№ 86
гр. Варна, 26.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20233000500027 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
М. Й. А., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. Л.
Р., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Д. Д. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Н.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Г. Д. Д. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П. Н.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Считам, че не следва да се дава ход на делото в днешното
съдебно заседание. Подал съм въззивна жалба, но считам, че тя е нередовна,
защото не съм изложил никакви оплаквания срещу решението – написал съм
само какво обжалвам и че искам отмяна, но защо? Считам, че сега е проблем
да уточня това, защото мотивите на съда са доста подробни, а в самата
въззивна жалба, която съм пуснал, съм посочил, че поради здравословни
причини съм поискал допълнителен срок да изложа доводи за моята жалба, но
1
съда не ми е дал. След това обаче съм пропуснал това. Поглеждайки
собствената си жалба виждам, че не съм довършил своята работа. Не ми е цел
да шиканирам процеса.
АДВ. Р.: Доколкото разбирам колегата иска да черпи благоприятни за
себе си последици от неизпълнение на задължението си.
Съдът намира, че непосочването на конкретни недостатъци на
обжалваното решение не е свързано с нередовност на въззивната жалба -
страната е могла и преди днешното съдебно заседание да отстрани
твърдените от нея нередовности. Предвид горното съдът намира, че не е
налице процесуална пречка по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ И
ЧАСТНА ЖАЛБИ
и постъпилите писмени отговори.
Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение №
958/18.07.2022г. по гр. д. № 2161/2021г. на Окръжен съд – Варна и по частна
въззивна жалба срещу определение № 4302/17.11.2022 г. по същото дело.
Пълномощникът на ищцата М.Й.А. обжалва решението в частта му, с
която е отхвърлен предявения срещу Г. Д. Д. иск за отмяна на прикрито
дарение на ½ ид.ч. част от описан в диспозитива недвижим имот и в частта, с
която е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.3 от ЗА. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с
молба за отмяна и за уважаване на предявения иск. Направено е искане за
издаване на съдебно удостоверение за актуалното възнаграждение на
въззиваемата Г. Д., без да посочване на фактите, които страната желае да
установяви.
Пълномощникът на М.Й.А. обжалва определение № 4302/17.11.2022 г.,
с което е оставена без уважение молбата, включена във въззивната жалба за
изменение на решението в частта за разноските, с искане за отмяна и за
допускане на исканото изменение.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Д. Д. А. и на Г. Д. Д.
оспорва допустимостта и основателността на въззивната жалба и се
противопоставя на искането по доказателствата.
2
Пълномощникът на Д. Д. А. и на Г. Д. Д. обжалва решението в частта
му, с която е прието за установено, че договорът за продажба от 29.10.1993 г.
по нот.акт № 152, том LI, дело № 12513/1993 г. на ВН, е привиден и прикрива
дарение, на основание чл.17 от ЗЗД.
В подаден писмен отговор пълномощникът на М.Й.А. оспорва
допустимостта и основателността на въззивната жалба.
С определение № 80/07.02.2023г. съдът е оставил без уважение
доказателственото искане на М.Й.А..
АДВ. Р.: Поддържам въззивната ни и частна жалби. Оспорвам
въззивната жалба на насрещната страна. Поддържам подаденият писмен
отговор. Нямам искания по доказателствата. Претендирам разноски по чл. 38
от ЗАдв.
АДВ. Н.: Поддържам въззивната ни жалба макар и в бланкетния вид, в
който е. Оспорвам въззивната и частна жалби на насрещната страна.
Поддържам подадените писмени отговори срещу тях. Нямам искания по
доказателствата. Претендирам разноски по чл. 38 от ЗАдв.
АДВ. Р.: Имам възражение по отношение на представеното искане за
присъждане на хонорар по чл. 38 от ЗАдв. тъй като в самото дело се съдържат
достатъчно данни за финансовото състояние на двамата ответници - и
двамата имат достатъчно доходи, с които могат да заплатят хонорар, няма
основание да не заплащат хонорар, не са налице двете хипотези, които съм
изложила и в частната ни жалба.
АДВ. Н.: Правя идентично такова възражение, макар и да оспорвам
казаното. Считам, че сумите по чл. 38 от ЗАдв. с новата наредба са станали
още по-високи и няма как хиляди левове да се платят от заплата малко над
1000 лв. при положение, че човек има кредит.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, искам да отбележа някои факти
тъй като в отговор на въззивната жалба се набляга най-вече на това, че на
първо място ищцата има запазено право на ползване и можела да живее в
3
апартамента, заедно със съпруга си. В този смисъл по делото има приложено
решение по в. гр. д. № 124/2021г. на Варненския окръжен съд, в което е
постановено, че семейното жилище следва да се ползва еднолично от ищцата
и тя да заплаща наем в размер на 250лв. на ответника тъй като основанието,
поради което тя е напуснала жилището е било насилие и принуда и е
доказано, че те не могат да съжителстват заедно. Цялата защитна теза на
ответницата е изградена на абсолютно непотвърдено нейно твърдение, че е
пребивавала в манастир. Обясненията, че като религиозна институция те не са
длъжни да дават отговор, е абсолютно нелепо, защото и като религиозна
институция те са правно регламентирани в Закона за вероизповеданието като
институция и никой не е над съда в нашата република, за да не дава отговори.
Единственият логичен отговор е, че просто никой от тях не иска да лъже и да
дава лъжливи показания. Набляга се, че дъщерята на ответницата живеела в
това жилище, където е и тя. Дъщерята на ответницата е пълнолетна, със
средно образование, има възможност да полага труд и не е необходимо
нейната майка да се грижи за нея. Основното, на което искам да обърна
внимание е, че към майка си ответницата Г. твърди, че няма средства да й
помага, а в същото време в отговора на исковата молба категорично е
записано, че открито отказва да помага на майка си и дава ежемесечно 100лв.
на баща си. Това е абсолютно доказателство, че тя има възможност да отдели
тези средства, но по някаква причина е избрала да помага само на единия си
родител. Твърдение в отговора е, че семейното имущество целесъобразно е
било насочено към овъзмездяване на единственото общо дете. Основната
функция на семейството е грижата към всички деца и по закон, и по морал
децата не се делят на доведени, заварени и природени. Искам да обърна
внимание на факта, че до момента, в който Г. Д. е получила като дарение имот
в местност „Свети Никола“ дотогава отношенията с майка й са били много
добри. След като майка й е дарила своята част от този имот, който
впоследствие след една година Г. Д. продава, тогава вече тя заема другата
позиция към родителя, който има средства – доказано от банковите
извлечения минимум в размер на 10 000 лв. и отделно от това притежава и
земи в Добруджа. Г. Д. непрекъснато се ориентира към този родител, от
когото може да взема средства, а не към когото трябва да изпълни синовния
си дълг, защото е изключителна проява на непризнателност да откажеш на
дарителя да дадеш някакви средства за препитание, когато знаеш, че той
4
получава минимална пенсия, плаща наем, няма от какво да се издържа и сина
й К., който се е грижил за нея, е вече в окаяно здравословно състояние и не
може да полага повече допълнителен труд. Моля да ми бъде даден срок за
писмени бележки.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите
въззивната и частна жалби на насрещната страна и да уважите нашата
въззивна жалба. ВКС ясно е казал, че е достатъчно процесуалния
представител да посочи в договора за правна помощ, че оказва безплатна
правна помощ на материално затруднени лица т.е. не е необходимо да се
доказва наличието на доходи и имущество. Макар и в конкретния случай да
имаме данни за такова имущество и доходи те са крайно недостатъчни, за да
бъде заплатена тази скъпо струваща защита, инициирана от ищцата, която
твърди пред Вас, защото по делото няма събирани такива доказателства и
твърдения, че била отстранена от насилие и принуда. Ищцата през цялото
време е имала правото на ползване на жилището, от което сама е избрала да
не се ползва и отишла да живее на квартира. Очевидно е, че е посрещала
всички свои нужди, защото няма данни по делото тя да е живяла в крайна
бедност, да имала недостиг и лишения, изтеглила е само един малък кредит,
който й е бил нужен за очна операция. В много по-тежко състояние в
процесния период се е намирала моята доверителка, която е била болна,
заболяванията й очевидно в този период са натежали, за да не може да
работи. Съдът много добре е аргументирал защо е приел, че в този период тя е
била в манастир – както от нейните обяснения, така и от свидетелски
показания, така и конклудентно от действията й, свързани с избора на
жилище, с обстоятелството, че действително трети лица са заплащали
жилищния й кредит през този период, за да не го секвестира имуществото
иначе банката, защото знаем, че когато има ипотека и тя не се обслужва какво
ще се случи с това жилище. За това считам, че периода, в който ищцата е
поискала издръжка, не би могло тя да се дава от моята доверителка. И в
момента тя продължава да се грижи за баща си, на когото се е наложило на
преклонна възраст да излезе на квартира в гр.София, защото няма кой да се
грижи за него. В момента той е там тъй като няма място и в жилището на
моята доверителка – то е малко и в момента тя се грижи за своята дъщеря. В
този смисъл считам, че изцяло са неоснователни претенциите за издръжка
особено в размер на 350лв. По отношение на покупко-продажбата, която се
5
оспорва – това не е нещо необичайно в нашия живот. Много често роднините
решават още приживе да разпределят имуществото, което се явява част от
тяхната наследствена маса. Не считам, че това е неморален акт, доколкото
самата ищца доброволно е решила и избрала този способ. Не считам, че тук
има прикрито дарение доколкото по делото се събраха достатъчно данни за
извършени плащания и дори за теглен кредит, с който всъщност е платена
продажната цена. За това не съм съгласен с изводите на
първоинстанционният съд, че макар и продажната цена да е ниска, близка до
данъчната, това прикрива дарение. Във връзка с твърденията за манастира –
то и в Конституцията го пише, че Бог е над всички, след него е царя, властта
и разбира се съда.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалните представители на страните в 5-
дневен срок от днес да представят в писмен вид съображенията си по
съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6