РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Враца, 01.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично съдебно
заседание на 02.02.2023 г. /втори февруари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 732 по описа на съда за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК, във връзка с чл. 181а
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А.И.П. ***, подадена
чрез * П.П., против ЗАПОВЕД № 369з-2839/07.11.2022г. на Директор на
ОДМВР-Враца, с която жалбоподателят е командирован в ****** за срок от 30
календарни дни непрекъснато, считано от 09.11.2022 г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради издаването ѝ при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата
цел. Иска се отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна.
В с.з. и допълнително представена по
делото писмена защита от упълномощения процесуален представител * Б.Т. се
поддържат и доразвиват изложените в жалбата съображения. В писмената защита са изложени
подробни съображения за нищожност на оспорената заповед, поради издаването ѝ
от материално и териториално некомпетентен орган, с препратка към съдебна
практика. Отправено е искане към съда да прогласи нищожността на заповедта, а в
условията на алтернативност да я отмени като незаконосъобразна. Претендират се
разноски съобразно приложен по делото списък.
Ответникът – Директор ОДМВР – Враца,
редовно уведомен не се представлява в с.з. От процесуалния представител на
същия ** Д.П. е депозирано писмено становище и писмени бележки, в които оспорва
жалбата като неоснователна. Наведени са доводи за недопустимост на жалбата, тъй
като оспорената с нея заповед не представлява ИАА по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а вътрешно служебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, с който не
се засягат права и законни интереси на жалбоподателя и последния няма правен
интерес да го обжалва. Поддържа, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице сочените основания за отмяна, като изборът, кой служител да бъде
командирован е предоставен на оперативната самостоятелност на органа, да взема
управленски и ръководни за състава решения. Моли заповедта да бъде потвърдена.
По делото са приложени представените с
административната преписка писмени доказателства и са приети допълнително
представени такива с молба вх. № 385/01.02.2023 г. от процесуалния представител
на ответника, а именно Заповед за преназначаване на служител и сключен договор
между ОДМВР – Враца и ***, ведно с приложенията към него.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената по делото Кадрова
справка Per. № 369р- 23647/30.11.2022 г., Типова
длъжностна характеристика и
Заповед № 8121К- 10901/02.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, жалбоподателят заема ръководна
длъжност в
системата на МВР по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3, вр. чл. 142, ал.1,
т.1 ЗМВР - Началник II
степен на Районно управление ***.
Уточнено е също, че работи в структура по чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по
допълнителния щат на Областна дирекция на МВР - Враца. От представения договор между ОДМВР –
Враца и ***, относно *****, по който ОДМВР – Враца е в качеството на изпълнител
се установява, че жалбоподателят П. е и отговорно лице по изпълнението на
договора, съгласно чл. 6.7 от същия.
С оспорената в настоящото производство
заповед, Директорът на ОДМВР – Враца на основание чл.181а и чл.43, ал.4 от ЗМВР
е командировал жалбоподателя, ** А.П. – ****** за осъществяване на задачи за
засилена охрана на *** в рамките на СПО на МВР, за срок от 30 календарни дни
непрекъснато, считано от 09.11.2022 г. В т. VII от същата е заповядано положения от
командирования служител труд да са отчете съгласно Наредба №
8121з-1353/15.12.2020 г. За издаването на заповедта органът се е позовал на т.1
от Заповед № 8121з-303/15.02.2022г. на Главния секретар на МВР /като следва да
се посочи че същата е от 15.03.2023г., а не от 15.02.2023г., както е посочил
органа л.15 от делото/, с която е разпоредено директорите на областните
дирекции на МВР, съобразно възможностите на дирекциите, съгласувано с директора
на ГДГП да командироват при условията на
чл.181а ЗМВР за срок от 30 календарни дни за изпълнението на задачите по
охрана на границата в рамките на СПО на МВР за засилена охрана на *** и ***,
необходимия брой държавни служители - полицейски органи, заемащи ръководни,
изпълнителски или младши изпълнителски длъжности, в структурните звена на РД ГП
в ***, РД „ГП“ - *** и РД „ГП“-***. Цялостната организация по използването и
взаимодействието на командированите сили от ОДМВР със служителите на ГДГП, е
възложена на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.
Недоволен от така издадения акт, с
който е командирован на ***, жалбоподателят го оспорва пред Административен съд
– Враца по съображения за нищожност и незаконосъобразност.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от
надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на
оспорване, поради което е допустимо. В
тази връзка доводите на ответника, че заповедта не е ИАА по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК са неоснователни, тъй като правата и законните интереси на
оспорващия са пряко засегнати, още
повече, че видно от договора между ОДМВР – Враца и ***, жалбоподателят, като ***,
получава допълнително възнаграждение, от което би се лишил за времето на
командироването му. В тази насока се споделят и доводите на процес.
представител на жалбоподателя, че оспорената заповед е ИАА, който подлежи на
оспорване.
Разгледано по същество оспорването е и
основателно.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Разпоредбата на чл.181а от ЗМВР, на
която органът се позовава при издаване на заповедта, предвижда възможност при
възникнала служебна необходимост служителите на МВР да бъдат командировани
временно да изпълняват задълженията си в друго населено място за не повече от 30
календарни дни непрекъснато, а в случаите, когато този срок е по-дълъг, е
необходимо писмено съгласие на служителя за това. Законът не посочва кой орган
разполага с материалната компетентност да командирова съответния служител, но предвид
обстоятелството, че в случая не става въпрос за командироване в друго населено
място от същата област, а за командироване в друга административна област, то
съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗМВР, това със сигурност не е
Директорът на ОДМВР от състава на която дирекция е командирования служител. Цитираната
разпоредба повелява, че областните
дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на
действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра
на вътрешните работи. С обжалваната заповед Директорът на ОДМВР-Враца е излязъл
извън границите на своята териториална компетентност, като е разпоредил
служител от състава на дирекцията да изпълнява функции на територията на друга
областна дирекция на МВР. Предвид териториалният принцип на създаване и
функциониране на областните дирекции на МВР, техните директори осъществяват
общото и непосредственото им ръководство, като управляват човешките ресурси,
координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията
на областните дирекции /чл. 43, ал. 3, т. 1, 2 и 3 ЗМВР/, т.е. имат правомощия
единствено в рамките на съответната административна област. При изпълнение на
тези законово възложени правомощия те представляват юридическото лице, като отчитат
дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и
главния секретар /чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗМВР/. Предвид това законодателно
решение Директорът на ОДМВР Враца може да командирова служители от състава на
поверената му дирекция само в рамките на района ѝ на действие, определен
с акт на Министерския съвет, а именно - територията на ***. Това е така, тъй
като компетентността е ограничена само до териториалната структура, която
съответният директор ръководи.
С обща компетентност за територията на
цялата страна разполага Министърът на вътрешните работи. Имено той е органът,
който разполага с териториална компетентност да командирова държавен служител
от *** в ***, а не директорът на
ОДМВР-Враца.
От друга страна основателно е
възражението на жалбоподателя, че независимо от правното позоваване на
разпоредбата на чл.181а от ЗМВР, в случая не е налице командироване в истинския
смисъл, доколкото освен изменение на мястото са изменени и служебните
задължения на лицето. Видно от представената типова длъжностна характеристика
за длъжността Началник РУ при ОДМВР – Враца, която заема оспорващият, сред
основните длъжностни задължения не са включени такива по засилена физическа
охрана на държавна граница. В случая с оспорената заповед освен мястото е
изменен и характера на служебните задължения, тъй като жалбоподателят не е
командирован да изпълнява длъжността *****, а му се вменяват други неуточнени
функции, без ясно дефинирани задължения, което по същество е преназначаване,
макар и временно в рамките на 30 календарни дни. Предвид обстоятелството, че
жалбоподателят заема ръководна длъжност в системата на МВР по смисъла на
чл.143, ал.1, т.3, вр. чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, компетентен да преназначава
съгласно чл. 158, т. 4 от ЗМВР е Министърът на вътрешните работи или определено
от него длъжностно лице от състава на министерството, каквото Директорът на
ОДМВР – Враца не е.
