Р Е Ш Е Н И Е
№
452 / 22.08. 2014
Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
03 юни
2014 година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Д.К.
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д.
№ 8 по описа за 2013 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявен e
установителен иск с правно основание чл.
694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ за
установяване съществуването на нeприети вземания
на Дружество с ограничена отговорност „А.Т.”, със седалище Р.Ф., гр. М. в
производството по несъстоятелност на „Д."АД гр. С.–в несъстоятелност за сумата 39219 евро (с левова равностойност на
76705.70 лв.), представляваща общата дължима цена на продадени стоки, както и за сумата 18310.39 евро (с левова равностойност - 35812.01 лв.),
представляваща обезщетение за забава в плащането на главните задължения от
страна на длъжника.
Ищецът Дружество с ограничена отговорност „А.Т.” /ДОО„А.Т.”/ , със седалище Р.Ф., гр. М. твърди в исковата си
молба, че след откриване на производството по несъстоятелност на „Д."АД, в
производството по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите, в срока
по чл. 685
ТЗ, като кредитор на „Д."АД надлежно
е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност, но синдикът отказал да ги приеме и ги включил в списъка с неприети от
синдика вземания. Ищецът направил възражение против
списъците по реда на чл. 692 ТЗ, което било разгледано от съда по
несъстоятелността. С определение №1405/21.12.2012г., постановено по
т.д.№530/2009г., обявено в Търговския регистър на същата дата, Старозагорският окръжен не уважил
възражението и одобрил списъците, изготвени от синдика.
Поради това, ищецът предявява в
срока по чл. 694 ТЗ иск за установяване качеството си на кредитор на “Д.”АД,
гр. С. (в открито производство по несъстоятелност) с вземания за
цена на доставени стоки в размер общо на 39219 евро (в левова равностойност -
76705.70 лв.), както и вземания за забава върху главниците , които до датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност - 22.07.2010 година
са били общо в размер на 18310.39 евро (в левова равностойност - 35812.01 лв.)., които са
били предявени, но неприети от синдика и съда.
Ищецът твърди, че процесните вземания
произтичат от сключен между ДОО „А.Т.", със седалище Р.Ф. и “Д.”АД, гр. С. рамков договор за
продажба с № ACT
04-221105 от 22.11.2005 година, в
изпълнение на който, ищецът ДОО „А.Т.", като продавач, е продал и доставил
на ответника “Д.”АД стоки, които последният бил
длъжен да заплати както следва:
1. По фактура (инвойс) № 039 от 27.10.2005 година “Д.”АД
получило стоки, подробно описани във фактурата и било длъжно, съгласно
подписания между страните договор в срок до 90 дни от митническото оформяне на стоките
за износ от Р. да заплати тяхната цена. Видно от митническа стокова декларация
(ТД1)44864585, изнасянето на стоките за техния получател „Д."АД било разрешено на
28.10.2005 година. До изтичането на 90 дни от тази дата - т.е. до 26.01.2006
година „Д."АД е било длъжно
да заплати фактурната цена в размер на 5271.80 евро (в левова равностойност -
10310.74 лв.). Тъй като длъжникът не бил извършил никакво плащане, ищецът
счита, че същият му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за просрочените вземания, която определена и изчислена в съответствие с
Постановление № 72 на Министерския съвет от 8 април 1994 г. за определяне на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, за периода от
26.01.2006 година до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност - 22.07.2009 година била в размер на 3118.94 евро (в левова
равностойност - 6100.11 лв.).
2. По фактура (инвойс) № 023 от 10.07.2006 година „Д."АД е получило стоки, подробно описани във фактурата и е
било длъжно, съгласно подписания между страните договор в срок до 90 дни от
митническото оформяне на стоките за износ от Р. да заплати тяхната цена. Видно
от митническа стокова декларация (ТД1)54355728 изнасянето на стоките за техният
получател „Д."АД било
разрешено на 11.07.2006 година. До изтичането на 90 дни от тази дата, т.е. до
09.10.2006 година „Д."АД било
длъжно да заплати фактурната цена в размер на 10870.80 евро (в левова
равностойност - 21261.44 лв.). Тъй като длъжникът не е извършил никакво
плащане, ищецът счита, че същият му дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за просрочени вземания, която определена и изчислена в
съответствие с Постановление № 72 на Министерския съвет от 8 април 1994 г. за
определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
за периода от 09.10.2006 година до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност - 22.07.2009 година била в размер на 5428.92
евро (в левова равностойност - 10618.04 лв.).
3. По фактура (инвойс) № 36 от 14.12.2006 година „Д."АД получило стоки, подробно описани във фактурата и било
длъжно, съгласно подписания между страните договор в срок до 90 дни от
митническото оформяне на стоките за износ от Р. да заплати тяхната цена. Видно
от митническа стокова декларация (ТД1)54355911, изнасянето на стоките за
техният получател „Д."АД било
разрешено на 14.12.2006 година. До изтичането на 90 дни от тази дата, т.е. до
14.03.2007 година „Д."АД било
длъжно да заплати фактурната цена в размер на 12382.00 евро (в левова
равностойност - 24217.09 лв.). Тъй като длъжникът не извършил никакво плащане, ищецът
счита, че същият му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за просрочени вземания, която определена и изчислена в съответствие с
Постановление № 72 на Министерския съвет от 8 април 1994 г. за определяне на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, за периода от
14.03.2007 година до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
- 22.07.2009 година била в размер на 5448.39 евро (в левова равностойност -
10656.12 лв.).
4. По фактура (инвойс) № 40 от 05.03.2007 година „Д."АД получило стоки, подробно описани във фактурата и било
длъжно, съгласно подписания между страните договор в срок до 90 дни от
митническото оформяне на стоките за износ от Р. да заплати тяхната цена. Видно
от митническа стокова декларация (ТД1)10054450, изнасянето на стоките за
техният получател „Д."АД е
било разрешено на 05.03.2007 година. До изтичането на 90 дни от тази дата, т.е.
до 04.06.2007 година „Д."АД
е било длъжно да заплати фактурната цена в размер на 1470.00 евро (в левова
равностойност - 2875.07 лв.). Тъй като длъжникът не извършил никакво плащане,
ищецът счита, че същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва за просрочени вземания, която определена и изчислена в съответствие е
Постановление № 72 на Министерския съвет от 8 април 1994 г. за определяне на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, за периода от
04.06.2007 година до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност - 22.07.2009 година била в размер на 600.09 евро (в левова
равностойност -1173.12 лв.).
5 По фактура (инвойс) № 41 от
19.03.2007 година „Д."АД получило
стоки, подробно описани във фактурата и било длъжно, съгласно подписания между
страните договор в срок до 90 дни от митническото оформяне на стоките за износ
от Р. да заплати тяхната цена. Видно от митническа стокова декларация
(ТД1)10054453, изнасянето на стоките за техният получател „Д."АД било разрешено на
19.03.2007 година. До изтичането на 90 дни от тази дата, т.е. до 18.06.2007
година „Д."АД е било длъжно
да заплати фактурната цена в размер на 9224.40 евро (в левова равностойност -
18041.36 лв.). Тъй като длъжникът не е извършил никакво плащане, ищецът счита,
че същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
просрочени вземания, която определена и изчислена в съответствие с
Постановление № 72 на Министерския съвет от 8 април 1994 г. за определяне на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, за периода от
18.06.2007 година до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност - 22.07.2009 година в размер на 3714.05 евро (в левова
равностойност - 7264.06 лв.).
Ищецът
посочва, че общо дължимите суми за получени от длъжника стоки били в размер на 39219 евро (в левова равностойност - 76705.70 лв.) а дължимите лихви за забава до 22.07.2009
година
- общо в размер на 18310.39
евро (в левова равностойност - 35812.01
лв.)
Предвид
изложеното моли съда да признае за установено, че ищецът ДОО„А.Т.” със седалище
Р.Ф. е кредитор на “Д.”АД, гр. С. (в
открито производство по несъстоятелност) с предявените в производството по
несъстоятелност и посочени по-горе вземания, както и че същите подлежат на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност, тъй като същите били
дължими в изпълнение на сключен между ищеца и ответника рамков договор за
продажба с № АСТ 04-221105 от 22.11.2005г., а именно вземане в
размер 39219 евро (в левова равностойност - 76705.70 лв.) за цена на продадени
стоки, в това число:
- цена в размер на 5271.80 евро
(в левова равностойност - 10310.74 лв.), дължима за получени от „Д."АД стоки, подробно описани
във фактура (инвойс) № 039 от 27.10.2005 година,
която цена следвало да бъде платена в срок до 26.01.2006 година;
- цена в размер на 10870.80 евро
(в левова равностойност - 21261.44 лв.), дължима за получени от „Д."АД стоки, подробно описани
във фактура (инвойс) № 023 от 10.07.2006г., която
цена е следвало да бъде платена в срок до 09.10.2006 година;
- цена в размер на 12382.00 евро
(в левова равностойност - 24217.09 лв.), дължима за получени от „Д."АД стоки, подробно описани
във фактура (инвойс) № 36 от 14.12.2006 година, която
цена следвало да бъде платена в срок до 14.03.2007 година;
- цена в размер на 1470.00 евро
(в левова равностойност - 2875.07 лв.), дължима за получени от „Д."АД стоки, подробно описани
във фактура (инвойс) № 40 от 05.03.2007 година, която
цена следвало да бъде платена в срок до 04.06.2007 година;
- цена в размер на 9224.40 евро
(в левова равностойност - 18041.36 лв.), дължима за получени от „Д."АД стоки, подробно описани
във фактура (инвойс) № 41 от 19.03.2007 година, която
цена следвало да бъде платена в срок до 18.06.2007 година;
и ВЗЕМАНЕ В РАЗМЕР НА 18310.39 евро (в левова равностойност - 35812.01 лв.
за обезщетение за забава в плащането на цената за периода от падежа на всяко от
задълженията, до 22.07.2009 година - датата на откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника, в това число:
- 3118.94 евро (в левова
равностойност - 6100.11 лв.), представляващо обезщетение за забава, изчислено в
размер на законната лихва за просрочени вземания върху неизплатената цена в
размер на 5271.80 евро (в левова равностойност - 10310.74 лв.), дължима за
получени от „Д."АД стоки,
описани във фактура (инвойс) № 039 от 27.10.2005
година за периода от 26.01.2006 година до датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност - 22.07.2009 година;
- 5428.92 евро (в левова
равностойност - 10618.04 лв.), представляващо обезщетение за забава, изчислено
в размер на законната лихва за просрочени вземания върху неизплатената цена в
размер на 10870.80 евро (в левова равностойност - 21261.44 лв.), дължима за
получени от „Д."АД стоки,
описани във фактура (инвойс) № 023 от 10.07.2006
година за периода от 09.10.2006 година до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност - 22.07.2009 година;
- 5448.39 евро (в левова
равностойност - 10656.12 лв.), представляващо обезщетение за забава, изчислено
в размер на законната лихва за просрочени вземания върху неизплатената цена в
размер на 12382.00 евро (в левова равностойност - 24217.09 лв.), дължима за
получени от „Д."АД стоки,
описани във фактура (инвойс) № 36 от 14.12.2006
година за периода от 14.03.2007 година до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност - 22.07.2009 година;
- 600.09 евро (в левова
равностойност - 1173.12 лв.), представляващо обезщетение за забава, изчислено в
размер на законната лихва за просрочени вземания върху неизплатената цена в
размер на 1470.00 евро (в левова равностойност - 2875.07 лв.), дължима за
получени от „Д."АД стоки,
описани във фактура (инвойс) № 40 от 05.03.2007
година за периода от 04.06.2007 година до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност - 22.07.2009 година;
- 3714.05 евро (в левова
равностойност - 7264.06 лв.), представляващо обезщетение за забава, изчислено в
размер на законната лихва за просрочени вземания върху неизплатената цена в
размер на 9224.40 евро (в левова равностойност - 18041.36 лв.), дължима за
получени от „Д."АД стоки,
описани във фактура (инвойс) № 41 от 19.03.2007
година за периода от 18.06.2007 година до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност - 22.07.2009 година.
В
срока по чл. 637 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от “Д.”АД, гр. С. (в
открито производство по несъстоятелност), чрез пълномощниците адв. Г.А. и адв. В.Х.,
с което заявява, че оспорва изцяло по основание и размер всички предявени
искове, моли същите да бъдат отхвърлени, а на ответника да бъдат присъдени
разноските по делото.
Оспорва
изцяло обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си. Оспорва всички фактическите
твърдения, относно наличието на сключен между страните договор за доставка на
стоки - ACT № 04-221105/22.11.2005 г., оспорва извършените от
ищеца доставки на стоки по приложените
към исковата молба фактури, както и наличието на неизплатени задължения във
връзка с доставянето на процесните стоки от ищеца по делото.
Поради това заявява, че и вземанията за главници и за
обезщетение за забава, чието установяване се иска, не съществуват. Излага
подробни доводи относно
договора ACT
№ 04-221105/22.11.2005 г., на който ищецът се позовава, като излага
съображения, че същият е симулативен, че е неистински - неавтентичен
- не бил подписан за ACT Терминал от лицето, посочено в исковата молба
като негов представляващ - А.В.У.. Твърди, че представеният по делото негов превод на български език в съществени за основателността на претенцията
пунктове бил манипулиран
- неверен
и незаверен от ищцовата страна, съгл.
изискването на чл. 185 ГПК.
Ответникът посочва, че твърдяните от името на ДОО„А.Т.”доставки нито
били договорени с „Д."АД, нито били извършени. Заявява,
че по такива доставки ответникът не дължал плащане. Твърди , че фактурите, представени от ищеца, не били
получени или приети от ответника, показаните в тях стоки - също. Липсвали
митнически декларации, от които да се установи вноса на стоките в Б.. Липсвали
доказателства за реална доставка на стоките като товарителници,
приемо-предавателни протоколи и др.
Счита, че дори да се приеме, че ДОО„А.Т.”е имало вземания за цени за
доставка на стоки, описани по основание и размер в исковата молба, то както
тези задължения, така и претендираните обезщетения за забавено плащане били погасени чрез плащане. “Д.” АД извършило чрез трето лице – “Б.**” ООД, гр. К.
- акционер в „Д."АД плащането в полза ДОО„А.Т.”
