№ 1526
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520101733 по описа за 2025 година
Адв.С. К. – пълномощник на „*********“ АД заявява, че на *********г. между
„***********“ ЕАД и Е. С. Х. е сключен Договор за потребителски кредит №********, по
силата на който ответникът получил в заем 471.12 лева, от които: 398.97 лева – главница за
закупуване на стока и 72.15 лева – застраховка, които съгласно погасителен план,
съставляващ неразделна част от контракта, следвало да възстанови ведно с договорна лихва
в размер на 158.43 лева.
Твърди, че ответникът не изпълнил точно задълженията си. Платил общо сумата
78.75 лева, с която погасил изцяло първите три месечни вноски, дължими в периода
05.12.2022г. – 05.02.2023г.
Въз основа Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 24.07.2024г.
„*****“ ЕАД цедирало на „*********“ АД вземането по процесния договор за
потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Предвид
предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото
дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*****г. по
описа на РРС срещу Е. Х. за дължимите суми. Заповедта била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането.
Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.С. К. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Е. С. Х., ЕГН ********** с адрес: гр.*******
1
дължи на „*********“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.София,
*********, представлявано от Н.П.П. и Л.К.Д. – изпълнителни директори сумите: 426.14
лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*********г.;
117.86 лева – договорна/възнаградителна лихва за периода 05.03.2023г. – 05.11.2024г.; 111.42
лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2023г. – 27.01.2025г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.01.2025г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед №********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ЧГД №*****г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Е. С. Х. не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На *********г. между „***********“ ЕАД и Е. С. Х. е сключен Договор за
потребителски кредит №********, по силата на който банката предоставила на ответника
кредит в размер на 471.12 лева за закупуване на стоки при следните условия: срок на
договора – 05.11.2024г.; лихвен процент – 29.54; ГПР – 32.93; обща сума, дължима от
потребителя – 629.55 лева.
Кредитополучателят декларирал, че е получил стоката, описана в Договора и
сключил застраховка, по застрахователна програма „Защита на кредита“ за
кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока, предоставени от
„***********“ ЕАД.
С Договор за продажба на вземания (цесия) от 24.07.2024г. „***********“ ЕАД
прехвърлило на „*********“ АД вземането си, произтичащо от процесния договор за
кредит.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед №********г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД
№*****г. по описа на РРС срещу Е. С. Х., ЕГН ********** за сумите: 426.14 лева –
главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*********г.; 117.86
лева – договорна/възнаградителна лихва за периода 05.03.2023г. – 05.11.2024г.; 111.42 лева –
обезщетение за забава за периода 05.03.2023г. – 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.01.2025г. до окончателното й изплащане; разноски в размер на: 25
лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците при непредявяване на иска.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
2
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 426.14 лева
– главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/*********г.; 117.86
лева – договорна/възнаградителна лихва за периода 05.03.2023г. – 05.11.2024г.; 111.42 лева –
обезщетение за забава за периода 05.03.2023г. – 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.01.2025г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед
№********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД
№*****г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №3363 от 08.04.2025г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №*****г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 75 лева –
разноски по ЧГД №*****г. по описа на РРС и 125 лева – разноски по ГД №1733/2025г. по
описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Е. С. Х., ЕГН
********** с адрес: гр.******* дължи на „*********“ АД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр.София, *********, представлявано от Н.П.П. и Л.К.Д. –
изпълнителни директори сумите: 426.14 лева – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит №********/*********г.; 117.86 лева – договорна/възнаградителна
лихва за периода 05.03.2023г. – 05.11.2024г.; 111.42 лева – обезщетение за забава за периода
05.03.2023г. – 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2025г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №********г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД №*****г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Е. С. Х., ЕГН ********** да заплати на „*********“ АД, ЕИК ******
направените по ГД №1733/2025г. по описа на РРС разноски в размер на 125 лева.
ОСЪЖДА Е. С. Х., ЕГН ********** да заплати на „*********“ АД, ЕИК ******
направените по ЧГД №*****г. по описа на РРС разноски в размер на 75 лева.
Дължимите суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
*******, BIC: IORTBGSF
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4