Решение по дело №343/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

23.10.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2020                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 24 (двадесет и четвърти) септември                                               Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . .  . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 343 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.

В исковата си молба (конкретизирана и допълнена) до съда „С.“ ЕООД ***, представлявано от Г.Д.Б.твърди, че на 28.03.2014 г. сключило с Териториално поделение „Д.Г.С.В.““ гр. В. на „С.Д.П.“ ДП гр. Ш., представлявано от Х.А.А.договор за продажба на стояща дървесина. На 25.03.2014 г. ищцовото дружество внесло по сметка на ответника сума в размер на 17270,98 лв., представляваща предвидена в договора гаранция за изпълнение. В самия договор били уговорени условията, при които тази гаранция следва да бъде върната от продавача – купувачът да е платил уговорената цена, да бъдат съставени протоколи за освидетелстване на сечищата и те да са подписани от регистриран лесовъд. Всички тези условния били изпълнени, като най-късно до 19.11.2014 г. ответникът следвало да върне цитираната сума на ищеца. Независимо от отправените покани, обаче, и извършеното признаване на задължението от държавното предприятие, и понастоящем внесената гаранция не била възстановена. За периода на забавата, ответната страна дължала и обезщетение за неизпълнение.

Моли съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: в размер на 17270,98 лв., представляваща задържана без основание сума, представляваща платена от ищеца гаранция за изпълнение по договор № 9/28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното плащане на сумата; в размер на 5261,35 лв., представляващи обезщетение за неизпълнено в срок главно парично задължение за връщане на сума в размер на 17270,98 лв., представляваща задържана без основание гаранция за изпълнение по договор № 9/28.03.2014 г., за периода от 24.04.2015 г. до 23.04.2018 г., като му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който на първо място оспорва пасивната си процесуална легитимация, тъй като описаната в исковата молба гаранция за участие била внесена по сметка на ЦУ на СИДП – Ш., а не на ответника. Поради това счита, че претенциите са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено. Твърди, че внесената от ищеца сума, представляваща гаранция за участие в търг, по съгласие на страните била трансформирана в авансово плащане по сключения между страните договор. По този начин страните извършили прихващане и отношенията им във връзка с тази гаранция били напълно уредени. Счита, че липсват доказателства за превеждане на претендираната сума от ищцовото дружество по сметка на ответното поделение на държавното предприятие. Освен това, при извършената инвентаризация било констатирано, че са налице тежки нарушения на договорните задължения от страна на „С.“ ЕООД, които представлявали основание за задържане на внесената от същия гаранция. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира направените деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен № 9/28.03.2014 г. е, че страни по същия са ТП „ДГС В.“ гр. В., обл. Ш. и „С.“ ЕООД ***. Страните се договорили, че продавачът прехвърля на купувача собствеността върху прогнозни количества маркирана дървесина на корен от Обект № 1, позиция № 3, отдели 174„б“, 174“в“, 174“г“, 174“и“, 174“л“, 176“д“, 183“е“, 183“к“, 189“а“ от годишен план за ползването на дървесина за 2014 г. Съгласно чл.2.5 от договора, гаранцията за изпълнение в размер на 17270,98 лв. (20% от стойността, представляваща уговорена цена), се внася преди сключване на договора по посочена банкова сметка *** – Ш.. В чл. 2.6 е предвидено, че гаранцията за изпълнение на договора се освобождава от продавача в срок от пет работни дни, при изпълнението на следните условия: 1. След заплащането на всички дължими суми по настоящия договор и след окончателното транспортиране на цялото количество действително добита дървесина; 2. След съставянето на констативни протоколи за освидетелстване на всички сечища в обекта; 3. Протоколът за освидетелстване на сечищата се подписва от регистриран лесовъд. В чл. 7.5 от договора е посочено, че в случаите в т. 4.7, т. 7.1, т. 7.2, т. 7.3 и т.7.4 от договора, внесената от купувача гаранция не се освобождава. От представеното преводно нареждане от 25.03.2014 г. се установява, че „С.“ ЕООД превело по сметка на ЦУ на СИДП – Ш. сума в размер на 17270,98 лв., представляваща гаранция за изпълнение за обект № 1, позиция № 3. По делото са представени протоколи за освидетелстване на сечища №№ 0170148/11.11.2014 г., 0161351/04.09.2014 г., 0170145/11.11.2014 г., 0161349/04.09.2014 г., 0170118/11.11.2014 г., 0170132/11.11.2014 г., 0170129/11.11.2014 г., 0170149/11.11.2014 г., 0170150/11.11.2014 г., изд. от РДГ – Ш., подписани от инж. П.Х.. Съдът констатира от писмо рег. № 3500/19.06.2015 г., че „с.“ ЕООД отправило искане до ответната страна, поради изпълнение на предвидените в договора условия внесената гаранция за изпълнение в размер на 17270,98 лв. да бъде освободена от купувача. Представена е молба за потвърждение на разчети с контрагенти изх. № 1762/26.03.2016 г., в която СИДП – Ш., отправена до ищцовото дружество, в която се описвма наличието на вземане на дружеството за гаранция в посочения размер.

Според заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от страна на „С.“ ЕООД са платени следните суми: в размер на 17270,98 лв. на 14.03.2014 г. по сметка на ответника с основание „гаранция за участие“ и на 25.03.2014 г. по сметка на СИДП ДП – Ш. в размер на 17270,98 лв. с основание „гаранция за изпълнение за обект № 1, позиция № 3“. На 27.03.2014 г. въз основа на заявление на дружеството внесената сума, представляваща гаранция за участие била трансформирана в авансова вноска. И понастоящем няма данни да е възстановена сумата, внесена като гаранция за изпълнение. Всички суми, отразени във фактури, издадени от ответника въз основа на договора са платени от купувача, като последното плащане е на 30.04.2014 г. Вещото лице сочи, че размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода 24.04.2015 г. до 23.04.2018 г. възлиза на: 5261,35 лв., 766,15 лв. и 559,78 лева.

По делото е изготвено заключение и по назначената съдебно-лесотехническа експертиза. В него вещото лице сочи, че в процесните отдели не се установява отсичане на немаркирани дървета. В отдел 174“б“ се установило 6 бр. налични маркирани дървета от бук със синя боя (цвят, валиден за 2014 г.), неотсечени до момента; в отдел 174“г“ се установили 25 бр. налични маркирани дървета от бял бор със синя боя, неотсечени към момента. В отдел 174“л“ се установили 2 бр. участъци с маркирани дървета от бял бор със синя боя, неотсечени към момента, като площта на неотсечените участъци е по 50 кв.м, до участъците няма изградени извозни пътища. В останалите отдели не се установило наличие на маркирани неотсечени дървета. Описани са извършвани след 2014 г. лесовъдски мероприятия. В съдебно заседание, вещото лице изказва предположение, че в отдел 174“л“ не е извършвана сеч, тъй като е допусната грешка и ползвателя не е въведен там. Още повече, към 2014 г. не се ползвало Джи Пи Ес-устройство. Понастоящем досиетата на всички отдели не били налични в ДГС – В., като имало данни, че са унищожени.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани М.Е.и М.М., които са участвали при извършената инвентаризация на горски територии за 2014 г. При извършването й бил съставен протокол, в който били отразени резултатите. Фактически не били констатирани нарушения в отделите, в които сеч била извършвана от „С.“ ЕООД, като само в един отдел сеч изобщо не била извършвана.

Разпитаният в качеството на свидетел М.Б.излага, че е лицензиран лесовъд в „С.“ ЕООД, като при извършване на сечта през 2014 г. всеки отдел им бил посочван от служител на ДГС – В.. Впоследствие било констатирано, посредством нов началник на участък, че единият от отделите не бил отсечен, тъй като им бил показан друг отдел.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността, в частност – верността на протоколи за освидетелстване на сечища №№ 0170148/11.11.2014 г., 0161351/04.09.2014 г., 0170145/11.11.2014 г., 0161349/04.09.2014 г., 0170118/11.11.2014 г., 0170132/11.11.2014 г., 0170129/11.11.2014 г., 0170149/11.11.2014 г., 0170150/11.11.2014 г.

            Ответната страна оспорва верността на всеки от документите, като твърди, че не отразяват действителното положение. При решаване на въпросите по това производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК, настоящият състав взе предвид заключението по извършената съдебно-лесотехническа експертиза. Оценявайки, на осн. чл. 202 от ГПК заключението по тази експертиза, съдът го възприема изцяло. Тоест, установи се по делото, че материализираните в част от обсъжданите документи – протоколи №№  0170118/11.11.2014 г., 0170129/11.11.2014 г. и 0170150/11.11.2014 г. удостоверителни изявления не са верни. Ето защо, следва да бъде признато, че описаните документи са неистински (неверни) и да бъдат изключени от доказателствата по делото. По отношение на останалите документи оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Досежно претенцията с правно основание 286, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:

Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че в случая се касае за твърдение, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за продажба. Въз основа на договора ответникът, в качеството му на продавач бил длъжен да предостави на купувача определен вид стоки – дървесина на корен. В клаузите на сделката е предвидено, че купувачът следва да плати на продавача преди сключването му гаранция за изпълнение в размер на 17270,98 лв. Доказа се по делото, че „С.“ ЕООД изпълнило това задължение, като на 25.03.2014 г. внесло по посочената банкова сметка ***, като посочило като основание „гаранция за изпълнение“. В тази насока, възражението на ответника, че претенцията е недопустима, тъй като сумата била платена по банкова сметка *** – Ш., а не на ТП „ДГС – В.“ се явява неоснователно. Страна по сключената сделка е именно териториалното поделение и същото е носител на всички права и задължения по нея. Обстоятелството, че в самия договор е посочена банкова сметка ***, териториално поделение на което е ответника, не променя страните по договора. Още повече, в заключението по изготвената ССЕ е отразено, че внесената сума, представляваща гаранция за изпълнение, на 04.02.2020 г. е преведена по сметка на ТП „ДГС – В.“.

 В процесния договор са предвидени условията, при които гаранцията се освобождава и те са конкретно изброени в чл. 2.6 от него: заплащане от купувача на всички дължими суми и окончателно транпортиране на добитата дървесина; съставяне на констативни протоколи за освидетелстване на всички сечища и подписването им от регистриран лесовъд. В случая, чрез заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза и от представените писмени доказателства се установи, че „С.“ ЕООД платило изцяло дължимите суми по договора, както и че са налице съставени протоколи за освидетелстване на сечища. Тоест, налице са били всички предпоставки, обуславящи възникване на задължение за продавача да освободи внесената гаранция и да възстанови сумата на купувача. Не е била налице нито една от предвидените в чл. 7.5. хипотези, при наличието на която гаранцията се задържа.

Възражението на ответника, че не следва да връща внесената гаранция, тъй като част от съставените протоколи за освидетелстване на сечища са неистински и било налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на „С.“ ЕООД е неоснователно. Към датата на възникване на задължението на ТП „ДГС-В.“ са били налице съставени протоколи за освидетелстване, подписани от регистриран лесовъд, като едва в хода на настоящото производство се навеждат доводи за неизпълнение от страна на ищеца. Самият ответник признал през 2016 г. вземането на търговското дружество. Още повече, следва да се отбележи, че неизпълнението, твърдяно от териториалното поделение в един от отделите - № 174“л“ се дължи на действия, извършени от служители на същото. Освен това, се установи, че понастоящем липсват всички досиета за процесните отдели. При наличие на нарушения на клаузите на договора, констатирани от продавача години след изтичане на срока на действие на същия, ТП „ДГС – В.“ не може да откаже да върне гаранцията за изпълнение, а разполага с възможността да претендира по предвидените в договора начини обезщетение за неизпълнение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният  иск с правно основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 17270,98 лв., представляваща задържана без основание сума, представляваща платена от ищеца гаранция за изпълнение по договор № 9/28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното плащане на сумата.

            Относно иска с правно основание чл. 309а, ал. 1, пр. 1 от ТЗ:

            Съгласно цитираната разпоредба, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане на паричното си задължение, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, окончателното плащане на дължимите суми по договора от страна на ищеца е извършено на 30.10.2014 г., като именно от тази дата започнал да тече предвидения в чл. 2.6. от договора петдневен срок за изпълнение на задължението на продавача за освобождаване на гаранцията. Тоест, до 06.11.2014 г. ТП „ДГС – В.“ следвало да изпълни задължението си, за което се доказа, че не сторил това и изпаднал в забава на 07.11.2014 г. Ищецът претендира обезщетение за неизпълнение за тригодишен период преди предявяване на исковата молба. Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размерът на законната лихва върху сума в размер на 17270,98 лв. за периода  от 24.04.2015 г. до 23.04.2018 г. възлиза на 5261, 35 лв.

Предвид горното, поради основателността на претенцията, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на парично задължение в посочения размер.

При направеното искане от ищеца, съпроводено с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 3141,29 лева.

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че протоколи за освидетелстване на сечища №№ 0170118/11.11.2014 г., 0170129/11.11.2014 г. и 0170150/11.11.2014 г., СА НЕИСТИНСКИ (НЕВЕРНИ) и ИЗКЛЮЧВА същите от доказателствата по делото.

            ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността (верността) на протоколи за освидетелстване на сечища №№ 0170148/11.11.2014 г., 0161351/04.09.2014 г., 0170145/11.11.2014 г., 0161349/04.09.2014 г., 0170132/11.11.2014 г., 0170149/11.11.2014 г.

ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „Д.Г.С.В.““ НА ДП „С.Д.П.“ - Ш.,  с ЕИК 2016174120076, с адрес гр. В., обл. Ш., ул. „С.В.“ № 133, представлявано от Р.Р., със съдебен адресат – адв. И.К. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, на „С.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище ***, адрес на управление ***, представлявано от Г.Д.А., със съдебен адресат – адв. Б.Г. ***, офис № 5, по банкова сметка ***, сумата 17270,98 лева (седемнадесет хиляди двеста и седемдесет лева и 98 стотинки), представляваща задържана без основание сума, представляваща платена гаранция за изпълнение по договор № 9/28.03.2014 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „Д.Г.С.В.““ НА ДП „С.Д.П.“ – Ш., гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 309а, ал. 1, пр. 1 от ТЗ, на „С.“ ЕООД ***, по банкова сметка ***, сумата 5261,35 лева (пет хиляди двеста шестдесет и един лева и 35 стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнено в срок главно парично задължение за връщане на сума в размер на 17270,98 лв., представляваща задържана без основание гаранция за изпълнение по договор № 9/28.03.2014 г., за периода от 24.04.2015 г. до 23.04.2018 г.

ОСЪЖДА ТП „ДГС „В.““ на ДП „СИДП“ да заплати на „С.“ ЕООД ***, направените деловодни разноски в размер на 3141,29 лв. (три хиляди сто четиридесет и един лева и 29  стотинки).

Решението, в частта му, имаща характер на определение за прекратяване на производството по чл. 193, ал. 2 от ГПК, може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Окръжен съд – Ш..  

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Ш..

 

 

                                                                       Районен съдия: