№ 270
гр. Сливен , 30.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500377 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. ИВ. Т. чрез пълномощника адв. К.А.
против Определение №297 от 16.06.2021г. на Новозагорски районен съд, постановено
по гр.д.№429/2021г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото и
делото е изпратено по подсъдност на РС – Бургас.
Жалбоподателят посочва, че определението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че в случая следва да се приложи специалната разпоредба
на чл.123, ал.2 от СК, а не общата на чл.105 от ГПК, тъй като с иска за развод са
предявени и искове за родителски права над малолетно дете, издръжка и режим на
лични отношения. Детето е малолетно и живее заедно с майка си, където е настоящият
му адрес, а именно в ********* Настоящия адрес е мястото на пребиваване като
фактическо състояние. Счита, че следва да се вземе предвид и характера на
производството, чиято основна цел е закрила интересите на детето. Поради това
подсъдността следвала да се определи по настоящия адрес на детето. Поради това,
моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на НЗРС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Г. ЯН. Т., който
в законоустановения срок е представил отговор по нея. В същия се излагат доводи
относно законосъобразността на атакувания съдебен акт. Посочено е, че в случая е
приложима общата разпоредба на чл.105 от ГПК, тъй като предявения главен иск е иск
1
за развод. Местната подсъдност се определя от главния иск. Счита, че частната жалба е
злоупотреба с процесуално право и цели излишно протакане на спора, който в интерес
на детето трябва да се реши най-скоро. Моли съда да остави без уважение частната
жалба и да потвърди обжалваното определение.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
РС – Нова Загора е сезиран с предявен от Л. ИВ. Т. против Г. ЯН. Т. иск за
прекратяване на сключения между тях граждански брак с развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, с правно основание
чл.49 от СК, както и със съединени с брачния иск искове относно упражняване на
родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото от
брака малолетно дете, както и искане относно фамилното име на съпругата.
Исковата молба е връчена на ответника, който в законоустановения срок е
депозирал отговор, в който е направило възражение за липса на местна подсъдност с
искане за изпращане на делото за разглеждане на местно компетентния съд по неговия
постоянен адрес – РС – Бургас.
Първоинстанционният съд е уважил възражението и с атакуваното Определение
№297 от 16.06.2021г. е прекратил производството пред РС – Нова Загора и изпратил
делото за разглеждане пред местно компетентния съд Районен съд – Бургас.
Определението е връчено на ищцата на 25.06.2021г.
Частната жалба против определението е подадена с пощенско клеймо от
02.07.2021г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице,
имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Нормата на чл.105 от ГПК регламентира общата местна подсъдност, която се
определя от постоянния адрес или седалището на ответника и се отнася за всички
искове, освен тези, за които е предвидена особена местна подсъдност /чл. 106 - чл.117
от ГПК/. В конкретния случай, срещу ответника са предявени иск за развод и
акцесорни небрачни искове. Доколкото за главния иск не е предвидена друга местна
подсъдност, то за разглеждането му приложимата норма е чл.105 от ГПК.
Подсъдността на главния иск обуславя и тази на акцесорните искове. Това е така, тъй
2
като при прекратяване на брака с развод, съдът е длъжен да се произнесе служебно за
упражняването на родителските права, издръжката и семейното жилище, когато от
брака има ненавършили пълнолетие деца, дори и без участието на ищеца. Нормата на
чл. 322 от ГПК допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес
и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права,
личните отношение и издръжката на децата, ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузи и фамилното име. Прекратяването на брака и регулирането
на отношенията между родители и деца са уредени в глава V от Семейния кодекс -
Прекратяване на брака. Бракоразводният съд служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата,
когато тези въпроси не са уредени от съпрузите по общо съгласие със съответно
споразумения в производството по развод /арг. от чл.59, ал.2, вр. ал.1 СК/. Тъй като в
бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на
решението за развод съдът е длъжен да се произнесе тези искове. Това налага извода,
че съобразно общата местна подсъдност по чл.105 ГПК съединените с брачния иск
небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес
на ответника.
В случая са неприложими особените местни подсъдности по чл.112 от ГПК,
чл.123, ал.2 от СК и чл.127, ал.2 от СК, който касаят самостоятелно предявени искове
за издръжка и за разрешаване на спор относно родителски права.
Ответникът е направил възражението за местна неподсъдност своевременно – с
отговора на исковата молба /чл.119, ал.4 от ГПК/ и видно от представеното копие от
лична карта, същото е основателно. Постоянния адрес на ответника е в гр. Бургас.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че компетентен
да разгледа предявения иск е Районен съд – Бургас.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, частната жалба се явява
неоснователна, а обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да
се потвърди.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №297 от 16.06.2021г., постановено по гр.д.
№429/2021г. по описа на Новозагорски районен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС
на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1
3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4