№ 235
гр. Шумен, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630102421 по описа за 2021 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземане, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на ***, с адрес – гр. ***, срещу ОРЛ.
АЛ. АТ., ЕГН : **********, с адрес – с. ***, с посочено правно основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД и цена от 1158,16 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1158,16
лева, представляваща 783,53 лева неплатен наем за периода 01.02.2020 –
18.03.2021г., по договор за наем на недвижим имот и 337,77 лева обезщетение
по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, за периода 01.04.2021г. – 18.03.2021г.. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК, поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издадената заповед по ЧГД №
1808/2021г., била връчена по реда на чл. 47 ГПК. Поради изложеното, ищецът
претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и
осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
1
неоснователни. Твърди, че договора е бил прекратен, поради изтичане на
срока му, много преди заповедта на ищеца, поради което и не се дължат
исканите суми.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
частично основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 10.04.2017г. страните сключили договор за наем на общински
жилищен имот, за срок „…на трудовите правоотношения на лицето с ***, но
не повече от три години“, при месечен наем от 71,23 лева, според анекс от
01.02.2020г.. С протокол от 29.11.2020г. на таблото за съобщения, обяви и
заповеди в Община Шумен била поставена покана до ответника да освободи
общинския имот. До поканата се стигнало, след неплащане на наем, за три
месеца и прекратяване трудовото правоотношение на ответника, с
посоченото, в договора за наем трето лице. До връчването, по споменатия
начин се стигнало след неоткриване на адреса на наемателя, при
няколкократни посещения на представители от Общинската администрация,
установили, че наемателят е извън страната, по информация на живущите в
съседство. Със заповед от 15.01.2021г. на Кмет на Община Шумен, било
прекратено наемното правоотношение, а със заповед от 12.04.2021г. било
разпоредено изземване на общинския имот, извършено на 17.05.2021г.. И
двете заповеди били връчени, чрез поставянето им на таблото, в Общината, в
съответствие с чл. 23 от договора за наем. За периода м. 02-04.2020г.
вземанията на ищеца за месечен наем били погасени от внесения, от
ответника депозит.
Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички
предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличието
на валидно правоотношение между страните (валиден договор), за периода на
претендирания наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/, за всеки
от исковите периоди; предоставена на ответника вещи, за временно ползване;
настъпил падеж на всяко вземане; ответникът продължава да ползва наета
вещ след изтичане срока на наема, въпреки противопоставянето на
2
наемодателя.
Ответното възражение за прекратяване на договора, преди периода на
заявените претенции е неоснователно. Вярно е че действието му е ограничено
до 07.04.2020г., според чл. 19, но между тази дата и активността на ищеца да
събере вземанията си и да бъде освободен имота, ответникът, не е предприел
изпълнение на задължението си по чл. 21 от договора – да предаде наетото
жилище, като се състави протокол. Отделно от това продължил е да го
ползва, което ползване е прекратено едва с изземването на имота по
административен ред. Тъй като за ползване на нает имот, след изтичане срока
на договора, със знанието и без противопоставянето на наемодателя, той се
счита продължен, то наемателят дължи и уговорения месечен наем за този
срок – чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 24, ал. 2 от договора, което налага
уважаване на иска, в предявения размер от 783,53 лева. Тъй като
противопоставянето на настоящия ищец, ответникът, да преустанови
ползването на наетата вещ е изразено в негова заповед, връчена на
18.03.2021г., с която се прекратява продълженото, наемно правоотношение и
се разпорежда, да се освободи общинското жилище, то от влизането в сила
до изземване на жилището се дължи обезщетението по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
Тъй като, не е уговорен неговия размер, а не са представени актове на
Общината, с които то да е определено, съобразно практиката размерът му е
съизмерим, с този на месечния наем /Р № 30/24.03.2021г. на ВКС по ТД №
117/19г. IIт.о. и др./, съответно този иск е основателен до сумата от 106,85
лева, като за сумата от 230,92 лева, до пълния предявен размер, от 337,77 лева
следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски на настоящата инстанция, по разглежданото, и по ЧГД
№ 1808/2021г., по описа на ШРС, които съразмерно уважената част от
исковете, възлизат на 561 лева – 50 лева държавна такса; 311 лева
възнаграждение за особен представител и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение в настоящото и по заповедното производство.
Разноски от ответника не са претендирани и не му се присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ***, с адрес – гр. ***,
срещу ОРЛ. АЛ. АТ., ЕГН : **********, с адрес – с. ***, съществува вземане,
представляващо дължима сума, по договор за наем № ЖИ-84 от 10.04.2017г.,
в размер на 890,38 лева, от които 783,53 лева наем за периода 01.04.2020г. –
18.03.2021г. и 106,85 лева обезщетение за продължено ползване на наета вещ,
въпреки противопоставяне на наемателя, в едно със законната лихва върху
главницата от 890,38 лева, считано от 30.06.2021г., до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, с адрес – гр. ***, срещу ОРЛ. АЛ.
АТ., ЕГН : **********, с адрес – с. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, да се признае за установено съществуване на вземане в размер на
337,77 лева – обезщетение за продължено ползване на наета вещ, въпреки
противопоставяне на наемателя, за периода 01.04.2021г. – 18.05.2021г., в
останалата му част, до пълния предявен размер, за сумата от 230,92 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ОРЛ. АЛ. АТ., ЕГН : **********, с адрес – с. ***, да
заплати на ***, с адрес – гр. ***, сумата от 561 лева, представляващи
направени по настоящото и по ЧГД № 1808/2021г., по описа на ШРС
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4