Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В. , 09.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав,
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на
секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4422/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен
иск от „З.а.д.О.“АД, ЕИК ****срещу Агенция
„П. И. “ - гр. С. , ЕИК * чрез ОПУ – В. осъдителен иск
с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр.
чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 365,70лв., представляваща
изплатено от ищцовото дружество обезщетение - в размер на 350,70лева по щета
№0020-090-1661-2017 по застраховка „Каско на МПС“ за „Мерцедес Е320“, с рег. номер ****, във
връзка с ПТП, настъпило на 14.09.2017г. на път I-2на около 50м след разклона на
гробищен парк с.Тополи, вследствие на необезопасена дупка на пътното платно
и ликвидационни разноски в размер на
15лева, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба –
11.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението; както и сумата от 82,09лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 20.02.2018г. до 07.05.2020г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 14.09.2017г. около
16:15 на път I-2 в посока гр. В. на
около 50м след разклона на гробищен парк с.Тополи настъпило ПТП, при което л.а.
„Мерцедес Е320“, с рег. номер ****, управляван от А.И.С., преминал през
необезопасена дупка на пътното платно, която водачът не забелязал. Дупката не
била сигнализирана, вследствие на което на л.а. били нанесени имуществени вреди
по ходовата част на автомобила – на предна дясна гума и джанта. За произшествието
бил съставен констативен Протокол №1684861/14.09.2017г. от СПП при ОД на МВР – В.
. Към датата на застрахователното събитие процесното МПС имало сключена валидна
имуществена застраховка „Каско на МПС“ с ищцовото
дружество по полица с № 0020090201701190/15.08.2017г., с валидност от
16.08.2017г.-15.08.2018г. На 18.09.2017г. в дружеството - ищец било подадено
заявление от водачът на застрахованото МПС с искане за изплащане на
обезщетение, по което била заведена щета №0020-090-1661-2017. След извършен оглед
от експерти били описани увредените детайли по МПС - то, като съобразно
изготвения доклад определеното застрахователно обезщетение било в размер на
350,70лв., преведено на застрахования с банково бордеро №813522/13.11.2017г.
Съгласно КЗ с изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. И тъй като
видно от съставения протокол ПТП е реализирано поради дупка на път I-2 в посока
гр. В. , който път е вкл. в списъка на републиканските пътища, то съгласно
чл.30 ал.1 ЗП отговорността е именно на ответното дружество, проявило
бездействие в изпълнение на задължението си да поддържа и отстранява повредите
по пътищата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен. Твърди, че е опорочена
процедурата по изплащане на застрахователно обезщетение, респ. встъпване в
правата на увреденото лице, предвид, че не са изпълнени разписаните от
застрахователя ОУ, при които той застрахова МПС раздел „Каско“. В тази връзка не били изпълнени т.6.2.1 и
т.6.2.2 от чл.18 от ОУ по застраховката „Каско“.
Оспорва се истинността на протокола за ПТП, вкл. досежно
на механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че щетите не са настъпили в резултат
на процесното ПТП. Твърди, че водачът с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Към дата 14.09.2017г. не е съществувало
препятствие – дупка. През 2017г. участъкът от пътя 186+012 до км 197+800 е бил
ремонтиран, като било извършено машинно изкърпване на дупки и деформации на
пътната настилка с пътна асфалтова смес- със средна дебелина 4см.
С Определение № 263490/18.11.2020г., на основание
чл. 219, ал. 1 ГПК, в качеството на трето лице – помагач на страната на
ответника е конституирано „Х.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***. Същият не е депозирал отговор
на исковата молба.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно е от Застрахователна полица № 0020090201701190/15.08.2017г.,
че между ищеца по делото – ОЗК-Застраховане“АД и собственика на МПС с марка
„Мерцедес Е320“, с рег. номер ****, е сключен договор за застраховка „Каско”, материализиращ и удостоверяващ възникването на
застрахователно правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързващ
страните за периода от 16.08.2017г.-15.08.2018г.
А.И.С., участник в ПТП, е попълнил уведомление
за щета на МПС. Видно от вписаното в уведомлението /приложено на л. 15 по
делото/ същият е заявил, че на 14.09.2017г. в гр. В. , по време на движение по главен
път 2- посока В. , на 50м след разклона на гробищен парк Тополи е попаднал в
необезопасена дупка. В резултат са настъпили щети по предна дясна гума и джанта
на лекия автомобил.
От приложения на лист 19 от делото Опис на
щета № 0020-090-1661/ 2017г. се установява, че на 18.09.2017г. служители
на ищцовото дружество са изготвили опис на претенцията по щета,
заявена от собственик на лекия автомобил участвал в ПТП. Видно от същия Опис на
щета по застрахования автомобил са вписани щети: гума и джанта предна дясна.
Приложеното на л.24 по делото копие на
Доклад по Щета № 1 по застрахователна полица във връзка със
застрахователно събитие настъпило на 14.09.2017г. с л.а. „Мерцедес Е320“,
с рег. номер ****, установява по категоричен начин, че ищцовото дружество
е калкулирало обезщетение от 350,70 лева.
При така калкулираното обезщетение за
застрахователно събитие, от приложеното на л. 25 по делото преводно нареждане
от дата 13.11.2017г., безспорно се установява, че ищцовото дружество
е заплатило по банков път на А.И.С. сумата
в размер на 350,70лева с вписано основание обезщетение по щета
№002009016612017.
Приобщени
по делото са и писмени доказателства, а именно свидетелства за регистрация, за
управление, контролен талон на лекия автомобил и фотоснимки на лекия автомобил,
изготвени на 18.09.2017г.
Приложен е и Протокол за ПТП №
1684861 от 14.09.2017г., от който е видно, че ПТП е посетено от представител на
контролните органи.
Не се оспорва, че пътят, на който е
настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и че
администрацията, която го стопанисва е Агенция „П. И. “ чрез специализираното й
звено Областно пътно управление *** .
В хода на производството, с оглед пълното
изясняване на фактическата страна на спора е допусната съдебно - автотехническа експертиза. От заключението на вещото
лице се установява, че процесното ПТП се е състояло на 14.09.2017 г.,
около 17:30ч. при движение по главен път I-2 в посока гр. В. , около 50м след
разклона на гробищен парк „Тополи“. На това място, уч.1 навлиза
в необезопасена дупка в следствие на което претърпява щета. Мястото е посетено
от контролните органи на КАТ и е съставен Протокол за ПТП N: 1684861/14.09.2017г.,
като е констатирано, че процесното нарушаване на пътната настилка не е било
сигнализирано или обезопасено. Според експертът механизмът е бил следният: л.а.
при движение попада с предно дясно колело в нарушение на пътна настилка, намиращо
се на платното за движение; при изкачване на колелото обратно на пътната
настилка и съприкосновение с ръба на дупката се получават разкъсвания на
страничните слоеве на борда на автомобилната гума, деформация и спукване на
джантата на предно дясно колело. Общият размер на средствата необходими за
ремонтиране на уврежданията на л.а. по пазарни цени към датата на застрахователното
събитие е 1207,23лв.- от които 270,49лева за гума предна дясна и 936,74лв. за
джанта предна дясна. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер
на 350,70 лв. съответства на нужните средства за
отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на
събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка автокаско. Направените от застрахователното дружество
разходи в размер на 15 лв. за оглед и експертиза съответстват на
обичайните такива при такъв тип щети. Не са налице обективни данни за
изчисляване на точната скорост на движение на МПС-то преди и в момента на
попадане на дупката.
В проведеното открито съдебно заседание по
делото са изслушани допуснатите гласни доказателства, като е разпитан
свидетелят А.С. – с показанията на който да се установят наведените фактически
твърдения по обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие –
ПТП и за състоянието на пътната настилка. Св. С. споделя, че процесното ПТП е станало
следобед, след пресечката на с.Тополи, излизайки от кръстовището на 50-100м
имало дупка. Видял я в последния момент, като е карал в дясната лента. Пътят е
бил сух, с добра видимост, времето било слънчево. Дупката била голяма и
дълбока, необозначена. Автомобилът претърпял поражения- гумата имала дупка, а
джантата се сцепила. Подал сигнал до Полицията и застрахователя си по
сключената застраховка „Каско“. ПТП било посетено от
контролните органи. Не е имал възможност да избегне препятствието - вдяснио имало дърво, а насреща камион.Твърди, че се е движил
с не повече от 40-50км/ч.
Въз основа на горната
фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
За успешното провеждане на иск по
реда на релевантните в настоящия случай разпоредби на чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, в тежест на ищеца, съгласно
установеното в чл.154, ал.1 ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по
силата на което ищецът е поел задължение за репариране на причинени на
застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от
неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане
изправността на пътния участък, както и действителното плащане на
застрахователно обезщетение на правоимащото лице.
От своя страна в тежест на ответника е да установи изправността на пътния
участък.
В процесния случай съдът намира
за безспорно установено, че между дружеството ищец и собственика на увредения
автомобил към момента на настъпване на пътния инцидент е налице валидно сключен
договор за застраховка, обективиран в застрахователна
полица. Не се споделя възражението на ответника че не са изпълнени разписаните
от застрахователя ОУ, при които той застрахова МПС раздел Каско.
Установи се от събраните по делото
доказателства, че на твърдяната дата – 14.09.2017г. е настъпило
застрахователното събитие, а именно реализиране на ПТП, като управляваният от
Ат.С. автомобил е преминал през несигнализирано препятствие на пътното платно,
при което са увредени предна дясна гума и джанта на лекия автомобил.
От
заключението по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
се установява, че сочените щети, биха могли да настъпят в резултат на
съприкосновения на автомобила с ръба на дупката на пътното платно. При това
положение и при липса на съответно опровергаване от страна на ответника на изнесеното
от свидетеля, за съда е налице основание да приеме, че вследствие на преминаване
през нарушение на пътната настилка на пътното платно, на застрахования
автомобил са причинени твърдяните от ищцовото дружество
щети, като размерът на щетите следва да се определи на 350,70лева, съобразно
заключението на вещото лице.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на
чл.290 ГПК с Решение №98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д. №750/2011 г., II т.
о., "протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства”.
Тълкуването на това решение налага извода, че механизмът на настъпване на ПТП
може да се доказва посредством всички законово допустими доказателствени средства. В случая има съставен
протокол за ПТП, като ищецът е ангажирал и други доказателства за установяване
на механизма на ПТП посредством разпита на свидетел, непосредствено възприел
преминаването на МПС през препятствие на пътното платно и последвалите щети по
автомобила.
Освен гореизложените съображения, съдът счита за необходимо да отбележи и
следното: В чл.6, т.4 от Наредба №Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
МВР, КФН и Информационния център към гаранционния фонд е предвидено да не се
съставя протокол за ПТП при повреди на МПС, когато повредите не са причинени от
друго ППС. По отношение на въпроса следва ли да се съставя протокол за ПТП при
повреди на МПС, когато повредите не са причинени от друго ППС /какъвто е
настоящия случай/ съдът счита, че такъв не следва да бъде съставян, тъй като
това е изрично уредено в горецитираната разпоредба
на чл.6, т.4 от Наредба №Із-41 от 12.01.2009г. Доколкото застрахованият не е
бил длъжен да сигнализира органите на КАТ, а само застрахователя съгласно
Общите условия, което е сторено, и при установеност на механизма на ПТП и
настъпилите щети, то е налице валидно основание за изплащане на застрахователно
обезщетение и съответно – след неговото заплащане от застрахователя е
възникнало правото му на регрес спрямо ответника.
Мястото, на което е станало ПТП е път от
републиканска пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за
пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция “П. И. ”, която е юридическо лице – второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити /чл.2, ал.1 от Правилник за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция “П. И. ”/. Съгласно разпоредбите на чл.29 и
чл.30 ЗП Фонд “Републиканска П. И. ” поддържа републиканските пътища съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната
среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на
пътищата. Освен това разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които
стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.
Неоснователно настоящият състав на съда
намира и възражението, че водачът на увредения автомобил е могъл да възприеме
своевременно препятствието на пътя и да го избегне. По делото не се установи
наличното на пътното платно препятствие да е било обозначено или обезопасено,
за да има възможност водачът да съобрази поведението си, респ. да спре
или заобиколи същото и по този начин да предотврати преминаването
през него. Последното налага извода за неоснователност на възражението за
отпадане отговорността на възложителя поради виновно поведение на водача на
увреденото МПС.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявената претенция е основателна в рамките на предявения размер от 350,70лева
и относно разноските по открита щета в размер на обичайните такива от
15.00 лв.
С оглед отправената покана до ответника за
заплащане на дължимата сума, получена лично от ответника на 12.02.2018г. /видно
от приложените доказателства/ и даденият едноседмичен срок за доброволно
изплащане на дължимата сума, в който срок такова не е последвало, съдът намира,
че ответното дружество е изпаднало в забава и в търсения размер и за процесния
период претенцията за обезщетение за забава също следва да бъде уважена.
Ответникът дължи и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ЗАД искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски направени в настоящето производство, както следва – за държавна такса
в размер на 100лв., възнаграждение на едно вещо лице по назначената експертиза
в размер на 100 лв., депозит за призоваване на свидетел в размер на 20 лева и
сумата в размер на 360лв. представляваща адвокатско възнаграждение, или общо
580 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „П. И. “ -
гр. С. , ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на „З.а.д.О.“АД, ЕИК**** сумата 365,70лв., представляваща изплатено от
ищцовото дружество обезщетение - в размер на 350,70лева по щета №0020-090-1661-2017
по застраховка „Каско
на МПС“ за „Мерцедес Е320“, с рег. номер ****, във връзка с ПТП, настъпило на
14.09.2017г. на път I-2на около 50м след разклона на гробищен парк с.Тополи,
вследствие на необезопасена дупка на пътното платно и ликвидационни разноски в размер на 15лева, ведно със законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 11.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 82,09лв.,
представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.02.2018г. до 07.05.2020г., на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр.
чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „П. И. “ -
гр. С. , ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на „З.а.д.О.“ АД, ЕИК**** сумата
от 580лева, представляваща направени в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено
при участието на трето лице - помагач на страната на ответника „Х.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: