Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
с участието на
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия БАБАКОВ адм. д. № 3101 за
2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.А.К., чрез пълномощника му
адв. М.
против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за присъждане на
обезщетение в общ размер на 20 000 лв., за претърпени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на администрацията в затвора гр. Пловдив и ЗООТ „Хеброс“
за периода 09.09.2017г.-15.09.2020г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от освобождаването му от ЗООТ „Хеброс“
15.09.2020 до окончателното й изплащане.
Отделните искове претенции на ищеца са
както следва:
-12 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при престоя му в затвора Пловдив считано от 09.09.2017-
30.08.2018 г.
-8000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при престоя му в ЗООТ „Хеброс“ за периода
30.08.2018-15.09.2020 г.
В исковата молба е посочено, че във всички затворнически килии, в
които е пребивавал при престоя си в Затвора-гр. Пловдив нетната площ
предоставяна му от затворническата администрация не е надвишавала 3 кв. м., липсвала
каквато и да е вентилация, чрез която да се пречиства въздуха. Тоалетната към килията е била в много лошо
състояние. Твърди се и, че банята е била в лошо състояние, в стаите, в които е
пребивавал за посочения период е имало само по един прозорец, с големина с големина
1кв. м на 0,50 кв. м. Според ищеца изолация на външните и вътрешни стени на
Затвора напълно е липсвала, поради което отоплението през зимата е много
трудно. На следващо място се сочи, че спалното му и постелъчно бельо се сменя
изключително рядко и не се раздават препарати за почистване на тоалетните и
спалните помещения. Според ищеца, спрямо него не е извършвана индивидуална и корекционна
работа от компетентните органи. Липсвали достатъчно шкафове за затворниците, а
малкото мебели, които са налични са изпочупени и изтърбушени.
Относно пребиваването му в ЗООТ
„Хеброс" твърдението е, че в този период ищецът е бил настанен в
общежитието при условията на пренаселеност, както и че в килията му не е имало
санитарен възел. Твърди също, че не са му осигурени достатъчно мебели в
килията, както и че същата е имало мухъл, дървеници и хлебарки.
Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат за
оказана безплатна правна помощ по чл. 38, т.2 от ЗА.
Настоящото производство е образувано след като с решение
по адм. д. 2479/22 г. на Административен съд Пловдив, троен състав е отменено
решението на едноличен състав на Административен съд Пловдив по анд. 1392/21 г.
и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на същия съд.
В съдебно заседание, ищецът не се явява и представлява.
Ответникът ГДИН София се представлява от юрк. Ч., който
оспорва исковата претенция.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично
основателен.
От фактическа страна се установява следното:
Съгласно представена справка от ИСДВР, за настаняването на ищеца в
Затвора Пловдив за периода
11.09.2017г. до 31.12.2017г. няма подробна информация.
Ищецът е постъпил
в затвора на 11.09.2017г. и е бил настанен в приемно отделение, стая ОП 2.
Размерите на спално помещение ОП 2 е 26.28 кв.м. без санитарният възел с два
отваряеми прозореца с размери 0.44x1.18 м. и 0.98х1.18м..
Санитарният възел е 2.70 кв.м. с един отваряем прозорец 0.35x1.18м.
С протокол № 1440/15.09.2017г. е настанен в трета група, стая № 23.
Размерите спално помещение № 23 е 27.45 кв.м. без
санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 1.20x1.20 м.
и 1.20х1.20м. Санитарният възел е 2.63 кв.м. с един отваряем прозорец 0.15х1.20м.э
В справката е отразен капацитетът и
населеността на помещенията, в които е бил
настаняван ищеца за периода 01.01.2018-29.08.2018 г. Видно от тази справка, в периода
03.04.2018-03.05.2018; 07.05.2018-10.05.2018; 18.05.2018-16.08.2018 и 22.08.2018-
29.08.2018 г. в помещението са пребивавали седем души при максимален капацитет
шест лица.
Ищецът е включван в трудовия процес както следва: Със Заповед № 1474 / 26.09.2017г. е назначен
на работа в строителна група. Със Заповед № 8/03.01.2018г. е назначен на
работа като чистач на СА. Със Заповед № 2047/22.12.2017г. за показана добра
работа и примерно поведение е награден с извънредна хранителна пратка. Със Заповед № 998/25.06.2018г. режимът му е
заменен от строг на общ. Със Заповед №
1520/30.08.2018г. е прекатегоризиран от закрит в открит тип и преметен в 3ООТ
„Хеброс“.
На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща
топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода
от съответната група, а като работящ е имал достъп /баня/ всеки работен ден.
Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има
достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно -
локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по
желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на
прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените,
като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от
лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.
С
ищеца са провеждани беседи и разговори по различни поводи - при планиране на
присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за започване на работа,
при смяна на режима, при извеждане в 3ООТ, при желание от негова страна.
От представеното по делото становище на
Н.Д.- техник строителство и архитектура
в което е посочено, че през времето в което ищецът е пребивавал в затвора в гр.
Пловдив не са правени основни ремонти в килиите на лишените от свобода. В
затвора се извършва своевременна смяна на течащите кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела. Не се допуска да има счупени прозорци. През
2017г. е извършено боядисване на общите помещения, като дограмата е сменена с
нова. Поставен е гранитогрес в общите умивални. Със собствени сили се извършват
ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние.
Банята е обща,
като подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. Всеки ден по график се
полага баня за л. св., като е осигурена топла вода от котел, който работи на
въглища.
От представена
по делото справка на П.Х.- началник с-р. ФЛКР се установява, че в затвора
Пловдив разполагат с постелен инвентар и
спално бельо, достатъчни за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода. При
изхабяване на бельото лишеният от свобода има право бельото му да бъде
заменено, като за целта следва той да подаде молба до началника на затвора, а
няма данни такава молба да е била подавана.
За поддържане
на хигиената в затворническата баня е разкрит свободен обект, като при
извършени проверки е било установено, че хигиената е задоволителна. Във всяка
стая в затвора има достъп до течаща вода, а времето за достъп до топла вода е
посочено в утвърден от началника на затвора график.
От докладна
справка на инсп. И.Т., ИСДВР в ЗООТ „Хеброс“ се установява, че за
периода на изпълнение на наказанието в ЗООТ „Хеброс“ е бил назначаван на 11
външни работни обекти. Като последно е бил назначен като общ работник на външен
неохраняем работен обект фирма "Инжинеринг" ЕАД , на 6-дневна работна
седмица. При разпределението му в ЗООТ „Хеброс“ е настанен
в стая № 15, заедно с още 8 лишени от свобода. За периода на пребиваването му в
ст. № 15 общият брой на лишените от свобода в стаята не е надвишавал 10 човека.
Не са постъпвали сигнали от лишените от свобода от стая № 15 за наличие на
гризачи и дървеници. Стая № 15 е със следните характеристики: 10.00 метра на 4
м. 70 см.- общо 47 кв. м. санитарният възел и мокрото помещение се намират
извън помещението, като лишените от свобода имат денонощен достъп до тях. През месец
октомври 2018г. е преместен в стая № 6, където с него са общо 4 л. св. Стаята е
с размери 4,70 на 2,90 м. или 13,63 кв. м. Във всяка стая има поставени легла,
шкафчета, столове и маса. Височината на стаите е 2.50м. Във всяка стая има
луминисцентно осветление, като в големите стаи има по две или 3 лампи. Всяка
стая има два прозореца /размери 110/130см/, а големите стаи имат по 3
прозореца. Отоплението на стаите е с локално парно.
Тоалетната
и умивалнята е обща за сградата. Тоалетната е с размери 4.50/3.30м., а умивалнята
е с размери 3.20/2.90м.
Достъп
до баня имат три пъти седмично по предварително утвърден график, а именно всеки
понеделник, сряда и петък. В банята са разположени 6 душа. Към мокрото
помещение има предверие, за преобличане.
Съгласно
списък на разрешените вещи лишените от свобода могат да държат при себе си спално
бельо до 2 комплекта, одеала до 2 броя. На лишените от свобода се предоставя
ежемесечно индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на личната си
хигиена. Смяната на спалното бельо е личен ангажимент и отговорност на
осъдения. Това е част от превъзпитателния процес с цел изграждане на лични
хигиенни навици, изграждане на умения и навици за зачитане на моралните и
етични норми в обществото, изграждане на адекватна самооценка и отговорност към
собственото им здраве.
Не
са постъпвали молби от л. св. С.К. против условията в ЗООТ “Хеброс“.
По
делото е постъпило становище от Е.С.- инспектор пробация, която дава данни за
стая ОП-2 на приемно отделение, където първоначално е настанен ищецът, но не
може да предостави информация с колко други лишени от свобода е пребивавал по
време на престоя си. Представени са и становища от ИСДВР Д. Б. и ИФЗ НС „ФЛКР“
Е. К., които не отразяват нови обстоятелства от вече представената информация
пи първоначалното разглеждане на делото.
Представени
са и протоколи за извършени услуги по ДДД, видно от които в исковите периоди в
Затвора Пловдив са провеждани мероприятия по дератизация, дезинфекция и
дезинсекция.
По
делото, в качеството на свидетел е разпитан Т.Е.. Съгласно неговите показания,
заедно с ищеца са изтърпявали наказанието лишаване от
свобода. Той не е бил заедно с него в една килия, но е влизал в тази в която е
пребивавал ищеца – 23 стая. Санитарно-битовите условия в стая 23 са били
такива, каквито са навсякъде. Не е имало топла вода, като в стаята е имало два
прозореца на големината на тези прозорци - 1,20 см на 80 см. Според него ищецът
е пребивавал в стаята с още 9-10 човека. Маси и столове е нямало в стаята.
Подът е бил застлан с балатум. Отоплението се е осъществявало с радиатор.,
който е работел два часа сутрин и три
часа вечер и не е осигурявал достатъчно топлина. Всеки месец не са
раздавали препарати за почистване на
спалното.
Така
изложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална
отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал.1 от ЗИНЗ въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че
основателността на иска за вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието
на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава
чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца
като същата се предполага до доказване на противното и 3) пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
като в ал. 5 е посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с
правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано,
че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. А
според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Настоящият
съдебен състав приема, че за част от исковия период- 09.09.2017- 10.09.2017/вкл./,
ищецът не се е намирал на територията Затвора Пловдив и исковата му претенция
за този период следва да бъде отхвърлена. Затворническата администрация не е
представила данни за броя лица, с които ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив
за периода 11.09.2017-31.12.2017 г./общо 111 дни/, поради което на основание
чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС за този период следва да се приеме, че ищецът е живял при
условията на пренаселеност в посоченото пенитенциарно заведение. В
периодите 03.04.2018-03.05.2018/30 дни/; 07.05.2018-10.05.2018 /4 дни/;
18.05.2018-16.08.2018 90 дни/ и 22.08.2018- 29.08.2018 г./8 дни/., в които
ищецът е бил настанен в помещение 23, там са пребивавали седем души при
максимален капацитет шест лица. Помещението е с площ от 27,45 кв.м., т.е, на
лишен от свобода са се падали по 3,92 кв. м., което е под установения минимум
от 4 кв. м. площ на лишен от свобода. Минималното отклонение от изискуемата
площ обаче следва да бъде взето в предвид при определяне на размера на
обезщетението. От справката, представена от ИСДВР при ЗООТ Хеброс се
установява, че за периода месец октомври 2018- 15.09.2020 г./последната дата от
исковия период/ ищецът също е пребивавал при условията на пренаселеност в стая № 6 в ЗООТ „Хеброс“, където му се е
падала около 3,40 кв. чиста площ. Тъй като затворническата администрация не е
представила данни за точната дата през м. октомври 2018, когато ищеца е приведен
в това помещение, то следва да се приеме, че това се е случило на първата
възможна дата от месеца-първо число. Общо периодът, в който е живял при
условията на пренаселеност в ЗООТ “Хеброс“ е 714 дни.
Не се установяват по делото други нарушения на чл.
3 от ЗИНЗС. Всички килии в които е бил настаняван ищеца са били снабдени с
прозорци, от които се е осъществявал естествен
достъп до дневна светлина и вентилация и оплакванията на ищеца в тази
насока са неоснователни. На ищеца е бил осигурен достъп до студена и топла
вода, ползвал е баня с топла вода по график. В Затвора Пловдив, помещението в
което е бил настанен ищеца е със собствен санитарен възел, а в ЗООТ „Хеброс“
тоалетната и умивалнята са общи, но ищецът е имал постоянен достъп до тях.
Банята в ЗООТ „Хеброс“ се полза три пъти седмично, по график. От становището на
Н.Д.- техник строителство и архитектура се установява, че в затвора Пловдив се
извършва своевременна подмяна на неработещи казанчета, и чешми, не се допускат
счупени прозорци, поради което твърденията в противна насока са неоснователни.
