№ 33
гр. Кула, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Й.а
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно
наказателно дело № 20241330200105 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от В. К. С. от гр.Г. против Наказателно
постановление №*** от *** г. на Началника на Районно управление на
полицията гр.Кула, с което му е наложено административно наказание глоба
от 200 лева по чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 предл. 5 от ЗДвП, за това, че на
13.07.2024 г., в 17:50 ч в гр. Г. на ***, управлява автомобил *** с
регистрационен № ****, като навлиза в лентата за насрещно движение, на
платно с две пътни ленти, и блъска лек автомобил *** с рег № ***,
управляван от П.В.П. и реализира пътно транспортно произшествие с
пострадали лица и материални щети, нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като
липсва описание на нарушението и мястото където е извършено. Площада не е
път.
В съдебно заседание посочва, че е нарушен чл.40 ал.3 от ЗАНН, тъй като
акта не е подписан от двама свидетели, а от един, който не е свидетел на
установяване на нарушението. Не е посочен точния адрес на свидетеля
удостоверил отказа на жалбоподателя да подпише акта. Освен това има
разминаване между диспозитива и мотивите на наказателното постановление,
1
като в мотивите е записано, че е нарушен чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, а в
диспозитива чл.15 ал.1 т.1. от ЗДвП. Това са съществени процесуални
нарушения, които нарушават правото на защита и само на това основание
постановлението подлежи на отмяна.
Посочва също, че кръстовището където е станало произшествието е
нерегулирано и предимството е на дясно стоящия автомобил, т.е. на
жалбоподателя и е извършено нарушение от другия автомобил, който е отнел
предимство.
Моли да се отмени постановлението и да се присъдят разноски.
Административнонаказващия орган моли да се потвърди наказателното
постановление.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
На 13.07.2024 г., в 17:50 ч жалбоподателя се е движил с управлявания от
него собствен автомобил марка *** по път, който е част от *** в гр. Г. и
минава странично на площада, в посока към сградата на общината.
Пътя е двупосочен. На тази улица има кръстовище с друга улица ***,
която се намира от лявата страна спрямо посоката на движение на
жалбоподателя. Двете улици образуват Т-образно кръстовище, което не е
регулирано с пътни знаци и не е указано, кой път е с предимство. От ул. ***
няма видимост на дясно преди самото кръстовище, поради растителност на
тротоара.
Жалбоподателя се е движил в лявата лента за движение от гледна точка
на неговата посока на движение, тъй като на около 20-30 метра преди
кръстовището с улица ***, имало паркирани автомобили в дясната лента за
движение. След като жалбоподателя задминал паркираните автомобили
продължил да управлява автомобила си в лявата лента за движение.
В същото време по ул. *** се е движил автомобил *** ***, управляван
от П.П.. Когато стигнал до кръстовището с ул. ***, движещия се в тази улица
автомобил *** *** предприел маневра завой на дясно. Двата автомобила се
намирали по това време на кръстовището и се ударили челно. В *** ***, освен
2
водача пътували две момичета, които били откарани в Бърза помощ. По
автомобила *** има причинени материални щети.
На място пристигнал свидетеля М. Й. и негов колега Д.А., служители на
РУ Кула. След като Й. установил описаната фактическа обстановка направил
снимки. На *** съставил акт за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя С. за извършено административно нарушение по ЗДвП, за
това, че навлиза в лентата за насрещно движение, на платно с две пътни
ленти, и блъска лек автомобил *** с рег № ***, управляван от П.В.П. и
реализира пътно транспортно произшествие с пострадали лица. На
18.07.2024г съставил протокол за ПТП.
Акта е съставен в присъствието на свидетеля Б. И., служител на РУ
Кула, като свидетел при съставянето на акта. Акта бил предявен на
жалбоподателя, но той отказал да го подпише. След това отказал да му бъде
връчен екземпляр, което е удостоверено с подписа на свидетел – ***.
В тридневния законов срок жалбоподателя не е направил възражения
против акта.
Въз основа на акта Началника на РУ Кула издал обжалваното
наказателно постановление.
Фактическата обстановка се доказва от показанията на свидетелите, като
свидетеля Т. установил, че автомобила се управлявал от жалбоподателя, че се е
движил в лявата лента за движение по улицата, която минава покрай площада
*** в гр. Г., за да заобиколи спрели в дясната лента автомобили, както и
сблъсъка между двата процесни автомобила. От свидетеля Й. се установи, че е
имало сблъсък между двата автомобила, че са претърпени вреди, какво е
местоположението на автомобилите след удара, че е изготвен протокол за
ПТП с направени фото снимки. От показанията на свидетеля И. се установи,
че жалбоподателя е отказал да подпише акта при предявяването му. От АУАН
се установи, че такъв е съставен и че жалбоподателя е отказал да го подпише и
да получи препис от него.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното
3
постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове.
При издаването им не са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно чл.179 ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Разпоредбата предвижда три хипотези на административно нарушение,
първите две (несъобразена скорост, неспазване на дистанция) са определени
конкретно, а третата хипотеза (нарушение по ал. 1) е бланкетна и за
осъществяване на състав на административно нарушение по тази хипотеза е
необходимо да има нарушение на ал.1 от разпоредбата. В ал.1 т.5 е
предвидено, че е административно нарушение не спазване предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Т.е. третата
хипотеза предвижда нарушаване правилата за разминаване и за заобикаляне.
Тази разпоредба също е бланкетна, тъй като нейния състав се попълва от
съдържанието на други разпоредби, регламентиращи правила за изпреварване,
заобикаляне, предимство и разминаване.
Такива правила се съдържат в чл. 16. ал.1 т.1 от закона, където е
предвидено, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне.
В чл.25 ал.1 е предвидено, че преди да се предприеме каквато и да е
маневра (например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, като дадените примери са посочени неизчерпателно),
водача трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат преди него, след него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Ал. 2 предвижда при извършване на маневра, която е
4
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента (както е в
случая, тъй като жалбоподателя навлиза от дясна в лява пътна лента), водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
По делото е установено, че жалбоподателят с управлявания от него
автомобил е извършил маневра заобикаляне на паркирани в дясната пътна
лента автомобили спрямо неговата посока на движение, след което не се е
прибрал в дясната пътна лента, продължил е да се движи в лявата лента, като
не се е убедил, че това няма да създаде опасност за движещия се в конкретния
случай автомобил пред него и вече не е била необходима маневрата
заобикаляне, тъй като на кръстовището с ул. *** вече са изминали 30 метра от
заобиколените автомобили и в крайна сметка това е създало опасност за
движението. При това не само, че е създадена опасност за движението и за
другите участници в движението, но и е предизвикано пътно транспортно
произшествие с материални щети – повредите по двете МПС-та, а също и
нематериални щети, като две жени са закарани до Бърза помощ.
Жалбоподателят е нарушил правилата за предприемане на маневри и
навлизане в лява лента за движение, посочени в чл.16 ал.1 т.1 и чл.25 ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, с което е осъществил състав на нарушение по чл.179 ал.2 от
ЗДвП.
Като е наложил глоба за това нарушение Началника на РУ Кула е издал
законосъобразно наказателно постановление, което следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обжалваното
постановление е постановено при съществени процесуални нарушения,
нарушили правото на защита на жалбоподателя, а именно не е описано
нарушението и мястото и е нарушен чл.40 ал.3 от ЗАНН, като акта е подписан
от един свидетел.
На първо място нарушението е описано достатъчно ясно – описано е, че
жалбоподателя при управление на автомобила си навлиза в дясната лента и
причинява ПТП с материални щети и пострадали лица. Посочено е и мястото
на нарушението – *** в гр. Г.. На този площад отстрани минава една улица
***, която с ул. *** образуват Т-образно кръстовище, на което е станало
произшествието и нарушението. Достатъчно ясно са описани нарушението и
мястото, след като жалбоподателя съвсем адекватно си е упражнил правото на
защита, като е изложил аргументи за това кой е виновен за произшествието и е
5
ангажирал свидетел за изясняване на обективната истина и от чиито показания
се потвърждава описаната фактическа обстановка.
Не е вярно, че площада не е път. Съгласно § 6. 1. От ЗДвП по смисъла на
този закон път е: всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. След като са се движили
автомобили значи мястото описано в АУАН и НП е път.
Действително при съставянето на акта е допуснато процесуално
нарушение.
Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН акта се съставя в присъствието на свидетел
на извършване на нарушението или на установяването му.
Съгласно ал.3 от тази разпоредба когато свидетеля при извършването
или установяването на нарушението не може да се подпише в акта, акта се
съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се
отбелязва.
В случая е имало свидетел при установяване на нарушението, но акта не
е съставен в присъствието на този свидетел – Д.А.. Акта е съставен в
присъствието на друг свидетел, който е свидетел при съставянето.
Нарушението е, че вместо двама свидетели акта е подписан от един свидетел.
Това е нарушение на ал.3.
Настоящия състав, а и трайната съдебна практика и теория приема, че
това нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на
жалбоподателя. За да се приеме, че е съществено едно процесуално
нарушение трябва да се допусне, че ако не беше извършено резултата от
производството би бил друг.
Едва ли ще окаже някакво значение за упражняване правото на защита
на жалбоподателя ако АУАН бе подписан от двама свидетели вместо от един.
Идеята за подписване на акта от двама свидетели е да може след това чрез тях
да може да се установи действителната фактическа обстановка.
Не е преградена възможността жалбоподателя да прави възражения в
етапите на процеса, регламентирани в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и с факта на
връчване на АУАН до знанието на лицето е сведено обвинението за вмененото
му нарушение. Ако АУАН беше съставен в присъствието на нарушителя и на
6
двама свидетели на извършването или на установяването на нарушението,
тези обстоятелства по никакъв начин не биха променили в положителна
насока упражняването на неговото право на защита.
Освен това чл.53 ал.2 от ЗАНН предвижда издаване на наказателно
постановление и когато е допусната нередовност в акта (когато е допуснато
процесуално нарушение) стига да е установено по безспорен начин
нарушението, нарушителя и неговата вина, т.е. да е установена
действителната фактическа обстановка.
Не подписването на акта от още един свидетел, при съставянето му е
именно такава нередовност. След като безспорно е установено нарушение,
нарушителя и неговата вина то наказателното постановление е
законосъобразно.
Съдът намира, че решението на Административен съд Видин от 2017г
представено от жалбоподателя не се отнася изцяло към настоящия случай, тъй
като там е посочено, че двамата свидетели е за да се установи безспорно
обективната истина. В настоящия случай обективната истина е доказана.
Относно второто решение на Адм. Съд Видин от 2020г настоящия
състав намира, че там не е обосновано защо се приема, че това нарушение е
толкова съществено, че въпреки, че е установено извършването на
нарушението, нарушителя и неговата вина не е следвало да се издава
наказателно постановление. Освен това не е обосновано по какъв начин
липсата на втория свидетел нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни са доводите, че жалбоподателя не е нарушил закона и не
е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.
Най-напред следва да се посочи още веднъж, че С. е навлязъл в лентата
за насрещно движение към кръстовището, което е забранено, както е
изложено по-горе. След като е заобиколил спрените в дясната лента
автомобили и е имал още 30 метра адо кръстовището С. е следвало да се
върне в дясната лента, а не да продължи в лявата.
Друго което следва да се посочи е това, че дали управлявания от С.
автомобил се явява дясно стоящ на ***-то зависи от посоката им на движение
и най-вече дали посоките им на движение се пресичат. Така например ако ***-
то е трябвало да направи завой на ляво тогава независимо от посоката на
7
Волво-то на С. – дали ще продължи направо или ще завие на ляво, посоките
им се пресичат и при положение, че кръстовището е нерегулирано се прилага
правилото, че предимство има дясно стоящия автомобил, който трябва да бъде
пропуснат пръв, т.е. автомобила на жалжоподателя.
При положение, че ***-то прави завой на дясно то е с предимство пред
автомобилите от лявата му страна, на които се явява дясно стоящ, но в случая
такива не е имало и съдът посочва това само яснота.
При това положение след като посоките на двата автомобила не се
пресичат правилото за предимство на дясно стоящия автомобил не намира
приложение.
От тук следва, че няма значение дали автомобила на жалбоподателя се
явява дясно стоящ на автомобила ***.
Предвид отхвърлянето на жалбата не следва да се присъждат разноски
на жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*** от ***.2024 г. на
Началника на Районно управление на полицията гр.Кула.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. С. за присъждане на
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин в
14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8