№ 69
гр. Плевен, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Търговско дело №
20214400900087 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от К. П. Л., чрез пълномощник, против
ЗАД“Алианц България“ със седалище гр.С..Твърди, че е майка на П.Г.П.,
починал на 26.08.2020 г. вследствие на настъпило ПТП в гр.Т., на
ул.“А.С“***, като при управление на автомобил с ДК № *** марка „Ф.“,
модел „Р.“, водачът П. С. АНГ. нарушил правилата за движение по пътищата
и блъснал П.Г.П., който управлявал мотоциклет с марка „Я.“, модел „***“ с
ДК № ЕН *** К.Вследствие на ПТП П.П. е починал.По случая е образувано
ДП № 169/2020 г. по описа на ОП-Плевен, което е висящо и не е приключило
с окончателен съдебен акт.Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от
страна на П. С. АНГ. нарушения на правилата за движение по
пътищата.Налице е и пряка причинна връзка между деянието на виновния
водач и смъртта на П.П..За горепосочения автомобил с ДК № ***, управляван
от водача П. С. АНГ., има сключена „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, застрахователна полица №BG/01/120001212581, валидна
към датата на събитието.Съгласно чл.380 КЗ ищцата е предявила претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество,
получена на 11.09.2020 г., като е образувана щета, по която ответникът не е
определил застрахователно обезщетение в срока за това.Ищцата
изключително тежко преживява доколкото й е възможно загубата на нейния
син.Помежду им е съществувала изключително силна емоционална връзка и
1
взаимна привързаност.С причинената смърт тя е загубила необратимо
моралната и физическата подкрепа на своя син, която са имали и на която са
разчитали безрезервно през целия им живот.Загубата, която са претърпели, се
е отразила изключително негативно на здравословното и емоционалното й
състояние, търпи изключително много страдания във връзка с причинената
смърт.Несвоевременната, неочаквана и нелепа и безвъзвратна смърт на П.П. е
особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на
ищцата.Мъката й е огромна и няма еквивалент, който да я компенсира.Прави
се искане да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата сумата в размер на 300 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния
син, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2020 г., на
която дата ответното дружество е уведомено от ищцата до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
За ответника ЗАД“Алианц България“ със седалище гр.София
процесуалният представител изразява становище по съществото на спора да
се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.Счита, че
не е налице противоправно поведение, нито вина на водача на автомобил
„Ф.“.От доказателствата по делото се установява изключителна вина за
настъпването на ПТП на водача на мотоциклета.При условията на
евентуалност, ако се приеме допуснато нарушение на норма от ЗДвП от
водача на автомобила, се прави искане да се уважи направеното възражение
за съпричиняване на вредоносен резултат от страна на водача на мотоциклета,
тъй като приносът му се изразява в нарушение на две норми.Претендираното
обезщетение е прекомерно с оглед на принципа на справедливостта, заложен
в чл.52 ЗЗД.
Съдът намира за установено следното.
Ищцата К.Л. е предявила срещу ответника ЗАД“Алианц Бълтария“ със
седалище гр.С. осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300
000 лв., претендирано от нея от смъртта на сина й П.П., починал на 26.08.2020
г. вследствие на настъпило ПТП на същата дата в гр.Т. на улица „А.С“***,
ведно със законната лихва върху сумата от 300 000 лв., считано от 11.09.2020
2
г., на която дата ответното дружество е уведомено от ищцата, до
окончателното изплащане.
Не се оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен между ЗАД“Алианц България“ и
собственика на лек автомобил „Ф. Р.“ с рег.№ ***, валиден към 26.08.2020 г. -
датата на настъпване на процесното ПТП.
Не е спорно и обстоятелството, че починалият на 26.08.2020 г. П.П. е син
на ищцата К. Л..
От фактическа страна съдът приема за установено следното.
Съставен е и е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 10.09.2020 г., в който като причина за ПТП е посочена неправилна маневра
на заден ход.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК.Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както
е отразено в този документ.Оспорване, чрез опровергаването на
съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи
твърденията си ( решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60343/2016
г., II г.о.).
За изясняване на механизма на ПТП са събрани гласни доказателства.
От допълнителното заключение на ВЛ инж.И., неоспорено от страните,
което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че
произшествието е настъпило на 26.08.2020 г. в гр.Т., обл.П., пред дом ***, на
ул.“А.С“, в светлата част на денонощието, при топло и сухо време.Пътят в
мястото на произшествието представлява част от прав хоризонтален участък,
с предхождащ преди и към кръстовището десен завой.
На 19.40 м. след Ор№1 и на 1.05 м. в дясно от вътрешен край на дясна
ограничителна линия е намерен знак, обозначаващ наличието на пешеходна
пътека за движещите се в посока гр.Т..
Преди кръстовището, върху левия и десния банкет са намерени знаци,
обозначаващи път с предимство за ул.“А.С“.
Мястото на първоначален контакт при удара, отразено като вертикална
3
проекция на контактното петно между челната част на процесния мотоциклет
„Я. ИП 125 Е“ с рег.№ЕН***К и тилната (задна лява част) на автомобил „Ф.
Р.“ с рег.№*** е в областта на осовата линия на ул.“А.С“ в гр.Т., като
разположението на двете МПС към момента на първоначален контакт при
удара е отразено с позиция № 27 в приложение № 1 от заключението.
ВЛ е посочило, че скоростта на процесния мотоциклет към момента на
първоначалния контакт при удара е 76,6 км/час.
Според ВЛ е технически възможно да се направи извод, че при движение с
максимално разрешената за съответния пътен участък скорост (50 км/час) или
по-ниска от тази стойност водачът на мотоциклет „Я.“ е имал техническа
възможност да реализира спиране и да спре до мястото на удара, с което да
предотврати ПТП.
От заключението на ВЛ д-р К., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че смъртта на П.П.
се дължи на несъвместима с живота гръдна травма (с пълно прекъсване на
аортата), практически е настъпила веднага.
При съдебномедицинската експертиза на трупа на П.П. е установена
съчетана механична травма, включваща: глава, гръден кош, корем и
крайници.От елементите на съчетаната механична травма, гръдната травма е
непосредствена причина за смъртта.
Между съчетаната механична травма и ПТП е налице пряка причинно-
следствена връзка.
ВЛ е посочило, че пълното прекъсване на аортата е довело до незабавно
настъпване на смъртта.
От показанията на свидетеля П.А. се установява, че на 26.08. е изкарал
колата „Ф.“ от двора и я спрял на площадката пред портата.Разстоянието до
шосето е доста голямо.Спрял е колата, затворил е портата, огледал е улицата -
не е имало нищо.Качил се е в колата и е започнал да потегля назад.Когато е
излязъл на шосето, колата е застанала по диагонал, под ъгъл, спрял е и е
започнал да навива волана наляво до пълно навиване, за да не се качи на
бордюра.Превключил е на първа и е започнал да потегля и в този момент е
чул, че някой го удря отзад.Спрял е колата и е слязъл, като е установено
настъпилото ПТП.
4
От показанията на свидетелката Н.Н., която е омъжена за вуйчото на П.,
ги познава от много години, са уникални хора, много добри са.Никога не са
нагрубявали, винаги помагат на човек, когато има нужда или когато те имат
нужда.П. е бил човек, който е могъл да бъде за пример - грижел се е за своите
родители, бил е много добър съпруг, грижел се е за семейството си е давал
много добър пример на децата си в живота.П. с неговото семейство и майка
му и баща му живеят в една къща.Смъртта на П. е била най-голямата трагедия
за родителите му, както и за ищцата, тъй като той е единственият й син.За нея
той е бил смисълът на нейния живот, опората й, нейният стълб.Нейният свят
е бил той.Загубата е била ужасна.
От показанията на свидетеля С. И. се установява, че П. е бил едно
спокойно и добро момче, гледал си е децата, работел е.Ищцата е преживяла
смъртта му много тежко, като на нея и сега й е тежко.Няма да преживее
смъртта му.
