Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град
Шумен, 02.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Кремена Борисова Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на
прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от Председателя
КАНД № 143 по описа за 2020г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на „Обединена
българска банка“ АД- гр.София, с ЕИК ********* срещу Решение № 176/26.05.2020г.
на Районен съд– Шумен, постановено по НАХД № 502/2020г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050579/21.01.2020г. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
кредитната институция е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит на нарушение
по чл.10а ал.2 от същия закон.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
подробни аргументи за
незаконосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление,
което било неправилно потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът
обективира становището, че процесната такса за кредитна оценка предхожда
сключването на договора за кредит, понеже действията по проверка на
кредитоспособността на кредитоискателя се извършват преди усвояване на кредита
и имат различна цел. В закона липсвала изрична норма за безвъзмездността на
изпълнението на задължението на кредитора за тази проверка, поради което не са
били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството. По
отношение на таксата за предоговаряне на лихвените условия по кредита, намира
за незаконосъобразен и изграден в нарушение на забраната по чл.46 ал.3 от ЗНА
извода на съда,че таксата за предоговаряне на условията по кредита по чл.7.4.
от договора за кредит представлява такса по управление на кредита по смисъла на
чл.10а ал.2 от ЗПК.Сочи,че за промяна на лихвения процент в съответствие със
съдържащите се в договорите процедури и методики,свързаните с това уведомление
на потребителя и предоставяне на актуален погасителен план,съставляващо дейност
по управление на кредита,банковата институция не събирала такси.В тази насока
твърди,че предоговарянето на условията по кредита по инициатива на
потребителя,което не е свързано с обичайното състояние на кредитното
правоотношение,а има за цел единствено предоставяне на допълнителна услуга по
искане на потребителя,не попада в обхвата на тълкуването на понятието
„управление на кредит“,възприето от въззивния съд.За да е налице нарушение на ЗПК
не било достатъчно такса,свързана с управление на кредита да е договорена,т.е.
да се съдържа в договора за ПК,а е необходимо кредиторът да изиска заплащането
й от потребителя , съответно да е била
начислена. В съдебно заседание санкционираното лице се представлява от ст.Юрисконсулт
Н.и адв.М. от САК, които поддържат сочените отменителни основания и претендират
деловодни разноски.
Ответната
страна, КЗП– Варна, представя становище, с което оспорва жалбата и претендира
разноски, а в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
“Обединена
българска банка” АД, извършва търговска-банкова дейност като финансова
институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и
отпускане на кредити /потребителски, фирмени и ипотечни/. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало в
офис на “Обединена българска банка” АД, находящ се на ул. “Цар Освободител“ №
128. На 18.11.2019 г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към
РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от В.с Вх. №
В – 03 - 2090 от 05.11.2019
г., относно твърдения за разписани
неравноправни клаузи в договор за предоставяне на потребителски кредит под
формата на кредитна карта от страна на “Обединена българска банка” АД, с което
са накърнени икономическите интереси на потребителката М..По този повод на
посочената дата от свидетелите В.К.Г.и Н.И.Й.- инспектори в РД на
КЗП – гр. Варна,
звено гр. Шумен била извършена
проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит. При
проверката било установено, че търговецът извършва търговско - банкова дейност.
Същите изискали от дружеството договор за предоставяне на потребителски кредит
/заем/, сключени през месец октомври или месец ноември 2019 г. в офисите на гр.
Шумен, ведно с всички документи към него. При проверка на представеният договор
и документи към него е установено, че в договора за банков потребителски кредит
№ 19R – L359864 от 06.11.2019 г., сключен с дружеството-жалбоподател и
потребителката Р.Х.Й.е със стойност на кредита
15 000 лева, срок на договора 60 месеца, при фиксиран лихвен процент в
размер на 5.2% годишно или 0.014% на ден, като общата сума на плащане възлиза
на 17 466.70 лева, която следвало да бъде изплатена на 60 месечни анюитетни
вноски /главнца и лихва/, съгласно погасителния план /Приложение № 1/. Освен
това, при преглед на предоставения екземпляр от договора от страна на
проверяващите било констатирано, че в т.7.2 от цитирания договор се начислява и
изисква заплащане на действия, свързани с усвояване и управление на кредита:
такса за кредитна оценка в размер на 250 лева и в т. 7.4 – такса за
предоговаряне на условията в размер на 35 лева, но втората такса не се дължала
при искане за промяна на падежната дата.
Резултатите
от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2665913/18.11.2019 г., с
който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 27.11.2019 г. за
приключване на проверката. На 27.11.2019 г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр.
Шумен се е явило лицето К.Д.Р. предоставяйки Становище по потребителска жалба с
Вх. № В – 03 - 2090 от 05.11.2019 г., което обстоятелство е документирано в
Протокол за проверка на документи № К-0120438/27.11.2019 г. към Констативен
протокол № К - 2665913/18.11.2019 г. На 17.12.2019 г. на
дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № К-0050579, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, за това, че търговецът
“Обединена българска банка” АД на 06.11.2019 г. в гр. Шумен при сключване на
Договор за потребителски кредит № 19R – L359864 е изискал от потребителя –
кредитополучател Й. заплащане на такса за кредитна оценка и такса за
предоговаряне на условията на кредита, съответно 250 лева за кредитна оценка и
35 лева такса за предоговаряне на условията по кредита, като е посочено, че
нарушението е извършено на 06.11.2019 г. в гр. Шумен. Актът е бил съставен в
присъствие на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да
изложи възражения. Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си
право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, но
били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз
основа на съставения акт и на материалите по делото АНО издал и процесното НП
№В-0050579/21.01.2020г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на „Обединена българска банка“АД, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3 000 лева на основание чл.45 от ЗПК за нарушение по
чл.10а ал.2 от същия закон.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи, които са изложени в пълнота и при съобразяване с
приложимия закон. Касационният състав приема, че изводът на решаващият съд,
който е направен въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, че така определените такси по своя характер са били изисквани за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е напълно
законосъобразен и правилен.
