Р Е
Ш Е Н
И Е
965/17.5.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 08.05.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 125 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН въз основа на жалба предявена
от В.О. против НП № 18-0819-005800/01.12.2018 г. на Началник на
група в сектор ПП-КАТ при ОД на МВР-Варна,
с което на основание чл. 185
ал.5 т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП
В жалбата си, въззивникът оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Навежда твърдения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Иска съда да отмени обжалваното НП като необосновано, незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител,
като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 20.09.2018 г. полицейските служители свид. Г. и М. изпълнявали служебните си задължения
по контрол на пътя в района
на пешеходните пътеки разположени в близост до Колхозния
пазар. Двамата свидетели възприели
как автомобил с ДК№ *се движи по ул.
„Д-р Пюскюлиев“ в посока бул. „Владислав“ и при достигане
на пешеходната пътека не пропуснал
стъпилия на нея пешеходец. Пешеходната пътека била обозначена
със знак „Д-17“. След като възприели случилото полицейските служители спрели автомобила за проверка,
установили, че той се управлявал
от въз.О. и му съставили
АУАН за извършено нарушение по чл.
119 ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното
производство са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
и свидетелят по акта. По искане на въззивника в качеството на свидетел е разпитано
лицето возило се в управлявания от него автомобил. По делото са приобщени като писмени доказателства материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин
от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които
са взаимодопълващи се и непротиворечащи помежду си.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване
и е приета от съда за разглеждане,
но по същество
е неоснователна.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган -от началника на
група в сектор ПП-КАТ – Варна, видно от
копие на Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна
следното:
Въз
основа на събраните по делото
доказателства безспорно бе установена фактическата
обстановка, визирана в НП и
АУАН. За
да формира посочения извод, съдът изцяло кредитира
показанията на свид. Г. и М. като преки доказателства.
Анализът на кредитираните от съда гласни и писмени
сочи, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят
е управлявал процесното МПС
като на пешеходна
пътека не е пропуснал предприелия пресичане пешеходец. Съгласно чл. 119 ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
Фактът, че на
пешеходна пътека има пешеходец – стъпил или преминаващ,
задължава водача да съобрази поведението
си на пътя
с него. Как точно следва да го осъществи,
спирайки или намалявайки скоростта на движение, е въпрос на лична
преценка на водача, съобразена и с цялостната обстановка на пътя. Целта, заложена от законодателя е осигуряване на безопасно преминаване на пешеходците по регламентираните за това и означени места.
Въззивникът не е съобразил
поведението си с цитираното по-горе императивно правило за поведение - нито е намалил скоростта на движение
на управляваното от него МПС, нито
е спрял на пешеходната пътека, за да осигури
предимството на преминаващия по пешеходната пътека пешеходец Този факт не е оспорен
от нарушителя, при съставяне на
АУАН.
Неизпълнението на
вмененото с чл. 119, ал.1 от ЗДвП задължение за водача всякога
е нарушение и влече административнонаказателна му отговорност.
Нормата е императивна,
не предвижда преценка от страна
на водача дали да спре на
пешеходна пътека, или да не
спре, или да не намали
скоростта на движение при наличие
на пешеходец на нея.
Съдът възприе
като достоверни и изчерпателни показания на свидетелите
Г. и М.. Техните показания се кредитират като обективни, безпристрастни и
логически последователни. Свидетелите си спомнят ясно за процесната
ситуация, като възпроизвеждат
обстоятелства, съотносими към извършената проверка на въззивника. И двамата свидетели
подробно описват случилото
се и са категорични, че на пешеходната пътека е имало пешеходец който се е движел и се е наложило
да спре на средата на пътеката тъй като
управлявания от въззивника автомобил не е спрял и не му е осегурил предимство. Оценката на свидетелските показания, основана
на събрания и проверен в процеса
доказателствен материал, тяхната
последователност и вътрешна
непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен
от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра
на показанията на горепосочените
свидетели, като следва да
се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната ситуация при изпълнение
на служебните си задължения.
Служебната функция на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност,
тъй като посочените свидетели възпроизвеждат
личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за
факти и обстоятелства, свързани с поведението на обвиняемата при извършената й проверка.
Съдът не кредитира
показанията на свид.*, която
е пътувала в автомобила на въззивника. Двамата са в приятелски отношения. Освен това нейните показания не се
подкрепят от другите събрани в хода на делото
писмени и гласни доказателства.
Нарушението водачът
е извършил виновно, за което се
съди от самото
му поведение към момента на
осъществяване на нарушението и при извършената му проверка. Ето защо и правилно
е била ангажирана отговорността му, като приложената санкционна норма е напълно съответна на посочената като
нарушена такава. Разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2
от ЗДвП предвижда
наказание глоба в твърд размер от
100 лева за водач, който не
осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, поради което и така определеното
наказание е съобразено с предвиденото в закона.
Поради изложените съображения,
съдът счита, че НП следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
18-0819-005800/01.12.2018 г. на Началник на група в сектор ПП-КАТ при ОД на МВР-Варна, с което на В.О. ЕГН ********** на основание чл.185 ал.2 т.5 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение
на чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна.
След влизане
в сила на
съдебното решение, АНП
да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: