№ 161
гр. Русе, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов
Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244500600529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда №9 от 18.04.2024 г. по НОХД №193/2023 г., Районен съд Бяла, НО е
признал подсъдимият М. А. М. за виновен в това, че на 25.01.2023 г. в гр. Борово, обл. Русе,
по бул. “Шести септември“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди
А3“, с рег. №Р2431КМ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и
метамфетамин, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ,
МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.343б, ал.3 вр. с
чл.54 и чл.36 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от три
години и глоба в размер на 1000 лева, платими по сметка на Районен съд – Бяла.
Постановено било възпитателната работа с подсъдимия по време на изпитателния
срок да се възложи на полицейски инспектор при ОДМВР – Русе.
Със същия съдебен акт подсъдимият М. А. М. бил лишен от право да управлява
МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в законна сила - на основание
чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 от НК, като било приспаднато на
основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред със ЗППАМ № 23-0247-000004/26.01.2023 г. на Началник на РУ – Бяла
1
при ОДМВР – Русе, считано от 26.01.2023 г.
Подсъдимият М. А. М. е бил осъден да заплати сумата 1 658,09 лева разноски за
експертизи на досъдебното производство по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата 612
лева разноски за експертиза в съдебното производство, по сметка на Районен съд – Бяла.
БРС постановил вещественото доказателство тест-касета от "Drager DrugTest 5000",
тест № 104 от 25.01.2023г., след влизане на присъдата в сила, да бъде унищожена, като вещ
без стойност.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия М. А. М.. В жалбата и допълнителните съображения към нея се
излагат доводи за неправилност, необоснованост, материална и процесуална
незаконосъобразност на присъдата. Конкретизира се, че не е бил спазен реда за установяване
на употреба на наркотични вещества, разписан в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози и се развиват подробни съображения в последната насока. Сочи се още,
че неправилно първостепенният съд е приел, че употребата на наркотични вещества се
установявала от заключението на допълнителната СМЕ. Моли се за отмяна на присъдата и
постановяване на нова – оправдателна такава, а алтернативно – за връщане на делото за
разглеждане от друг състав на съда.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на
експертизи или ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита жалбата за
неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – за правилна и законосъобразна.
Пледира жалбата да бъде оставена без уважение.
Защитникът на подс. М. М. поддържа жалбата по подробно изложените в нея
съображения, ведно с направените искания. В допълнение сочи, че в мотивите на
първоинстанционния акт липсва анализ на приобщената доказателствена съвкупност,
доколкото БРС декларативно е приел липсата на противоречия и се е позовал на
предписанията на чл.305, ал.3 от НПК. Конкретизира, че в случая не са налице
предпоставките, визирани в цитираната процесуална норма, доколкото част от
доказателствената съвкупност са били обясненията на подсъдимия, които са останали
необсъдени от контролирания съдебен състав.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
При постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на
абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
2
разглеждане.
В принципен план присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и
мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите
решения, като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не е
достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък
само да ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без коментар, при
все, че те се отнасят до релевантни факти. За наличието на мотиви е необходимо да се
извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се
направи анализ на установените чрез тях факти, като се изложат собствени доводи и
съображения защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната доктрина и
съдебната практика е категорична, че когато мотивите са непълни, неясни или
противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените,
тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от
присъдата.
В конкретния случай въззивният съдебен състав констатира, че мотивите към
постановения съдебен акт са непълни като липсва надлежен анализ, оценка и излагане на
каквито и да е съображения за обосноваване на приетите по делото факти. Липсва каквото и
да е съпоставяне на цялата гласна доказателствена съвкупност. В този смисъл и следва да се
възприемат част от доводите на защитата, касателно липсата на предпоставки за
приложението на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, което е било резултат от друго
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение.
Конкретно, въззивният съдебен състав констатира, че първостепенният съдебен
състав не е изпълнил задължението си да събере и подложи на проверка възможния
доказателствен обем, а се е позовавал на безпротиворечивост на доказателствената
съвкупност, без да събере и оцени релевантен доказателствен източник. Освен това е ценил
експертни заключения, основани на неприобщено в рамките на съдебното дирене
доказателство – обясненията на подсъдимия, депозирани на досъдебното производство в
качеството на обвиняемо лице (т.1, л.59-61) в разпит, проведен на 10.02.2023 г.
В хода на първоинстанционното съдебно производство, подсъдимият М. се е
ползвал от правото си да не дава обяснения в нито един момент от съдебното следствие.
БРС е изпълнил задълженията си по чл.277 от НПК, но не е прочел обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство при наличие на предпоставките по чл.279, ал.2,
вр. ал.1, т.4 от НПК. Последното би могло да бъде отстранено чрез допускане на разпит на
подсъдимия пред въззивния съд и приобщаване на така дадените обяснения, но това не би
отстранило процесуалното нарушение на първоинстанционния съд, ценил и обсъждал
експертните заключения, почиващи на тези неприобщени обяснения. Тези констатации
сочат, че от една страна контролираната инстанция не е изпълнила задълженията си за
3
събиране и проверка на всички доказателствени източници, а от друга, че е формирала
фактическите си изводи въз основа на доказателствени материали, които не са били събрани
по надлежния, визиран в НПК ред. Това е в нарушение на установения в чл.18 от НПК
принцип на непосредственост, съгласно който решенията на съда следва да се основават
върху доказателствените материали, които те са събрали и проверили лично (вж. Решение №
200 от 19.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 749/2018 г., III н. о., НК). Допуснатите нарушения на
процесуалните правила са от категорията на съществените и са отстраними при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
В този смисъл, при констатираната непълнота на мотивите, свързана с ненадлежна
доказателствената обоснованост на правните изводи и при ценене на неприобщени
доказателства (експертни заключения почиващи на несъбраните обяснения на подсъдимия),
въззивната инстанция е затруднена да провери правилността и законосъобразността на
заключенията на Беленски районен съд, за да се произнесе по съществото на делото, нито
пък да може да провери правилността на изложените в съдебния акт правните изводи.
Съобразно константната съдебна практика (Р 948/78 г. на ВС, Р 765/90 г. на ВС, Р №
221/.2008 г. на ВКС и др.), липсата на мотиви към присъдата е абсолютно основание за
отмяната и връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, практиката на
Върховния съд е категорична и че „съществено процесуално нарушение е не само пълната
липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни
въпроси, на които трябва да отговори присъдата”.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че в хода на
първоинстанционното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които обосновават наличие на основания за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр.
чл.334, т.1, пр.2 от НПК, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №9 от 18.04.2024 г. по НОХД №193/2023 г., Районен съд Бяла,
НО.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Бяла.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5