Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производство по чл.243,ал.6 и ал.7 от НПК С определение № 291 от 22.11.2012 година, постановено по ЧНД № 1201/2012 година Горнооряховският районен съд е потвърдил Постановление на ГОРП от 06.11.2012 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ - 288/2010 година по описа на РУ”Полиция” гр.Горна Оряховица,като правилно и обосновано, издадено при спазване на процесуалния и материалния закон. Недоволен от определението останал пострадалия З. С. З., който като го обжалва и твърди, че същото е неправилно, постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Според него изводите на първоинстанционния съд са и необосновани. Моли определението и постановлението за прекратяване да бъдат отменени и въззивният съд да постанови ново, с което да се върнат материалите по досъдебното производство на ГОРП за продължаване на разследването и със задължителни указания относно прилагането на закона. Великотърновският окръжен съд след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, намери за установено следното: Досъдебното производство под № ЗМ - 288/2010 година по описа на РУ”Полиция” гр.Горна Оряховица е започнало на основание чл.212 ал.1 от НПК с постановление за образуване от прокурор и срещу Л. Й. К. от Òр.Горна Оряховица за това,че за периода месец май – месец юни 2009г. в с. Д. противозаконно унищожил чужда недвижима вещ – стопански постройки , собственост на З. С. З. и М. С. З., двамата от гр. Г.. Това било с оглед престъпление по чл.216 ал.1 от НК. С постановление от 06.11.2012 година, прокурорът в Районна прокуратура гр. Г., И. Г. прекратил наказателното производство, като приел, че липсва виновно поведение от страна на обвиняемия К. тъй като дори при установено посегателство върху имота и вещите на З. не е бил налице субективния елемент от състава на това престъпление. Според прокурора нямало наличие изобщо на умисъл, а непредпазливост на вината като възможна нейна форма както е според разпоредбата на чл.216 ал.6 от НК обвинителят изобщо не коментирал. Този извод обаче, както и възприетото от Районен съд гр. Горна Оряховица в обжалваното Определение не почива на събраните и приобщени доказателства по делото, още в повече не са били изяснени и всички факти и обстоятелства по него. Безспорно е установено по делото, че с нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот на 20.09.2007 г. пред нотариус К. Б. вписана под № 296 в регистъра на Нотариалната камара, в кантората и в гр. Г., пострадалите З. С. З. и М. С. З., двамата от гр. Г., придобили собствеността върху недвижим имот находящ се в село Д. - поземлен имот с планоснимачен номер 169 заедно с построените в него жилищна сграда – къща и стопански постройки съобразно този документ. Въпросното писмено доказателство е приложено по досъдебното производство. Имота бил закупен от продавачите – А. Б., свидетел по делото, Д. С. и Т. Б. действащи чрез пълномощник – в случая обвиняемия Л. Й. К. Според произнеслия се по делото прокурор, а по – късно и Районен съд акцентирането върху отношенията между обвиняемия К. и св. Н. Т. Н. и обособяването на две фактически обстановки, „които взаимно си противоречат и се самоизключват”, е било основателно. Прокурорът, при излагане на фактите и обосноваването на правните си изводи, е избрал един логичен и последователен според съда подход, породен от различните твърдения на две групи свидетели, очертаващи различни факти имащи правно значение. Впоследствие, двете произнесли се инстанции коментират и защо са възприели определена фактическа обстановка и въз основа на кои от събраните доказателства, и съответно са посочили определени свидетелски показания с доказателствено значение за предмета на производството. И обвинителя и съда са единни в това, че следва да се игнорират свидетелските показания на З.. Първоинстанционният съд е отделил нужното внимание на взаимоотношенията между зетя на жалбоподателя З. – св.Н. и обвиняемия К., тъй като същите пряко рефлектирали върху оценката, която трябва да се извърши на установените действия, които К. е предприел в процесния имот. Неправилни са споделените правни изводи както от прекратилия делото прокурор така и от първоинстанционния съд, тъй като те почиват на неточно възприета фактология по делото и тази неточност произтича от това, че реално не са били изяснени всички обстоятелства. Едва след като се приобщят и доказателствата посочени по- долу може да се твърди или отрича даден факт от случилото се след закупуването на имота в с. Д. Не става ясно защо именно прокуратурата е приела изцяло казаното от обвиняемия а в същото време е отхвърлила показанията на пострадалия З.. Не е бил изследван изобщо въпроса за това поради какви причини пострадалите са решили да закупят въпросният имот – дали да го ползват сами те, или за да го предоставят за живеене на дъщеря си и нейният съпруг както се разбира това се явява св. Н., наричан от всички „Мъжа”. Поне по документи единствените собственици на имота са били двамата пострадали и разследването е трябвало да започне именно от тях. Да се провери какви са били отношенията по това време между тях и зетя Н., възлагали ли са му те извършване на ремонтни дейности върху постройките и ако да как е било оформено това. Разбира се от заявеното в показанията на З., че той не е разрешавал такава интервенция по сградите на никого. Не е коментирано от никой в крайна сметка какво отношение може да има спрямо пострадалите лица това какво са правили двамата в случая – обвиняемия К. и св. Н. с имота и по какъв начин се отразява това поведение на З. В крайна сметка като се изходи от факта, че те не са разрешавали подобни интервенции и разпореждане с имуществото си не следва ли поведеÝието на посочените по горе лица К. и Н. да се преценява като противоправно и съставомерно деяние. Това, че първоначално делото е било образувано за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК не обвързва нито разследващия орган нито прокурора да се ограничават само с това деяние. Задължението им напротив предполага цялостно и пълно изясняване на фактологията за случилото се и едва тогава правна преценка та същата. В настоящия случай липсва подобен подход. Твърди се , че у обвиняемият липсвал умисъл за унищожаване но не се споменава нито дума за евентуалното наличие на другата форма на вината – непредпазливостта. Деянието при нея също е наказуемо по нашето материално право. Разследването е водено едностранно и разпокъсано, като производството е спирано противно на закона – извод наложил се от приложените материали по ДП. Необходимо е да се изяснят чрез провеждане на разпити и очни ставки какви са били отношенията по това време между К. и Н. и на тази плоскост връзката им с собствениците и пострадали лица. Неправилно и необосновано районния съд е приел, че фактическата обстановка по делото е изяснена, което се е пренесло от написаното от прокурора в неговото постановление. Това прави определението и постановлението необосновани и неправилни. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира възраженията на пострадалия З. против обжалваното определение за основателни. Водим от горното Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение № 291 от 22.11.2012 година, постановено по ЧНД № 1201/2012 година Горнооряховският районен съд. ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ - 288/2010 година по описа на РУ ”Полиция” гр. Горна Оряховица. ИЗПРАЩА делото на Районната прокуратура гр.Г. за изпълнение на указанията посочени в мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |