
недействителен на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита до размера на усвоената главница. При това
положение съдът намира, че законосъобразно е съобразено от проверявания
съд извършените погашения от длъжника в размер на 4 671.50 лева и
правилно е постановено отхвърляне претендираните суми за главница,
14
договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Поради съвпадане изводите на настоящия състав с изложените от
районен съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно постановено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължи присъждане
направените за настоящата инстанция разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, окръжният съд в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 020211/20.11.2020година,постановено по
гр.д.№9182020година по описа на Девински районен съд,като
законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15