на
въпросните вземания - с преводно нареждане и банково бордеро от 02.03.2010 г. В
нареждането изрично били посочени с номера фактурите, по които се претендира
плащане, както и т. д. № 530/2009 г. на СтОС, в което производство тези
вземания са послужили за подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на “Д.” АД. Сумата 53820,35 евро била наредена в полза на ДОО„А.Т.”по банкова сметка, ***то по
несъстоятелност договор и фактури, идентични с представените по настоящото
дело. Сумата включвала 39 219 евро, посочена като сбор от дължими цени по
договор за доставка на стоки и 14 601,35 евро - сума на дължими обезщетения за
забавено плащане на въпросните цени. Разликата в общия размер на обезщетенията,
претендирани като съществуващи по настоящото дело и в
производството по несъстоятелност, съставлявала размерът на лихвите, изтекли и
след датата на плащането - 02.03.3010 г. до посочената от ищеца крайна дата. В суифт съобщението за извършения превод изрично в позиция 70
било посочено, че плащането се извършва „от
името на Д. АД — С. - ответник" Въпросните документи били
заверени от банката на “Б.**” ООД в уверение на това, че преводът е нареден.
Посочва, че ако действително страните
са били в
отношения на покупко-продажба, то страните по сделката следвало да бъдат: продавач,
който е търговско дружество със седалище и място на дейност в Р.Ф. и купувач
-ответникът „Д."АД със седалище и място на дейност в Б.. В този случай към
отношенията между страните по сделката били приложими разпоредбите на договора за
покупко-продажба, ако такъв/такива съществуват, а за неуредените случаи била
приложима Конвенцията на ООН (Виенската
конвенция) за международна продажба на стоки (ВКМПС), по която страни са както Р.Ф.,
така и Б..
По
отношение вземанията с общ размер 18 310,39 евро, претендирани
като обезщетения за забавено плащане, ответникът заявява, че за основателността на тези
претенции важат всички изложени в отговора възражения и доводи за
неоснователността на претендираните вземания за цени от доставка на стоки. Твърди,
че заявените за установяване обезщетения
за забавено плащане били недължими поради недължимост на претендираните задължения за плащане на цени
от доставка на стоки.
Ответникът оспорва приложимостта на българското
материално право при изчисляване на исковите претенции за обезщетение за
забавено плащане въз основа на Постановление на Министерския съвет на Република
Б. № 72/08.04.1994 г., в т. ч. - чл. 86 ЗЗД или чл. 294 ТЗ като възможно тяхно
правно основание и приложимостта на посоченото ПМС за определяне на размера им,
като излага подробни съображения в тази връзка.
Ответникът се позовава на изтекла давност, тъй като
счита, че всички вземания, чието съществуване се иска да бъде установено, ако
са съществували, са погасени по давност.
Постъпил е и
отговор от синдика на “Д.” АД С.Л., с който заявява, че счита, че представените към исковата молба писмени доказателства не доказват
съществуването на претендираните срещу „Д." АД вземания и техния размер и
като цяло счита исковете за неоснователни. Излага подробни съображения в тази
връзка.
В законоустановения срок е
представена допълнителна искова молба, с която ищецът прави уточнения във връзка с възраженията на
ответника. По същество уточнява, че писменият рамков договор
няма никакво значение за реалността на сделките
и дължимостта на цената за доставените стоки и че
неговата роля се изчерпвала с това да предостави на “Д.” АД отсрочка от 90 дни
за плащането на цената. Ищецът не отрича, че е дадена отсрочка от 90 дни в
плащането на цената.
Постъпил е
отговор на допълнителната искова молба от синдика на “Д.” АД, гр. С.. Заявява,
че ищецът следва да установи факта на получаване на описаните във фактурите
стоки. Твърденията относно съществуването на запис в счетоводството на длъжника
в периода от м. май 2008г. и твърденията за последващото му заличаване от
счетоводните книги намира за изцяло неотносими към предмета на спора.
Постъпил е и допълнителен отговор от “Д.” АД, гр. С.,
с който е изразил становище по изложените в допълнителната искова молба
допълнения и уточнения.
Съдът обсъди доводите и становищата на страните, ведно със
събраните по делото доказателства, при което намери за установено следното:
Безспорни по делото са обстоятелствата, че след откриване на производството по
несъстоятелност на „Д."АД, в производството по предявяване и приемане на
вземанията на кредиторите, в срока по чл. 685 ТЗ, ДОО„А.Т.”, като кредитор на „Д."АД, е предявил вземанията си в
производството по несъстоятелност. Не се оспорват обстоятелствата, че синдикът
е отказал да ги приеме и ги е включил в списъка с неприети от синдика вземания. Ищецът е направил възражение против списъците по реда на чл. 692 ТЗ,
което е разгледано от съда по несъстоятелността, като с определение №1405/21.12.2012г.,
постановено по т.д.№530/2009г., обявено в Търговския регистър на същата
дата, Старозагорският окръжен не е уважил
възражението и е одобрил списъците, изготвени от синдика.
Поради това, за ищеца е налице
правен интерес от предявяване в срока по чл. 694 ТЗ на настоящия установителен иск
за установяване качеството си на кредитор на “Д.”АД, гр. С. (в открито
производство по несъстоятелност), с вземания за цена на доставени стоки
в размер общо на 39219 евро (в левова равностойност - 76705.70 лв.), както и
вземания за забава върху главниците, които до датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност - 22.07.2010 година са общо в размер на
18310.39 евро (в левова равностойност - 35812.01 лв.).
Съдът счита, че ищцовото
дружество е упражнило надлежно правото си на иск, като възраженията на
ответника за липса на активна процесуална легитимация на ДОО„А.Т.”
в производството намира на неоснователни.
Ищецът
е дружество
с ограничена отговорност, учредено и регистрирано, съгласно законите на Р.Ф., със седалище – гр. М., Р.Ф.. В този случай, действително е приложима
разп. на чл.56 от КМЧП, съгласно която юридическите
лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. Установяването на съдържанието на чуждото
право, съгласно чл.43 от КМЧП е задължение на съда /ал.1/, както и на
страните, позоваващи се на съответното чуждо право /ал.2 на посочената
разпоредба/.
След
извършената служебна справка с Федералния закон от 08.08.2001г. N 129-FZ (съгласно
изменение от 21.12.2013) За държавна регистрация на юридически лица и
индивидуални предприемачи на Р.Ф., регламентиращ отношенията, възникващи във
връзка с държавната регистрация на юридическите лица при тяхното създаване,
реорганизация и ликвидация, както и промените в учредителните им документи,
държавната регистрация на физическите лица като индивидуални предприемачи и
държавната регистрация на прекратяването на дейности от лица като индивидуални
предприемачи, както и във връзка с воденето на публични регистри –Единния
държавен регистър на юридическите лица и Единния държавен регистър на отделни
бизнесмени, като взе предвид представените от ищеца документи, установяващи правосубектността на дружеството, съдът намира направените
възражения за ненадлежното упражняване правото
на иск от страна на ищцовото дружество поради липса
на установена правосубектност на дружеството за
неоснователни. Съдът приема за установено, с оглед горепосочените
обстоятелства, че ищцовото дружество е надлежно
учредено, съгласно законите на Р.Ф. и е надлежно представлявано в настоящото
производство чрез упълномощаването на адв. П., в
качеството й на процесуален представител на страната по делото. Още повече, че ищцовото дружество е кредитор на ответника в производството по несъстоятелност, като
настоящото производство с правно основание чл. 694, ал.1 във вр. с ал.3 ТЗ се предпоставя от приетото от синдика вземане
на отв. Алексиев в производството по несъстоятелност
на “Д.” АД, в което ищецът е кредитор.
От представените от ищеца доказателства – извлечение от Единния държавен
регистър на юридическите лица №6744135_УД
/02.04.2013г., представено и в надлежно заверен по реда на ГПК превод на
български, се установяват данните относно създаването на ЮЛ, числения и
персонален състав на учредителите, данни за датата на учредяване, последващи
промени, седалище и всички необходими обстоятелства във връзка със
съществуването на ищеца като ЮЛ в правния мир, съгласно закона на Р.Ф.. Видно
от заявлението, направено от генералния директор на ДОО„А.Т.” А.В.У. до компетентните органи от 11.04.2013г.,
както и от нотариално заверено пълномощно на ДОО„А.Т.”, чрез представляващия го
генералния директор У. , с което същият е упълномощил адв.
Е.Н.П. да го представлява, вкл. и по настоящото дело, процесуалният
представител на ищеца адв. П. е надлежно упълномощена
във връзка с депозирането на исковата молба, по която е образувано настоящото
дело и във връзка с всички предприети от нея процесуални действия в тази
връзка.
С оглед на изложеното, съдът приема за неоснователни твърденията на
ответника за липсата на надлежна процесуална легитимация на ищцовото
дружество в настоящото производство.
Предвид
на изложените съображения, съдът намира предявеният иск за допустим.
Ищецът първоначално се позовава на
рамков договор за продажба с №ACT
04-221105 от 22.11.2005 година, в
изпълнение на който, ищецът ДОО „А.Т.", като продавач, е продал и доставил
на ответника “Д.”АД стоки, описани подробно в
приложените по делото фактури.
В хода на
съдебното производство ответникът е оспорил този договор, като с определение
№1384/16.12.2013г., на основание чл. 183 ГПК, го е изключил от доказателствата
по делото, тъй като въпреки, че с определение №876/13.08.2013г. съдът е
задължил ищцовата страна да представи посочения
договор в оригинал, но такъв оригинал не е представен.
Във връзка
с установяване съществуването на вземанията си ищецът представи по делото 5 бр. фактури,
ведно със съответната им митническа стокова декларация, удостоверяваща
митническото оформяне на стоките за износ от Р. към техния получател „Д."АД.
Също така по делото се представиха митническите декларации за вноса на стоките в Б. и
митническото им освобождаване от получателя на стоките „Д."АД,
както и
копия от представените пред митницата фактури - относно стоките по фактура 41/19.03.2007г.
– представени от Митническо бюро С. и относно стоките по фактура 40/05.03.07 - представени
от М.А.С..
С оглед
установяване фактическите обстоятелства по делото, по искане и на двете страни
беше назначена първоначална експертиза, изпълнена от експерта М.К. и
впоследствие повторна експертиза, изпълнена от експерта И.А. и за част от
въпросите, по които се изискват специални знания в областта на международните
банкови операции, изпълнена от експерта И. М.
От
заключенията и на двете съдебно-счетоводни експертизи – първоначална и повторна
се установява по безспорен и категоричен начин, че всяка от процесиите фактури е
осчетоводена при ответника като сделка за покупко-продажба на стоки и описаните
във всяка от тези фактури стоки са заприходени в
счетоводството му, като надлежно получени. Експертизите установиха, че цената
по всяка от тези фактури в левова равностойност по фиксинга
па БНБ, е записана като задължение към ищеца като доставчик.
Анализирайки счетоводните данни на ответното
дружество, както и справки- декларациите по ЗДДС и дневниците за покупки и
продажби, които ответникът е подавал през съответните периоди, експертите правят
изводи, че митническите
стокови декларации / (ТД1)44864585/01.11.2005г. и приложена фактура № 039, издадена на 27.10.2005, Митническа стокова декларация (ТД154355728)от
11.07.2006г. и приложена фактура № 023 от 10.07.2006 година, Митническа стокова
декларация (ТД1)54355911/14.12.2006г. и приложена фактура № 036 от 14.12.2006
година, Митническа стокова декларация (ТД1)10054450/05.03.2007г. и приложена
фактура № 040 от 05.03.2007г., Митническа декларация ТД1 10054453/19.03.2007г.
по Фактура №041 от 19.03.2007 година са отразени в дневника за покупки и съответната
справка декларация по ДДС, ответникът е получил стоки с фактурна цена, както
следва: в размер на 5 271.80 евро(в
левова равностойност - 10310.74 лв.) по първата фактура, в размер на 10 870.80
евро (в левова равностойност - 21261.44 лв.) по втората, в размер на 1 2382.00
евро (в левова равностойност - 24217.09 лв.) по третата, в размер на 1 470.00
евро (в левова равностойност - 2875.07 лв.) по четвъртата и в размер на 9224.40
евро (в левова равностойност - 18041.36 лв.) по последната фактура. Според
първоначалната експертиза, осчетоводени плащания на суми за ДДС и митнически
сборове при внос на стоките по първите три посочени по-горе фактури не се
представили, а по фактура № 040 от 05.03.2007г. и №041 от 19.03.2007 година са осчетоводени
плащания на суми за ДДС и митнически сборове при внос на стоките /съгласно
експертното заключение на М.К./.
В този смисъл са и констатациите и изводите и на
повторната експертиза /експерта А./. На л.537 от делото, експертът прави извод,
че всички процесни фактури са осчетоводени в счетоводството на „Д."АД като
задължение към ДОО„А.Т.”. Според тази експертиза, към
01.05.2008 r. в счетоводството на „Д." АД (в Кредита на счетоводна сметка
4012 „Доставчици от чужбина) е било осчетоводено задължение към „А.Т." Р.
в общ размер 52 436.20 евро с левова равностойност по фиксинга
на БНБ 102556.30 лв., по процесните фактури и по ф-ра
028/28.09.2006г. за сумата 13 217.20 евро /която фактура не е предмет на
спора/.
Според заключението на повторната експертиза, на 12.05.2008
г. в счетоводството на „Д." АД е съставена следната счетоводна статия: Дебитирана е счетоводна сметка 401.2 „Доставчици от
чужбина", аналитична партида „А.Т." ООО - М.,
Р. н е Кредитирана счетоводна сметка 401.2 „Доставчици от чужбина",
аналитична партида „К.М.Т." - К., У. - със сумата 52 436.20 евро с левова
равностойност по фиксинга на БНБ 102 556.30 лв. ,
като по този начин е закрито задължението към „А.Т." ООО
- М. и е осчетоводено задължение към „К.М.Т." - К.,
У. - със същата стойност. Тази счетоводна операция била съставена без да е налице първичен счетоводен документ,
договор, тристранно споразумение, което да послужи като основание за такава
промяна. Според обясненията на гл.счетоводител това се извършило по нареждане
на тогавашния управител.
Съдът възприема заключенията и на двете експертизи.
Същите не са противоречиви, констатациите са идентични, направени са след
задълбочен анализ на данните по делото и проверените в счетоводството на
ответника документи.
С оглед на
горното, съдът намира за голословни и недоказани твърденията на ответника, че
данъчно декларираните обстоятелства нямали нищо общо с процесиите фактури. В
тази връзка ответникът беше задължен да представи
други фактури или документи, с които да установи получаването на доставки от
ищеца, идентични по вид и стойност, но различни от процесиите, като ответникът
не представи такива документи.
В хода на съдебното производство, ответникът наведе доводи във връзка с получените
и заприходени стоки по процесните фактури, че получаването на
стоките било всъщност рекламация на продадени по-рано от ответника на ищеца
стоки. Видно от приетите съдебно- счетоводни експертизи, самият ответник не е
осчетоводил в търговските си книги рекламации, а покупко-продажби. Ответното
дружество не представи доказателства за предшестващи сделки, по които са направени
рекламации, като единствено представената табулограма,
в която като рекламация са описани част от процесиите стоки, но същата не е
отразена в търговските книги на ответника. Поради изложеното, съдът намира за
неоснователни доводите на ответника в горепосочения смисъл.
С
оглед изясняване на делото от фактическа страна беше допусната като свидетелка М. Л., бивша служителка на ответника,
в чиито трудови функции са влизали дейностите по митническото оформяне на
документи, свързани с вноса и износа на стоки, както и освобождаване на стоките
от митницата. Според показанията й, стоките по всяка една от процесните фактури
са били фактически получени от „Д."АД, като стоки по сделки на
покупко-продажба, освободени са от митница и превозени до завода в С.. Съдът
кредитира показанията на свидетелката. Същите са непротиворечиви, подкрепят се
от останалите данни по делото.
Ответникът е изложил доводи за заплащане на дължимата
сума в хода на производството по несъстоятелност на „Д."АД,
като се е позовал на представените от него доказателства- Платежно нареждане от
02.03.2009 г. от “Б.**” ООД до О.Б. АД за плащане на сумата 53820,35 евро в
полза на ДОО„А.Т.” по банковата му сметка, посочена в изключения от
доказателствата по делото договор от 22.11.2005 г. и в което като основание за
плащане са посочени процесните фактури, както и е посочено като основание още т.
д. № 530/2009 г. на СтОС. /делото по
несъстоятелността на „Д."АД/., суифт
съобщение, излъчено от О.Б. АД на 02.03.2009 г., суифт
съобщение, излъчено от банката на получателя – К.Б. М. АД, разменени писма
между служители на К.Б. М. и О.Б. АД. В хода на производството е установено категорично, че
банковата сметка на ищеца не е била заверена с наредената сума от страна на “Б.**” ООД по поръчка на „Д."АД.
Във връзка с това плащане от
трето на договарящите страни лице, беше назначена повторна експертиза по
въпросите, свързани с извършването на международни банкови операции и беше
изслушано и прието заключението на експерта М..
По отношение на това
възражение на ответника, съдът намира за основателни доводите на ищцовото дружество, че последният не е могъл сам без наличието
на документ, изходящ от ответника или третото лице, който да потвърждава, че
третото лице ще плати задълженията на ответника по износните сделки, предмет на
настоящото дело, да нареди на обслужващата си банка да приеме плащане на цената
по тях от това трето лице. От данните по делото не може да се направи извод, че
ищецът е бил предупреден за извършеното
плащане от трето по сделките лице. При тези данни, съдът намира за неоснователни
доводите на ответника, че всъщност причината за извършения от “Б.**” ООД по поръчка на „Д."АД
превод е не да се заплатят задълженията на ответника към ищеца, каквито
ответникът въобще оспорва да съществуват, а да се прекрати производството по несъстоятелност.
Ответникът
е направил и възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, което
съдът намира за неоснователно. Изискуемостта на
вземанията за цената на стоките настъпва на техния падеж. Съгласно българския търговски
закон, а и според Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба
на стоки, купувачът е длъжен да плати цената на стоката при получаването й, ако
друго не е уговорено. Съдът приема, че ответникът е получил стоките след митническото
им освобождаване за внос, заскладяването им и
записването им в счетоводните регистри, като от доказателствата по делото се
установява, че към датата на подаване на
искането за откриване на производство по несъстоятелност и към датата на
предявяване на вземанията на ищеца за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност, давността по отношение
на тези вземания не е изтекла. Не се оспорва обстоятелството, че производството
по несъстоятелност, образувано по искане на ищеца е образувано на 15.9.2009г.
При тези данни , съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за изтекла
в негова полза погасителна давност по отношение на вземанията за цената на
стоките по процесните фактури.
С Решение № 25 от 22.07.2010г. на Окръжен съд С.З. по т.д. №530 по
описа на съда за 2009 година е открито производството по несъстоятелност за
ответника по искова молба, предявена от ищеца по настоящото дело, основана на
вземанията, предмет и на настоящия процес, при което давността, която е текла,
е прекъсната на основание чл.628а ТЗ и е спряла предвид висящността
на производството по несъстоятелност.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника, че вземанията на ищеца са
погасени, защото не били вписани към настоящия момент в баланса па ответника,
поради отписването им като погасени чрез прихващане. Ответникът не представи
доказателства, с които да обоснове счетоводното записване на такова прихващане.
Същото беше анализирано от съдебно-счетоводните експертизи, които го определиха
като извършено без каквото и да било основание.
Съдът счита, с оглед всички
събрани по делото доказателства, че оспорванията на ответника - че не бил сключван договор и че
такъв не съществувал, че не били уговаряни покупко-продажби и че такива не били
изпълнявани се опровергаха и останаха недоказани в хода на настоящото
производство. В множество свои решения по чл. 290 ГПК относно приложението на
чл. 301 ТЗ (Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №
166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о.. Решение №
23/07.02.201) г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, II т.о.. Решение №46/27.03.2009
г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, II т.о. и Решение №30/08.04.2011 г. по т.д. №
416/2010 г. на ВКС, I т.о.) Върховният касационен съд се е произнасял, че извод
за съществуването на договор за покупко-продажба, би могъл да се направи, ако
по делото са доказани факти като отразяване на издадена фактура за продажбата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС, ползването на данъчен кредит по същата и др. В настоящия случай се доказа
категорично, че ищецът е изнесъл стоките по процесиите фактури, предназначени
за ответника, който от своя страна ги е
получил и ги е заприходил в счетоводството си,
записвайки в търговските си книги и задължението си към ищеца да заплати цената,
посочена в процесните фактури.
Водим от всички изложени
съображения, съдът намира, че исковете по отношение на главните искове са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на исковете за
установяване дължимостта на обезщетението за забава
по всяко едно от главните задължения, съдът счита, че исковете са основателни и
доказани в размер на 28 307.92лв., съобразно заключението на
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза. Макар и да оспориха заключението
в тази част, ответниците не установиха различен размер от установения от
експерта К., поради които съдът счита, че в този размер иск исковете са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени. До претендирания
размер - 35 812.01лв. претенциите
са недоказани и следва да се отхвърлят за разликата над 28 307.92лв.до претендирания
размер 35 812.01лв.
С оглед изхода на спора, на
ищеца следва да се присъдят разноските по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Дружество с
ограничена отговорност „А.Т.", седалище на юридическото лице: Р.Ф., *****,
гр.М., ул. ***; представлявано от Генералния директор А.В.У., чрез адвокат Е.Н.П.,
адрес за връчване на съобщения: гр. С.З., ул. ******* и „Д.” АД ЕИК *****, с адрес: град С.
ул. *******, с изпълнителен директор Д.П.К. /в открито производство по
несъстоятелност /по търговско дело №530/2009г. по описа на Окръжен съд С.З., с постоянен синдик С.Г.Л. ***, че Дружество с ограничена отговорност „А.Т.", седалище
на юридическото лице: Р.Ф., *****, гр.М., ул. ***; представлявано от Генералния
директор А.В.У. е кредитор на “Д.”АД, гр. С. (в открито производство по
несъстоятелност) с предявени в производството
по несъстоятелност и неприети вземания, които съществуват и са дължими, като подлежат
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, както следва: вземане
в размер 39219 евро (в левова равностойност - 76705.70 лв.) ,
представляващо цена на продадени стоки
по фактури:
фактура (инвойс) №039 от 27.10.2005г., фактура (инвойс) №
023 от 10.07.2006г., фактура (инвойс) № 36 от 14.12.2006 година, фактура (инвойс) № 40 от 05.03.2007 година, фактура (инвойс) №
41 от 19.03.2007 година, както и вземане в размер на 28 307.92лв./двадесет
и осем хиляди триста и седем лв. и 92ст./, представляващо общия размер на обезщетения за забава в плащането на
цената на главните задължения за периода
от падежа на всяко от задълженията до
22.07.2009 година - датата на откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника„Д.” АД, като отхвърля иска за разликата над 28 307.92лв.до претендирания
размер 35 812.01лв. като недоказан.
ОСЪЖДА „Д.” АД ЕИК *****, с адрес: град С. ул. *******, с
изпълнителен директор Д.П.К. /в открито производство по несъстоятелност /по
търговско дело №530/2009г. по описа на Окръжен съд С.З., с постоянен синдик С.Г.Л. *** да заплати на Дружество с
ограничена отговорност „А.Т.", седалище на юридическото лице: Р.Ф., *****,
гр.М., ул. ***; представлявано от Генералния директор А.В.У., чрез адвокат Е.Н.П.,
адрес за връчване на съобщения: гр. С.З., ул. ******* сумата 350 лв./триста и петдесет лв./ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: