Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

      гр. Ловеч 04.02.2019 Г..

 

           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А  

     

      Ловешкият окръжен съд наказателна колегия  в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Магдалена Станчевска

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Йовка Казанджиева

         Иван Иванов

                                                                                                                

          

 

       при секретаря Веселина Василева             и в присъствието на

       прокурор Румен Петров                     разгледа докладваното от

       съдия Казанджиева                             ВНОХД № 625 по  описа

       за 2018  г. и за да се произнесе, съобрази

 

 

         С присъда № 39/30.10. 2018 г. , постановена по НОХД № 1241/2017 г. Ловешкият районен съд, втори състав е признал С.В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал. 1 пр. 1 от НК и го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, като му е наложил и наказание „глоба” в размер на 500 лева в полза на държавата.

         Недоволен от така постановения акт останал В., поради което чрез процесуалния си представител адвокат Г. – Г. адвокатска колегия, го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Счита, че същия е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и немотивиран. Сочи, че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Намира, че доказателства, въз основа на които съдът мотивира своите изводи не са събрани по надлежния ред, като при събирането им са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че заключението на токсилогичната експертиза се явява негодно доказателствено средство относно факта, дали и какви наркотични вещества е употребил подзащитиният му, тъй като изземването на пробата за установяване употреба на наркотични веществена не е извършено по правилата, установени в Наредба  № 30/27.06.2001 г.  По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт изцяло и да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.

         В съдебно заседание представителя на обвинението счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Сочи, че жалбата е бланкова. Намира, че първоинстанционния съд в мотивите си на стр. 68 от делото се е спрял подробно на възраженията направени от защитника на въззивника за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Счита, че не са налице такива, а определеното наказание от първоинстанционния съд е справедливо.

         Защитникът на въззивника в съдебно заседание поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли настоящата инстанция да я уважи.

         Въззивникът редовно призован при условията на чл. 180 ал. 3 от НПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

         Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса, материалите по делото и след като сам провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

         Делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 „Съкратено съдебно следствие”  по чл. 371 , т. 1 от НПК.

         С обвинителния акт на В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 3, предл. 1 от НК, затова че на 18.08.2017 г. около 14.00 часа в гр. Ловеч, на улица „Цар Иван Александър” с посока на движение центъра на града, управлява МПС – собствен лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено чрез съдебнохимическа /токсилогична/ експертиза № И-879/08.11.2017 г. на ВМА – гр. София.

         Въззивникът В. ***. Бил безработен. Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС от 2006 г., категории „В”, „М” и „АМ”/л. 12 от ДП/, както и лек автомобил БМВ 328 И, с регистрационен номер ******.

         Свидетелите  Т. Т., И.И., М. Й., П. Р. и Д. Ц., били служители на МВР – гр. Ловеч.

         Свидетелят Й., работел като младши полицейски инспектор в РУ на МВР – гр. Ловеч и на 18.08.2017 г. бил на работа за времето от 08.30 часа до 17.30 часа на същата дата.

         Свидетелите Т., И., Р. и Ц. били на работа на 18.08.2017 г. от 08.00 часа до 20.00 часа на същата дата на територията на Община – гр. Ловеч. Свидетелят Т.работел като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Ловеч.

         Свидетелят Йорданов на 18.08.2017 г. около 14.00 часа бил на обход на улица „Цар Иван Александър” в гр. Ловеч. Забелязал лек автомобил марка БМВ с рег. № ОВ ****, който се движел по улицата посока  гр. Ловеч и го спрял за проверка. Установил, че водач на същия е въззивника В., като в лекия автомобил освен него се возили и свидетелите П. К.и Т. Д.. Извършил справка с ОДЧ при РУ на МВР – гр. Ловеч и установил, че В. и Китов имат криминална регистрация. Поведението на В. му се сторило неадекватно  - същият бил нервен, „малко изплашен, със силно зачервени очи”. С оглед на това Й. поискал съдействие от дежурния при РУ на МВР – гр. Ловеч. На място  първо пристигнали свидетелите  Ц. и Р., които на 18.08.2018 г. били автопатрули на територията на Община – гр. Ловеч. Същите извършили проверка на лекия автомобил, управляван от В.  и не открили „вещи  и предмети, обект на престъпление” . След това отново поискали съдействие от дежурния при РУ на МВР – гр. Ловеч за колеги от сектор „Пътна полиция”, които да извършат проверка на В. за употреба на алкохол и упойващи вещества. В резултат на това на място пристигнали  свидетелите Т. и И.. Т. изпробвал В. за алкохол с техническо средство Алкотест, модел 7510, който отчел 0,00 промила алкохол. След това водача бил изпробван с дрегер „Drug Test – 5000”, който дал положителна проба за съдържанието на наркотично вещество – метамфетамин и амфетамин. На В. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване /л. 66 от ДП/.  На същата дата му била взета кръв и урина за установяване или липса на наркотично вещество/л. 29 от ДП/.

