№ 222 / 16.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 333 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Ц.П.Х. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 004446 издадено на 03.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.178, ал.1 т.2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което посредством бланкетна жалба релевира възражения за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение се иска то съда да постанови решение, с което да отмени същото като незаконосъобразно.
Жалбоподателят Ц.Х., редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 01.10.2019г. в 18:20ч. в Община Бойчиновци, на път ТРЕТИ КЛАС № 816 при км. 0+100 полицейските служители Н.К. и Г.И. спрели товарен автомобил Ф. Т. с рег.№ XXXX с посока на движение село Ерден. При проверката било установено, че автомобилът се управлява от жалбоподателя и същия му е бил изменил конструкцията, пригодена за превоз на автомобили. Н.К. съставил АУАН серия АА № 394385, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно от показанията на разпитания свидетел по искане н защитата П. П. е, че жалбоподателят действително е пригодил конструкцията на управлявания от него товарен автомобил, за да му натовари счупения лек автомобил. Липсват обаче фактически твърдения и въобще ангажиране на други доказателства, които да установят, че деецът е сторил изначално такава промяна в конструкцията на управляваното от него МПС. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка и анализ на приобщения доказателствен материал по делото съдът намира, че със своето поведение Ц.Х. е извършил вмененото му с наказателното постановление административно нарушение по чл.178, т.1 т.2 от ЗДвП.
Това е така, тъй като от обективна страна изпълнителното деяние изисква изначално изменяне на конструкцията на моторно превозно средство без да е бил спазен установения ред. Същият се определя в чл.36 от Наредба № Н – 3 от 18.02.2013г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, съгласно която изменението на конструкцията на моторно превозно средство е свързано с регистрацията му, която е задължение на неговия собственик. От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил без променена конструкция, а е сторил това впоследствие, за да му окаже помощ. По признания на единствения свидетел именно наказаното лице е сторило това, с което е реализирало извършеното административно нарушение.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие, изразяващо се в изменение на конструкцията на МПС, пригодена за превоз на автомобили. Ирелевантно е обстоятелството чия собственост е същото, а и от данните по делото се доказа по безспорен начин, че това е било сторено от самия жалбоподател. Разпоредбата на чл.178, ал.1 т.2 от ЗДвП санкционира всеки, който изменя конструкцията, т.е. не е задължително това да е станало непременно от собственика на автомобила.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че в хода на проведеното административно производство са били допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения. В обжалваното наказателно постановление са цитирани двете алтернативни хипотези на закона, но изрично е посочено, че е нарушена именно тази, свързана с изменението на конструкцията на моторното превозно средство.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че управлявания от него товарен автомобил не е бил пригоден за превоз на автомобили, но въпреки това по собствена инициатива и за да помогне на свидетеля П. П. е пригодил същия в нарушение на установения ред. Жалбоподателят, както и свидетеля, са имало възможност да потърсят друг алтернативен, но законен начин, за да транспортират счупения автомобил на свидетеля. Като е сторил противното, Ц.Х. съзнателно е извършил административно нарушение. Не следва да бъде възприето и оплакването за отсъствие на субективна страна на изпълнителното деяние у жалбоподателя, тъй като същата произхожда от законово регламентирана забрана за управление на МПС с изменена конструкция, а незнанието на правото никого не извинява (в този смисъл е Решение № 293 от 17.07. 2017г. по канд № 244/2017г. по описа на Административен съд – гр. Монтана).
По отношение на определената санкция разпоредбата на чл.178, ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда за извършеното административно нарушение наказание глоба в размер от 2 000 лева до 7 000 лева. Административно наказващият орган е съобразил по справедливост наказанието и законосъобразно е наложил минималното по размер. Същото няма как да бъде редуцирано, предвид законодателната разпоредба на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 004446 издадено на 03.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на Ц.П.Х. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба от 2 000.00 (две хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 178, ал.1 т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: