Решение по дело №1461/2021 на Административен съд - Варна

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………      

 

Гр. Варна, ……………………… 2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд  – Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Янка ГАНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    Дарина РАЧЕВА

                                                                                                Даниела НЕДЕВА

при секретаря Деница Кръстева и в присъствието на прокурора от ВОП Стоян Загоров, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1461 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна срещу Решение № 23/26.04.2021 г. на Девненски районен съд, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 12 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 01886-38/29.12.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ – Варна.

В жалбата се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и необоснован. По- конкретно касаторът оспорва извода на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за липса на дата и място и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочва, че наказателното постановление не страда от тези пороци, че са представени доказателства, квалифициращи нарушението, които не са били обсъдени от въззивната инстанция. Не са изложени мотиви относно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014, нито е коментирана разпоредбата на чл. 14, параграф 1 на същия регламент. Касаторът счита, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, за него е наложена санкция в минимума, поради което моли решението на районния съд да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Елдоминвест“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****** изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно, обосновано и постановено след преценка на всички събрани доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.  

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № 01886-38/29.12.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014, вр. чл. 34и, ал. 1, т. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и на основание последната разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства и представените в административнонаказателната преписка, съдът е приел от фактическа страна, че на 08.02.2019 г. на Митнически пункт – Варна Запад било установено, че е извършен внос на 126 бр. термопомпи за бойлери от Китай, заредени с флуоросъдържащи парникови газове R 134 A, в количество по 0.850 кг за всяка, или общо 107.1 кг, приравнени на 153.15 t CO₂ еквивалент, което е с 45.15 t CO₂ еквивалент в повече от разрешената за 2019 г. квота от Европейската комисия. Тези факти били установени при извършена проверка по документи от служители на РИОСВ – Варна, които приели, че е извършено нарушение и съставили акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което били възприети констатациите от акта и квалификацията на нарушението.

При така установените факти, районният съд приема от правна страна, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, но при допуснати нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на въззивника.

Като такива нарушения районният съд изтъква, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, в противоречие с императивните правила на чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Районният съд посочва, че датата 08.02.2020 г. и мястото – МП – Варна Запад се отнасят към констатиране на вноса, но не са посочени конкретна дата и място на вноса.

Районният съд цитира разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014 и дефиницията за „пускане на пазара“ по чл. 2, т. 10 от същия регламент, като посочва още, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са посочени датата на получаване на сигнала, датата на извършване на проверката, датата и мястото на извършване на нарушението. Липсвали и данни в коя държава са били пуснати на пазара въпросните продукти и датата на забраната за пускане на пазара на термопомпите за бойлери, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, не е посочено и дали жалбоподателят за първи път предоставя въпросните продукти на пазара.

Предвид това районният съд приема, че наказващият орган не е изследвал и установил всички елементи от фактическия състав на нарушението. Според районния съд датата на пускане на пазара и датата на забраната имат съществено значение за преценката дали е нарушена разпоредбата на чл. 11, параграф 1. Поради липсата на тези данни прави извод, че е налице неяснота относно съществени елементи от обективната страна на нарушението, с което е нарушено правото на защита на дружеството. Като краен резултат отменя наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

 

Настоящата инстанция счита, че решението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно.

Както се установява от доказателствата в преписката, административно-наказателното производство е образувано във връзка с извънредна проверка на дружеството, възложена с писмо вх. № 04-00-5051/17.07.2020 г. на Министерството на околната среда и водите. При документалната проверка е установен извършен внос на посочените термопомпи, декларирани пред Митнически пункт – Варна Запад на 08.02.2019 г. с митническа декларация от същата дата. Събрани са и документите във връзка с вноса, въз основа на които е направен извод, че извършеният внос на термопомпи за бойлери, заредени с флуорсъдържащи парникови газове, надвишава разрешената за 2019 г. квота от Европейската комисия. На нарушението е дадена правна квалификация по чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 517/2014, според който от 1 януари 2017 г. хладилното и климатичното оборудване и оборудването с термопомпа, заредено с флуоровъглеводороди, не се пуска на пазара, освен ако флуоровъглеводородите, с които е заредено, са отчетени в системата за квоти, посочена в глава ІV.

Предвид това релевантните обстоятелства, които районният съд е следвало да провери и обсъди, за да формира своя извод относно законосъобразността на наказателното постановление са дали привлеченото към отговорност дружество е пуснало на пазара хладилно или климатично оборудване или такова с термопомпа, заредено с флуоровъглеводороди, и дали тези флуоровъглеводороди са отчетени в системата за квоти, посочена в глава ІV.

Такива мотиви в обжалваното решение липсват. Вместо това, районният съд е обсъдил чл. 11, параграф 1 от регламента, който забранява пускането на пазара на продукти и оборудване по приложение ІІІ, от датата в приложението. Тази разпоредба въвежда забранителен режим, напълно различен от режима на квоти, въведен с чл. 14 от регламента, чието нарушаване е вменено на дружеството. Районният съд е изброил данните, липсващи с оглед прилагането на чл. 11, параграф 1 от регламента, като така е формирал извод за неяснота в твърденията на административнонаказващия орган и за съществени процесуалните нарушения в производството.

Районният съд обаче не е изложил мотиви относно действителните фактически твърдения на административнонаказващия орган във връзка с приложената от него правна норма, поради което решението му е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяната му и връщане на делото на друг състав на съда за ново разглеждане.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 23/26.04.2021 г. на Девненски районен съд, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 12 по описа на съда за 2021 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                            Членове:        1.

 

2.