Решение по дело №134/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 29.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 134 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на В.М.В. ***, депозирана чрез адвокат Т.В.от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 32/15.04.2020г. на Районен съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД № 40/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0307-000011/23.01.2020г. на началник РУ към ОДМВР – гр.Шумен, РУ – гр.Нови пазар, с което на В.М.В. за извършено административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи, че В.В. е санкциониран неправилно за описаното в акта и в НП нарушение, тъй като то не е било извършено от него. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адвокат Т.В., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна, ОД на МВР – гр.Шумен, не изразява становище по оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Акт за установяване на административно нарушение бл. № 390817/03.01.2020г. бил съставен от Я.М.В.– на длъжност КО при РУ – гр.Нови пазар, в присъствието на свидетелите И.Ж.Х.и Т.К.Д., срещу В.М.В. за това, че на 20.12.2019г., около 16.50 часа, в гр. Нови пазар, на ул. Хаджи Димитър, пред дом № 7, паркирал върху тротоара собствения си лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № Н 0857 ВА, с което виновно нарушил чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Посочено било, че АУАН бил съставен на база преписка с УРИ 307р-18658/30.12.2019г. Актът бил връчен на посочения в него нарушител на 03.01.2020г., като не били отбелязани обяснения и възражения от негова страна.В срока, предвиден в ЗАНН, В.М.В. депозирал възражение до началника на РУ – гр.Нови пазар срещу съставения му АУАН, в което вписал собственоръчно, че не е управлявал посочения лек автомобил.

По повод на депозираното възражение, административнонаказващият орган разпоредил да бъде извършена проверка, в резултат на което била изготвена докладна записка, с непосочен в нея автор, според която, на 03.01.2020г., след като бил призован В.М.В. *** и запознат със снимковия материал, той заявил, че е паркирал там автомобила, защото не го управлява от три месеца. С оглед на това възражението на нарушителя не било уважено и наказващият орган издал процесния санкционен акт.

При така установената фактическа обстановка предходният съдебен състав е формирал извод за безспорната установеност на извършеното от водача нарушение, поради което е потвърдил наказателното постановление, отхвърляйки тезата на нарушителя, че друго лице е паркирало собствения му автомобил върху тротоара.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са събрани достатъчно доказателства, прочитът на които води до единствено възможния извод, че касаторът е допуснал вмененото му нарушение. Съгласно разпоредбата на  чл. 94, ал. 3 от ЗДвП се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В конкретния случай, по безспорен начин е установено, че именно жалбоподателят е паркирал лек автомобил на тротоар, без това място да е определено от собственика на пътя или от общинската администрация за паркиране на МПС, поради което и съдът намира, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на  чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Тези констатации са потвърждават и от приложения снимков материал, от който се установява, че площта, върху която е паркиран автомобилът, има характер на „тротоар“ по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Съгласно цитираното правило, „тротоар“ е изградена надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, какъвто характер има и мястото, върху което е било разположено превозното средство. В тази насока, касационният състав намира за напълно неоснователни твърденията на жалбоподателя, че друго лице е допуснало нарушението. Видно от съдържанието на АУАН, В.В. не е възразил срещу констатациите на органите на МВР, че той е допуснал противоправното неизпълнение на ЗДвП. Едва с последващото депозирано писмено възражение е направил опит да  изгради защитната теза, че не е управлявал, съответно паркирал собственото си превозно средство, без обаче да е изложил каквито и да било данни за действителния нарушител и за обстоятелството, че е предоставил превозното си средство на друго лице. Такива доводи съдържа въззивната жалба и около тях се изгражда поведението на жалбоподателя в хода на производството пред районния съд. В качеството на свидетел е разпитана Ж.М., с която В.В. живее съвместно, която твърди, че тя е управлявала процесния автомобил, но правилно соченото от нея не е било кредитирано от въззивния съд, доколкото са налице основания за нейната пристрастност. От друга страна, по делото са приобщени показанията на свидетелите – служители на МВР, които еднозначно сочат, че привлеченото към отговорност лице не е посочило пред тях, че неправомерното паркиране е осъществено от друго лице, като е отказало и попълването на съответната декларация, в която да отрази данни за действителния водач. Самият В.В. потвърждава в депозираната пред касационната инстанция жалба наличието на отправена към него покана за попълване на декларация от страна на полицейския служител Т.Д., в какъвто смисъл са и показанията на длъжностното лице, което потвърждава възприетото от районния съд становище, че не друг, а В.В. е реализирал санкционираната деятелност на визираната от наказващия орган дата. До аналогичен извод достига и касационният съдебен състав, което резултира в единствено възможния правен извод за законосъобразност на наложеното на касатора административно наказание, съобразено с правилото на относимия санкционен текст на чл. 178е от ЗДвП.

По изложените съображения, ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

В обобщение на гореизложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Нови пазар като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/15.04.2020г. на Районен съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД № 40/2020г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                 2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.07.2020г.