От показанията на свидетелката Н. И.а се установява, че двете семейства -
П. и неговите родители са живели на един адрес.П. е едно добро момче,
радушен, весел, честен, изключително загрижен син, баща.Смъртта му се е
отразила пагубно на неговите родители, той е единственото им дете,
разчитали са на него.К. е изключително срината, не се усмихва, не говори
много, плачела е постоянно.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при
условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени впечатления
от настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищцата.
Въз основа на гореизложеното относно фактическата обстановка съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ е доказан по
основание.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя.Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
5
В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата
на процесното ПТП-26.08.2020 г., по силата на което ответникът е поел
задължение да обезщети увреденото при използването на процесния
застрахован автомобил трето лице.
Спорни между страните са въпросите налице ли е противоправното и
виновно поведение на водача на автомобил „Ф.“, модел „Р.“, довело до
настъпване на ПТП и вредните последици, т.е. водачът му с поведението си е
осъществил деликтния състав по чл.45 от ЗЗД, в резултат на което е
настъпила смъртта на сина на ищцата П.П..
Ищцата счита, че нарушението от страна на П.А. е, че при извършване на
маневра “ движение на заден ход“ не се е убедил, че пътят зад превозното
средство не е свободен, както и поради непредпазливост към другите
участници в движението, при неосигуряване на лице, което да му сигнализира
за опасности по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗДвП блъсва другия участник в
ПТП - П.П., който се е движел по път с предимство, който пада на земята и
вследствие на това ПТП е настъпил фаталния му край.Счита, че е допуснато и
нарушение на чл.20 и чл.25 от ЗДвП.
От страна на ответника е направено възражение, че не е налице виновно
противоправно поведение на водача на автомобил „Ф.“.Не е налице
нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП - неосигуряване на лице при маневра на
заден ход, което да му сигнализира за опасности, тъй като: от момента на
започване и завършване на маневрата на заден ход до приключването й,
процесният мотоциклет „Я. ***“ е бил извън зоната на видимост на водача на
автомобила и той не е имал възможност да го възприеме като
местонахождение, посока и направление; ударът е настъпил при
транслационно движение напред; към момента, когато двамата водачи са
имали видимост един към друг, водачът на автомобил „Ф.“, движейки се
ускорително напред, не е имал техническа възможност да избегне
настъпването на ПТП.
Според чл.40, ал.2 ЗДвП по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Въз основа на заключението на ВЛ инж.И. съдът приема, че
6
произшествието и удара между МПС е реализирано при транслационно
постъпателно движение на преден ход за автомобил „Ф. Р.“.
Следователно ударът между двете МПС не е настъпил при движение
назад, което се регламентира от чл.40, ал.2 от ЗДвП.
От заключението на ВЛ е видно, че когато се е открила пряка видимост
за водачите на МПС един към друг, процесният автомобил „Ф. Р.“ не е имал
техническа възможност и време да промени това местоположение, за да
предотврати удара и ПТП.
От заключението на ВЛ е видно, че водачът на мотоциклет „Я. ***“ е
имал техническа възможност при движение с максимално разрешената
скорост за съответни пътен участък (50 км/час) или по-ниска от тази стойност
да реализира спиране и спре до мястото на удара, с което да предотврати
ПТП.
От заключението на ВЛ също така е видно, че процесният мотоциклет се
е движел със скорост 76, 6 км/час по ул.“А.С“ в посока към центъра на
града.ВЛ е посочило, че са налице знаци, обозначаващи път с предимство за
ул.“А.С.“.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че от страна на водача на
автомобил „Ф. Р.“ е допуснато нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП, според
който водачът на ППС, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне ППС, които се движат по този път.
От страна на водача на мотоциклета съдът счита, че е допуснато
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като той
се е движил със скорост от 76, 6 км/час при ограничение от 50 км/час, а
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че от страна на водача на
автомобил „Ф. Р.“ е осъществен фактическият състав по чл.45 ЗЗД.
Следователно предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ е доказан
по основание.
Що се касае до доказаността на неговия размер - претендирано
обезщетение в размер на 300 000 лв. съдът приема следното.
7
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на П.П., с оглед прилагането на чл.51, ал.2
ЗЗД.
За да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия П.П. поради посочените извършени нарушения на ЗДвП, които
са в причинно - следствена връзка с ПТП.
Както се посочи по-горе, водачът на мотоциклет „Я.“ се е движел със
скорост 76,6 км/час при допустима такава от 50 км/час.
От заключението на ВЛ е видно, че дължината на „опасната зона“ на
мотоциклет „Я.“ при скорост на движение 50 км/час, която е максимално
разрешената за съответния пътен участък, е 29,77 м.При движение с тази
скорост за водача на мотоциклета е съществувала възможност да реализира
спиране и спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП.
Освен това, ВЛ е пояснило, че причините са комплексни по повод на
мотоциклетиста.Освен движение със скорост, по-малка от 50 км/ч, са
необходими и своевременни действия по спиране, а не закъснителни
такива.От една страна те са свързани с липса на действие за ефективно
спиране с максимална ефективност.
ВЛ е посочило, че от друга страна той е променил направлението на
управлявания от него мотоциклет, като го е отклонил от полагащата му се
пътна лента към осевата линия.
В тази насока от страна на ответника е направено и възражение, че при
възникнала опасност за движението, водачът на МПС има единствено
задължение да намали скоростта или да спре, като той няма задължение да
завива наляво и надясно с оглед избягване на аварийната ситуация (решение
№ 234/07.07.2015 г. по н.д.№ 665/2015 г. на ВКС), а в случая водачът не
предприел технически правилното движение.
На основание чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на превозните средства имат
задължение при възникване на опасност да намалят скоростта или да
спрат.Завиване наляво или надясно при внезапно появила се опасност на пътя
8
в опасната зона е допустимо, само когато при това завиване биха се увредили
по-малко ценни блага ( решение № 51 от 29.06.2020 г. на ВКС по т. д. №
613/2019 г., I т. о.).
Водачът на мотоциклета е нарушил правилата за движение, тъй като при
максимално разрешената за движение скорост от 50 км/ч е управлявал същия
със скорост от 76,6 км/ч. (чл.21 ЗДвП).В случай, че е шофирал с допустимата
скорост, то той е имал техническа възможност да спре и да предотврати
удара.
От друга страна по отношение на водача на автомобил „Ф. Р.“ следва да
бъде съобразено това, че същият като участник в движението, движещ се по
път без предимство, е бил длъжен да пропусне движещите се по пътя с
предимство и след това да навлезе в него ( чл.37, ал.3 от ЗДвП).
В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че ПТП е настъпило
след кръстовището на ул.“А.С.“ и ул.“И. “ в гр.Т., както и след наличие на
пешеходна пътека (тип зебра), чието начало е на 19.90 м. след ориентир №1, а
края й на 22.90 м. след този ориентир.Мястото на първоначалния контакт при
удара между двете МПС е в областта на осовата линия на ул.“А.С.“ в гр.Т., на
32.40 м. от приетия при огледа ориентир №1.От момента, в който водача на
автомобил „Ф. Р.“ е реализирал движение на заден ход от състояние на покой
от десния тротоар и купето на МПС е навлезнало върху северната пътна лента
на ул.“А.С.“ в гр.Т., процесният мотоциклет е бил извън зоната на видимост
за водача на автомобила.Към момента, в който се е открила пряка видимост
за водачите на МПС един към друг, процесният автомобил „Ф. Р.“ е бил вече
върху северната пътна лента и водача на автомобила не е имал техническа
възможност и време да промени това местонахождение, за да предотврати
удара и ПТП.
Въз основа на гореизложеното при съпоставка на поведението на единия
и на другия водач, участници в процесното ПТП на 26.08.2020 г., съдът счита,
че приносът на починалия П.П. е по-голям, а именно 75% ( определение №
123/14.03.2022 г. на ВКС по т.д.№ 795/2021 г., I т.о.).
По отношение на доказаността на размера на предявената искова
претенция за обезщетение за неимуществени вреди съдът намира следното.
Съгласно чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
9
Според чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, съгласно приетото в ППВС № 4/1968 г. при
определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
впредвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От доказателствата по делото се установява, че П.П. е бил за пример,
грижел се е за родителите си, живеел е със семейството си в една къща с
родителите си.Работел е като земеделец, били са много доволни от
него.Ищцата изключително тежко преживява доколкото й е възможно
загубата.За нея той е бил смисълът на нейния живот, опората й, като
единствено дете тя е разчитала много на него.След смъртта му е
изключително срината, не се усмихва, не говори много, постоянно плаче.
Внезапната смърт на 42 годишния син на К.Л. е променила по необратим
начин живота й.На сравнително млада възраст - 61 години, тя е загубила
единственото си дете, а загубата на дете е трагично събитие в живота на всеки
родител.
Ищцата продължава да страда за сина си.Помежду им е съществувала
изключително силна емоционална връзка и взаимна привързаност.С
причинената смърт тя е загубила необратимо неговата подкрепа.
Като взе впредвид всички гореизложени обстоятелства и съобразявайки се
с принципа на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, съдът счита, че
претендираната сума от 300 000 лв. е справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищцата К.Л. неимуществени вреди.В този размер ще бъдат
репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи
страдания на майката от смъртта на единственото й дете.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата на основание
чл.432 КЗ сумата в размер на 75 000 лв., с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 26.08.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над 75 000 лв. до
300 000 лв., т.е. за сумата от 225 000 лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като неоснователен, ведно
10
със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД следва да
се посочи и следното.
Писмената застрахователна претенция по чл.380 КЗ е депозирана от
ищцата пред застрахователя на 11.09.2020 г., а ПТП е настъпило на 26.08.2020
г.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата и законната лихва
върху главницата от 75 000 лв., считано от 11.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.
При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 3 000
лв., както и разноски за вещи лица в размер на 2 012.70 лв.
Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА при частично уважен иск
се определя въз основа на цената на предявения иск по реда на Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като така изчисленото минимално адвокатско възнаграждение се редуцира
съразмерно на уважената част от иска, като в процесния случай то следва да
се определи съобразно приложимите разпоредби от Наредбата - тези на чл.7,
ал.2, т.5.
Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да
заплати на адв.Д. сумата в размер на 1 882.50 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
пред ПлОС на ищцата К.Л..
По отношение на дължимите разноски в полза на ответника съгласно
чл.78, ал.3 ГПК, то от страна на ищцата е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 9 036 лв.
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съгласно
чл.78, ал.5 ГПК, което е основателно.В процесния случай са предявени два
иска, но вторият е акцесорен с правно основание чл.86 ЗЗД, делото е
отложено поради необходимост от изготвяне на допълнително заключение от
обективни обстоятелства.Адвокатското възнаграждение следва да бъде
съобразено с горепосочената разпоредба от Наредбата и възлиза на 7 530 лв.
11
Дължимите разноски в полза на ответника съобразно чл.78, ал.3 ГПК са в
размер на 5 662.50 лв., които следва да бъде осъдена ищцата да заплати на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника ЗАД“АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
Община Столична, бул.“К.А.Д.“ № 49, да заплати на ищцата К. П. Л., ЕГН
**********, от гр.Т., обл.П., ул.“О.“№ 2, сумата от 75 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 26.08.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница от 75 000 лв., считано от 11.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 75 000 лв. до
300 000 лв., т.е. за сумата от 225 000 лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата
К. П. Л., ЕГН **********, могат да бъдат заплатени от ответника
ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *** по следната банкова сметка: Алианц
Банк България АД: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника ЗАД“АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
Община Столична, бул.“К.А.Д.“ №49, да заплати по сметка на Плевенски
окръжен съд държавна такса в размер на 3 000 лв., както и разноски за вещи
лица в размер на 2 012.70 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА ответника ЗАД“АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
Община Столична, бул.“К.А.Д.“ №49, да заплати на адвокат К.Д. от АК-
Плевен с адрес за упражняване на дейността гр.Плевен, ул.“Васил
Левски“192, ет.1, офис 111, сумата от 1 882.50 лв., представляваща
12
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство пред ПлОС на ищцата К. П. Л..
Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК К. П. Л., ЕГН **********, от
гр.Т., обл.Плевен, ул.“О.“№2, да заплати на ответника ЗАД“АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
Община Столична, бул.“К.А.Д.“ №49, разноски по делото в размер на 5
662.50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13