Установява се, че отоплението в Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“ е с локално
парно, поради което не се споделя твърдението в исковата молба, че през зимата е
много студено. Неоснователно е и твърдението, че на ищеца не е предоставяно
постелено бельо и не е сменяно- всеки постъпил получава постелен инвентар и
спално бельо, за което се води отчетност, а освен това може два пъти седмично
да го занесе в пералнята на Затвора. Ищецът не е подавал молба за допълнителен
постелен инвентар. Освен това е осигурена и възможност на лишените от свобода
да ползват лично спално бельо и постелен инвентар. Поддържането на хигиената в
спалните помещения е задължение на лишените от свобода, като за целта са им раздавани
и съответните прибори, като такива могат да бъдат закупувани и от лавката на
затвора. За поддържането на личната хигиена, на лишените от свобода ежемесечно
са се раздавали прах за пране и сапун. Не се споделя и твърдението, че с
осъдения не е извършвана индивидуална и корекционна работа- с него са
провеждани беседи и разговори по различни поводи, а освен това му е била
осигурена и възможност да работи, което е пряко свързано с неговото
превъзпитание и създаването и поддържани на трудови навици. Невярно е също
твърдението в исковата молба за развъждане на дървеници и бълхи в килиите-
видно от представените по делото протоколи за извършени услуги по ДДД, редовно
са извършвани мероприятия по дезинсекция, а и не се установява ищецът да
подавал оплакване за наличие на инсекти в килиите.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" само по
отношение на конкретно установените факти по делото: относно пренаселеността на
помещенията в затвора гр. Пловдив, които водят до извода, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
ЕКЗПЧОС.
Следва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, според която в случаите по
ал. 1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане
от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл.
284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Понятието "справедливост" е морално - етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Справедливостта е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се
има в предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат
компенсаторен характер. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
В случая, от
съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната
административна дейност и периода на исковата претенция - времето, през което
ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив и в ЗООТ „Хеброс“ в пренаселени помещения, което е общо 957 дни- за периодите
11.09.2017-31.12.2017 г./общо 111 дни/,
03.04.2018-03.05.2018/30 дни/; 07.05.2018-10.05.2018 /4 дни/;
18.05.2018-16.08.2018 90 дни/ и 22.08.2018- 29.08.2018 г. /8 дни/; 01.10.2018-
15.09.2020 г. / 714 дни/. Съобразно
това и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, за неимуществените вреди през посочените периоди възлиза на 4785
лв. За да определи този размер на обезщетение, съдът съобрази също, че за част
от периода 03.04.2018-03.05.2018/30 дни/;
07.05.2018-10.05.2018 /4 дни/; 18.05.2018-16.08.2018 90 дни/ и 22.08.2018-
29.08.2018 г. /8 дни/, ищецът е пребивавал на площ от 3, 92 кв. м., което е
съвсем минимално отклонение от изискуемата площ от 4 кв. м., респективно за
този период от време, интензитетът на страданията на ищеца е бил по- нисък. От
друга страна, освен пренаселеността, при престоя на ищеца в затвора Пловдив и
ЗООТ „Хеброс“, съдът не констатира по отношения на него други нарушения на чл.
3 от ЗИНЗС, които да обуславят по- висок размер на обезщетение.
За останалата част - за разликата
над 4785 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева исковата претенция, като
неоснователна, следва да се отхвърли.
Предвид своевременно направеното
искане, на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди възнаграждение за адвокат съгласно чл. 38, т.2 от ЗАдв., съобразно уважената
част от иска, което следва да е в размер на 526,35
лв. Държавна такса от ищеца за първоинстанционното и
касационното производство не се претендира.
Юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се
присъжда предвид разпоредбите начл. 286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС които се явяват
специални по отношение на чл. 78, ал.3 от ГПК и чл. 143 от АПК, и които не
предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на
исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на С.А.К., ЕГН **********
сумата в размер на 4785 /четири хиляди седемстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив и ЗООТ „Хеброс“ за периодите от: 11.09.2017-31.12.2017 г.,
03.04.2018-03.05.2018; 07.05.2018-10.05.2018; 18.05.2018-16.08.2018; и
22.08.2018- 29.08.2018 г.; 01.10.2018- 15.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на входиране на исковата молба, а именно 27.05.2021 г. до окончателното
и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за останалите предявени в исковата молба периоди и за разликата над 4785 лв. до
пълния му предявен размер от 20 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати на
адв. Г.М. сумата в размер на 526,35 лв. /петестотин двадасет и шест лева и 35 стотинки/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване
по реда на глава дванадесетиа от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред
тричленен състав на Пловдивски административен съд, съгласно чл. 285, ал.1,
пр.2 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: