Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2077 28.11.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2272 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на ЕТ „Кьос- Мелиха Кьос“, ЕИК * със седалище и адрес: гр.Карнобат,
ул.“Арда“ № 9, представлявано от М.Х.К., чрез пълномощник - адвокат С.К. от
АК-гр.Кюстендил срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) № ФК-479-0346131 от 10.09.2019г., издадена от началник сектор „Гранични
контролно -пропускателни пунктове“ в гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“
в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП,
упълномощен да изпълнява длъжността началник отдел „Оперативни дейности“,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
съобразно цитираната оправомощителна заповед.
С обжалваната
заповед, на основание чл.186,
ал.1, т.2 и чл. 186 ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС,
за нарушение на чл.3, ал.8 вр. чл. 8, ал .1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на
министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект -
кафе-автомат, находящ се в гр.Карнобат, кв.“Железничар“, бл.3“, стопанисван от
едноличния търговец, както и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на
основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че оспореният акт бил
постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправните норми
и духа на закона. Оспорва се наличието на нарушение каквото се сочи от контролните органи.
Иска се, съдът да отмени оспорената заповед за
налагане на принудителна административна мярка, като незаконосъобразна. Прави
се искане за присъждане на разноските по делото.
Ответникът– Д.Д.К.- Началник сектор „Гранични
контролно- пропускателни пунктове“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ при
Главна Дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представя пълната
административна преписка, представлява се от юрисконсулт, надлежно упълномощен.
Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи, че
на датата, когато е извършена проверката няма регистрирани дневни отчети,
поради което е направен извода и за липса на работещо фискално устройство. Поддържа
теза, според която установеното нарушение е доказано и издадената заповед за
налагане на ПАМ е законосъобразна. Моли, за отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрис-консултско възнаграждение.
След
като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно
установените по делото факти:
При извършена оперативна проверка на
26.08.2019 г. в 14:00 часа, в търговки обект по смисъла н 1 § 1 т.41 от ДР на
ЗДДС - кафе-автомат, находящ се в гр. Карнобат, кв. “Железничар“, бл. 3“,
стопанисван от ЕТ „Кьос- Мелиха Кьос“, ЕИК * е извършена контролна покупка от
инспектор по приходите на 1 брой кафе, на стойност 0.40 лева. При покупката,
органите по приходите са констатирали, че на дисплея на вендинг автомата не са
се изписали /визуализирали/ данни за задължено лице – име и Булстат, както и
данни за отчитане на контролната покупка, което е удостоверено с Протокол за
извършена проверка № 0346131/26.08.2019 г. и впоследствие съставен протокол за
извършена проверка № 0342133/28.08.2019 г.
Въз основа на тези факти административният
орган е приел, че жалбоподателят използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип, с което е нарушил чл.3, ал.8 вр. чл. 8, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. във връзка с чл.118, ал.4, т.1 и т. 4 от ЗДДС.
Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на
чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за това административният орган е
наложил ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него“ за срок
от 30 дни.
Заповедта постановява запечатването да се
извърши непосредствено с връчването на заповедта в присъствието на представител
на едноличния търговец. При връчването й на 11.09.2019г. като дата и час на
запечатването е посочен 11.09.2019г. в 15.00 часа. По отношение на издаденото
разпореждане за предварително изпълнение, оспорването е отделено в друго
производство, с правно основание чл.60 от АПК, поради което това разпореждане
не следва да се обсъжда понастоящем.
От разписката в заповедта за
налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на 11.09.2019г. на законния представител на търговеца. Жалбата
е подадена до съда чрез административния орган в рамките на установения срок. Едноличният
търговец- жалбоподател е адресат на оспорената заповед, по съществото си
неблагоприятна за този субект, тъй като правата му са засегнати пряко и
непосредствено от този административен акт, поради което за него е налице
правен интерес от оспорването. В заключение, съдът счита жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, в контекста на
очертаната в нея аргументация, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от
компетентен орган -Началник
сектор „Гранични контролно- пропускателни пунктове“- Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ при Главна Дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, да
изпълнява длъжността Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в
Главна Дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, който от своя страна е упълномощен, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16
от 17.05.2018г. на ИД на НАП, като издадената заповед е постановена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.
За издаване на заповедта и срокът на
наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият се определя в условието на
оперативна самостоятелност, като била отчетена тежестта на нарушението и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност.
Съображенията, при определяне на максималния
срок за налагане на ПАМ са, както следва:
- лицето е длъжно да използва фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, съгласно техническите и функционални изисквания на Наредба №
Н-18/2006г.;
- при извършената контролна покупка на 1 бр.
кафе, на стойност 0.40 лева фискалното устройство тип ФУВАС не визуализира
данни за задължено лице, стопанисващо кафе-автомата, както и Булстат на същото;
не се визуализират данни и за отчитане на контролната покупка;
- при наличието на ФУВАС, неотговарящо на
особените нормативно установени изисквания на Наредбата, категорично се
изключва възможността за законосъобразно регистриране и отчитане на приходите
от продажба на стоките, предлагани от него;
- съответствието на ФУВАС с нормативните
изисквания следва да е налице не само към момента на регистриране и въвеждане в
експлоатация, а и във всеки следващ момент;
- Средно-дневен оборот на стойност 9.91 лв.;
-Декларирани финансови резултати от дейността
на ЕТ по години, а именно: общ облагаем доход за 2018г. – 6051.17 лв; 2017г. –
2130.50 лева, 2016 г. – 5035.20 лева.
В резултат на цялостния съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът проверява неговата валидност, с оглед служебното начало в
административния процес и принципа, посочен в нормата на чл.9 от АПК.
Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове,
които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност
на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При така указаната от закона служебна
проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът не установи наличие на съществени
нарушения на административнопроизводтсвените правила, които да доведат до
отмяна на това основание.
Относно съответствието с материалния закон: Съгласно
чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Според чл.8, ал.1 от Наредбата, фискалните устройства трябва да отговарят на 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1
и 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2.
Според приложение № 1, раздел III, т.4 (ДВ, бр.10 от 01.02.2019 г.)
фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите
по чл.26, ал.1 и 2 от
същата Наредба. В чл.26, ал.1, т.16 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
императивно е посочено, че фискалната касова
бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително двумерен баркод (QR код), с изключение
на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на
ФУВАС, без да се издава хартиен документ.
Според чл.8, ал.2 от наредбата, фискално устройство от одобрен тип
е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания
съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ.
При извършената проверка и контролна покупка на
стойност 0.40 лева, органите по приходите установили процесното нарушение,
изразяващо се в наличие на ФУВАС, което не визуализира данни за задълженото
лице, стопанисващо кафе-автомата, както и Булстат на същото. Освен това не се
визуализирали данни и за отчитане на контролната покупка.
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС изчерпателно са изброени
хипотезите, при които независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага принудителната административна мярка запечатване на обект, за срок до
30 дни. Налице е хипотеза, според която такава ПАМ се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология – чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС. Тази правна норма не предоставя
възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а единствено
задължение да приложи посочената принудителна административна мярка при наличие
на визираните в хипотезата юридически факти, т.е. административният орган
действа в условията на обвързана компетентност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице
както фактичес-ките, така и правните основания, посочени от органа при
издаване на оспорената заповед. Налице е използвано от търговеца фискално
устройство, което не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби по този начин, с оглед посоченото по-горе.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
При прилагането на ПАМ, по смисъла на чл.186, ал.1 от ЗДДС, преценката на органа се отнася
единствено до определяне продължителността на срока. При тази преценка той
действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви
относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и
се забранява достъпа до него. В случая заповедта е мотивирана в тази част. По
този начин е изпълнено указанието на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Органът по приходите отчел
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност. Отчетено е задължението на лицето да организира и ръководи
дейността в обекта съобразно изискванията на приложимите правни норми.
Изтъкнато е, че създадената организация на работа, която позволява оборота да
не се отчита през одобрен тип ФУВАС, създава възможност за укриване или затрудняване
на проследяването на реализираните обороти от продажба на стоки и/или услуги,
обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. На следващо място
е посочено, че неспазването на задължението за използване на одобрен тип
фискално устройство винаги води до отрицателни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват
обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и
до отклоняване от данъчно облагане. Изтъкната е високата степен на обществена
опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното
нарушение във времето. Според органа извършеното деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина. С тези мотиви
процесната ПАМ е приложена за максимално предвидения срок– 30 дни. Този срок е аргументиран като необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. В този смисъл, заповедта съответства и на
целта на закона. При тези констатации жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход от спора и във връзка с направеното
искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) от
процесуалния представител на ответника, същото е основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК,
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се уважи
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се определи
такова в минималния предвиден размер, а именно сумата от 100 лв.
По изложените съображения, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – град Бургас, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Кьос-Мелиха Кьос“, ЕИК * със седалище и адрес:
гр.Карнобат, ул.“Арда“ № 9, представлявано от М.Х.К., срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК- 479- 0346131 от 10.09.2019г.,
на Началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ в гр.Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЕТ „Кьос-Мелиха Кьос“, ЕИК * със седалище и адрес: гр.Карнобат,
ул.“Арда“ № 9, представлявано от М.Х.К., да заплати на Централно управление /ЦУ/ на НАП–София, сумата от 100 /сто/
лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му, пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: