Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
№
................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВА
НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 8597 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 31659 от 05.02.2019 г. на Софийския районен
съд по гр.д. № 87337/2017 г., предявеният от В.Л.П. срещу Л.М. Р.иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 200 лева, представляваща недължимо
платена издръжка за м.06.2015г., с която Р.се е обогатила за сметка на П., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
30107/2017г. по описа на СРС, 67 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба ищеца в първоинстанционното производство, с която решението се обжалва като
неправилно. Според въззивника по делото е установено, че ищецът е заплатил 850
лева за месец 06.2015 г., а с решение от 15.01.2016 г., считано от предходен
момент - 04.08.2014 г., е намален размерът на дължимата от него в полза на
детето издръжка до сумата от 650 лева. Така по делото е установено, че е заплатена
недължима сума, като според твърденията на въззивника, с тази сума се е
обогатила ответницата, доколкото самата тя е заплатила по-малък размер за
издръжка в полза на общото им дете, спестявайки си разходи. Излагат се доводи и
за обстоятелствата, наложили намаляване на издръжката. Твърди се, че СРС не е
взел предвид ТР № 12 от 22.III.1971 г. по гр. д. № 112/70 г., ОСГК на ВС, както
и че неправилно СРС е приел, че бившата му съпруга не е материалноправно
легитимирана страна. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Л.С. е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди
се, че по делото не е установено твърдението, че С. се е възползвала от сумата
като си е спестила разходи. Излагат се доводи, че издръжка се дължи съобразно
доходите и възможностите на издържащите, а не по равно, както се твърди от
въззивника. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се
разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.
СРС, 67 състав е
бил сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл.
422, вр. с чл. 415 ГПК.
Възникването на
спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. От патримониума на ищеца да е излязла сума
в размер на 200 лева, с която сума ищецът да се е обеднил 2. с тази сума да се
е увеличил патримониума на ответницата 3. връзка между обедняването и
обогатяването, т. е. обедняването и обогатяването да не са в пряка
причинно-следствена закономерност, а да произтичат от един общ факт или от обща
група факти и 4. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.
С уреждане на
института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата
забрана определено материално благо да преминава от патримониума на един правен
субект в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т.
е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и
корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване. В този
смисъл ирелевантно е обстоятелството дали това преминаване на имуществени блага
от един патримониум в друг при липса на годен юридически факт се дължи на
виновно поведение на определен правен субект. Следователно, във фактическия
състав, пораждащ правото да се иска връщане на дадено без правно основание или
на равностойността на имущественото благо, което не е постъпило в имуществения
комплекс на определен правен субект, не се включва субективен елемент – вината.
Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен
юридически факт е от обективно естество и след като се установи това
неоснователно имуществено разместване, имущественият баланс трябва да бъде
възстановен.
С доклада по
делото, неоспорен от страните, като безспорни са отделени обстоятелствата, че страните
по делото са родители на малолетното дете А.В.П., че упражняването на
родителските права към процесния период е предоставено на ответницата по силата
на одобрено от съда споразумение, както и че в тежест на ищеца е задължението
да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 850 лева, чрез неговата майка
и законен представител, който размер е изменен с влязло в сила решение на 650
лева, считано от 04.08.2014г.
По делото е установено,
че сума в размер на 850 лева е била внесена по сметка на Л. Р.видно от
представената вносна бележка от
23.06.2015 г. От вносната бележка се установява и основанието за внасяне на
сумата - „издръжка за м. юни“. Доколкото с влязло в сила решение № III-117-11/06.02.2015 г. на Софийския районен съд, 117 състав, по гр.д. №
42340/2014 г., потвърдено с решение на Софийски градски съд от 15.01.2016 г.,
по гр.д. № 7044/2015 г., задължението за заплащане на издръжка от бащата е било
намалено до размер от 650 лева, считано от 04.08.2016 г. Поради изложеното се
установява, че ищецът е заплатил по-голям размер издръжка, отколкото е следвало
да заплати. Същата обаче, независимо че е заплатена чрез майката на детето, е
заплатена в полза на А.П., която като малолетна, действа чрез законния си
представител.
С оглед
твърденията на ищеца, обективирани в уточнителна молба от 14.11.2018 г. ищецът
признава, че процесната сума е отишла в полза на детето, но счита, че с тази
сума са спестени разходи на майката, която също е длъжна да издържа детето.
При преценка
основателността на предявената претенция, следва да се съобрази характерът и
източникът на задължението, което според твърденията на ищеца е възникнало в
патримониума на ответницата. В случая това е законова разпоредба – нормите на
чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК, които предвиждат, че всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето /ал. 1/, както и че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си /ал. 2/. По
отношение на ненавършило пълнолетие дете правото да получи издръжка е
безусловно. При определяне размерът на дължимата издръжка, необходима с оглед
правилното отглеждане на детето, се съобразяват установените потребности на
детето. На съобразяване подлежат и материалните възможности на родителя да
заплаща издръжка с оглед доходите му, имотното състояние, дали има задължения
за издръжка към други лица и др. Следва да бъдат отчетени и полаганите
непосредствени грижи от родителя, при когото живее детето. В този смисъл
родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да
поеме по-малък размер от общата месечна издръжка на детето, доколкото той дава
част от издръжката в натура, а и върху него ляга и тежестта от възпитанието и
ежедневните грижи за детето. Следователно, нуждите на лицата, които имат право
на издръжка са винаги конкретни и се определят от обикновените условия на техния
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства,
които са от значение за случая /така Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Пленум
на ВС/. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване
на издръжка и показател за нейния размер, като тази възможност е винаги
конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на лицето.
По тези
съображения се налага извод, че липсва презумпция за парично равенство по
отношение на задължението на родителите за издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца. Преценката е винаги конкретна и обусловена от посочените по-горе
критерии. Ето защо в случая ищецът носи тежестта да докаже по реда на пълното и
главно доказване, че за ответницата е възникнало задължение за издръжка на
детето в размер по-висок от определения в тежест на ищеца /в случая в размер на
650 лева/, конкретно – че същата е била задължена да заплаща допълнително 200
лева месечно или е заплатила 200 по-малко, отколкото е била задължена.
Фактът, че ищецът
е заплатил по-голям размер издръжка не води до автоматичен извод за спестяване
на разходи от страна на Л. Радева. По делото липсват доказателства, от които да
се установява какви са били разходите на ответницата за издръжката на детето за
исковия период - дали са били по-големи от размера на издръжката, която ищецът
се е задължил да изплаща, или не, за да може да се извърши преценка дали
ответницата се е обогатила, спестявайки средства от издръжката на детето, която
и тя дължи в качеството си на родител. Още повече, че както е посочил и самият П.,
размерът на издръжката за всеки от родителите се определя съобразно
възможностите им, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се
отглежда детето /в който смисъл е и цитираната съдебна практика, например
определение № 1312 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 736/2012 г. на ВКС/. Това не
противоречи, а потвърждава изводите на СРС, че фактът на плащане на по-голям
размер издръжка от единия родител, не води до извода за спестяване на разходи
от другия, особено от родителя, който фактически се грижи за детето.
При липсата на
ангажирани доказателства за посочените по-горе обстоятелства и в приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан.
По тези
съображения се налага извод, че ищецът не се легитимира като кредитор на
претендираното вземане за неоснователно обогатяване. Като е достигнал до същите
крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на адв. М.Д. – процесуален представител на въззиваемата страна,
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2, вр. с ал. 1, т.2 от ЗА, определени според Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от
общо 300 лева /при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31659
от 05.02.2019 г. на Софийския районен съд, 67 състав, по гр.д. № 87337/2017 г.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В.Д., с адрес ***, офис 2, сумата 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в хода на
въззивното производство.
Решението, с
оглед цената на исковата претенция на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.