Р Е Ш Е Н И Е
№ 258/11.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на девети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.адм. дело № 161 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) и е образувано по касационна жалба на А.Г.К. с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. Г. М. *** и касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София против Решение № 876/25.11.2021 г., постановено по адм.
дело № 615/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С подадената от А.Г.К. жалба се обжалва решението в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната
жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено в
нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорената част, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск
в претендирания размер.
Касаторът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез
процесуалния си представител мл. юрисконсулт Р., счита оспореното решение за
неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е уважен частично предявеният
иск. Моли решението да бъде отменено частично и искът да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадените касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационните жалби са подадени в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е
неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата
молба на А.Г.К.,***, чрез адв. Г. М. против ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск
по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик за периода от 01.02.2014г. до 16.11.2016г. и от 30.01.2018г. до
31.05.2021г. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в този
затвор. Твърди се наличие на мръсни и пренаселени килии липса на достатъчно
кислород в тях, наличие на баня която не отговаря на изискванията – открита,
къпят се по 30-40 човека, наличие само на гореща или ледена вода; липса на
врата на тоалетната, както и неработещо казанче; наличие само на един прозорец,
което водело на липса на достатъчно осветление, наличие на мухъл и плесен в
килиите; лоши температурни условия – студено през зимата и горещо през лятото в
килиите, като не му се предоставяли допълнителни одеяла през зимата; спалното и
постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което е създало условия за
развъждане на насекоми - дървеници и бълхи, не се раздавали препарати за
почистване; спрямо ищеца не се провеждала никаква индивидуална и корекционна
работа от страна на отговорните лица, не му се давала възможност за участия в
програми за въздействие, което довело до неговата поведенческа и личностна
криза; твърди, че липсвали достатъчно шкафове, като за това били принудени да
ползват общи шкафове за бельо и посуда, а малкото налични мебели били
изпочупени и изтърбушени; твърди че неоснователно и без правно основание са иззети от отговорните органи негови вещи – часовник и
зарядно за батерии. Искът е в размер на 20 000 лв. – общ размер, по 10 000лв.
за всеки от двата периода.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сума в размер на 1500 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 20 000 лева като неоснователен. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че за
периодите на изтърпяване на наказание в Затвора – Пазарджик от 01.02.2014г. до 20.03.2015г. и от 05.08.2015г.
до 20.02.2016г. и от 30.01.2018г. до 31.05.2021г., искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан по отношение на всички претенции. Приел е, че за
периода от 20.03.2015г. до 05.08.2015г. и от
02.02.2016г до 16.11.2016г. на изтърпяване на
наказание в Затвора – Пазарджик от лишеният от свобода е претърпял неимуществени
вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на
чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като
при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на
кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил
размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
В останалата част за сумата над 1500 лева до предявения размер от 20000
лева искът против ГД „Изпълнение на наказанията“ е отхвърлен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода от ищеца в периодите 20.03.2015г. до 05.08.2015г. и от
02.02.2016г до 16.11.2016г. За цитираните периоди ГД „Изпълнения на
наказанията“ гр. София не представя доказателства в кои килии е пребивавал
лишения от свобода и съгласно правилото на чл. 284, ал. 3, първостепенният съд
е приел твърдението на последния, че е пребивавал в килии, които са били
пренаселени.
Относно останалите твърдения, не
са представени доказателства за липса на
осветление, липса на работа, корекционна работа, непредоставяне на спално
бельо. Не са предоставени молби, на които да е положена резолюция, да не се
предоставя работа или спално бельо на А.К.. От друга страна недостатъчната
корекционна работа, не е от категорията бездействия, които да са довели до
нарушаване на чл. 3 от ЕКЗПЧ.
За следващият период 30.01.2018г. до 31.05.2021г. е установено, че К. *** от 02.08.2019г.до момента. За периода от
30.01.2018г. до 02.08.2019г. същият не е пребивавал в Затвора Пазарджик и искът
се явява неоснователен, поради липса на доказани незаконосъобразни действия или
бездействия на затворническата администрация на Затвора Пазарджик. Неоснователен
поради недоказаност е и периода от
01.02.2014г. до 20.03.2015г. и от 05.08.2015г.- 02.02.2016г.
При това положение, първата съдебна
инстанция е намерила исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени
вреди в резултат на пренаселеност в Затвора Пазарджик, за доказан по основание
за периода от 20.03.2015г. до 05.08.2015г. и от 02.02.2016г до 16.11.2016г. и частично основателен от гледна точка на
неговия размер. По отношение на размера на дължимото обезщетение, съобразно правилото
на чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението на стойност от 1500,00лв.,
като са съотнесени характера на деянието извършено от служителите на ответника,
естеството и степента на претърпените психически страдания, както и времето на престой
на ищеца в тези условия. Върху определената като обезщетение сума ответникът
дължи законна лихва до окончателното й изплащане от подаване на исковата молба.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. В проведеното
исково производство не са били установени други незаконосъобразни действия или бездействия
на администрацията на затвора Пазарджик, които да имат за последица унижаването
на човешкото достойнство на ищеца, освен липсата на достатъчно жилищна площ за посочения
период.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби като неоснователни - без уважение.
С оглед изхода на делото разноски на страните не следва да се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 876/25.11.2021 г., постановено по адм. дело № 615/2021 г. по описа
на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.