         От заключението на вещото лице по съдебно-химическата/токсилогична /експертиза /л. 62 ДП/ се установява, че от извършените изследвания на представените проби кръв и урина на В. е налице присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин- Списък І на Наредбата за реда и класификацията на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. С оглед на тяхното съдържание безспорно се установява употреба на наркотично вещество метамфетамин у В..

         От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че В. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. по чл. 343б ал. 1 пр. 1 от НК, като на 18.08.2017 г. около 14.00 часа в гр. Ловеч, на улица „Цар Иван Александър” с посока на движение центъра на града, управлява МПС – собствен лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ОВ 9796ВВ, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено чрез съдебнохимическа /токсилогична/ експертиза № И-879/08.11.2017 г. на ВМА – гр. София.

         От обективна страна В. е осъществил изпълнителното деяние, като е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установена чрез съдебнохимическа /токсилогична/ експертиза № И-879/08.11.2017 г. на ВМА – гр. София. Доказателства в тази насока са показанията на разпитаните свидетели То., И., Р., Ц. и Й., както и заключението на вещото лице по посочената по-горе експертиза. На В., след установяване със съответното техническо средство, посочено по-горе на употреба на упойващо вещество е издаден талон за медицинско изследване/л. 66 от ДП/ съобразно изискванията на чл. 3 ал. 3 от Наредба № 30/27.06.2001 г. в сила към момента на установяване на деянието. Медицинското освидетелстване е било извършено в ЦСМП – гр. Ловеч, съобразно изискванията на чл. 7 т. 2  и чл. 9 от посочената по-горе Наредба/писмо и журнал, приложени на л. 27 и л. 28 от ДП/. От приложените към делото протоколи за медицинско изследване /л. 67 и л. 68 от ДП/ е видно, че са спазени и разпоредбите на чл. 10 от Наредбата. От отразеното в заключението на вещото лице по съдебно-химическата /токсологична/експертиза се установява, че изследването е извършено съобразно изискванията на посочената по-горе Наредба № 30, в редакцията, действаща към момента на извършване на деянието.

         От субективна страна В. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото доказателства, а именно разпита на свидетелите Т., Й., Р., Ц. и И., заключението на вещото лице по назначената съдебно-химическа експертиза. Пред първоинстанционния съд В. е дал обяснения, в които е навел доводи, че след като е пушил наргиле в комплекс „Слънчев бряг”, с неизвестни момичета и свидетеля Х., тръгвайки си за гр. Ловеч не се почувствал добре, което ги „усъмнило, че явно някой от другата компания е сложил нещо в наргилето, което пушихме”.  Позвънил на свидетелят Х.,  за да го попита дали се е прибрал и споделил с него за състоянието си.Свидетелят Х. в показанията сочи, че са пушили наргиле с две момичета, но не сочи В. да му се е обаждал и да е споделил за състоянието си. С оглед на тези противоречия, които са относими към предмета на доказване, съдът не дава вяра на обясненията на въззивника В.. Приема, че същите представляват негова защитна теза. В подкрепа на извода на съда приет по-горе е и назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно психиатрична експертиза.

         При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на въззивника, първоинстанционния съд е изложил мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Налице е висока степен на обществена опасност на деянието, с оглед на постоянно увеличаващия се брой на тези престъпления, високата такава на самия деец, с оглед на многото му наказания по ЗДП, което сочи на трайно изградено противоправно поведение, както и недобрите характеристични данни за него, с оглед на минали осъждания, с освобождаването му от наказателна отговорност по смисъла на чл. 78а от НК, едното от които е за извършвано престъпление по чл. 343б от НК. Настоящата инстанция приема, че са налице и смекчаващи вината обстоятелства, каквито се явяват липса на осъждания за престъпления от общ характер, както и младата възраст на В..

         Съобразявайки всичко изложено по-горе съдът приема, че правилно първоинстанционния съд му е определил наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, чието изпълнение е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила и „глоба” в размер на 500 лева в полза на държавата. Правилно първоинстанционния съд е приспаднал времето през което В. е задържан и на основание чл. 343г във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е наложил на въззивника В. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца, като е приспаднал времето през което същия е бил лишен от това право по административен ред, считано от 18.08.2017 г.

         Настоящата инстанция приема, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

         При горните съображения съдът намира за неоснователни възраженията направени от защитника на въззивника В. в съдебно заседание.

         С оглед на гореизложеното съдът приема, че не са налице основания за отменяване или изменяване на постановения от първата инстанция съдебен акт и същия следва да се потвърди.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39/30.10. 2018 г. , постановена по НОХД № 1241/2017 г.   на Ловешкият районен съд, втори състав, с която е признал С.В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал. 1 пр. 1 от НК и го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, като му е наложил и наказание „глоба” в размер на 500 лева в полза на държавата.

         РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

         Да съобщи на страните, че е изготвено с мотивите.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.