27.09.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и седми август две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№663 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба, подадена от Н.К.Т. *** – чрез адв.П. от САК, против
Заповед №ЗСП/Д-Х-С/351 от 28.05.2021г. на Директор на ДСП Свиленград,
потвърдена с Решение №26-РД06-0029/17.06.2021г. на Директор на РДСП Хасково,
АСП при МТСП. Твърди се, че заповедта, с която е отказано отпускане на целева помощ по реда на чл.16б
от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, е издадена при
неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона, като така била
незаконосъобразна. Заявлението – декларация за отпускане на месечната целева
помощ било депозирано към 17.05.2021г., като към този момент бил удължен срокът
на извънредната епидемична обстановка. Било безспорно и че жалбоподателката към
този момент била без работа. В закона не било въведено допълнително изискване,
че оставането без работа следвало да бъде във връзка с обективните ограничения
на извънредното положение или епидемична обстановка, нито пък че следвало да
бъде след 13.03.2020г. Чрез подобно тълкуване се въвеждало допълнително изискване,
а разпоредбана била ясна и не се налагало тълкуване. Не било спазено
изискването за мотивировка, тъй като мотивите на обжалваната заповед се
ограничавали до две неясни изречения. Не била разгледана фактическата
обстановка във връзка с обжалвания акт и не се навлизало в конкретика от
Директора на ДСП Свиленград. Не били посочени в обжалваната заповед адресатите
на акта, а това било задължителен реквизит по чл.59, ал.2, т.3 от АПК –
липсвали индивидуализиращи белези за жалбоподателката, както и за членовете на
семейство. . Не била извършена социална анкета при спазването на изискванията
на Правилника – чл.27, ал.3, както и не била предоставена възможност на
жалбоподателката да участва в производството и да представя необходими
доказателства за изясняване на случая. Налице била дискриминация за
жалбоподателката по признак лично положение, тъй като тя била в
по-неблагоприятно положение от лица, които били в положение идентично на
нейното, но пък получили помощ по чл.16б от ППЗСП. С поставеното условие относно
оставането без работа да е поради обявеното извънредно положение
администрацията препятствала и отпускането на помощта и било налице
несъответствие на акта с целта на закона. Иска се съдът да отмени оспорения
акт, като преписката бъде върната за ново произнасяне, както и бъдат заплатени
от ответната страна направените съдебни разноски.
Ответната страна – Директор Дирекция Социално
подпомагане – Свиленград, в отговор по делото счита, че жалбата е неоснователна
и иска да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред административния орган е образувано по повод депозирано от Н.К.Т. Заявление-декларация
вх.№ЗСТ/Д-А/351/17.05.2021г. за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В него не е
отбелязано, че Т. е омъжена или съжителства с друго лице без сключен граждански
брак; безработна без право на обезщетение; не е самоосигуряващо се лице; не
получава обезщетение за временна неработоспособност; не получава компенсации
при ползване на неплатен отпуск по реда на ПМС №325/26.11.2020г.; не получава
парично обезщетение за бременност и раждане. В декларацията е посочено също, че
Т. отглежда малолетното си дете М., роден през 2016г., които не е посещавал учебно
заведение през периода 01.04.-02.04.2021г. Деклариран е брутен доход на
семейството през времето, в което детето не е посещавало учебно заведение – о
лева.
Във връзка с постъпилото заявление е проведена
социална анкета от служител на ДСП Хасково и е изготвен социален доклад – л.18.
Установено е, че заявителката е регистрирана в Дирекция Бюро по труда, считано
от 18.08.2020г., както и че доходът на семейството на жалбоподателката,
включващо нея и 4-годишния ѝ син, от предходния месец е 40 лева –
еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца. При извършената
проверка и събраната служебна информация
се установило, че жалбоподателката последно е работила в ТИР АД от 22.01.2016г. до 21.02.2019г. При тези данни е формиран извод, че Т. не
попада в кръга от лицата, посочени в чл.16б, ал. 1, т.1-4 от ППЗСП, тъй като оставането
ѝ без работа не било в причинноследствена връзка с обявеното извънредно
положение с начало 13.03.2020г. или последвалата го обявена извънредна
епидемична обстановка. Въз основа на изготвения социален доклад е издаден
оспореният отказ за отпускане на месечна целева помощ.
С Решение №26-РД06-0029 от 17.06.2021г. на Директор Регионална
дирекция Социално подпомагане Хасково жалбата на Т. срещу заповедта не е
уважена и заповедта е потвърдена. Прието е от решаващия орган, че не са налице
предпоставките за отпускане на поисканата помощ, доколкото лицето е с прекратено
трудово правоотношение на 21.02.2019г., докато към момента на подаване на
заявление е с активна регистрация в ДБТ от 18.08.2020г.предвид размера на
полученото обезщетение от Дирекция Бюро по труда.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на оспорения
акт, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и между страните няма спор относно просрочие, поради което
тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ППЗСП.
При издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в
предвидената от закона писмена форма. Същата е мотивирана и съдържа фактически
и правни основания съобразно нормата на чл.13, ал.3 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП.
На следващо място, заповедта е
издадена и в съответствие с приложимия материален закон. Не се спори, че
жалбоподателката е безработна, с прекратен последен трудов договор от 21.02.2019г.
и с регистрация в Дирекция Бюро по труда Хасково от 18.08.2020г. Няма спор и
относно членовете на семейството на жалбоподателката – самата тя и малолетното
дете М. – на 4 години, което поради въведените в страната ограничения във
връзка с извънредната епидемична обстановка не е посещавал учебно заведение от 01.04.2021г.
до 02.04.2021г. Доходът на семейството е формиран от месечни помощи по чл.7,
ал.1 от Закона за семейни помощи за деца в размер на 40,00 лева. Получената
през годината помощ е в размер на 160,00 лева.
Основният спор е относно приложението на материалния
закон, а именно: правилно ли административният орган е отказал отпускане на Т.
на целева помощ по чл.16б от ППЗСП, тъй като била останала без работа преди
обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г. Посочената норма
регламентира правото на месечна целева помощ в хипотезата на обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до
14 години с цел да бъде осигурена социална закрила на родителите на тези деца.
Условията, регламентирани в чл.16б, ал.1, т.1-4
от ППЗСП
са двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете,
да не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да
ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност; двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ
сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица
или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по
ал.4; двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка; двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане. Посочената
разпоредба е създадена поради въведените ограничения по време на обявеното от
Народното събрание извънредно положение върху цялата територия на страната,
респ. извънредната епидемична обстановка, като с нея се цели да бъде оказана
социална подкрепа на определен кръг лица, за преодоляване на последиците от
изпълнението на ограничителните мерки, въведени поради разпространението на
COVID-19. В този смисъл наличието на предпоставките за отпускане на месечна
целева социална помощ следва да се преценят именно с оглед на въведените
ограничения по време на извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, т.е. тяхното възникване и съществуване трябва да е последица от
тези ограничения. Така съдът приема, че изискването за
безработното лице е изпълнено, когато оставането без работа е в периода на обявено
извънредно положение или обявена епидемична обстановка.
По делото не е
спорно, че жалбоподателката е останала без работа през 2019г., т.е. преди да
бъде обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България във връзка с разпространение на COVID-19. За да откаже отпускане на тази месечна
целева помощ, административният орган е приел, че не са налице условията по
чл.16б, ал.1 от ППЗСП, а именно – Т. е с прекратен трудов договор от 21.02.2019г.
и не е останала без работа по причини, предпоставени от обявеното извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка. Тъй като тя не отговаря на
изискванията, предвидени в закона, то правилно административният орган е
отказал отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.
Поради изложеното оспорената
заповед е законосъобразна, а жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Т.
***, против Заповед №ЗСП/Д-Х-С/351 от 28.05.2021г. на Директор на ДСП
Свиленград, потвърдена с Решение №26-РД06-0029/17.06.2021г. на Директор на РДСП
Хасково, АСП при МТСП
Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6 от
Закона за социалното подпомагане.
Съдия: