Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260057 05.04.2022 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд
Х граждански състав
На четиринадесети
март 2022 година
В открито заседание в
следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като разгледа докладваното гр.д. № 1377 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от малолетния М. К. Т., представляван от своята
майка и законен представител П.Г.Т., против Начално базово училище „Михаил
Лъкатник“ – гр. Бургас и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв., от които 5
000 лв. - обезщетение за претърпяните от детето неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на нараняване на 19.11.2020 г. на лявото бедро
на детето при игра в двора на училището по време на занималнята и наложилата се
след това операция и физиотерапия, и 1 000 лв. – обезщетение за причинените на
детето неимуществени вреди – страдания вследствие от невъзможността му в
продължение на месеци да се обслужва ежедневно и да участва в тренировки и
футболни турнири, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото. В исковата молба се твърди, че на 19.11.2020 г. около 14,00 ч., по
време на почивката между часовете и занималнята, при игра на футбол на една от
училищните площадки детето М. е залитнало и е нанизало бедрото си на ръждясало
арматурно желязо, което стърчало от трафопост, намиращ се в двора на училището,
на площадката, на която децата играели. Впоследствие при преглед в МБАЛ „Лайф
хоспитал“ - Бургас било установено, че детето има порезна рана на крака си с
размер 12-15 см, като мускулът бил срязан и се наложила хирургична намеса,
извършена с пълна анестезия. След инцидента майката на детето поискала
информация от Община Бургас, от РУО Образование и от училището защо се е
стигнало до инцидента, като директорът на училището отговорил, че трафопостът е
собственост на „Електроразпределение ЮГ” АД и в общината е внесен проект за
извеждането му извън двора на училището, но според ищеца към собственика на трафопоста
не е подаван сигнал за наличие на опасни елементи по конструкцията му. Твърди
се, че инцидентът е можело да бъде предотвратен, ако ръководството на училището
беше наредило изрязване на стърчащите арматурни железа, което е било направено
веднага след инцидента, или ако беше уведомило собственика на трафопоста, за да
предприеме той необходимите мерки. Твърди се също така, че бездействието на
директора на НБУ и на съответния служител, натоварен от училището да упражнява
надзор, както и невземането на адекватни и навременни мерки за обезопасяване на
двора, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия с детето инцидент,
още повече че мястото, на което е настъпил инцидентът, е определено от
директора за игра на децата, без да е направен анализ за последиците от игра до
амортизирано и опасно съоръжение – трафопост, който е част от училищния двор. В
исковата молба се твърди, че освен физическите болки и страдания от травмата,
операцията и последващото лечение, детето е претърпяло и други неимуществени вреди,
тъй като за повече от месец не е било в състояние да движи нормално крака си и
не е могло да участва в турнири на футболния клуб, в който участва, а това е
било много важно за него, както и да участва всяка събота и неделя с баща си в
традиционния 5-километров маратон в морската градина, като невъзможността му да
се движи нормално и да изразходва енергията си е довело до повишаване на
неговата нервност, нарушения на съня му и психически страдания. В съдебно заседание се явяват процесуални представители на
ищеца, които поддържат иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответното
училище е подало писмен отговор, в който твърди, че не е надлежен ответник по
иска, поради което счита, че искът е недопустим. Оспорва изцяло и
обстоятелствата, на които се основават предявените искове, както и основанието
и техните размери. Твърди се, че травмата на детето е настъпила от арматурно
желязо, изскочило на стената на трафопоста в резултат на изронване на мазилка,
като собственик на този трафопост е “Електроразпределение Юг“ ЕАД и именно то
следва да носи отговорност по чл. 50 от ЗЗД пред увреденото лице, тъй като не е
упражнило надзор върху вещта и не е изпълнило задължението си да полага грижи
за нея, а ответното училище няма задължение да осъществява надзор и да
обезопасява трафопоста или да уведомява писмено собственика за опасни елементи
по неговата конструкция, поради което не носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
Твърди се също така, че директорът на училището е изпълнил задължението си да
обезопаси училищия двор, като е сключил договор с фирма, на която е възложено
извършването на това обезопасяване. Ответникът е оспорил и размерите на
исковете, като твърди, че те са прекомерни. Оспорени са твърденията за
ограничени движения на детето в посочения в исковата молба период, както и твърденията
за причинени психически травми в резултат на това. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
По
искане на ответника като трето лице-помагач на негова страна е конституирано „Електроразпределение
Юг” ЕАД, като ответникът е предявил и обратен иск против третото лице-помагач,
с който моли в случай, че съдът уважи предявените от М. Т. искове, „Електроразпределение
Юг” ЕАД да бъде осъдено да заплати на НБУ „Михаил Лъкатник” сумата от
6 000 лв. – обезщетение за претърпяните от М. Т. неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020 г. до окончателното й
изплащане, присъдените на ищеца разноски, както и направените от НБУ „Михаил
Лъкатник” разноски по делото. Обстоятелствата, на които се основава обратният
иск, са че „Електроразпределение Юг” ЕАД е собственик на трафопоста, от който
са произлезли твърдяните вреди, поради което негово задължение е било да
упражнява надзор над съоръжението, да полага грижи за неговото управление и за
употребата му, както и да го поддържа в изправно състояние, съответно това
дружество следва да носи отговорност за причинените от трафопоста вреди. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който
поддържа отговора и обратния иск, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният обратен иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД, като същият е
допустим.
„Електроразпределение Юг” ЕАД е
подало писмен отговор, в който е оспорило обратния иск като недопустим и
неоснователен, като твърди, че липсват фактически предпоставки и правно
основание за ангажиране на неговата отговорност. Не оспорва, че е собственик на
трафопоста, находящ се в двора на НБУ „Михаил Лъкатник”, който е с диспечерско
наименование ТП „641”, но оспорва твърденията, че злополуката е настъпила по
начина, описан в исковата молба, както и че настъпилите вреди са в
причинно-следствена връзка със състоянието на трафопоста към момента на
настъпване на злополуката. Оспорено е твърдението, че на 19.11.2020 г. е имало
ръждясало арматурно желязо, стърчащо от трафопоста, както и че в резултат на
изронване на мазилката на стената на трафопоста са се разкрили арматурни железа.
Твърди, че е осъществявало грижа за трафопоста в съответствие с приложимата
нормативна уредба и на посочената дата арматурно желязо не е стърчало от него.
Заявява, че в случая не се установява негово бездействие като собственик на
вещта, нито причинна връзка между такова бездействие и настъпването на вредите,
както и че вредите не са пряка и непосредствена последица от това, че
собственикът или този, който е бил длъжен да упражнява надзор върху
съоръжението, са бездействали и не са препятствали възможността вещта да
причини вреди. Твърди се също така, че наличие на изключителен принос за
настъпване на вредите имат ръководният и педагогическият персонал на НБУ
„Михаил Лъкатник”, тъй като вредите са настъпили поради липса на надзор от
отговорния за това педагогически персонал в деня на злополуката и неизпълнение
на задълженията на ръководството на училището да обезопаси училищния двор или
при констатиране на нередности да уведоми своевременно собственика на вещта, в
която са установени нередностите. Моли обратният иск да бъде отхвърлен и да му
бъдат присъдени направените разноски по делото. При евентуално уважаване на
предявените искове е направено възражение срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер, по-голям от еднократния по Наредба № 1/09.07.2004 г.
По
искане на „Електроразпределение Юг” ЕАД като трето лице-помагач на негова
страна е конституирано „ЗК Уника” АД, с което ответникът по обратния иск
твърди, че има сключен договор за застраховка № ************ от ***** г., чийто
предмет е свързан с предмета на делото. В писмено становище процесуалният
представител на „ЗК Уника” АД е заявил, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и „Електроразпределение Юг” ЕАД, но
счита, че претенция към него е неоснователна по основание и по размер, тъй като
липсват доказателства относно начина на реализиране на събитието, настъпилите
от него последици и относно състоянието на процесния трафопост, както и относно
твърдението на ответното училище, че собственикът на трафопоста не е упражнил
надзор над същия. Твърди също така, че е налице неглижиране отговорността на
ръководните кадри на ответното училище за упражняване на надзор и за
предприемане на адекватни мерки за обезопасяване на двора и на наличните опасни
конструкци в него, до които децата имат достъп. Оспорен е и размера на иска,
като се твърди, че същият е завишен. Заявено е и възражение за тригодишна
погасителна давност относно част от претенцията за лихви. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ЗК „УНИКА” АД, който поддържа направените
оспорвания на предявените по делото искове и моли същите да бъдат отхвърлени,
както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложената по делото епикриза, детето М. Т. е постъпило в МБАЛ „Лайф
хоспитал” ЕООД – гр. Бургас на 19.11.2020 г. в 15,17 ч., като е била установена
порязна кървяща рана по предната повърхност на лявото му бедро с дължина около
12-15 см. Било е проведено оперативно лечение, като са били извършени шевове на
срязан мускул, подкожие и кожа. Детето е било изписано на 22.11.2020 г. с
подобрение.
По делото е представено
писмо от 15.12.2020 г. на РУО – Бургас до П.Т. (майката на детето М. Т.), в
което е посочено, че при извършена проверка е било установено, че в деня на
инцидента по време на организирания отдих и спорт на учениците, при футболна
игра е възникнало сблъскване на двама от учениците и нараняване на детето М..
Посочено е също така, че директорът на училището е предприел мерки за
подобряване състоянието на дворното пространство и отстраняването на опасните
елементи от конструкции и отпадъци, като арматурното желязо на трафопоста,
което представлява потенциална опасност, е било отстранено след инцидента на
19.11.2020 г. Видно е също така от писмото, че директорът В. не е уведомила
писмено „Електроразпределение Юг” ЕАД - собственик на трафопоста, който се
намира в двора на училището, за наличие на опасни елементи по конструкцията му,
които биха могли да са застрашаващи за здравето и живота на учениците. На
директора са били дадени задължителни предписания за отстраняване на
констатираните пропуски и за осигуряване на безопасна среда на обучение,
възпитание и труд на учениците.
Представено е и писмо от
25.11.2022 г. на директора на НБУ „Михаил Лъкатник” до П.Т. във връзка с
подаден от нея сигнал, в което е признато, че на 19.11.2020 г. около 15,00 ч. в
двора на училището е настъпил инцидент със сина й, след което детето е било
прегледано от медицинската сестра, която е преценила, че най-подходяща е
намесата на хирург, тъй като не е имало кръвотечение. Посочено е също така, че желязото,
на което е пострадало детето М., е било на стената на трафопоста, който се
намира в двора на училището и за който е предвидено изваждането му от там. След
направен оглед на трафопоста от поддръжката на училището е било установено, че
мазилката на стената му е била отстранена и се е виждала арматурата, която е
била отстранена веднага, за да се обезопаси съоръжението.
Видно от представеното
удостоверение от 29.01.2021 г., към тази дата М. Т. е бил картотекиран
състезател към ДФК „Звездичка”, като поради претърпян инцидент в училище, довел
до порязна рана на ляво бедро и последваща оперативна намеса, от м. януари 2021
г. той е тренирал на олекотен режим и не е участвал във футболни срещи,
контроли и турнири до пълното му физическо възстановяване.
Като доказателство по
делото е представен обходен лист, съставен от Г.Б. при извършен на 23.07.2020
г. обход на трафопост ТП 641, в който липсват данни при огледа на сградата да
са били установени някакви нередности, освен общо вътрешно замърсяване.
По делото е изготвена
съдебно-техническа експертиза от вещо лице – електроинженер, от която е видно,
че вещото лице е извършило два огледа на трафопоста с диспечерско наименование
ТП 641, намиращ се в двора на НБУ „Михаил Лъкатник”, при които е установило, че
към 19.11.2020 г. същият е бил поддържан в съответствие с правилата за
експлоатация и поддръжка на електрическите съоръжения и уредби. В експертизата
е посочено, че оглед на трафопоста е бил извършен от служители на
„Електроразпределение Юг” ЕАД на 23.07.2020 г. и към датата на процесния
инцидент не е изтекъл 6-месечният срок, определен в Наредба № 9/09.06.2004 г.
за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Посочено е също
така, че по данни на служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД, които са
присъствали на един от извършените от вещото лице огледи, на трафопоста не е
бил извършван ремонт.
По делото е изготвена и
втора съдебно-техническа експертиза от вещо лице – строителен инженер, в
заключението по която (ведно с допълнението към него) е посочено, че на
30.11.2021 г. вещото лице е извършило оглед на трафопоста, находящ се в двора
на ответното училище, при който е било установено наличие на компрометирани
участъци по външната страна на бетона от всички страни и панелите в приземната
южна част на трафопоста; оголени арматури от всички страни, като особено
фрапантно е положението в южната част; активни корозионни процеси, вследствие
на които е настъпило увреждане и скъсване на арматурата; наличие на стърчащи
арматури и места с изрязани арматури; оголване на арматурни железа. Вещото лице
е направило справки в „Електроразпределение Юг” ЕАД и в Община Бургас, но не му
е била предоставена техническа документация за трафопоста. Посочено е, че около
фундамента на трафопоста не се наблюдават пропадания, което според вещото лице означава,
че няма подпочвени води, които да внесат влага в бетоновата конструкция на
трафопоста и да я компрометират, поради което ако няма изградена дренажна
система, това не влияе на конструкцията. В допълнително представеното
заключение вещото лице е посочило също така, че е възможно в резултат на
ерозионни процеси стената и мазилката на трафопоста да започнат да губят своята
цялост до такава степен, че арматурното желязо да остане оголено и да стърчи.
Според вещото лице е невъзможно да се определи точното време, което е
необходимо за настъпване на такива увреждания. В съдебно заседание вещото лице
е заявило, че предвид на това как е скъсана арматурата, би следвало да се
извърши основен ремонт на съоръжението, а не само да се замаже отгоре.
В съдебно заседание на
06.10.2021 г. са разпитани свидетелите Д. Т., К. К., С. С. и Г.Б..
Св. Т. (баба на детето М.) заявява, че е
видяла М. след като баща му го е взел от училище след инцидента, като той е стоял
на пода в коридора на жилището им, плачел и бил много разстроен, а на панталона
му се виждало мокро петно от кръв. След това се наложило детето да бъде
лекувано в болница, като свидетелката постоянно поддържала връзка с него по
телефона, защото то било притеснено дали ще може да върви, да играе и дали ще
се оправи. Свидетелката твърди, че М. е бил много активен футболист и много се
притеснявал, че не може да играе. Той също така участвал с родителите си в
5-километрови маратони и бил много активно дете. След изписването му от
болницата той е трябвало да стои неподвижен 15 дни, което било голяма травма за
детето, то непрекъснато плачело, имало болки, трябвало да ходи с придружител в
тоалетната, трябвало да му се поднася храната. Освен това се наложило да сменят
мястото му, тъй като леглото му било на втория етаж, а той не можел да се
качва. Според свидетелката са били необходими около 4 месеца, за да може детето
да започне поетапни тренировки и да влиза в игра, но за не повече от 15 минути,
като дори и сега детето несъзнателно пази крака си докато играе, за да не го
ритнат. Заявява, че през лятото детето се опитвало да прикрие белега от раната
с по-дълги дрехи, а преди това винаги ходел леко облечен и носел по-къси дрехи.
Свидетелката твърди, че знае от родителите на детето, че нощем то било
неспокойно в съня си, будело се и плачело, като според нея М. все още преживява
случилото се. Заявява, че инцидентът, при който е пострадало детето, се е
случил по време на игра в двора на училището, като желязо е разкъсало бедрото
му. След това желязото е било отрязано, като още в деня след инцидента вече го
нямало. Според свидетелката, белегът от раната на детето е дълъг между 12 и 15
см. и е широк около един пръст. Детето било на легло мининум 20 дни, през което
време не можело да се движи и да се обслужва само и трябвало да държи крака си
вдигнат на високо. В продължение на 1 месец родителите водили детето в
болницата, за да му сменят превръзката.
Св. К. заявява, че е
представител на „Елит Бургас“ ЕООД. Твърди, че тази фирма извършва дребни
ремонтни дейности в ответното училище, когато й се възлагат такива. През м.
март 2020 г. служители на тази фирма отрязали лостовете в двора на училището,
които се намирали в близост до трафопоста, отстранили неравности по земната
настилка на мястото, където били лостовете, като видели част от улична лампа
край трафопоста, за което сигнализирали директорката на училището. Свидетелят
твърди, че и тогава, и след това е имало компрометирани участъци по мазилката
на трафопоста и активни ерозийни процеси, като след нарушаване на мазилката има
арматура и мрежа, която остава открита. Заявява, че не е видял преди процесния
инцидент там да е имало стърчаща арматура, като до м. ноември 2020 г. е виждал
там само компрометирана мазилка, но не и стърчащо арматурно желязо. След инцидента
е видял, че стърчащата арматура е била премахната. Според свидетеля, на
14.09.2021 г. непознат за него човек е ремонтирал нарушената мазилка на
трафопоста, като този човек не е бил служител на училището, поради което свидетелят
предполага, че е бил служител на фирма – подизпълнител на „Електроразпределение
Юг” ЕАД, но ремонтът е бил направен некачествено. Твърди също така, че лично е
уведомил директорката на ответното училище за падналата мазилка на трафопоста,
като тя от своя страна е уведомила „Електроразпределение Юг” за това.
Св. С. заявява, че работи
на трудов договор в ответното училище като служител по поддръжката и през 2020
г. и 2021 г. също е работил там, като се занимава с поддържането и на училищния
двор. Твърди, че често прави огледи на двора. Според него преди процесния
инцидент по трафопоста е имало леки ерозирали части, изронени места по южната
му страна и на места се е виждала арматурната мрежа, но не е имало стърчащи
елементи от нея. Свидетелят научил за инцидента от заместник-директора на
училището, отишъл на мястото и видял, че арматурата е издърпана, като имало
едно желязо, което стърчало около 2 см. и което било на височина около 20 см.
от земята. Още същия ден свидетелят отрязал стърчащото желязо с флекс и оградил
трафопоста със сигнална лента, за да нямат децата достъп до него. След това
уведомил директорката и тя веднага започнала да звъни на „Електроразпределение
Юг” ЕАД. Свидетелят твърди, че дупката по мазилката на трафопоста била
замазана, но не от служители на училището, като той не знае от кого е бил
извършен този ремонт. Свидетелят твърди също така, че преди инцидента около
трафопоста не е било правено нищо, нито са били извършвани строителни дейности
в двора на училището. Били премахнати лостовете около трафопоста, като първият
от лостовете се е намирал на 2-3 метра от трафопоста. Свидетелят твърди, че
сутрин обхожда двора и по няколко пъти на ден минава край трафопоста, като
преди инцидента там не е стърчало желязо.
Св. Б. заявява, че работи
като ел. монтьор в „Електроразпределение Юг” ЕАД, като работата му включва и
поддръжката на трафопостове и на 23.07.2020 г. е участвал в обход на
трафопоста, който се намира в западния край на двора на у-ще „Михаил Лъкатник“
в гр. Бургас. Твърди, че при обхода оглеждат сградата отвън, както и
електрическите съоръжения, които се намират вътре в трафопоста, като щом в
протокола от обхода в таблица „Сграда“ е отбелязано „не“, това означа, че не е
имало никакви нередности по сградата. Свидетелят заявява също така, че не помни
да е имало срутване на мазилка или да е стърчало арматурно желязо от трафопоста,
като ако е имало такова, той е щял да го забележи и да го опише подробно.
Според свидетеля, след изготвяне на протокола от огледа в него не могат да се
правят промени. Твърди, че не е правил обход на този трафопост след 23.07.2020
г. и след инцидента през м. ноември 2020 г., нито го е посещавал по друг повод.
Отишъл да види трафопоста по повод на делото - два дни преди провеждане на
разпита му, и забелязал разрушаване на ръба на панела на стената на трафопоста,
а преди това и към датата на извършения обход това разрушаване го нямало, нито
е имало изронена мазилка и оголване стените на трафопоста.
При така събраните
доказателства, съдът намира, че предявените главни искове са доказани по своето
основание по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи, че на 19.11.2020 г. детето М. Т. е претърпяло
инцидент в двора на НБУ „Михаил Лъкатник” – гр. Бургас, при който след сблъсък
с друго дете по време на игра на футбол М. се е наранил на ръждясало арматурно
желязо, което е стърчало от стената на намиращия се в двора на училището трафопост,
в резултат на което М. получил порязна рана по предната повърхност на лявото си
бедро с дължина около 12-15 см. Установи се също така, че инцидентът се е
случил по време на занималнята на учениците, т.е. в учебно време, през което
време децата следва да са под надзор на лице от педагогическия персонал на
училището. Съдът намира, че горепосочените факти са достатъчни за ангажиране
отговорността на ответното училище по реда на чл. 49 от ЗЗД, тъй като в случая
до нараняването на детето се е стигнало както поради наличие на опасност в
двора на училището (стърчащото арматурно желязо), което е в резултат на
непредприемането на необходимите действия от ръководството на училището по премахването
му и по вземане на всички необходими мерки за безопасността на учениците, така
и поради ненадлежното упражняване на надзор над децата от съответното отговорно
лице (учител или друг служител на ответника), като и в двата случая ответното
училище носи отговорност по чл. 49 от ГПК като възложител на съответната
работа.
Без значение е обстоятелството,
че по делото не се установи кои служители на ответника не са изпълнили
възложените им от него задължения, тъй като съгласно т. 7 от ППВС № 7/1959 г. (което
към момента не е отменено) предприятията, учрежденията и организациите
отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Ирелевантно
за ангажиране гаранционно-обезпечителната имуществена
отговорност на ответното училище е и чия собственост е трафопостът, от
който са настъпили процесните увреждания, тъй като предявеният против НБУ
„Михаил Лъкатник“ иск е по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 50 от ЗЗД, в който случай
е от значение чия собственост е увреждащата вещ. Следва да се посочи също така,
че щом този трафопост се намира в двора на ответното училище, то задължение
именно на ръководството на училището е да осигури неговата безопасност по
отношение на учениците, включително чрез препятстване достъпа на децата до
трафопоста, ако е налице опасност от причиняване на увреждания, както и чрез
уведомяване на собственика на трафопоста за нередности по него, а в случая нищо
от това не е сторено от ответника своевременно – преди възникването на
процесния инцидент с детето М..
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че ответното училище дължи парично обезщетение на
М. Т. за претърпяните от него неимуществени вреди в резултат на процесния
инцидент.
По
отношение размера на обезщетението, който на осн. чл. 52 от ЗЗД следва да се
определи по справедливост, съдът намира, че поисканата от ищеца сума в общ
размер от 6 000 лв. е адекватна на претърпяните от него неимуществени
вреди (при съобразяване на техния характер, интензитет и продължителност),
изразяващи се както във физически болки и страдания, настъпили в резултат на
травмата и обездвижването му през не малък
период от време, така и в психически страдания, причинени от невъзможността
детето да изпълнява обичайни си дейности и занимания – да се обслужва само, да
посещава училище, да тренира футбол и да участва във футболни турнири, както и
да участва заедно с баща си в ежеседмичен маратон. Ето защо съдът намира, че
поисканото от ищеца обезщетение в размер на 6 000 лв. в най-пълна степен ще обезщети претърпяните от него
вреди в резултат на инцидента от 19.11.2020 г., поради което главният иск
следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид липсата на извършено от
ответника доброволно плащане на дължимата главница, на осн. чл. 86, вр. чл. 84
от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в общ размер от 1 140 лв.
Предвид
уважаването на главния иск, следва да се премине към разглеждане по същество на
предявения от ответника обратен иск против „Електроразпределение
Юг” ЕАД, във връзка с който съдът намира следното:
В
представения по делото отговор на обратния иск „Електроразпределение
Юг” ЕАД изрично е заявило, че не оспорва факта, че е собственик на находящия се
в двора на НБУ „Михаил Лъкатник“ – гр. Бургас трафопост с диспечерско наименование
ТП 641.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че към 19.11.2020 г. на
една от стените на трафопоста е имало частично паднала мазилка и оголена
арматура, както и стърчащо арматурно желязо, на което детето М. Т. се е
наранило. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. С., макар същият да
е служител на НБУ „Михаил Лъкатник“, тъй като той заявява, че е видял това
стърчащо желязо непосредствено след инцидента с детето и лично го е отрязал. Св.
К. твърди, че до м. ноември 2020 г. е виждал по
трафопоста участъци с паднала мазилка и открита арматура, но не и стърчащо
желязо, но това не изключва възможността такова желязо да е било налице към
датата на инцидента – 19.11.2020 г., в какъвто смисъл са показанията на св. С..
Поради това показанията на св. К. не следва да бъдат кредитирани в частта
относно твърденията му, че от трафопоста не е стърчало арматурно желязо. Не
следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Б., дадени във връзка с това
обстоятелство, тъй като този свидетел твърди, че при извършения обход на
трафопоста на 23.07.2020 г. не е видял изронена мазилка и стърчащо арматурно
желязо, но в периода след тази дата до настъпването на процесния инцидент на
19.11.2020 г. свидетелят не е посещавал трафопоста и няма преки впечатления от
неговото състояние към датата на настъпване на увреждането на детето М..
С оглед на горното и тъй като по делото се установи, че
увреждането на детето е настъпило в резултат на съприкосновението му със
стърчащо от собствения на „Електроразпределение Юг“ ЕАД арматурно желязо, съдът
намира, че на осн. чл. 50 от ЗЗД това дружество следва да носи отговорност за
причинените от собствената му вещ вреди. Поради това съдът счита, че
предявеният от НБУ „Михаил Лъкатник“ против „Електроразпределение Юг“ ЕАД
обратен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер,
като ответникът по обратния иск следва да заплати на ищеца по него и направените
разноски по делото, които са в размер на 1 610,50 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД (направено с молба-становище от 20.01.2022 г.) за
прекомерност на платеното от училището адвокатско възнаграждение, тъй като това
възнаграждение е в размер на 1 000 лв., но същото е платено за процесуално
представителство както по главния, така и по обратния иск и с оглед цените на
тези искове размерът на това възнаграждение не е прекомерен.
По отношение на искането на ЗК „Уника“
АД за присъждане на направените от него разноски по делото, съдът намира, че
същото е неоснователно, тъй като това дружество участва в процеса само като
трето лице-помагач на страната на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, поради което на осн. 78, ал. 10 от ГПК не му се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Начално базово училище „Михаил Лъкатник“, ЕИК **********,
с адрес: гр. Б*****, ж.к. ************, да
заплати на М. К. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител П.Г.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 6 000,00 лв. (шест хиляда лв.), представляваща обезщетение за претърпяните от детето неимуществени вреди, настъпили
в резултат на нараняването му на 19.11.2020 г. в двора на училището, от които 5
000 лв. - обезщетение за претърпяните от детето болки и страдания в резултат на
нараняването и извършените след това операция и физиотерапия, и 1 000 лв. –
обезщетение за претърпяните от детето страдания вследствие на невъзможността му
да се обслужва ежедневно и да участва в тренировки и футболни турнири, ведно
със законната лихва върху главницата от 6 000 лв., считано от 19.11.2020
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 140,00
лв. (хиляда сто и четиридесет лв.), представляваща направените
от ищеца разноски по делото.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***, „УниКредит
Булбанк“ АД, с титуляр К. С. Т..
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. П****, район **************, да заплати на Начално базово
училище „Михаил Лъкатник“, ЕИК ******, с адрес: гр. Б****, ж.к. ************, след
плащане от негова страна на присъдените в полза на М. К. Т. суми, сумата от 6 000,00
лв. (шест хиляди лв.), представляваща дължимо
на М. К. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител П.Г.Т., ЕГН **********, обезщетение за претърпяните от детето неимуществени вреди, настъпили в резултат на
нараняването му на 19.11.2020 г. в двора на училището, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.11.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 140,00
лв. (хиляда сто и четиридесет лв.), представляваща присъдените в
полза на М. К. Т. съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 1 610,50
лв. (хиляда шестстотин и десет лв. и петдесет ст.), представляваща
направените от НБУ „Михаил Лъкатник“
разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА” АД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление гр. С****, бул. ************, като трето лице – помагач на страната на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК: ***********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: