Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.10.2018 г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 26.09. 2018 г.
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 291
по
описа за 2017 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявени са искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане,
произтичащо от договор за заем.
В исковата
молба се сочи, че във връзка с уведомление на Районен съд-С.З. по ЧГД №
5714/2016г., гражданска колегия I състав,
получено на 04.09.2017 г., се предявява следния иск за установяване на
вземането на Д.Р. към “С.” ООД, предмет на заявлението по ЧГД № 5714/2016г.
Излагат се следните съображения за допустимостта и
основателността на иска:
Ищцата Д.Р. е съдружник в „С.” ООД от учредяването
му на 04.09.2005 г. В периода от 20.07.2005г. до 11.10.2011г. ищцата предоставя
по банков път на дружеството заеми в общ размер на 378 000 евро, с левова
равностойност 739 303.75 лева. За предоставената сума между страните са
сключени няколко договори за заем. Към тях, в края на всяка календарна година,
страните са съставяли и подписвали нарочни протоколи, впоследствие приложени
към съответния договор за заем, както и Записи на заповед за получените по
банков път суми. Ищцата посочва, че заетите суми са надлежно осчетоводени от
дружеството, което е видно от приложените счетоводни справки и оборотни
ведомости, подписани и заверени от счетоводната къща, която обслужва „С.” ООД.
В исковата молба се посочва, че вземането на ищцата,
предмет на настоящето производство е в размер на 92 901.93 лева и
произтича от договор за заем от 04.01.2010г. с падеж 30.06.2016г. за сумата от
47 500 евро. Твърди се, че задължението на „С.” ООД по горепосочения
договор не е погасено от дружеството и към настоящия момент на подаване на
исковата молба.
Посочва, че настоящият установителен иск е предявен
във връзка с подадено възражение по заповедно производство № 5714/2016г. по
описа на Районен съд – С.З.. По посоченото заповедно производство е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3674 от 21.12.2016г. и съответно Изпълнителен лист, с които настоящият
ответник „С.”ООД е осъден да заплати на ищцата Д.Р. сумата от 92 901.93
лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2010г.
с падеж 30.06.2016г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1 858.04 лева за държавна такса
и сумата от 1 658.53 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ищцата посочва, че съобщение за направеното
възражение от страна на „С.” ООД е получено на 04.09.2017г. Със същото се
указва на заявителя Д.Р. да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
като довнесе дължимата държавна такса.
Към датата на
получаване на горното от страна на ответника, Д.Р. не е предприела действия по
образуване на изпълнително производство и съответно издаденият изпълнителен
лист не е връчен на „С.”ООД, съгласно разпоредбите на чл.418, ал.5 от ГПК.
Към момента, Д.Р. е образувала изпълнително дело при
ЧСИ К. Ангелов по друго заповедно производство, а именно по ЧГД 5353/2016г.
Моли съда да приеме за установено, че „С.” ООД дължи
сумата в размер на 92 901.93 лева, по която е образувано заповедното
производство посочено по-долу, представляваща неизплатено задължение по запис
на заповед от 31.12.2010г. с падеж 30.06.2016г., ведно със съответната законна
лихва от 07.12.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от
1 858.04 лв. за държавна такса и сумата от 1 658.53 лв. за адвокатско
възнаграждение, на Д.Р., съгласно издадена
Заповед за изпълнение 3674 от 21.12.2016г. по ч.гр.дело № 5714/2016г. по
описа на Районен съд- С.З. и съответен изпълнителен лист от същата дата, както
и че настоящият иск е доказан по своето основание и размер.
Ищцата моли да й бъдат присъдени направените по
делото разноски, включително адвокатски хонорар.
В
отговора на исковата молба,
ответникът посочва, че на 01.11.2017 г. е получил искова молба с вх. № 12169 от
02.10.2017 г. от Д.Р. (“Ищцата”). С посочената искова молба Ищцата е предявила
на основание чл. 422, ал. 1 във връзка е чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) срещу Дружеството, представлявано от В.С., иск за
установяване на вземане в размер на 92 901,93 лева, въз основа на представен от
нея, договор за заем между Дружеството и Ищцата от 04.01.2010г., с падеж
30.06.2016г. Посочва, че ищцата е инициирала заповедно производство № 5714/2016
г. по описа на Районен съд - С.З., в което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, срещу което Дружеството е подало възражение в срока по чл. 414 ГПК, с
което е оспорило вземането.
В
указания в съобщението срок по чл. 367 от ГПК ответникът представя отговор по
подадената искова молба и излага съображенията и доводите си, които моли съдът
да вземете предвид при разглеждане на делото.
Ответникът
счита, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК,
предмет на т.д. 291/2017 по описа на Окръжен съд С.З. е неоснователен и го
оспорва изцяло със следните съображения:
Ищцата
обосновава качеството си на кредитор спрямо Дружеството, въз основа на предоставени
му от нея заемни средства в общ размер на 378 000 евро, с левова равностойност
739 303,75 лева, за които били сключени седем отделни договори за заем. В края
на всяка календарна година, към всеки от договорите били съставяни нарочни
протоколи, както и записи на заповед за предоставените по банков път суми.
Според твърдението на Ищцата, заетите суми били надлежно осчетоводени от
Дружеството, което било видно от приложените към исковата молба счетоводни
справки и оборотни ведомости, подписани и заверени от счетоводната къща, която
обслужвала Дружеството.
В
тази връзка, твърденията в исковата молба за вземания (независимо каквито и да
били по основание и размер) на Ищцата спрямо Дружеството, според ответника не
намират потвърждение във Финансовите отчети на последното, които са качени по
електронната му партида на “С.” ООД в
Търговския регистър при Агенция по вписванията. Тези Финансови отчети са
съставени от г-н Х.Ч. и подписани от Ищцата, в качеството й на управляваш и
представляваш “С.” ООД. В допълнение, към комплекта от документи предназначени
за обявяването на годишния финансов отчет в Търговския регистър за съответната
финансова година е подадена и декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за
Търговския регистър (ЗТР), всяка подписана от ищцата Д.Р., която към този
момент е представлявала и управлявала Дружеството. По силата на горепосочената
декларация, Ищцата под страх от наказателна отговорност, изрично декларира
истинността на заявените от нея обстоятелства и приемането на представяните за
обявяване актове. И за да няма никакво съмнение относно обстоятелството, че
Ищцата разбира смисъла и значението на всеки и всички приложени документи, които
са съставени и подписани на български език, последната изрично е декларирала и
това обстоятелство. Това твърдение е абсолютно вярно за всеки един от заявените
за обявяване Финансови отчети на “С.” ООД по електронната партида на
Дружеството в Търговския регистър при Агенция по вписванията и може да бъде
проверено. В този смисъл, според ответника тези годишни финансови отчети могат
да служат и като писмено потвърждение от кредитора по чл. 75 ал. 1 изречение
второ от ЗЗД - дори и да се допусне, че „С.” ООД някога е имало някакви
задължения към Д.Р.. С полагането на подписа си върху гореописаните финансови
отчети Ищцата, в качеството й на представляващ Дружеството е потвърдила от
името на последното липсата на задължения било то към нея или към други лица.
Отделно
от посоченото, предвид представените от страна на Ищцата Оборотни ведомости на
търговското дружество, ответникът отбелязва, че те не касаят счетоводна сметка
за задължения, а за собствени на дружеството, резервни средства. Поради това, в
тях няма начислявани лихви, каквито се дължат съгласно горепосочените 7
договора за заем и които съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч трябва да се
начислявани текущо: "приходите и разходите, произтичащи от сделки и
събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента
на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и
се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят”. По
отношение на останалите депозирани писмени доказателства - Оборотни ведомости
за период
Предвид
всичко гореизложено счита, че релевираното от страна на Д.Р. твърдение, че
заетите според нея суми са били надлежно осчетоводени от „С.”ООД, се явява
абсолютно несъстоятелно.
Ответникът
посочва, че съгласно константната практика на ВКС, включително задължителната
такава по чл. 290 от ГПК, за да се признае качеството на ищеца като кредитор, е
предпоставянето на действително вземане. С оглед на това и като се вземе
предвид съдържанието на посочените годишни финансови отчети на “С.” ООД, може
да бъде направен правнообоснован извод, че поради липсата на действително
вземане от страна на Ищцата към Дружеството (което се потвърждава и от
подписаните от самата нея годишни финансови отчети на “С.” ООД и подадени за
обявяване по партидата на Дружеството в Търговския регистър), не е налице
действително правоотношение между Ищцата и дружеството.
Посочва,
че от представените от Ищцата платежни нареждания, макар, че не са представени
в изискуемата по чл. 185 ГПК форма - с придружен превод на български език,
чиито наредител е К.Т. (един от съдружниците в Дружеството), никъде като
основание за извършения превод не е посочено “договор за заем от 04/01/2010г.”,
което според ответника ясно показва, че такива договори за заем не са били
сключвани. В този смисъл, твърдените от Ищцата договори за заем, не установяват
действително каузално правоотношение между нея и Дружеството, поради факта, че
представените с исковата молба документи (договори за заем) не са били
сключвани, макар и да изглеждат редовни от външна страна.
На
следващо място, по отношение на представения от Ищцата запис на заповед без протест,
твърди, че Дружеството не е издавало такъв. Същият е съставен на по-късен етап
от посочената в него дата на издаване, след като К.Т. е бил вече оттеглен от
управлението на “С.” ООД (след 29.07.2016г.) и не е имал представителна власт да
управлява и представлява Дружеството. Представеният запис на заповед не
отговаря на действително възникнало каузално правоотношение и е съставен за
целите на процеса от неоправомощено лице.
На
основание гореописаните обстоятелства - липсата на надлежно отразяване в
счетоводството на дружеството и в представените за обявяване в Търговския
регистър годишни финансови отчети (ГФО) на твърдените от Ищцата заемни
средства, както и в цитираните нередовности в представените преводни
нареждания, ответникът счита, че приложените към исковата молба - Договор за
заем и Запис на заповед, са съставени на по-късна от посочената в тях дата и то
за целите на настоящия процес. От горното твърдение произтича и съмнение
относно авторството на двата документа, а именно, че същите не са действително
подписани от действащия към онзи момент управител на търговското дружество - “С.”
ООД, поради което на основание чл. 193 ГПК оспорва същите.
По
отношение на счетоводната къща обслужвала “С.” ООД до 15.09.2016г. и представените
Оборотни ведомости, в това число подписваните нарочни протоколи:
От
учредяването на Дружеството през
От
датата на вписване в Търговския регистър на новоизбраните управители -
29.07.2016 г. (В.С. и Д.С.Б.) добросъвестно и с грижата на добър търговец,
полагат всички и всякакви усилия да се сдобият с информация относно
дружествените дела на Дружеството, както и със счетоводната му документация до
този момент. Поради това, Дружеството отправя две нотариални покани до
счетоводните къщи, които в продължение на години обслужват “С.” ООД (като
съставител на годишните финансови отчети за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014
и
Поради
така изложеното по-горе, ответникът твърди, че предявеният от Ищцата на основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на вземане в
размер на 92 901,93 лева, въз основа на сключен договор за заем между
Дружеството и Ищцата от 04.01.2010г., с падеж 30.06.2016 г. и представен запис
на заповед от 31.12.2010 г., е неоснователен и недоказан.
Моли
съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения на
основание чл 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск от Д.Р. срещу “С.”
ООД, за установяване на вземане в размер на 92901,93 лв. (деветдесет и две
хиляди деветстотин и един лева и деветдесет и три стотинки), като неоснователен
и недоказан, а издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен.
Ответникът
моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, в това число адвокатско
възнаграждение, съобразно представените доказателства.
Постъпила
е допълнителна искова молба от
ищцата, в която твърди, че на 12.12.2017г. получила отговор от „С.“ ООД,
представлявано от В.С. на подадената от нея искова молба, въз основа, на която
е образувано т.д. 291/2017 г. В него ответникът твърди, че искът по чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ПТК е неоснователен и недоказан. По отношение на
изложените в отговора съображения за това, изразява следното становище:
Доказателство
за вземанията на ищцата към дружеството са приложените към исковата молба
договори за заем. Сумите по тях са превеждани по банков път от Д.Р. към „С.“
ООД, за което с настоящата допълнителна молба прилага изготвена таблица
/приложение 1/ на всички суми. преведени от ищцата на дружеството ответник, по
банков път от И., съгласно приложените с исковата молба платежни нареждания.
В
този смисъл, пояснява, че повечето от направените плащания към дружеството
"С.” ООД от ищцата Д.Р. /приложение 2/ са наредени от сметка на името на
другия съдружник в дружеството К.Т., с която сметка в банка К.Б. (C.B.) са
оперирали и двамата съдружници /приложение 3/. Поради тази причина, следва за
всеки един превод да се следи конкретното основание, в което е посочено за чия
сметка и от чие име са изпратените заемни средства.
По
отношение на аргумента на ответника за незнанието от страна на управителя В.С.
за съществуването на горните задължения на дружеството към ищцата, счита че е
задължение на управителя да бъде информиран за дружествените дела на
представляваната от него фирма и знанието му за тях се презумира в интерес на
гражданско-правния оборот. В.С. също така е и съдружник в „С.“ ООД.
Не
споделя твърдението на ответника, че в това си качество В.С. можел да се
информира за дружествените дела единствено от съдържанието на годишните
финансови отчети. Като съдружник последният има не само право да бъде
осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на
дружеството, но и задължение за участие в управлението. Това означава, че
съдружникът не е свободен в упражняване правото на управление, което е типично
за правата, а е длъжен да го упражнява.
В
този смисъл счита, че ответникът “С.” ООД, към момента се представлява както от
В.С., така и от Д.С.Б., сам се оборва и си противоречи в изложените твърдения
за липса на информация. В Търговския регистър към Агенцията по вписванията са
предоставени за вписване Протоколи от ОС за одобряване на баланси на
дружеството за 2009, 2010, 2011 и 2012г., проведени на 13.03.2012г. и на
29.03.2013г., на които е положен именно подписа на Д.С.Б. /Приложение 4/. Тъй
като лицето Б. е освен управител на днешния ответник, също и съдружник в него,
то въпросните протоколи доказват именно невъзможността на незнание за
задълженията на дружеството и към другите двама съдружници, а именно Р. и Т..
Посочва,
че твърдението, че в отчетите не се съдържа каквато и да е информация и данни
за задълженията на дружеството към ищцата, е най-малкото непоследователно,
особено след представените спогодби от 12.12.2016 г. /Приложение 5/ именно от
днешния ответник по 2-та заведени Павлови иска към “С.” и към двамата нови
управители (т.д. 326/2017г. и т.д. 7/2017г.), в които В.С., Д.С.Б., и „С.“ ООД,
представлявано от същите се съгласяват, че дружеството им дължи съответно 202
784 евро и 716 839 евро, за които суми явно са намерили потвърждение във
финансовите отчети на дружество.
Сочи,
че по т.д. 326/2017г. Окръжен съд - С.З. се е поизнесъл с Решение № 351 от
16.11.2017г. /Приложение 6/, с което е уважил напълно предявения Павлов иск и е
обявил за недействителен спрямо Д.Р. договор за прехвърляне на идеална част от
недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 27, том II, рег.№ 2841, дело
№169 от 12.12.2016 г. на нотариус Е.Т..
Както
на В.С., така и на Д.С.Б. е известно, че всички съдружници в „С.“ ООД,
включително Д.Р. и К.Т. са предоставяли парични средства на дружеството,
осчетоводени в отчетите в графа „Други резерви“. Средствата са предоставяни от
съдружниците по същата банкова сметка ***, индивидуализирана със следния IBAN: ***,
в цитираните по-горе спогодби, от които става ясно, че както В.С., така и Д.С.Б.
в качеството им на съдружници, а по-късно и на управители са имали достъп до
информацията за движението по сметката и за превежданите от Д.Р. и К.Т. по нея
суми.
В
подкрепа на горното, прилага платежно нареждане, направено от г-н В.С. на дата
27.05.2005г., за сумата в размер на 35 000 евро /Приложение 7/, по което
платежно нареждане е отразено като основание за плащането, че става дума за
“Вноска на съдружника В. Б.”. Въпросното платежно нареждане е отразено и в
Спогодбата от 12.12.2016г. между дружеството “С.” ООД и В.С. (на стр. 1, т. 1,
ал. 1.1., /от 2005г./ като част от предоставените “без уговорен срок за връщане
заемни средства”.
Ответникът
счита, че от същите спогодби става ясно, че след вписването им като управители
на „С.“ ООД В.С. и Д.С.Б., знаейки, че дружеството има задължения и към другите
двама съдружници Д.Р. и К.Т., както и за заведения пред Окръжен съд С.З.
отрицателно установителен иск за установяване на несъществуващо проведено Общо
събрание и съответно гласувани и приети промени в дружеството “С.” ООД (т.д.
210/2016г), в кратък срок от време прехвърлят на себе си като физически лица
цялата недвижима собственост на дружеството, включително си разделят наличните
в банковите му сметки парични средства, а именно по 40 000 евро.
Постъпил
е допълнителен отговор от “С.” ООД, с който ответникът отново оспорва
изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.
Поддържа твърдението си и свързаното с него възражение,
направени в отговора на исковата молба, че документите, приложени като писмени
доказателства към исковата молба (Приложения по т. 1, т. 2 и т. 3, съгласно
Описа на доказателствата), не легитимират Ищцата като кредитор на Дружеството,
тъй като тези документи са нарочно създадени за целите на процеса и не
отразяват действително съществуващите правни отношения между ищцата и
дружеството. Счита, че потвърждение за това е факта, че твърдените вземания на
ищцата от дружеството не са намерили отражение във финансовите отчети на
последното, качени по електронната партида на „С." ООД в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, които са съставени от г-н Х.Ч., и са
подписани от ищцата, в качеството й на управляващ и представляващ „С."
ООД. В този смисъл, тези годишни финансови отчети според ответника могат да
служат и като писмено потвърждение от кредитора по чл. 75 ал. 1 изречение второ
от ЗЗД. Твърди, че дори и да допусне, че “С.” ООД някога е имало задължения към
Д.Р., то е възможно в предходните години тези задължения вече да са погасени с
различни правни способи - изпълнение, включително чрез плащания в брой (за
каквито до февруари 2011 г. няма ограничения), прихващане, опрощаване и т.н.
Подчертава, че до 29.07.2016 г. ищцата е тази, която
осъществява оперативното ръководство на Дружеството, тя е тази, която е
отговорна за воденето на дружествените му дела, включително за съставянето и
съдържанието на годишните финансови отчети на последното. С полагането на подписа
си върху гореописаните финансови отчети ищцата, в качеството й на представляващ
Дружеството е потвърдила липсата на задължения било към нея или към други лица.
Ответникът излага обстоятелства, че до момента на вписване
в Търговския регистър на В.С. и Д. Б. като управители на Дружеството, нямат
никакво участие в оперативното ръководство на последното, което изцяло и
изключително се осъществява от ищцата и К.Т., в качеството им на управляващи и
представляващи "С." ООД. Твърди, че обслужващите счетоводни къщи и
представляващия ги Х.Ч., макар да отказват да предадат находящата се в тях
документация на “С.” ООД на законните й представители, с което нарушават
задълженията си по чл. 14 от Закона за счетоводството, продължават да съставят
счетоводна документация от името на дружеството за период, следващ прекратяване
на договорите между тях и дружеството, и да я предоставят на ищцата.
Поддържа твърдението си, за липса на действително възникнало каузално правоотношение между
дружеството и ищцата. Твърди, че представените от нея - Договор за заем от
04.01.2010 г., Протокол от 04.01.2010 г., както и Запис на заповед от
31.12.2010 г. са съставени на по-късен етап от посочената в тях дата на
издаване, след 29.07.2016 г., когато Д.Р. и К.Т. са били оттеглени от
управлението на Дружеството, поради това оспорва авторството и датата на
съставянето им. Посочва, че доказателство за това твърдение са представените от
ищцата платежни нареждания, за чиито наредител е посочен К.Т. (един от
съдружниците в Дружеството), но като
основание за извършения превод не е посочено "договор за заем от дата 04/01/2010 г. с падеж 30/06/2016 г.". Излага
съображения, че договорът за заем има реален характер - същият се счита за
сключен след предаване на неговия предмет - в случая - твърдяната сума. За
доказване на извършеното предаване, в преводното нареждане според ответника
следва да се посочи, че сумата представлява именно плащане по договор за заем.
Посочва, че ноторно известен факт е, че по сметките на търговските дружества
могат да бъдат направени множество преводи от страна на съдружниците и
управителите, които обаче не винаги обосновават заемни правоотношения.
Посоченото основание - „вноска съдружник", според ответника не доказва
реалното предаване на сумата по договора - задължителен елемент от фактическия
състав на цитирания институт. В този смисъл се позовава на съдебна практика -
Решение № 192 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът
счита за неотносимо представеното платежно нареждане на другия съдружник (В.С.),
тъй като същото няма връзка с твърдяното каузално правоотношение и не доказва
сключването на договор за заем между ищцата и дружеството.
Посочва, че цитираното от ищцата решение по т. дело
326/2017 г. на ОС - С.З. не следва да бъде вземано предвид в настоящото
производство, поради факта, че същото не е влязло в сила.
Що се отнася до наведените от ищцата твърдения, касаещи
факта дали съдружниците са знаели или не за поетите задължения счита, че същите
са неотносими към предмета на настоящия спор и не следва да бъдат вземани
предвид.
На следващо място посочва, че липсва надлежно
осчетоводяване на вземането на ищцата - независимо от прилаганите счетоводни
стандарти и от определенията и критериите за признаване на активи, пасиви,
приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти, предоставянето
на заеми не следва да се отчитат в статията „Други резерви" като част от
раздел А Собствен капитал. И по специално, Приложение №1 към Счетоводен
стандарт №1 (използван в конкретния случай при изготвяне на Баланса на „С."
ООД) представлява образец на счетоводен баланс. Посочва, че от последният е
видно, че статията „Други резерви" е част от раздел А Собствен капитал.
Съгласно т. 4.3. от Общите разпоредби на Националните стандарти за финансовите
отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП, действали до 31.12.2015 г. -
периодите, за които са изготвяни финансови отчети на „С." ООД) собственият
капитал представлява „остатъчната
стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви ". Съгласно
т. 4.2. от Общите разпоредби на НСФОМСП пасив е „съществуващо
задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане
се очаква да доведе до изтичане на ресурси - носители на икономическа
изгода". Съгласно чл. 16, ал. 1,
точка 4 от Закона за счетоводството - „ръководителят на
предприятието... отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон " (сходен по съдържание и смисъл
е и текстът и на чл. 24 от отменения Закон за счетоводството).
В тази
връзка, ответникът счита за безспорно, че представяне във финансовите отчети на
задължения като собствен капитал (други резерви), а не като пасиви, е груба
грешка на ръководителя на търговското дружество, за която той носи цялата
отговорност. Твърди, че в случая това е ищцата и бивш управител г-жа Р., която
е подписвала финансовите отчети на „С." ООД. Счита, че такава груба грешка
би въвела в заблуждение потребителите на финансовите отчети, каквито са и В.С.
и Д. Б.. Посочва, че при това положение е несъстоятелен опитът на ищцата,
омаловажавайки последиците на собственото си неправомерно поведение, да внуши,
че такова грешно представяне (на задължения като собствен капитал, а не като
пасиви) е едва ли не нормално и съдружниците В.С. и Д. Б. не са били заблудени,
а са знаели за него - факт, за който не са ангажирани никакви доказателства.
Ответникът
посочва, че в приложените към исковата молба договори за заем е уговорено
заплащането на лихва върху предоставените суми, като твърди, че нито в
представените с исковата молба оборотни
ведомости, нито в наличните по партидата на Дружеството в Търговския регистър
Финансови отчети има отразено надлежно осчетоводяване на начислени лихви. Оборотната ведомост, която се
твърди да отразява състоянието на вземането на ищцата от дружеството в периода
01.01.2016 - 31.12.2016 г., приложена към първоначалната искова молба,
ответникът посочва, че е съставена от „И.П." ЕООД - дружество, чийто
договор за счетоводно обслужване на първия ответник е прекратен още през
септември 2016 г. и след като, според собствените на Х.Г.Ч. твърдения,
последният на 07.12.2016 г. е предал цялата налична счетоводна документация,
принадлежаща на "С." ООД, по т.д. № 227/2016 г. по описа на Окръжен
съд - С.З..
Счита, че
напълно несъстоятелен е опитът на ищцата, наведен в допълнителната искова молба
за обосноваване на знание от страна на управителите на дружеството за наличието
на нейни вземания към "С." ООД, въз основа на факта, че В.С. и Д. Б.
имат свои вземания, произтичащи от представени от тяхна страна в полза на
дружеството парични средства. Твърди, че съществуването на вземанията на В.С. и
Д. Б. към дружеството не е функционално обвързано от съществуването на вземане
на ищцата към дружеството.
В
допълнение и по повод опита на ищцата за внушение, че В.С. и Д. Б., след
промяната в управлението на дружеството „източват" активите му в тяхна
собствена полза, за сведение на съда, ответникът обръща внимание, че
отношенията между ищцата г-жа Р., от една страна и от друга - В.С. и Д. Б. са
се влошили много преди промяната в управлението на „С." ООД. Посочва, че
под ръководството на ищцата и другия съдружник и бивш управител г-н Т.,
дружеството дълги години е било на загуба и се декапитализирало с близо половин
милион лева, при което предишните управители, вкл. г-жа Р. не са изпълнили и
задълженията си по чл. 138 ал. 3 от ТЗ.
Поради така изложеното твърди че предявеният от ищцата на основание чл.
422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу Дружеството иск за
установяване на вземане в размер на 92 901,93 лева, е неоснователен и
недоказан.
Моли съда да постанови решение, с което
да остави без уважение предявения
на основание чл. 422, ал. 1 вьв вр.с чл. 415 от ГПК иск от Д.Р. срещу "С."
ООД, за установяване на вземане в размер на 92 901,93 лева, като неоснователен
и недоказан, а издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен. Претендира
разноските по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Не се оспорва обстоятелството, че
ищцата е съдружник в ответното дружество,
като е била негов управител, заедно с друг съдружник –К.Т. (заедно и
поотделно), от учредяването му през 2005г. до 19.08.2016г., след която дата и понастоящем,
управители на дружеството са другите двама съдружници В.С. и Д.С.Б..
На 31.12.2010 г., “С.” ООД е издало в
полза на Д.Р. запис на заповед с уговорка без протест и разноски, с който
безусловно и неотменимо се задължава да заплати на поемателя сумата от
92 901, 93 лв. по записа на заповед с падеж 30.06.2016 г.
Видно от приложеното ч. гр. д. №
5714/2016 г. по описа на Районен съд – С.З. в полза на Д.Р. е издадена Заповед
№ 3674/21.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с
която е разпоредено „С.”ООД да заплати на Д.Р. сумата от 92 901.93 лева,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2010г. с
падеж 30.06.2016г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1 858.04 лева за държавна такса
и сумата от 1 658.53 лв. за адвокатско възнаграждение. От страна на „С.”ООД
е направено възражение на 16.02.2017 г., поради което е указано на заявителя Д.Р.
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата
държавна такса.
Ищцата
твърди, че в периода от 20.07.2005 г. до 11.10.2011 г., е предоставила, по
банков път на дружеството заеми, в общ размер на 378 000 евро, с левова
равностойност 739 303.75 лева. За предоставената сума между страните са
сключени няколко договори за заем. Към тях, в края на всяка календарна година,
страните са съставяли и подписвали нарочни протоколи, впоследствие приложени
към съответния договор за заем, както и Записи на заповед за получените по
банков път суми. Ищцата твърди, че вземането й, предмет на настоящето
производство произтича от договор за заем от 04.01.2010 г. с падеж 30.06.2016г.
за сумата от 47 500 евро. Истинността на горепосочения договор е оспорена от
ответното дружество. Поради това с определение № 399/02.04.2018 г. съдът е
задължил ищцата да представи в оригинал договора за заем от 04.01.2010 г., Протокол към същия договор от 31.12.2010г., оборотни
ведомости и банкови извлечения.
С молба от 30.04.2018 г. ищцата Д.Р. е
представила в оригинал договор за заем от 04.01.2010 г. Съдът е констатирал, че
представеният с исковата молба препис от договор от 04.01.2010г. не е идентичен
с представения оригинал на договор за заем от 04.01.2010г. В представеното
копие е вписан текст: „Предоставеният заем възлиза на левовата равностойност на
сумата от 47 500 евро“ - с цифри, а в скоби с букви е записано „/петдесет
хиляди евро/, платими на части, по банков път, след писмена или устна заявка в
рамките на календарната година“, а в представения оригинал е вписано:
„Предоставеният заем ще възлиза максимум на левовата равностойност на сумата от
50 000 евро“.
Поради това с определение в съдебно
заседание от 06.06.2018 г., съдът е изключил от доказателствата по делото
Договор за заем от 04.01.2010г. /лист 6-10 от делото/, представен в заверено
копие и е приел като доказателство по делото Договор за заем от 04.01.2010г. /в
оригинал/.
По
делото са представени преводни нареждания за превеждани суми от Д.Р. на „С.”ООД, в които като
основание е посочено “вноска на съдружник”.
От
заключението на съдебно – почерковата експертиза се установява следното:
Ръкописният
подпис, положен от името на К.Т. в Запис на заповед от 31.12.2010 г., е
изпълнен от К.Т..
Ръкописните
подписи, положени от името на К.Т. в Договор за заем от 04.01.2010г., са
изпълнени от К.Т..
Вещото
лице е посочило, че не е възможно да се установи времето на изготвянето на двата
документа, обект на изследването.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установява следното:
Вещото лице е посочило, че при извършената справка е
дадено обяснение, че счетоводна къща “И.П. 2000" ЕООД е водила счетоводната
отчетност на „С." ООД за периода от 01.01.2007 г. до 30.11.2016 г.
За този период на вещото лице са представени за
проверка годишни оборотни ведомости на „С." ООД, аналитични извлечения за
сметка 117 „Допълнителни резерви", както и счетоводни баланси на
дружеството от 2009 г. до 2015 г. включително.
За 2005 и 2006 г. счетоводната къща не разполага с
информация относно аналитичното осчетоводяване на внесените суми. Представени
са данни за началните салда на съответните аналитични партиди към сметка 117
„Допълнителни резерви" към 01.01.2007 г.
При анализа на представените годишни оборотни
ведомости на „С." ООД и аналитични регистри, за периода от 01.01.2007 г.
до 30.11.2016 г. включително експертизата установява, че внасяните суми от Д.Р.
и извършените погасявания от нея на задължения на дружеството към доставчици,
са осчетоводявани в Кредита на счетоводна сметка 117 „Допълнителни
резерви", аналитична партида 117/1 „Д.Р.", срещу Дебитиране на
счетоводни сметки 504 „Разплащателна сметка във валута", 502 „Каса във
валута", 501 „Каса в лева" и 401 „Доставчици".
Сч.
сметка 117 „Допълнителни резерви" е
балансова и пасивна
сметка. Тя се кредитира/увеличава при формиране и
увеличаване на отделните видове резерви, а се дебитира при тяхното
намаление/използване/. От счетоводна гледна точка, резервите биват: -законови
резерви, и -допълнителни резерви
Законови резерви са тези резерви, които се формират
въз основа на закон или на друг нормативен акт. Законовите резерви имат основно
целево предназначение подържането и запазването на величината на основния
капитал на предприятието.
Допълнителни са резервите, които се формират по
решение на управителния орган на предприятието и се ползват за покриване на
загуби, покриване на обезценка на активи и в други случаи когато предприятието
има недостиг на финансови средства.
По счетоводни данни към 30.11.2016 г. вкл. левовата
равностойност на тези суми е общо 769 877,45 лв. установени като крайно
кредитно салдо по сч. с-ка 117/1-.,Допълнителни резерви"- Д.Р.
На стр. 4 от заключението е посочено пълното
движение на счетоводна сметка 117 - „Допълнителни резерви" за периода от
01.01.2007 г. до 30.11.2016 видно от представените „Обобщени оборотни
ведомости"
Представените писмени доказателства по
делото/извлечения от движението на б-та с/ка на дружеството/ са във връзка с
предоставени парични преводи/заеми от Д.Р. на „С." ООД с обща левова равностойност
739 090,55 лв. Тези суми са преведени по банков път
Освен внесените суми по банков път, за които са
представени писмени доказателства по делото/извлечение от б-та с-ка на
дружеството, в Кредита на счетоводна сметка 117 „Допълнителни резерви" са
осчетоводени и внесени суми в брой във валута и в лева (срещу Дебитиране на
счетоводни сметки 502 „Каса във валута" или 501 „Каса в лева"), както
и погасени задължения към доставчици (срещу Дебитиране на счетоводна сметка 401
„Доставчици" от Д.Р..
Първични документи за касово внесени суми не са
приложени към материалите по делото и не са представени от "С." ООД.
Осчетоводените суми в Кредита на счетоводна сметка
117 „Допълнителни резерви" са отразени в Пасива на счетоводните баланси, в
раздел „А Собствен капитал", Група „IV Резерви", статия “Други
резерви".
Посочените стойности в счетоводните баланси са
резултатни величини от салдата на няколко счетоводни сметки.
Внесените суми/по банков път и по каса от Д.Р. и др.
съдружници в счетоводството на ,.С." ООД не са осчетоводени като
задължение към тях, а са осчетоводени в Кредита на счетоводна сметка 117
„Допълнителни резерви", по съответните аналитични партиди, като за и ищцата
аналитична партида е сч. с/ка - 117/1 „Д.Р.". Същите са посочени в Пасива
на счетоводните баланси на дружеството, в раздел “А Собствен капитал",
Група „IV Резерви", статия „Други резерви".
Информацията, съдържаща се в представените с
исковата молба счетоводни документи (Оборотни ведомости), е намерила отражение
в Годишните финансови отчети на „С." ООД за съответните финансови години.
Заемите, предоставени от Д.Р. на „С." ООД не са
декларирани пред БНБ. Счетоводната фирма обслужваща счетоводната отчетност на „С."
ООД не е декларирала предоставените парични средства от съдружниците с
обяснението, че те са представяни като допълнителни парични вноски за резерви.
След извършена проверка в ТД на НАП П., офис- С.З.
се констатира, че за Д.Р. няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ /Приложение № 1
към ГДД се попълва само от местни физически лица, които на основание чл. 50,
ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ са задължени да декларират предоставените и/или получените
парични заеми, както следва: В Част I се декларира непогасената част от
предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо
надхвърля 10 000 ла. В колони 2, 3 и 4 се описват данните за лицето, на което е
предоставен паричният заем, а в колона 5 - непогасената част от този заем./
Д.Р. не е местно физическо лице, което на основание
чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ е задължено да
декларира предоставените и/или получените парични заеми.
Предоставените заемни средства от Д.Р. на „С."
ООД, следва да намерят отражение в ГФО на „С." ООД, за съответната година
в раздел „В" на Баланса - „Задължения" статия „Други
задължения".
При анализа на представените годишни оборотни
ведомости на „С." ООД и аналитични регистри, за периода от 01.01.2007 г.
до 30.11.2016 г. включително експертизата установява, че внасяните суми от Д.Р.,
К.Т., В.С. и Д.С.Б. към дружеството и извършените погасявания от тях на
задължения на дружеството към доставчици, са осчетоводявани в Кредита на
счетоводна сметка 117 „Допълнителни резерви":
аналитична партида 117/1 „Д.Р.''',
аналитична партида 117/2 „К.Т. ",
аналитична партида 117/3 ,Д. Б. ",
аналитична партида 117/4 „В.С. " срещу
Дебитиране на счетоводни сметки 504 „Разплащателна сметка във валута", 502
„Каса във валута", 501 „Каса в лева" и 401 „Доставчици", както
следва:
Пълното движение на сметка 117 „Допълнителни
резерви" за периода от 01.01.2007 г. до 30.11.2016 г. е посочено на стр. 9
и 10. Осчетоводените суми в Кредита на
счетоводна сметка 117 „Допълнителни резерви" са отразени в Пасива на
счетоводните баланси, в раздел „А Собствен капитал", Група IV “Резерви",
статия “Други резерви".
Посочените стойности в счетоводните баланси са
резултатни величини от салдата на няколко счетоводни сметки.
Внесените суми от Д.Р., К.Т., В.С. и Д.С.Б. в
счетоводството на „С."
ООД не са
осчетоводени като задължение към
тях, а са осчетоводени в Кредита на счетоводна сметка 117 „Допълнителни
резерви", аналитична партида 117/1 “Д.Р.", аналитична партида 117/2 “К.Т.
", аналитична партида 117/3 “Д. Б.", аналитична партида 117/4 „В.С.".
Същите са посочени в Пасива на счетоводните баланси на дружеството. в раздел „А
Собствен капитал", Група „IV Резерви", статия „Други резерви".
Към 30.11.2016г. левовата равностойност на тези осчетоводени суми като резерви
е, както следва:
аналитична партида 117/1 “Д.Р." - 769 877.45
лв.
аналитична партида 117/2 “К.Т. "- 769 943.95
лв.
аналитична партида 117/3 “Д. Б. "- 1 414 552.11
лв.
аналитична партида 117/4 “В.С." - 396 541.35
лв.
Счетоводна къща “И.П. 2000" ЕООД, е водила
счетоводната отчетност на „С." ООД за периода от 01.01.2007 г. до
30.11.2016 г. За този период са представени за проверка годишни оборотни
ведомости на „С." ООД, аналитични извлечения за сметка 117 “Допълнителни
резерви".
При анализа на представените годишни оборотни
ведомости на „С." ООД и аналитични регистри, за периода от 01.01.2007 г.
до 30.11.2016 г. /вкл./ експертизата установява, че внасяните суми от
съдружниците и извършените погасявания от тях на задължения на дружеството към
доставчици, са осчетоводявани в Кредита на счетоводна сметка 117 „Допълнителни
резерви", аналитична партида 117/1 „Д.Р.", аналитична партида 117/2 „К.Т.
", аналитична партида 117/3 “Д. Б. ", аналитична партида 117/4 „В.С."
срещу Дебитиране на счетоводни сметки 504 „Разплащателна сметка във
валута", 502 „Каса във валута", 501 „Каса в лева" и 401
„Доставчици". Внесените суми от Д.Р., К.Т., В.С. и Д.С.Б. в счетоводството
на „С." ООД не са осчетоводени като задължение към тях.
За периода от 30.11.2016 г. до 31.12.2017 г. съдебно
счетоводната експертиза не разполага със счетоводни документи за да може да
отговори как са осчетоводени Споразуменията от спогодбите от 12.12.2016г. между
В.С. и Д.С.Б.на и “С." ООД. Видно от самите Спогодби от 12.12.2016г.
предоставените парични средства за периода от 2005 г. до 2009 г. от В.С. и Д.С.Б.
са признати като заемни средства по т. 1.1 от Спогодбите.
Предоставените заемни средства от В.С. и Д.С.Б. на „С."
ООД, следва да намерят отражение в ГФО за съответната година в раздел „В"
на Баланса - „Задължения".
Съгласно Спогодба от 12.12.2016 г. дължимата сума
към Д.С.Б. от „С." ООД е в размер на 716 839.00 евро, а от представените
банкови извлечения на дружеството за периода от м.07.2005г. до 11.10.2011г.
експертизата изчислява задължение към Д.С.Б. в размер на 716 799,00 евро като
разликата от 40.00 евро представлява банкови такси.
Съгласно Спогодба от 12.12.2016 г. дължимата сума
към В.С. от „С." ООД е в размер на 202 784 евро, а от представените
банкови извлечения на дружеството за периода от м.07.2005г. до 11.10.2011 г.,
експертизата изчислява задължение към В.С. в размер на 202 748 евро.
„С." ООД се обслужва счетоводно от счетоводна
къща „И.П. 2000" ЕООД от началото на 2007 г. Тя е използвала началните
салда от крайните салда към 31.12.2006 г., което по кредита на сч. сметка
аналитична партида 117/4 „В.С.” е в размер на 68 454.05 лв./ 35 000 евро/.
Сумата от 35 000 евро, дадена от В.С. е била осчетоводена в Оборотната ведомост
на фирмата като резерв още при предходните счетоводители на фирмата.
Сумата в размер на 35 000 евро по горната точка е
била включена в описаните суми, като част от заемните средства по т. 1.1 от
Спогодбата от 12.12.2016г. между В.С. и "С." ООД.
От представена справка от Райфайзен БАНК АД /по
сметка ********** на “С.” ООД/ са постъпили от всеки съдружник следните суми в
евро:
Д.Р. – 377 851
К.Т. – 376 925
В.С. - 202 748,37
Д. Б. – 716 799,00
Общо в ЕВРО -1 674 323, 37, в ЛЕВА - 3 274
691, 88.
На 17.10.2016 г. са върнати на Д. Б. - 40 000.00
евро, представляващи част от вземането му от "С." ООД.
На 17.10.2016 г. са върнати на В.С. - 40 000.00
евро, представляващи част от вземането му от "С." ООД.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
В
настоящия случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземането по която е предмет на настоящия установителен иск/ е издадения
от ответното дружество в полза на ищеца запис на заповед от 31.12.2010 г.
Поради това на първо място съдът следва да извърши проверка дали записът за
заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени
задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед.
Падежът на задължението е настъпил на 30.06.2016 г. и следователно документът
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Ето защо,
настоящата съдебна инстанция намира, че записът на заповед от 31.12.2010 г.
съдържа всички необходими реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ, които са условие
за неговата действителност, същият е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
С оглед изложените от ответника възражения, че
записът на заповед е антидатиран и съставен за целите на настоящия процес, а
също и че е подписан за дружеството от съдружника К.Т., след като вече не е бил
управител на дружеството, на основание чл.154 ГПК, всяка от страните следва да
докаже изгодните за нея факти, т.е. ищецът, че записът на заповед е издаден на
посочената в него дата, докато К.Т. е бил управител на дружеството, а
ответникът, че е съставен на по-късен етап, след като К.Т. вече не е бил
управител на дружеството. По делото няма спор, че към датата, посочена в записа
на заповед, управител на "С." ООД е бил К.Т..
Процесният запис на
заповед представлява частен диспозитивен документ, който съгласно чл.180 ГПК,
съставлява само доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от лицето, което е подписало документа като негов автор, в случая,
като издател. Съгласно чл.181, ал.1 ГПК, „Частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.“
В решение № 167 от
03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, поставено по реда на чл.290 ГПК
е посочено, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен
представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла
на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата.
Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата
на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да
бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за
лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ. В настоящия случай ищецът не
установи, че процесният запис на заповед е издаден на посочената в същия дата –
31.12.2010 г., в която част, този документ няма задължителна за съда
доказателствена сила.
В случая ищецът въвежда и наличие на каузално
правоотношение – договор за заем от 04.01.2010 г.
Съдебната практика приема, че записът на
заповед макар и абстрактна сделка се издава
във връзка и заради конкретно
отношение възникнало между издателя и лицето, в чиято полза се поема
задължението за заплащане на определена сума. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение,
по повод или във връзка, с което е издаден редовен запис на заповед, се
разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи каузалното
правоотношение. По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената
тежест всяка от страните следва да докаже
фактите, на които основава твърденията и възраженията си. /в този смисъл
т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Поради това в
настоящия случай доказателствената тежест за установяване осъществяването на
твърдените обстоятелства по въведеното от него каузално правоотношение -
сключване на договор за паричен заем с посоченото предметно съдържание и
страни, носи ищецът.
Към исковата молба е представен договор за заем от 04.01.2010 г. в заверено
копие, чиято истинност е оспорена от ответното дружество. Поради това с
определение № 399/02.04.2018 г. съдът е задължил ищцата да представи в оригинал
договора за заем от 04.01.2010 г. С молба от 30.04.2018 г. ищцата Д.Р. е представила
в оригинал договор за заем от 04.01.2010 г. Съдът е констатирал, че
представеният с исковата молба препис от договор от 04.01.2010г. не е идентичен
с представения оригинал на договор за заем от 04.01.2010г, тъй като в
представеното копие е вписан текст: „Предоставеният заем възлиза на левовата
равностойност на сумата от 47 500 евро“ - с цифри, а в скоби с букви е
записано „/петдесет хиляди евро/, платими на части, по банков път, след писмена
или устна заявка в рамките на календарната година“, а в представения оригинал е
вписано: „Предоставеният заем ще възлиза максимум на левовата равностойност на
сумата от 50 000 евро“. Поради това
с определение в съдебно заседание от 06.06.2018 г., съдът е изключил от
доказателствата по делото договор за заем от 04.01.2010г. /лист 6-10 от
делото/, представен в заверено копие и е приел като доказателство по делото
Договор за заем от 04.01.2010г. /в оригинал/. Съдът намира, че независимо, че е приел като
доказателство, договор
за заем от 04.01.2010г. /в оригинал/, същият е
неотносим към спора и не следва да бъде кредитиран, тъй като представлява ново
доказателство.
Договорът
за заем за потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или
безвъзмезден в зависимост от обстоятелството дали е уговорена възнаградителна
лихва и комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост
на вещите, предмет на тази сделка - уговорената парична сума, като за
заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума - в същата валута и размер.
Като
реален договор, заемът за потребление, се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва,
фактическият състав на сделката не е осъществен. В тежест на ищеца, който се
позовава на сключен договор за заем и основава претенциите си на този договор,
е да установи при условията на пълно и главно доказване, както наличието на
съгласие за сделката с насрещната страна, така и реално предаване на обещаната
в заем сума на заемополучателя. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
в доказателствена тежест на ищеца да установи предаването не просто на
средства, а на „заемни средства”, което предполага установяване на това им
качество /в този смисъл са Решение № 837 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009
г. на ВКС IV ГО; Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 584/2010 г. на ВКС,
ІІІ ГО; Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, IV ГО;
Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 2519/2014 г. на ВКС, III ГО; Решение №
317 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1238/2014 г. на ВКС, ІV ГО/.
В
настоящия случай от представените платежни нареждания и банкови извлечения от
“Райфайзенбанк” ЕАД не се установява, че превежданите суми са плащания по
заемно правоотношение, тъй като в тях е посочена като основание на всички
преводи единствено „Вноска от съдружник". На следващо място видно от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза и обясненията на вещото лице
в съдебно заседание липсва осчетоводяване на процесните преводи, като получени
плащания по договор за заем. Вещото лице посочва, че ако сумата е заем следва
да се осчетоводи в сметка 499 - други заеми, а в случая сумата е осчетоводена в
сметка 117, а в тази сметка е следвало да се
осчетоводяват предоставените вноски на съдружниците, съгласно чл. 134 от ТЗ. Заемите, предоставени от Д.Р.
на „С." ООД не са декларирани пред БНБ. Не са постъпвали Декларации -
форми за сделки съгласно чл. 7, ал. 5 на Валутния закон и чл.6 от Наредба № 27
на БНБ от местното юридическо лице „С." ООД.
Ето
защо, предвид гореизложените съображения съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява съществуването на
твърдяното каузално правоотношение по договор за заем, за обезпечението на
който се твърди в исковата молба, че е бил издаден процесният запис на заповед.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Д.Р. против “С.” ООД за
признаване на установено по отношение на “С.” ООД съществуване на вземането на Д.Р.
за сумата в
размер на 92 901.93 лева, представляваща неизплатено задължение по запис
на заповед от 31.12.2010г. с падеж 30.06.2016г., ведно със законна лихва от
07.12.2016г. до изплащане на вземането съгласно издадена Заповед за изпълнение
3674/21.12.2016г. по ч.гр.дело № 5714/2016г. по описа на Районен съд- С.З. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По
отговорността за разноски:
На
стр. 133 от делото ответното дружество е представило договор за правна защита и
съдействие № 11/01.11.2017 г., в който е посочено, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 3 600 лв. ще бъде заплатено по банков път.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението - ако е уговорено плащане на
възнаграждението по банков път, задължително се представят доказателства за
това. По делото не са представени доказателства за заплащане по банков път на
уговореното възнаграждение нито с договора за правна защита и съдействие,
представен с отговора на исковата молба, нито със списъка за разноските по чл.
80 от ГПК, представен в последното съдебно заседание на 26.09.2018г. Ето защо
при липса на доказателства за извършен превод на възнаграждението, съдът не следва
да присъжда претендираното от "С." ООД адвокатско възнаграждение в
размер на 3 600 лв.
Ищецът
Д.Р. следва да заплати на “С.” ООД направените по делото разноски за вещи лица в
размер на 796 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Д.Р. италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И., с пост. адрес в
гр. М., ул. ***, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община М., Република И.
против "С." ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
бул. ***, за признаване за установено по отношение на “С.” ООД съществуване на
вземането на Д.Р. за сумата в размер на 92 901.93 лева, представляваща неизплатено
задължение по запис на заповед от 31.12.2010г. с падеж 30.06.2016г., ведно със
законна лихва от 07.12.2016г. до изплащане на вземането съгласно издадена
Заповед за изпълнение 3674/21.12.2016г. по ч.гр.дело № 5714/2016г. по описа на
Районен съд- С.З. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Д.Р.
италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И., с пост. адрес в гр. М., ул.
***, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община М., Република И. да
заплати на "С." ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., бул. ***, направените по делото разноски за вещи лица в размер на 796
лв.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: