№ 167
гр. Пещера, 06.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20225240100453 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена от П. Н. П., с която
е предявен положителен установителен иск срещу Г. СТ. КР..
В молбата се твърди, че на основание сключен на 09.12.2004г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между страните,
на същата дата ищецът е установил владение върху него и е платил изцяло
продажната цена. Поддържа се, че поради бездействие на страните по договора
задължението за сключване на окончателен такъв било погасено по давност на
09.12.2009г., но с оглед явното, необезпокоявано и непрекъснато собственическо
владение от страна на ищеца повече от 16 години – той станал собственик на
имота на основание придобивна давност. Изтъква се, че така придобитото право
на собственост никога не е било оспорвано ответника, който от датата на
сключване на предварителния договор и до момента не е заявявал претенции към
имота; нито той, нито трети лица. Сочи се, че предвид желанието на ищеца да се
снабди с документ за собственост на имота и да регистрира тази промяна пред
данъчните и общинските власти и в СГКК посетил нотариус, на когото най-
приемливо се сторило при обстоятелствена проверка да се яви ответника. Това
обаче се оказало невъзможно, тъй като последният бил лежащо болен. При тези
съображения се счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск срещу ответника – за установяване на придобитото на
основание давностно владение право на собственост на ищеца върху конкретния
имот.
Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е обусловено
от процесуални предпоставки.
„За да възникне спрямо съда право на иск в полза на определено лице е
нужно да е възникнал между правоспособни лица (конкретен) граждански спор,
подведомствен на съда. Наличността на граждански спор поражда нуждата, а
следователно и интереса от искова защита. Правото на иск е призовано да
отговори на нуждата от защита и да удовлетвори интереса от защита, затова то ги
предпоставя. Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от защита, липсва право
на иск. Затова първото условие за възникване на право на иск е интерес от търсена
1
с иска защита. Член 124, ал.1 ГПК поставя изрично това изискване при
установителните искове…“ ( така изрично - „Българско гражданско процесуално
право“, 9-то издание (2012г.); проф. Живко Сталев и колектив, стр. 177, I., т.1
„а“).
„Като предпоставка за допустимост на установителен иск чл. 124, ал.1 ГПК
изрично подчертава изискването за интерес от установяването. Само чрез
изискването за интерес от установяването могат да се обособят от обезпечената
маса граждански правоотношения тези, които се нуждаят от съдебно
установяване. За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. Всяка от двете форми на правния спор поражда нужда от защита чрез
установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на
ищеца.“ ( пак там - стр. 184-185, III., т.1)
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при
всяко положение на делото.
В конкретния случай – от наведените в исковата молба твърдения става
ясно, че към момента между страните конкретен правен спор няма. Самият ищец
сочи, че твърдяното му право на собственост никога не е било оспорвано или
смущавано от посочения ответник или трети лица. Изложените неудобства,
свързани със снабдяване с документ за собственост и счетеният от нотариус за
най-приемлив вариант в тази насока не са годни да обосноват правен интерес и
съответно - право на иск. Функцията на съда в такова (исково, а не охранително)
производство е да решава вече възникнали спорове, а не да разглежда
„превантивни искове“ с оглед хипотетична възможност от евентуално възникване
на бъдещи спорове. Ето защо предявеният иск се явява недопустим.
С тези мотиви, и на осн. чл. 130 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. рег. № 1397/31.03.2022г., по описа на РС-Пещера.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №453/2022г. по описа на РС-
Пещера.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС - Пазарджик
в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
2