Определение по дело №171/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 319
Дата: 1 април 2019 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова
Дело: 20192200500171
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 01.04.2019г.

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА   

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова въззивно частно гражданско дело №171 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение, подадено от Д.Г.И. – длъжник по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на СлРС.

Във възражението си длъжникът Д.И. чрез пълномощника адв. А. *** посочва, че при случайна среща и разговор с брат си Е. И., с когото били в обтегнати отношения, на 21.01.2019г. разбрал, че било образувано дело във връзка с теглен от третият им брат Г. банков кредит, по който те били посочени като поръчители. На същата дата двамата братя посетили кантората на адв.А., която водела преди това делото на брата Е. и пред адв.А.Д. заявил категорично, чене е подписвал договор за банков кредит, договор за поръчителство и възражение по чл.414 от ГПК. Д.И. твърди, че не е упълномощавал адв.Р., който бил посочен като пълномощник във възражението по чл.414 от ГПК. Длъжникът твърди, че заповедта за изпълнение не му била връчена редовно, тъй като ПДИ била изпратена на адреса на бат му Г. в гр.Сливен и получена от него, а неговият постоянен адрес ***. По този начин той бил лишен от възможност да оспори вземането. С оглед изложеното моли съда да приеме възражението му по чл.423 от ГПК и делото да бъде върнато на СлРС за продължаване на действията по заповедното производство. Длъжникът моли въззивният съд да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане относно установяване на датата на узнаване на заповедта за изпълнение, както и да назначи съдебно-графологична експертиза за установяване подписа, положен в договора за поръчителство и във възражението по чл.414 от ГПК, положени ли са от него.

Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София и цесионера „ОТП Факторинг България“ АД, които в законоустановения срок са депозирали отговори. На първо място оспорват възражението като недопустимо, поради неспазване на срока по чл.423, ал.1 от ГПК, като посочват, че по изп.д.№214/2016г. по описа на ЧСИ М., образувано въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, длъжникът Д.И. е подал на 29.08.2016г. молба до съдебния изпълнител с искане за вдигане на наложеният запор на трудовото му възнаграждение. Това обстоятелство доказвало, че към тази дата, независимо от редовността на връчване на ПДИ, длъжникът е знаел за издадената срещу него заповед за изпълнение. Следователно преклузивният 1-месечен срок е изтекъл и възражението е преклудирано. На следващо място намират възражението за неоснователно, като считат, че редовно на длъжника е връчена заповедта за изпълнение с ПДИ на адреса в гр.Сливен, който към него момент е бил негов постоянен адрес по актуалната към него момент лична карта. Обстоятелството, че впоследствие И. е сменил постоянния си адрес не било непредвидимо и не водило до невъзможност да узнае, респ. да възрази против заповедта за изпълнение. Претендират присъждане на разноски в настоящото производство.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на Сливенски районен съд е образувано по реда на чл. 417 от ГПК по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София срещу длъжниците Г. Г.И., Е. Г.И. и Д.Г.И.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 31.08.2012г., с която е разпоредено длъжниците Г. Г.И. – кредитополучател и поръчителите Е. Г.И. и Д.Г.И. да заплатят в полза на заявителя ТД „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 18637,17лв., представляваща главница по договор за кредит от 07.12.2007г. и анекс от 17.02.1010г., договорна лихва в размер на 5990,86лв за периода от 19.08.2010г. до 29.08.2012г., наказателна лихва в размер на 2029,42лв. за периода от 19.08.2010г. до 29.08.2012г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.08.2012г. и разноски в размер на 1249,72лв.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№214/2016г. по описа на ЧСИ М. М., рег.№768 и район на действие СлОС.

По изп. дело на длъжника Д.И. е изпратена ПДИ на адрес *** 91-Б-1, получена от брат му Г. И. със задължение за предаване на 03.05.2016г.

На 29.08.2016г. лично длъжникът Д.И. е подал молба до ЧСИ М. по изп.д.№214/2016г. с възражения против наложеният му запор на трудово възнаграждение, поради това, че е запорирано трудовото възнаграждение на основния длъжник по делото  и той плаща задължението. Направено е възражение за несеквестируемост и искане за вдигане на запора, респ. за редуциране на размера му. Молбата е подписана лично от Д.И..

Ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на СлРС е унищожено, поради изтекъл срок на съхранение.

Възражението по чл.423 от ГПК е подадено от длъжника Д.И. по пощата, с пощенско клеймо от 21.02.2019г.  

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е недопустимо, като преклудирано.

           

 

По силата на чл. 423, ал. 1 ГПК, възражение до въззивния съд против заповедта за изпълнение може да се подаде в рамките на едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Съдът приема, че длъжника Д.И. към датата на подаване лично на молбата до ЧСИ М. за вдигане на запора върху трудовото му възнаграждение по изп.д.№214/2016г. по описа на същия ЧСИ , а именно 29.08.2016г. е знаел за издадената заповед за изпълнение. Видно от съдържащите се в молбата възражения и направените искания, то безспорно Д.И. е знаел за издадената против него заповед за изпълнение, именно въз основа на която /всъщност на изп. лист, издаден въз основа на нея/ е образувано изпълнителното производство по изп. №214/2016г. по описа на ЧС М.. Най-късно от тази дата е започнал да тече преклузивния 1-месечен срок за подаване на възражението по чл.423 от ГПК, в случай, че длъжникът счита, че заповедта не му е връчена надлежно и е бил лишен от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК. Преклузивният срок по ч.423, ал.1 от ГПК според настоящия състав е изтекъл на 29.09.2016г. Поради това подаденото на 21.02.2019г. възражение е преклудирано и като такова недопустимо.

С оглед изложеното съдът ще остави възражението без разглеждане и ще прекрати производството по делото.

По отношение на направените с възражението доказателствени искания, следва да се отбележи, че съдът ги намери за неоснователни и като такива ще ги остави без уважение. Искането за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели относно факта на узнаване на заповедта за изпълнение е неоснователно именно с оглед наличието на писмено доказателство, изходящо от длъжника, от което съдът прави извода за узнаване и най-късната дата, на която това е станало.  Искането за назначаване на съдебно-графологична експертиза също е неоснователно, тъй като първият въпрос /подписа, положен на договора за поръчителство/ е неотносим към възражението по чл.423 от ГПК, тъй като касае оспорване на вземането по същество, а вторият въпрос - подписа върху възражение по чл.414 от ГПК, подадено от длъжника Д.И. до СлРС на 20.05.2016г. е на първо място неотносим с оглед извода за преклудиране на възражението по чл.423 от ГПК и приетата дата на узнаване – 29.08.2016г., както и с оглед факта, че ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на СлРС е унищожено, в т.ч. оригинала на въпросното възражение.

С оглед изхода на производството по възражението и направеното искане за присъждане на разноски от кредитора, съдът ще присъди такива само на заявителя в заповедното производство – „Банка ДСК“ ЕАД, който е насрещна страна в настоящото производство в размер на 50лв., съгл.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. със ЗПрП.

Ръководен от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423 от ГПК от 22.02.1019г., с пощенско клеймо от 21.02.2019г., подадено от Д.Г.И. с ЕГН ********** *** чрез адв. И.А. *** против Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 31.08.2012г., издадена по ч.гр.д.№4125/2012г. по описа на СлРС, като НЕДОПУСТИМО, поради изтичане на 1-месечния преклузивен срок по чл.423, ал.1 от ГПК.

 

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно ч.гр.д.№171/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени с възражението за допускане до разпит на двама свидетели и за назначаване на съдебно-графологична експертиза, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Д.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19 сумата от 50лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.