РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Търговище, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря К. А. К.
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530101277 по описа за 2022 година
Производството е по реда н ачл.240 от ЗЗД.
Ищецът Т. Г. Х. твърди в исковата си молба, че през месец май 2017г.,
по силата договор за заем на три пъти общо е отдал сумата от 10 000 лв. в
заем на ответницата. Даването на парите е ставало в присъствието на
свидетели, въпреки съставения писмен договор и разписка кръстена запис на
заповед. Уговорката им е била, да му върне посочената сума до 30.12.2017г.
най-късно. Сумата на заем е била давана, тъй като ищцата е обяснявала, че
има затруднения и трябвало да връща пари заради сина си. От тогава до
момента са се срещали многократно и са разговаряли, като същата обещава
да ги върне, но никога не посочва кога ще стане това. Последно е обяснила, че
като се пенсионира ще вземе някакви пари и от тях ще му ги върне, но сега се
установява, че вече е пенсионирана, но не е направила никакви постъпления
за връщане на заетата сума. Отправил писмена покана, с която я помолил в
тридневен срок от получаването й да му върне парите, но без резултат до
момента. Поради това моли съда да постанови решение с което да осъдите
ответницата да му заплати сумата от 10 000 лв. на основание чл.240 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от завеждане на иска и направените по делото
разноски. В съдебно заседание поддържа иска.
1
С отговора ответницата оспрова иска по основание и размер. Твърди,
че ищецът, преди още да сключат Договора за заем на 03.05.2017г. и знаел, че
е неплатежоспособна. От съдържанието на Записа на заповед, издаден в
гр.Търговище, се установява, че е издаден на 19.09.2016г., а падежът му е
30.12.2016г. което задължение не успяла да изпълни поради финансови
затруднения до падежа - 30.12.2016г., и ищецът на 17.05.2017г. депозира в
РС- Търговище Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ТПК, с вх.рег.№ 4936. Явно и тази е причината, заемодателят да откаже да
изпълни задължението което поел към нея, да й даде заем в размер на
10000/десет хиляди/ лева, тъй като била неплатежоспособна и договора
останал само като обещание. Твърди, че има само съгласие за заем в размер
на 10 000лв., но не й реално предаване на сумата. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски.
Съдът след преценка на представените и събрани в хода на делото
писмени доказателства прие за установено следното от фактическа
страна. С исковата молба е представен договор за заем от 03.05.2017г.,
сключен между страните по който договор ищецът – в качеството си на
заемодател „предава“ на ответницата – в качеството на заемател, сумата от
10 000лв. считано от датата на подписване на договора до 30.12.2017г.
включително, като след този срок заемателят се задължава да върне
безусловно заетата сума. Заемодателят се задължава да предаде сумата,
предмет на договора в брой, в деня на сключването му.
От представената по делото запис на заповед, се установява, че на
03.05.2017г. ответницата Т. Г. е подписала в полза на ищеца запис на заповед
за сумата от 1000лв., с падеж 30.12.2017г. Приложена е и нотариална покана
от 19.08.2022г. с която ищецът е поканил ответницата да му заплати сумата от
10 000лв. в тридневен срок, считан от уведомяването ( 22.08.2022г. съгласно
известие за доставяне)
По делото е разпитан и свидетеля А.Й.Н.. В показанията си същият
заяви, че през пролетта на 2017г. Т. му поискал парична сума в размер на
3000лв., за д аги предаде на някаква жена. Когато се срещнали той му дал
500лв. Т. ги сложил при други пари и ги предал на жена, която свидителя не
помни. Не знае какъв е бил размерът на предадената сума.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като счита, че
2
той не е заинтересован от изхода на спора. Точно и непосредствено описва
ситуацията около предавенот на парите (500лв.).
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните изводи: Предявения иск за заплащане на сумата от
10 000лв. – невърнат заем по договор за заем от 03.05.2017г. е неоснователен.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в
заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята
сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не
е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е
нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени
при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода
от сключения договор за заем с ответницата - заемател и търси изпълнение на
договорно задължение на заемателя. Това е факт, от който ищецът черпи
благоприятни за себе си правни последици и от недоказването му за него са и
последиците от неустановяването му. Ответницата следва да проведе
насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици /така
решение № 142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о., решение №
174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г, IV г.о., решение №
142/27.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5917/2014 г., IV г.о., решение №
69/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 584/2010 г., Ill г.о./.
Спорният въпрос по делото е дали е налице реално предаване на три
заемни суми, необходимо условие за валидно сключен договор за заем от
03.05.2017г., т.е. дали са налице валидни облигационни правоотношения
между страните по делото.
По спорния между страните въпрос по делото съдът приема следното:
В конкретния случай по делото, липсват доказателства за реално предаване на
три суми на обща стойност 10 000лв., във връзка с които е подписан договора
на 03.05.2017г. и записа на заповед от същата дата, както твръди ищеца.
Ответницата не оспорва подписите си под тези документи, както и че са
имали такива уговорки с ищеца, но твърди, че на практика не са се
осъществили. Реално суми не е получавала и договора не е произвел
действие.
Липсата на доказателства за реално предаване на три суми прави по-
3
вероятно възражението на ответницата, че ищецът се е отказал от договора от
03.05.2017г., след като е узнал за неплатежоспособността на ответницата,
каквато възможност му дава и клаузата на чл.3 от договора и разпоредбата на
чл.241 от ЗЗД, която е вписана в заглавието на договора.
Предвид това , съдът приема, че предявеният иск се явява недоказан и
като такъв следва да се отхвърли от съда.
С оглед изводите на съда и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в
размер на 1300лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Г. Х. с ЕГН-********** от гр.В., кв.И.Р.
№ ......... против Т. С. Г. с ЕГН-********** от гр.Т., бул.Т.К. № ................ иск
за заплащане на сумата от 10 00лв. (десет хиляди лева), предстявляваща
невъзстановен заем по договор от 03.05.2017г., с падеж 30.12.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 04.10.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, с правно основание чл.240 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. Г. Х. с ЕГН-********** от гр.В., кв.И.Р. № ......... да
заплати на Т. С. Г. с ЕГН-********** от гр.Т., бул.Т.К. № ................ сумата от
1300лв.(хиляда и триста лева) представляваща направени по делото разноски,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд, на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4