Решение по дело №368/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 368
Дата: 9 ноември 2022 г. (в сила от 9 ноември 2022 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20221800500368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500368 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260012 от 08. 03. 2022 г. по гр. д. № 332/2021 г. по описа
на Районен съд – гр. Ихтиман А. „П. И.” е осъдена да заплати на ЗАД „А.“ на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 6 411, 90 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на увредено лице по договор за
застраховка „Каско” за застрахователно събитие, настъпило на 30.11.2015 г.,
ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 686, 00 лева – разноски по производството.
Решението на районния съд е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство А. „П. И.” с оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че искът не бил доказан,
тъй като липсвал протокол от местопроизшествието, а и механизмът на
настъпване на ПТП не бил доказан. Поддържа се, че водачът на увредения
автомобил допринесъл за настъпване на вредите, тъй като се движел с
несъобразена скорост по пътното платно. Основателността на иска се
изключвала поради липсата на доказателства, че водачът е управлявал
1
превозното средство без да се намира под въздействието на алкохол или
други упойващи средства, както и че вредите не са резултат на негови
умишлени действия. Прави се искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва и изразява становище, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от комбинирана застрахователна полица № ........ от 12.06.2015
г. за застраховка „Каско и Злополуки” на МПС, че същата има за обект лек
автомобил „Л.”, модел „.......“, с ДК № ........., като застраховано било „С. Б.“
ЕООД, а застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на
застрахователното покритие бил една година - от 02.07.2015 г. до 01.07.2016
година.
Представени са Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства, съгласно които
застрахователят покрива пълна загуба и частична щета, която застрахованият
би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на застрахователните
рискове.
Видно е от свидетелство за регистрация, че лек автомобил „Л.”, модел
„......“, с ДК № ........, е регистриран на името на собственика „С. Б.“ ЕООД.
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета № ............../......... г., от които е видно, че
уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца на
02.12.2015 г. от Д. Г. А., който декларирал, че събитието с процесния
автомобил настъпило на пътя между гр. К. и гр. Д. б., около 4 км от гр. К.,
като на схемата на ПТП отбелязал увреждане в предна дясна част на
автомобила, вследствие на дупка на пътното платно. Били изготвени опис и
оценка на щетите.
Видно от нареждане за плащане с опис към него от 18.02.2016 г.,
ищцовото дружество е изплатило на сервиза, в който е отремонтиран
2
автомобилът, сумата от 6 401, 90 лева.
От заключението на вещото лице към изслушаната в производството
пред районния съд съдебно-техническа експертиза, което въззвният съд
възприема като обективно и компетентно дадено, и устните разяснения на
вещото лице в съдебно заседание, се установява, че описаните в преписката
при застрахователя щети по автомобила от техническа гледна точка биха
могли да настъпят при попадане на автомобила в необезопасена и неозначена
дупка на пътното платно, както и че необходимите средства за отстраняване
на повредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат на 6 416, 90
лева, от които 15 лева – ликвидационни разходи.
От показанията на свидетеля А., управлявал процесното МПС при
настъпване на произшествието, се установява, че през месец ноември 2015 г.
на пътя между гр. К. и гр. Д. Б. при извършване на ляв завой с цел избягване
удар с навлизащ в неговата лента за движение автомобил попадал в дупка,
пълна с вода, от което се увредила предната дясна страна на автомобила. При
разпита му в съдебно заседание свидетелят заявява, че не си спомня
подробности около събитието, настъпило преди почти шест години, но
поддържа това, което лично е отразил след произшествието в уведомлението
до застрахователя. По тези причини съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която твърди, че автомобилът фактически е бил увреден
в крайпътна канавка, в която попаднал. В посочената част те се опровергават
от отразеното от свидетеля два дни след събитието в уведомлението до
ищеца. В това уведомление - декларация (на страница втора) ясно е отразено,
че дупката, в която е попаднал автомобилът, е върху пътното платно.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 213, ал. 1, изр. 1
от КЗ (в сила от 01.01.2006 г. и приложима като материалноправна норма
към разглежданата хипотеза, понастоящем отменен), вр. с § 22 от ПЗР на
КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай искът е насочен срещу А. „П. И.”. Според
правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
3
А. „П. и. А. „П. И.”. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на
лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП А. „П. И.”
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално
понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на
пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно -
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно
движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че
реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и
отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и собственика на
увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане. За
този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена,
4
а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички
необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел
да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно
средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 6 401, 90 лева.
От показанията на разпитания пред районния съд свидетел,
уведомлението до застрахователя и заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява механизмът на произшествието, както и
причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху
автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради
което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е
неоснователно.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице средствата
за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат
на 6 401, 90 лева, в какъвто размер, редом с дължимите ликвидационни
разноски, предявеният иск следва да бъде уважен. Обезщетението се следва
на увреденото лице, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба - 24.06.2020 г. - до окончателното му заплащане.
С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото
не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа
на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е
допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал.
2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана
норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
5
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
На първо място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, която не представлява предвидимо препятствие по
цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта
на движение на процесния автомобил, поради което е изключен извод за
несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя, съответно
със съществуващата на пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните условия
водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи
или да премине над нея. По делото липсват данни, че с оглед други
участници в движението водачът на процесния автомобил е могъл да спре
или да извърши съответната маневра и/или дали чрез маневра или спиране
водачът на увредения автомобил не би създал по-голяма опасност за
движението.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
По изложените съображения атакуваното решение на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да
бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция,
а именно – сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 260012 от 08. 03. 2022 г. по гр. д. №
332/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман при правилна правна
квалификация на предявения иск чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 ПЗР
на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД .
6
ОСЪЖДА А. „П. И.”, гр. С., пл. „М.“ № ., да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК:
.........., сумата от 100, 00 лв. (сто лева) разноски за юрисконсултско
възнаграждение по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7