РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Сливен, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230100470 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно
кумулативно съединение искове, както следва:
- с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем
Standart 14 № 5527506/16.05.2019г. сключен между ищеца и ответното
дружество и
- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23
ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2035 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора без правно основание,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба
07.02.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 16.05.2019 г. сключил с ответника Договор за
паричен заем Standart 14 № 5527506, по силата на който усвоил главница в
размер на 1500 лв., разсрочена за срок от 52 седмици. Договорът бил сключен
при фиксиран ГЛП от 40,32 % и ГПР от 49,35 %, като общата сума, която
следвало да върне ищецът, била в размер на 3333,20 лв. В договора било
уговорено кредитополучателят да заплати такса за експресно разглеждане в
размер на 899,60 лв., както и неустойка за непредоставяне на поръчителство в
1
размер на 599,56 лв., които суми били разсрочени на равни части към всяка
една от погасителните вноски.
Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е нищожен, поради
противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма, нарушени са нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на
чл. 10а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, тъй като кредиторът изисквал заплащане на
такса за действия, свързани с усвояване на кредита, която е на стойност,
съизмерима с чистата стойност на отпуснатия заем, а и с предвидената такса
за експресно разглеждане се заобикаляло изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК по
отношение на ГПР по кредита, който в случая многократно надвишавал 50 %.
В този смисъл ищецът твърди нищожност на договора поради липса на
съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като
същият е посочен грешно. Ищецът излага още, че клаузата за неустойка при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е нищожна,
тъй като накърнявала добрите нрави и била неравноправна, както и клаузата
за възнаградителна лихва също била нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Ищецът твърди също, че договорът за кредит бил нищожен
поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК за
наличие на погасителен план, както и поради заобикаляне на закона по повод
предвидените в Тарифа на ответника такси и разходи за събиране и
неустойки, тъй като уговарянето им противоречало на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Иска се от съда да бъде прогласена нищожност на договора за паричен
заем и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2035 лв.,
представляваща недължимо платена без правно основание сума по договора.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
претенциите.
Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички
изложени от него основания, като изтъква, че била спазена изискуемата от
закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговарял на изискванията на
ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка била компенсаторна и
представлявала адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да представи обезпечение по договора. Твърди още, че
2
уговореното експресно разглеждане на документи било допълнителна услуга,
която клиентът доброволно избрал и таксата за нея не следвало да се включва
в ГПР по договора. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се включвали
разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията
си по договора, поради което неустойката за неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение също не следвало да участва при формиране
на ГПР по договора. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, тъй като същата се
формирала в резултат на свободно договаряне и нямало нормативни
ограничения при определянето й. Ответникът възразява и срещу твърденията
на ищеца за нищожност на договора поради неспазване на нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК за наличие на погасителен план, като изтъква, че такъв бил
инкорпориран в самия договор и доколкото бил уговорен фиксиран ГЛП, то
не било необходимо да се посочва последователността на разпределение на
вноските между различните непогасени суми, съгласно практиката на СЕС.
Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодни
разноски.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за потребителски кредит № 5527506/16.05.2019г., че на 16.05.2019г.
ищецът в качеството му на кредитополучател и ответното дружество, като
кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищецът
получил заемна сума в размер на 1 500 лв. със срок на погасяване 52 седмици,
брой вноски 26 с размер на погасителните вноски 105,14 лв., включващи част
от главница, лихва и такса за експресно разглеждане, фиксиран годишен
лихвен процент по кредита 140,32%, ГПР 49,35% ; общ размер на всички
плащания по договора за кредит в размер на 2733,64 лв. В чл.4 от договора за
заем е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова
гаранция в срок до 3 дни от усвояване на кредита или поръчителство от
физическо лице, отговарящо на определени условия. Предвидено е заплащане
на неустойка от заемополучателя в случай на непредставяне на обезпечение в
3
размер на 599,56 лв., разсрочена в погасителните вноски, като по този начин
размера на вноската става 128,20 лв., а общото задължение по договора
3333,20 лв.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищецът
е заплатил на ответното дружество заемодател по договора за заем суми в
общ размер на 3 535 лв., от която 1500 лв. главница, 334,04 лв. договорна
лихва, 899,60 лв. такса за експресно разглеждане, 599,56 лв. неустойка, 26,80
лв. други неуточнени разходи и 175 лв. разходи за събиране на просрочени
вземания. Вещото лице посочило, че разходите, възложени в тежест на
заемателя ищец, вкличени в ГПР, посочен в договора за заем са разходите за
лихви 10,32 % или 334,04 лв. договорна лихва. След включване на всички
заплатени от ищеца разходи по кредита в общ размер на 2 035 лв., ГПР,
изчислени по формулата в Приложение № 1 ЗПК, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания, то ГПР е в
размер на 524,73 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма
съмнение в знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове
с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожен, като
противоречащ на закона ЗПК на договор за паричен заем и чл.55, ал.1 ЗЗД за
връщане на парична сума, дадена без основание са допустими, а разгледани
по същество и основателни.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за
потребителски кредит, като противоречащ на закона – чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не
4
са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването
на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при
сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвите и другите разходи. Основателно е твърдението в
исковата молба основание за недействителност на договора за кредит,
свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Нарушената правна норма е чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в ГПР по договора за
кредит не е включено задължението, поето по договора за поръчителство и
такса за експресно разглеждане.
Установи се от заключението на вещото лице, че ако горе посочената
такса и неустойка за предоставяне на обезпечение по кредита се включат в
5
ГПР по кредита, той би станал в размер на 524,73% или ще надхвърли
максимално допустимия петкратен размер на законната лихва. В случая
посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал.2, т.4 ЗЗП.
Действителният ГПР по процесния договор значително надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото при получен заем в размер на 1500
лева е върната сума в размер на 3 535 лв., за период от 52 седмици.
Ето защо процесния договор за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност,
поради противоречие със закона, като е безпредметно да се обсъждат
доводите на ищцовата страна за недействителност, поради нарушаване на
добрите нрави.
По иска за връщане на даденото по договора за кредит без основание по
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
При този вид иск ищцовата страна следва да докаже плащането на
претендираната сума, а ответната – основанието за нейното задържане.
Изисква се наличието на предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Фактически е дадено нещо при нищожен договор, но
едната страна е престирала фактически, мислейки, че изпълнява валидно
договорно задължение, както се установи в настоящия правен казус. При
недействителен договор, длъжникът дължи чистата стойност по кредита без
да дължи лихви и други разходи, т.е. ищецът дължи по процесния договор за
заем единствено сумата от 1 500 лв. получена главница. Останалата платена
сума по договора над сумата от 1500 лв. в размер на исковата претенция от
2035 лв. е дадена без основание и ответното дружество дължи връщането й.
Следователно претенцията е основателна и доказана в пълен размер.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в размер на 1 394,90 лв. / 300 лв. възнаграждение за вещо лице; 141,40
лв. платена държавна такса и 953,50 лв. адвокатско възнаграждение, което
6
бива присъдено на пълномощник адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв./.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, претендирано от адвоката, тъй като не надвишава
минималните размери, предвидени в чл.7, ал.1, т.4 и ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за паричен заем Standart 14 № 5527506/16.05.2019г., сключен
между Х. С. И., ЕГН: 7********** от с.***, обл.Сливен, ул.“***“ № **и
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап.офис 73Г, представлявано от управителя С.П.П.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД„ВИВА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин,
ж.к.“Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“,
ет.2, ап.офис 73Г, представлявано от управителя С.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Х.
С. И., ЕГН: 7********** от с.***, обл.Сливен, ул.“***“ № ***сума в размер
на 2 035 лв. /две хиляди и тридесет и пет лева/, представляваща платена без
основание по Договор за паричен заем Standart 14 № 5527506/16.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2023г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Договор за паричен заем
Standart 14 № 5527506/16.05.2019г. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. САК
по следната банкова сметка IBAN: *** при
РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД, сума в размер на 1 394,90 лв. /хиляда
триста деветдесет и четири лева и 0,90 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
7
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8