Предвид изложеното оспорената заповед
е издадена от материално и териториално некомпетентен орган, което е основание
за прогласяване на нейната нищожност.
За пълнота на изложението настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че при издаването на оспорения
акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК липсват дори в най-съкратен вид
фактически и правни основания за издаването на заповедта. Данни за възникнала
служебна необходимост за командироването по смисъла на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР не се съдържат в
оспорената заповед. Не се посочва изрично "служебна необходимост"
като основание за издаването й. Според определението дадено в § 1, т. 23 от ДР на
ЗМВР "служебна необходимост" е налице при извънредни промени в
оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред,
нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Съгласно
константната съдебната практика, фактическите основания следва да съдържат
излагане на факти от обективната действителност, които сочат за наличие на поне
една от изброените хипотези: "извънредни промени в оперативната
обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или
"нормативни промени" и/или "промени във функционалните
задължения на структурите", включени в определението на понятието. Както в
оспорената заповед, така и в заповедта на Главния секретар на МВР, на която се
позовава ответника, не се съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства,
свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на
престъпността и/или обществения ред, от които да се направи обоснован извод за
наличие на "служебна необходимост" по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗМВР.
Липсват и каквито и да било мотиви защо
точно жалбоподателят следва да бъде командирован. Безспорно това е въпрос,
предоставен в условията на оперативна самостоятелност на свободната преценка на
компетентния орган, но според установената съдебната практика, неспазването на
изискването за излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт - т.
2 от Тълкувателно решение (ТР) № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело № ТР-4/2002 г.
Според мотивите на решението, въпреки предоставеното от закона право на
действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо
е избрано едно от няколко възможни законосъобразни решения и/или необсъждането
на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които
пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени
нарушения на административно-производствените правила и са основания за
отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата
законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните
законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса, дали той не е упражнил
превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото решение на целта на закона.
От приетата по делото административна
преписка се установи, че жалбоподателят
е бил лишен от възможността за обяснения и възражения, съответно обсъждането им
от органа и излагането на мотиви по тях. Следователно преценката да бъде
командирован точно жалбоподателят не е мотивирана, освен това сочи и за превратно
упражняване на власт, тъй като не съответства на предвидено в закона основание.
Нарушен е принципа за законност – органът да упражнява правомощията си само в
рамките на предоставената му от закона компетентност.
Допълнително основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед е и това, че в т.VII от същата, органът е разпоредил
положения от командирования служител труд да са отчете съгласно Наредба №
8121з-1353/15.12.2020 г., която е отменена с Решение № 6356 от 27.06.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 1108/2022 г. в сила от 01.07.2022 г., и към датата на
издаване на заповедта – 07.11.2022 г. не е действащ подзаконов нормативен акт,
т.е. трудът следва да се отчете на несъществуващо правно основание.
Изложените съображения са достатъчни
за да обосноват извод, че с изключение на изискванията за писмена форма на
административния акт, са нарушени всички останали изисквания по чл.146 АПК, в
това число едновременно заповедта е нищожна поради некомпетентност на органа и
упражняване на непредвидено в закона правомощие във връзка с командироването на
държавни служители, както и за отмяна - поради съществено нарушение на
процесуалните правила, несъответствие с материалния закон и с целта на закона,
т.е заповедта се явява и
незаконосъобразна.
По изложените мотиви съдът приема, че
Заповед № 369з-2839/07.11.2022г. на Директора на ОДМВР - Враца макар и да е
издадена в изпълнение на заповед на Главния секретар на МВР, следва да бъде
обявена за нищожна като издадена от некомпетентен орган.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателна. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
същият е заплатил в брой при подписване на договора сумата от 750,00 лева за
процесуално представителство по делото. При това положение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на оспорващия сума в общ размер на 760.00 лв., от които 10,00
лв. държавна такса и 750,00 лв. адвокатски хонорар съобразно представения по
делото списък на разноските.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед №369з-2839/07.11.2022г.
на Директора на ОДМВР – Враца, с която А.П. е командирован в ****** за срок от
30 календарни дни непрекъснато, считано от 09.11.2022 г.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на А.И.П. *** сумата от 760,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване, чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд на Р.
България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: