№ 7820
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110144055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма” ЕАД срещу Б. Т. В., К. Т. В., Е. М.
В., В. Н. В. и Н. Н. В., с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №31813/2021г.
на СРС, 90 състав. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответниците Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В., чрез адв. Н. К. са депозирали писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват
предявените искове. Оспорват твърденията, че е налице облигационно
правотоношение, както и че е собственици/ползватели на процесния недвижим имот.
Оспорват дължимостта на претенцията за дялово разпределение, както и претенциите
за мораторна лихва. Отправя се и възражение за настъпила погасителна давност.
Претендират се разноски.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „фирма“ ООД изразява становище
за основателност на предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №31813/2021г. по описа на
СРС, 90 състав.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е обявено обстоятелството, че в процесния топлоснабден имот през
1
процесния период е доставена топлинна енергия на стойност, посочена в исковата
молба.
Ответниците Б. Т. В. и К. Т. В., са заплатили припадащите се на всяка една от
тях, припадащи се части от предявените вземания, като ищецът не оспорва факта на
погасяването им в хода на образуваното производство, поради което исковете
предявени срещу Б. Т. В. и К. Т. В., следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
Спорно между ищеца и ответниците Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В., е твърдението
на ищеца, че през процесния период ответникът е бил битов клиент за доставка на
топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№66715, относно процесния
имот, находящ се в /населено място/ Възраженията на ответника са неоснователни. От
приетия като писмено доказателство по делото, нотариален акт се установява, че
недвижимият имот, посочен в исковата молба, е бил придобит от Б. Н. В. и от
съпругата му К. Т. В.. Видно от приетите и приложени като писмени доказателства по
настоящото производство, удостоверения за наследници, двамата наследодатели
оставили за свои наследници по закон синовете си - Н. Б. В., поч.на 02.11.2019г. и Т. Б.
В., поч. на 11.09.2015г. След смъртта си Н. Б. В., се наследил от ответниците Е. М. В.,
В. Н. В. и Н. Н. В., а Т. Б. В. - от ответниците Б. Т. В. и К. Т. В.. С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от доказателствата по делото,
се установява по безспорен начин, че ответниците са собственици на процесния
недвижим имот, при посочените в исковата молба, квоти.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците
са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150
от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, ответниците остават потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
2
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
„фирма“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено,
че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи
условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот, като стойността на доставената топлинна енергия за
периода не се оспорва.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение
за аб.№66715.
Поради изложеното предявените претенции за стойността на консумираната
топлинна енергия и таксата за дялово разпределение се явяват основателни в пълния
им предявен размер.
Ответниците Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В., са направили възражение за изтекла
погасителна давност, което съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК
на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност,
съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
3
еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното
заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 04.06.2021г.,
съответно, вземанията на ищцовото дружество за стойността на доставената топлинна
енергия са с настъпил падеж след тази дата, определени по прогнозна консумация за
сградата, като последващото издаване на обща фактура по реда на чл.32 от общите
условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа на
изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния сезон
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата.
Относно исковите претенции за мораторна лихва върху дължимите суми за
консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение, за посочените искови
периоди, са приложими Общи условия на "фирма" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването
(по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като
според събраните доказателства на ответниците е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците.
Поради изложеното исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежат на
отхвърляне като неоснователни. Неоснователна е и претенцията за присъждане на
мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават
дължими след покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответниците.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
4
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците, съобразно уважената част от исковете,
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 132,71лв.,
представляваща разноски по исковото и по заповедното производство.
В полза на ответниците Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В., с оглед изрично отправеното
искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковете,
следва да се присъдят разноски. Основателно е възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като с оглед материалния интерес, както и
липсата на фактическа и правна сложност на производството, възнаграждението следва
да бъде определено на минималния размер от 400 лв. за исковото производство, както
и в размер на 150 лв., за заповедното производство, или в общ размер на 550 лв., като
съобразно с отхвърлената част на исковете, същото следва да се присъди на адв. Н. К.
при САК, по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.,в размер на 201,16 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, че Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В.,
дължат на „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено
място/ при условията на разделна отговорност по 1/6 за всяка една от тях, следните
суми: 352,37 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, намиращ се в /населено място/ аб.№
66715, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 9,12 лева – такса за
предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление /населено място/ срещу Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В., искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, при
условията на разделна отговорност по 1/6 за всяка една от тях, за следните суми: 40,98
лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 11.05.2021г., както и за сумата от 1,70 лева – мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г. , като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление /населено място/ срещу Б. Т. В. и срещу К. Т. В., искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от
ЗЕ, както и по чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, при
условията на разделна отговорност по 1/4 за всяка една от тях, за следните суми: 528,55
лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г. за топлоснабден имот, намиращ се в /населено място/ аб.№ 66715, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното плащане, за сумата от 13,69 лева – такса за предоставена услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, за сумата от 61,48 лева – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., както и за сумата от
2,55 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
5
15.09.2019г. до 11.05.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Т. В., К. Т. В., Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В., на основание чл.78, ал.1
ГПК, да заплатят на „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ сумата в размер на 132,71 лв., представляваща разноски по исковото и
по заповедното производство
ОСЪЖДА фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено
място/ на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.чл.38, ал.2 ЗАдв., да заплати на адв. Н. К.
при САК, ЛН **********, сумата в размер на 201,16 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по исковото и по заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №31813/2021г., по описа на СРС, 90 състав, в частта й срещу
Е. М. В., срещу В. Н. В. и срещу Н. Н. В., относно вземанията за сумата от 40,98 лева
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
11.05.2021г., както и за сумата от 1,70 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., както и в частта й за
вземанията срещу Б. Т. В. и срещу К. Т. В..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „фирма“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6