Съгласно
чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия,свързани с усвояване
и управление на кредита. Дали процесните такси попадат в разпоредбата на
чл.10а ал.2 от ЗПК се преценява въз
основа на факта, дали същите са за действие по усвояване и управление на
кредита. В настоящия казус, от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че в процесния договор за банков потребителски кредит № 19R – L359864
от 06.11.2019 г.,в
разпоредбите на т.7.2 и т.7.4 от процесния договор има изискване от потребителя -
кредитополучател за заплащане на „такса за кредитна оценка“ в размер на 1 % върху размера на предсрочно погасената
главница,когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една
година и 0.5% от размера на предсрочно погасената главница,когато оставащия
период на договора за кредит е по-малък от една година или в случая-250 лв. и
„такса за предоговаряне на условията“ в размер на 35 лв., като в клаузата от договора е вписано,че втората
такса не се дължи при искане за промяна на падежната дата. Установено е също,
че посочените такса се изискват единствено от потребителя – кредитополучател,
като посочената такса за кредитна оценка от 250 лева се заплаща от страна на
кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не предварително, а втората
такса в размер на 35 лв. се изисква от кредитополучателя при предоговаряне на
условията по договора. В тази връзка са и събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. и на свидетеля –Й.,които в
съдебно заседание заявяват, че посочените такси не са били поискани
предварително от кредитополучателя, а са били включени едва в сключения договор
за банков потребителски кредит. От разпита на свидетелката Тодорова,работеща в
дружеството-жалбоподател като консултант „Подпомагане на продажбите“, става
ясно, че такса за кредитна оценка се изисква от кредитополучателя с оглед
оценка на платежоспособност и платежоготовност на клиента, съдлъжниците и
поръчителите, за извършвани дейности по проверка в публичните регистри,
изготвяне на рейтинг, включително въз основа на източника на доходите, като
тази такса е в зависимост от размера на кредита, а именно: за кредит от 1 000
лв. до 5 000 лв. – таксата е в размер на 30 лв., за кредит от 5 000 лв. до 12
000 лв. е 170 лв., за кредит от 12 000 лв. до 20 000 лв. е 250 лв. и за кредит
над 20 000 лв. е 300 лв. Тази формулировка предполага, че тази такса се дължи
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита към момента на
сключване на договора, като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните
служители на Комисията за защита на потребителите, които сочат, че таксата се
дължи единствено от потребители, на които е отпуснат кредит, а не от всички
кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от обстоятелството, че
размерът на таксата е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит.
При това положение закономерно е прието от страна на административно-наказващия
орган, че тази такса за кредитна оценка е свързана с усвояването и управлението
на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Действително,съгласно
разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК,законът допуска събиране на такси и
комисионни, които касаят обаче само допълнителни услуги по договора, но не и
които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други. С оглед
на изложеното правилен и законосъобразен е извода на въззивния съд, че
доколкото посочената такса се изисква едва след разрешаване на кредита и
неговото отпускане и се включва в сключения между страните Договор за банков
потребителски кредит, то същата по своя характер се явява такса за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
По
отношение на таксата предвидена в чл.7.4 от договора, за предоговаряне за предоговаряне
на условията по кредита в размер на 35лв., съдът намира, че същата е свързана с
управлението на кредита, а не представлява такса за отделна допълнителна услуга,
заявена от потребителя. Този извод се налага от факта, че таксата е посочена в
чл.7 „Дължими такси и комисионни по кредита“ и не е посочено по чия инициатива
е предоговарянето на условията по кредита- на потребителя или на банката. В
тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че таксата за разходи при изискуем кредит /в
случая при предоговаряне на условията/ е такава по неговото управление. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
намира приложение по изричното разпореждане на закона, поради което
потребителят не дължи такса за действия, свързани с управлението на кредита.Действително,
понятието „управление на кредита“ не е законово дефинирано. Нито законът, нито
договорът и общите условия дават легално определение на понятието „управление
на кредита”, но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на самия
закон, както и това какво е основното право на банката по договора за кредит, правилно
районният съд е извел извода,че то следва да се схваща като дейност, извършвана
от банката по фактическото реализиране на задължението по договора за кредит,
дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за
движението на сумите по сметката на кредитополучателя, проследяване на
постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението
и събирането на вземането. Безспорно е обаче съдържанието на понятието „такса“,
а именно - сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга.
Като се има предвид това, следва да се приеме, че и таксата за разходи при
изискуем кредит е такава по управление на кредита, без значение е, че е наименувана
по този начин.
При
тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на
извършено от дружеството нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК се споделя напълно и
от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от кредитополучателя
такса за кредитна оценка в размер на 250 лева и друга по предоговаряне на условията
за кредита в размер на 35лв., свързани с управлението и усвояването на кредита,
безспорно е осъществен състава на нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца по чл. 45 ал.1 от ЗПК,предвиждащ налагане на имуществена санкция в размер на 3000лв. до
8000лв.-за едноличните търговци и юридическите лица,каквото безспорно
представлява дружеството-касатор.
Мотивиран
от горните съображения,касационният съд намира, че не се установиха наведените
с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на РС-гр.Шумен е валидно,
допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №176/26.05.2020год. на
Районен съд– гр. Шумен, постановено по НАХД № 502/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД-
гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на КЗП- гр.София, юристконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло м сила на 02.10.2020 г.