Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от М. И. Д. от гр. В. Т. ул.”Д. Ч.” № 3 В.В А.24,против Определение от 27.02.20112г . на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д.№ 2214 по описа на съда за 2011г. С жалбата са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. В жалбата е направено изложение на следните обстоятелства: Преди да даде ход на делото съдът поискал от жалбпоподателя- ищец да уточни искането си относно тримата ответници.Той ясно и конкретно заявил ,че като трето неучастващо в сделката лице,удостоверена с посочения нотариален акт , претендирал за нарушени негови права при съставянето на този нотариален акт. Уточнил,че нарушението се изразявало в нарушение на разпоредбите на чл.33 ал.1 от ЗС и чл.29 ал.3 от ЗН.След това негово изявление съдията постановил обжалваното определение. Навежда съображения ,че още в петитума на исковата си молба посочил ,че със съставянето на този акт му е засегнато вещното право като по реда на чл.537 ал.2 от ГПК е насочил иска си срещу лицата ползващи се от този нотариален акт и до настоящия момент не бил десезирал съда. В първото си писмено изявление за уточняване на исковата си претенция В.№ 4741/02.05.2011г. бил конкретизирал процесния имот както и лицата срещу които е насочен иска му. С второто изявление пояснявал защо считал нотариалния акт за нищожен.Допълнително пояснява ,че не е искал прогласяване нищожността на нотариалния акт като самостоятелна искова претенция, тъй като счита ,че ясно бил посочил на съда ,че имал конститутивни искове срещу посочените ответници , породени от чисто граждански отношения , и едва след успешното защитаване на правата по тези искове искал от съда да отмени нотариалния акт. Моли да се отмени обжалваното определение и делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда. Частната жалба е подадена в срок. В срока по чл. 276 от ГПК отговор на частната жалба не е постъпил от ответниците. Частната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Въззивния съд като съобрази направените в жалбата оплаквания, наведените съображения и действието на законите намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Видно от съдържанието на подадената от ищеца искова молба не може да се отграничи вида на търсената от ищеца защита на нарушено негово материално право.От една страна се говори за нарушаване правото на съсобственик да изкупи имот от друг съсобственик- чл.33 ал.1 изр.2-ро от ЗС, а от друга за нарушено право на запазена част по чл.29 ал.3 от ЗН.Нарушаването на тези права се свързва със съставянето на посочения в исковата молба нотариален акт, който неправилно е квалифициран като охранителен акт, и е направено искане за отменяването на акта. В две писмени изявления на ищеца продължава да се подържа същата конструкция и връзка между нарушените права и „охранителния акт” /представения с ИМ н.а за покупко-продажба на недвижим имот/.При последното изявление направено в с.з. на 27.02.2012г. ищецът е заявил следното: „Искам нотариалния акт да бъде обявен за недействителен поради неспазване на закона . Не е спазен чл.33 ал.1 от ЗС и чл.29 ал.3 от ЗН.Считам,че нотариуса не е спазил закона да установи дали праводателя е едноличен собственик на процесния имот”. От последното изявление на ищеца следва извода,че същия намира пороци в някакви предполагаеми предпоставки за съставяне на представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, който ищецът окончателно е квалифицирал като охранителен акт. По същество отмяната на охранителен акт по реда на чл. 537 ал.2 изр. последно от ГПК може да се осъществи само по отношение на валиден такъв, но не и на охранителен акт, който е невалиден според ищеца поради неизпълнение на законови предпоставки. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства , а именно твърденията ,че с представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот са засегнати права на ищеца, произтичащи от чл. 33 ал.1 от Закона за собствеността и чл.29 ал.3 от Закона за наследството ,след като в исковата молба ищецът не е конкретизирал защита на кое от тези две права иска, от съда, поради това ,че е недопустимо едновременно да се предявяват претенции за тяхната едновременна защита , а в допълнителните изявления за уточняването на иска/или исковете/ е посочил ,че не иска пряко тяхната защита , а счита,че игнорирането на тези права от нотариуса е основание за нищожност на съставения от него нотариален акт, районния съд правилно е приел,че претенцията на ищеца е отменянето на нотариалния акт, която претенциа по чл. 537 ал.2 от ГПК не може да бъде предявявана като самостоятелна такава и е прекратил производството по делото. Като споделя напълно изводите на районния съд настоящия въззивен състав намира,че обжалваното определение като правилн¯ и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното съдът, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.02.20112г . на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д.№ 2214 по описа на съда за 2011г. за прекратяване на производството на делото поради недопустимост на иска. Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : . |