Р Е Ш Е Н И Е
№…………/28.11.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-МИ СЪСТАВ, в съдебно
заседание при закрити врати, на двадесет и девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д. № 1551 по описа за 2019г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Молителят
„Г.В.“ ООД, ЕИК:******** твърди, че е в състояние на свръхзадълженост считано
от 31.12.2015г, след публичната продан
на единствения дълготраен актив на дружеството и с оглед липсата на
активи се иска откриване на производството по несъстоятелност по реда на чл.
63 ТЗ.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
За
да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице
предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл.
631 ТЗ, а именно: 1. компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от
лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника; 2. длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да
се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл.
631 ТЗ.
Състоянието
на свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност е самостоятелно, спрямо неплатежоспособността, и цели да
изпревари (освен когато съвпадне с него) неминуемо следващото от същото
състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради
това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на
всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид
невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а
поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си,
обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му.
От
събраните писмени доказателства и заключението на СФИЕ се установява, че
молителят е капиталово търговско дружество. Към 31.12.2014г текущите активи са
в размер на 1 446 хил лева, а пасивите 10 681 хил.лева, към 31.12.2015г.
по баланса на дружеството са отразени текущи активи в размер на 1 680
хил.лева и задължения към кредитори (заемодатели и доставчици) в общ размер на
9 412 хил. лв., а за финансовите години 2016г, 2017 и 2018г, съотношението на
активите към пасивите е 1434 хил.лева към 9200 хил. лева, като активите са
формирани от несъбираемо вземането от бившия управител на дружеството В.Т.. С
постановление от 26.10.2015г. е продаден единствения дълготраен актив на
дружеството – „Парк хотел „Гардения“, ведно с поземления имот върху който е
построен. Въпреки, че в резултат на продажбата са погасени част от задълженията
(покрити са част от пасивите), едновременно с това са дружеството се лишава от
дълготрайните си активи. Предвид посочените обстоятелства и след
преквалифициране на задълженията към кредиторите като краткосрочни, вместо като
дългосрочни (както са отразени в счетоводните баланси, дори след изваждане на
вземането към Вячеслав Левушкин, за който няма първични счетоводни документи), в
периода 2014г. - 2018г. коефициентите за обща ликвидност на предприятието на молителя
са със стойности под единица съответно за отделните години: 0.1354, 0.1785,
0.1559, 0.1559, 0.1559. Под референтните стойности са и индексите за бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Коефициентите за финансова автономност и
задлъжнялост са отрицателни величини, финансовият резултат от дейността на
молителя за всички години в изследвания период също са отрицателни, т. е. за
целия изследван период е реализирана загуба. Молителят не е обслужвал
изискуемите си задължения и не е бил в състояние да ги покрие с имуществото си
поради недостиг на активи. От значение е и че считано от 01.12.2016г.
дружеството е преустановило извършването на търговската си дейност и след тази
дата няма отчетени приходи и разходи от дейността, с оглед на което следва да
се приеме, че затрудненията не са временни, а състоянието е обективно, трайно и
съществуващо към приключване на устните състезания.
С оглед изложеното
съдът приема, че е установена по делото свръхзадълженост на молителя като
обективно състояние, с оглед на което спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Съпоставянето на
стойностите на актива към паричните задължения на молителя установява състояние
на свръхзадълженост още към 31.12.2014г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С определение от 21.11.2019
г., съдът е определил сумата от 8 000 лева, за покриване на началните разноски
в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички
кредитори на „Г.ВВВ“ ЕООД в едноседмичен срок от вписването на определението в
книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд
посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че
дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по
несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от
непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Определението на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ
на 21.11.2019г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която
тече едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за
покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност. Срокът е изтекъл на 28.11.2019г, като до постановяване на
съдебното решение не са представени доказателства за внасяне на определената
сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава
имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.
С оглед изложеното, се налага изводът, че
съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на
него, той трябва също така и да постанови прекратяване на дейността на
предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Г.ВВВ“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свръхзадължеността 31.12.2014г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение
на „Г.ВВВ“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието
на „Г.ВВВ“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.ВВВ“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по т.д. № 1551/2019г. по
описа на СГС, VI-7 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в
едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено,
същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър
и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: