№ 2127
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110204992 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Производството е образувано по молба на „Транстрой“ ООД чрез
пълномощника му – адв. Т. Ц., за присъждане на разноски сторени по делото.
В предоставения на АПИ срок за становище по молбата, съгласно чл.
248, ал. 2 от ГПК, въззиваемата страна е взела отношение по казуса, като
сочи, че молбата е изцяло неоснователна. Твърди, че разноски следвало да се
присъждат само при наличие на висящо съдебно производство. В условията
на алтернативност е наведен довод, че претендираното възнаграждение е
прекомерно и следва да бъде редуцирано.
Административнонаказателното производство по посоченото дело е
приключило с определение, по силата на което е прекратено
административнонаказателното производство по НАХД 4992/2024 г., поради
обстоятелството, че не е налице годен акт за обжалване, защото оспореният с
жалбата електронен фиш е бил анулиран от издателя му – АПИ.
Софийски Районен съд, като съобрази посоченото правно основание в
молбата и съдържанието на същата, приема, че е надлежно сезиран с искане
за допълнение на определението, в частта му за разноските, по реда на чл.
248, ал. 1 от ГПК.
Съобразно изхода на делото съдът следва да се произнесе по разноските
по делото, които са претендирани своевременно още в жалбата.
1
Съдебният състав намира, че молбата е основателна, защото АПИ е
издал електронен фиш, предмет на обжалване по настоящото дело, който е
изцяло незаконосъобразен, като изпращайки този фиш на санкционирания
субект, последният е следвало да организира защитата си и е потърсил
адвокатски услуги за изготвяне на жалба срещу процесния ЕФ – с №
**********. Поради това, адв. Ц. е изготвил жалба срещу връчения на
дружеството ЕФ и я е депозирал чрез административно наказващия орган до
съда, какъвто е редът за това в ЗАНН.
Едва след депозирането на жалбата на 29.02.2024 г. и запознаване с
нейното съдържание, АНО е приел, че издадения от него фиш е
незаконосъобразен и го е анулирал с решение от 27.03.2024 г. независимо от
това обаче, АНО, макар да е анулирал издадения фиш, е изпратил преписката
на съда, като е било образувано процесното НАХД 4992/2024 г.
С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК органът, издал
процесното НП, което се явява отменено следва да бъде осъден да заплати
сторените по делото разноски от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение, както и такса от 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Ето защо, съдът следва да осъди АПИ да заплати разноски на
жалбоподателя, защото незаконосъобразните действия на агенцията по
санкциониране на процесното дружество са довели до осъществяването на
разноски от „Транстрой 2001“ ООД за адвокатска защита. Независимо, че
производството е прекратено от съда с определение, защото към момента на
сезирането на състава оспореният електронен фиш е бил отменен, то
действията на АПИ са единствената причина за осъществяване на разноски за
адвокатско възнаграждение от дружеството, поради което АНО следва да
бъде осъден да ги възстанови.
Съдът обаче счита, че възражението за прекомерност е основателно,
защото претендираното възнаграждение от 700 лева се явява прекомерно.
Това е така, защото защитата срещу оспорения акт се е проявила единствено в
съставянето на жалба, но не и в процесуално представителство. Освен това,
делото е с елементарна правна сложност и не изисква специални усилия за
осъществяване на компетентна адвокатска защита.
Тук е моментът да се посочи, че съдът е длъжен да съобрази практиката
на СЕС, който в свое решение обяви, че правилата в Наредбата за
2
минималния размер на адвокатските възнаграждения противоречат на
правилата на конкуренцията и постанови, че съдилищата са длъжни да
откажат да се съобразяват с нейните разпоредби – виж решение по дело по
дело C‑438/22 на СЕС. Ето защо, преценката за размера на възнаграждението
на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се осъществи от
съда като се определи размер, съобразявайки сложността на делото, броя на
заседанията, обема от действия по оказване на правна помощ от процесуалния
представител и т.н. В този ред на мисли, съдът намира, че процесното
производство е с елементарна степен на сложност, обемът от материалите е
буквално няколко листа, а защитата е осъществена само със съставянето на
жалба, без да се налага осъществяването на процесуално представителство.
Ето защо, съдът намира, че съответният размер на възнаграждението на адв.
Ц. в случая следва да бъде 250 лева, като този размер се явява съответен на
предоставения обем на защита и същевременно представлява достойно
възнаграждение.
Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА съдебно определение по НАХД 4992/24 г., в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Агенция Пътна
инфраструктура, да заплати на „Транстрой 2001“ ООД, с ЕИК *********,
сумата от 250 лева, представляваща разноски сторени за един адвокат в
производството, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд София-град, в 7-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3