№ 3071
гр. София, 05.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20221100901268 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на религиозна институция „М.И.“, с която
срещу религиозна институция „Обединени езически В.“ са предявени искове за признаване за
установено по реда на §4, ал. 2 ЗВ на правоприемството между ищеца и религиозни и религиозно-
просветни юридически лица, съществували в периода до 1949г.
С разпореждане от 29.07.2022г. на ищеца са дадени указания да отстрани нередовности на
предявените искове, като уточни конкретните юридическите лица, по отношение на които иска да
бъде признат за правоприемник по реда на §4, ал. 2 ЗВ, представи доказателство за внесена
държавна такса за разглеждане на всеки от предявените искове за установяване на правоприемство
със самостоятелно юридическо лице, съществувало до 1949г., представи удостоверение по §4, ал.
1 ЗВ от Дирекция „В.“ към МС относно статута и правоприемството с всяко от юридическите
лица, по отношение на които предявява установителни искове по §4, ал. 2 ЗВ, изложи твърдения за
конкретните фактически обстоятелства, от които произтича правоприемството между всяко от
тези юридически лица и ищеца, както и твърдения за конкретните фактически обстоятелства,
които създават правен спор между ищеца и ответника относно правоприемството.
Разпореждането е връчено на пълномощника на ищеца на 07.09.2022г., но с подадените в
негово изпълнение молби на ищеца от 13.09.2022г. и 21.09.2022г. са отстранени само част от
нередовностите на исковата молба – уточнени са конкретните съществували до 1949г. юридически
лица, по отношение на които са предявени исковете, представено е доказателство за внесена
държавна такса за тези искове и са изложени твърдения за обстоятелствата, от които произтича
правоприемството между ищеца и юридическите лица по §4, ал. 1 ЗВ.
С молбите не са представени удостоверения по §4, ал. 1 ЗВ от Дирекция „В.“ към МС
относно статута и правоприемството с всяко от юридическите лица, по отношение на които са
предявени установителните искове по §4, ал. 2 ЗВ (задължителна процесуална предпоставка за
предявяване на исковете за установяване на правоприемството между регистрираното
вероизповедание и юридическите лица съгласно цитираната разпоредба, а и съгласно мотивите,
изложени към решение №12 от 15.07.2003г. по к.д. №3/2003г. на КС), а са представени
удостоверения със съдържание, идентично на вече представените с исковата молба удостоверения,
които обаче не изпълняват изискването на §4, ал. 1 ЗВ, доколкото въобще не съдържат данни за
конкретни юридически лица, съществували до 1949г.
1
По отношение на въпросните юридически лица една част от представените удостоверения
препращат към списък, който според съдържанието на удостоверенията следва да бъде изготвен от
самия ищец.
Ищецът е представил такъв списък, но въпросният списък очевидно не може да удостовери
по реда на §4, ал. 1 ЗВ статута, а и въобще съществуването в периода до 1949г. на описаните в
него религиозни и религиозно-просветни институции, тъй като не е издаден от органа с изрично
регламентираните в разпоредбата удостоверителни правомощия за това.
Изложеното представлява достатъчно основание предявените по реда на §4, ал. 2 ЗВ
установителни искове да се приемат за недопустими, но следва да се посочи, че допълнително и
самостоятелно основание за недопустимост на исковете произтича и от обстоятелството, че с
молбите на ищеца от 13.09.2022г. и 21.09.2022г. не са изпълнени и указанията, дадени по реда на
чл. 101, ал. 1 ГПК с разпореждането от 29.07.2022г. за излагане на конкретни твърдения за
фактите, които създават правен спор между ищеца и ответника относно правоприемството между
ищеца и юридическите лица по §4, ал. 1 ЗВ, за които са предявени исковете.
Както изрично е посочено и в съдебни актове, постановени по предходно образувано дело
между същите страни и с идентичен предмет (разпореждане №15050 от 11.12.2019г. по т.д.
№1802/2016г. на СГС, ТО, VI-20 с-в за връщане на искова молба на „М.И.“ срещу „Обединени
езически В.“, потвърдено с определение №654 от 26.02.2020г. по ч.гр.д. №678/2020г. на САС, ГО,
1 с-в, недопуснато до касационно обжалване с определение №318 от 02.10.2020г. по ч.т.д.
№1665/2020г. на ВКС, I ТО), задължителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете
по §4, ал. 2 ЗВ е наличието на правен спор между ищеца и ответника относно правоприемството,
който правен спор обусловя и наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на исковете
срещу ответника (процесуална предпоставка за допустимост на всички установителни искове
съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК).
Изложените в исковата молба по настоящото дело твърдения на ищеца относно
съдържанието на устава, обредните практики и историята на ищцовото и ответното
вероизповедание, видно от съдържанието на цитираните по-горе съдебни актове са идентични на
изложените твърдения от ищеца и по предходното дело, в което са предявени искове със същия
предмет и същите страни, но и по съображения, идентични на изложените в цитираните съдебни
актове, тези твърдения не обуславят наличие на правен спор между двете В. относно
правоприемство с юридически лица по §4, ал. 1 ЗВ, респективно и правен интерес за ищеца от
предявяване на установителни искове по §4, ал. 2 ЗВ срещу ответника.
Въпреки ясните и конкретни указания, дадени в тази насока с разпореждането от
29.07.2022г. по настоящото дело, твърдения за конкретни фактически обстоятелства, които да
обусловят извод за наличие на правен спор между ищеца и ответника по предмета на предявените
с исковата молба установителни искове, не са изложени от ищеца и в уточнителните молби,
подадени от негово име на 13.09.2022г. и 21.09.2022г., поради което и по изложените съображения
предявените по делото установителни искове са недопустими и исковата молба в приложение на
чл. 130 ГПК подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА исковата молба, подадена от името на религиозна институция „М.И.“ срещу
религиозна институция „Обединени езически В.“.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №1268/2022г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3